Р Е Ш Е Н И Е
№1430 20.11.2019 г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
наказателно отделение, XII-ти състав
На двадесет и пети октомври година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател:
МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 3953 по описа на съда за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на И.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител
- Адв. М.Б., БАК против наказателно постановление № 22-0000233/06.08.2019г.,
издадено от Началник ОО „АА”, гр. Бургас, с което на основание чл. 93, ал. 2 от
Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 500 /петстотин лева/ лв., за нарушение на чл. 71, т. 4 от Наредба
№33 от 03.11.1999г. на МТ и на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер
на 500 /петстотин лева/ лв., за нарушение на чл. 71, т. 3 от Наредба №33 от
03.11.1999г. на МТ.
С жалбата се изразява недоволство от
горепосоченото наказателно постановление. Моли се съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно.
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално
допустима.
В съдебно заседание пред настоящия съд, жалбата
и изложените в нея доводи се поддържат от адвокатски пълномощник на жалбоподателя,
който пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
За ответната страна – ДАИ гр. Бургас, редовно
призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Представят
преписката по случая. Не изразяват становище. Не ангажират доказателства.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 26.07.2019 г., около
12:40ч. в гр. Бургас, на Аерогара Бургас, нарушителят Р. извършвал случаен превоз
на пътници с автобус марка Скания, с per. № А****МР, изчаквайки ги от терминала на пристигащи пътници,
видно от пътен лист № 1314816 от 26.07.2019г., притежаващ лиценз на *** ООД № *********, валиден до 31.12.2026г. При проверката било установено,
че водачът извършва превоз без пътническа ведомост за случаен превоз и извършва
превоз без фактура за платен превоз.
Актосъставителят квалифицирал гореописаното
като нарушение на чл. 71, т. 3 и чл. 71, т. 4 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на
МТ. Актът бил съставен в
присъствие на нарушителя, който го подписал, без да направи възражения. В
законоустановеният срок, нарушителят представил възражение с вх. №
52-00-09-3859/29.07.2019г.
АНО извършил проверка по преписката, но
преценил, че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и
въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното понастоящем НП, с което на
основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя било
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500 лв, за всяко от
нарушенията.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на
актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване
на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми
от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова
разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя
до степен даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание,
без да разглежда спора по същество.
Доколкото се касае за превоз на предварително
определена група лица, без предвидена промяна в състава на групата, по определен
маршрут и за конкретна цел, видно от пътен лист № 1314816 от 26.07.2019г., притежаващ
лиценз на ***ООД № *********, валиден
до 31.12.2026г съдът намира, че проверяващите правилно са констатирали извършването
на превоз на пътници, представляващ „случаен“ такъв по смисъла на §1, т.24 от ДР
на Закона за автомобилните превози и на §1, т.5, б.“а“ от ДР на Наредба №33/03.11.1999г.
Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал процесния
автобус с поставена табела „Случаен превоз“- обстоятелство, което принципно не се
оспорва от него. При така установеното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществявал
случаен превоз на пътници на територията на Р. България, при което е следвало да
се съобразява с изискванията на Глава шеста „Случаен превоз на пътници“ от Наредба
№33/03.11.1999г.
Конкретно, разпоредбата на чл. 71 от Наредбата,
включен в посочената глава, установява изискване при извършване на случаен превоз
по време на работа, водачът да представя при поискване от контролните органи определени
документи, между които и пътническа ведомост за случаен превоз и фактура за
платен превоз, изискуеми съответно по силата на чл.71, т.4 и чл.71, т.3 от Наредбата.
Показанията на разпитаните по делото
актосъставител и св. Иванов са противоречиви. Актосъставителят потвърждава
изложеното в АУАН и в НП, като изрично заявява, че водачът е бил нередовен, по
отношение изисканите документи. Пояснява, че обстоятелството, че към момента на
проверката чаканите туристи не са били в автобуса, не изключва възможността,
същите да са пристигнали в по-късен момент, предвид многобройните полети и
евентуалните им закъснения по това време на годината и не води до отпадане
отговорността на жалбоподателя. Пояснява, че му е била дадена възможност да
позвъни на фирмата и да представи на проверяващите изисканите документи, от
което Р. не се е възползвал.
Св. Иванов, от своя страна, изгражда
защитната теза, а именно, че жалбоподателят е бил на паркинга на Аерогара
Бургас, поради проблем с автобуса, а не за превоз на пътници. Имайки предвид
обстоятелството, че въпросният свидетел е колега на жалбоподателя и дадените от
него показания не се подкрепят от събраните по делото доказателства, съдът
намира твърдението му като защитна теза на жалбоподателя, с цел избягване на
административно наказателна отговорност.
От показанията на актосъставителя, за които липсват
основания да не бъдат кредитирани, се установява, че водачът не е представил горепосочените
документи. При това положение, несъмнено следва да се счете, че жалбоподателят действително
е извършил нарушения на чл.71, т.4 и чл.71, т.3 от Наредба №33/03.11.1999г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България превоз на пътници,
за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Описанието на нарушенията е достатъчно пълно и
ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния
му е вменено. Доводите на защитата в обратен смисъл и с оглед липсата на
доказателства, подкрепящи тези твърдения, съдът възприема като защитна теза, с
цел оневиняване на жалбоподателя.
Санкционната норма е определена правилно. За двете
нарушения, санкциите са наложени, на основание чл. 93, ал.2 от ЗАвП, предвиждащ
санкция за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на
пътници и не представи в момента на проверката документи, които се изискват от този
закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, какъвто е и процесният
случай.
На следващо място, не са налице основания случаят
да бъде счетен за маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като двете нарушения
не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Не са налице
и някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването им. Наложената
санкция за всяко от нарушенията е в минимален размер и не може да бъде изменено
от съда.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата, да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1, предл. 2 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №
22-0000233/06.08.2019г., издадено от Началник ОО „АА”, гр. Бургас против И.Р.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител - Адв. М.Б., БАК, с
което на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500 /петстотин лева/ лв.,
за нарушение на чл. 71, т. 4 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ и на основание
чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 500 /петстотин лева/ лв., за нарушение на чл.
71, т. 3 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.:
К.С.