Решение по дело №3884/2013 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в  открито заседание на 24.03.2017 г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 3884  по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявени са при условията на евентуалност искове с правно основание чл.646, ал.1, т.3 ТЗ, чл.646, ал.2, т.1 и т.3 ТЗ, 647, ал.1, т.1,2,3 и 6 вр.ал.2 ТЗ, чл.647, ал.1, т. ТЗ         чл.647,ар.1, т.3 ТЗ, чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, чл.135 ЗЗД, чл.649, ал.1 ТЗ.

                Ищецът твърди, че с Решение №38 от 27.06.2012 г. по т.д.№4116/ 2011 г. по описа на СТС, TO, VI - 3 състав е обявена неплатежоспособността на втория ответник „Б.” ООД, с определена от съда начална дата 06.03.2008 г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик и са наложени общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника. Едновременно с откриването на производството по несъстоятелност, длъжникът е обявен в несъстоятелност и е прекратена дейността на предприятието му. Решението е вписано по партидата на „Б.” ООД (в несъстоятелност) в Търговския регистър на 03.07.2012 г., номер на вписване 20120703155902

         Молбата за обявяване в несъстоятелност по чл.625 ТЗ на втория ответник „Б.” ООД, по която е образувано т.д. №4116/ 2011 г. по описа на СТС, TO, VI - 3 състав, е подадена от „М.-**“ ООД на 12.10.2011 г. с вх. №89876/ 12.10.2011 г. в СГС. Съдебното заседание, в което е завършено разглеждането на делото и същото е обявено за решаване е било проведено на 11.06.2012 г.

         С Определение от 26.07.2012 г. на съда по несъстоятелността  ищецът е бил назначен за синдик на Длъжника „Б.” ООД (н).

         С Договор за прехвърляне на вземане (договор за цесия) с посочена дата на сключване 01.06.2012 г., препис от който е удостоверен нотариално на 25.06.2012 г. от Нотариус В.М., per. №465 на Нотариалната камара, район на действие PC - Девня[1], „И.г.“ ООД, ЕИК ********, представлявано от Управителя П.И.Н., като цедент, е прехвърлило на Първия ответник „И.р.“ ООД, ЕИК ********, представлявано от Управителя П.И.Н., като цесионер, „част от вземанията си от „Б.“ Д, ЕИК ******** със седалище *** в размер на 1 739 164, 31 лева /един милион седемстотин тридесет и девет хиляди сто шестдесет и четири лева и тридесет и една стотинки по договори за финансова помощ, тристранни споразумения, начислени лихви и вземанията по договори за покупко-продажба на стоки за неплатена цена на доставени стоки по фактури, издадени от „ И.г. “ ООД към „ Б. “ ООД, които вземания са описани подробно по основание и размер в справка - Приложение №1, представляваща неразделна част от договора, в това число вземанията в размер на 332 194,21 лв., предмет на предявените осъдителни искове от „И.г.“ ООД срещу „Б.“ ООД по т.д. №1790/ 2011 г. по описа на Варненски окръжен съд, за неплатена цена на доставени стоки по издадени фактури на основание чл.327, ал.1 от ТЗ, което дело е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, където е образувано под №4682/2011 г. по описа на СГС, т.о. .         В Отговора на исковата молба, който Длъжникът е подал на 08.08.2011 г. по цитираното т.д.№1790/ 2011 г. по описа на ВОС, е направил възражение, че претендираните вземания по 13 бр. фактури, (в размер на 49 732,21 лева общо), са погасени по давност, както и че вземанията по останалите 9 бр. фактури, издадени в периода от 20.04.2007 г. до 14.01.2008 г. (в размер на 282 462 лева общо) са неизискуеми.

         Оформено е уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента „И.г.“ ООД, с посочена дата на връчване на Втория ответник (чрез Управителите Ееорги Ч. и С. М.) на 04.06.2014г.

         Длъжникът сключва с Първия ответник Споразумение за прехвърляне на собственост върху движими вещи вместо изпълнение на парично задължение с посочена дата на сключване 06.06.2012 г., с което двамата ответници установяват и се съгласяват, че предвид извършеното прехвърляне на вземанията по договора за цесия, длъжникът „Б.“ ООД дължи на новия кредитор „И.р.“ ООД сумата в размер на 1 739 164,31 лева (§.1), като „с цел погасяване на задълженията си към новия кредитор „И.р.“ ООД, длъжникът „Б.“ ООД прехвърля в полза на кредитора „И.р.“ ООД правото на собственост върху движими вещи, описани подробно в Приложение №1, приложение №2 и приложение №3, представляващи неразделна част от споразумението, на обща стойност 1 739 1 64,31 лева с вкл. ДДС, като собствеността върху тях се прехвърля вместо изпълнение на паричното задължение на „Б.“ ООД към „И.р.“ ООД, за плащане на сумата в размер на 1 739 164, 31 лева, описано по-горе в § 1 от настоящото споразумение, с което съществуващото парично задължение на „Б.“ ООД към „И.р.“ ООД се погасява напълно“ (ч.н.). Синдикът заявява, че не разполага с цитираните в това Споразумение като „неразделна част“ от него Приложения №№ 1, 2 и 3, в които се твърди, че са описани прехвърлените в полза на Първия ответник движими вещи, поради което и твърди, че такива приложения не са били съставени при подписване на Споразумението.

         На основание на горното Споразумение за прехвърляне на собствеността върху движими вещи вместо изпълнение на парично задължение (наричано и само „Споразумение /то за прехвърляне на собственост върху движими вещи“ или само „Споразумение/ то”) Вторият ответник е предал на Първия ответник владението на движими вещи, „предмет на описаното по-горе споразумение“, с три отделни приемо-предавателни протокола с посочена дата на подписване 06.06.2012 г., както следва:

а)      С Приемо-предавателен протокол с посочена дата 06.06.2012 г.

 

 

7	Съединител ELPEX № 85 Ф max 35 mm	Брой	3	81.78	245.34
8	Червячен редуктор SW 90, i = 15, PAM 100 В 5,250X28-35	Брой	3	505.00	1 515.00
9	Червячен редуктор SW 105, i=15, РАМ 100 В5,250428-42	Брой	2	976.19	1 952.38
10	Съединител ELPEX № 112 Ф max 48 mm	Брой	5	130.55	652.75
11	Фланец „Бътерфлай" 1WCI/DI/EPDM DN 400/PN 16/10 с пневмо задвижване е двойно задвижване РА 190 DA	Брой	8	1 680.00	13 440.00

За имуществото по горния протокол е издадена фактура №22 е посочена дата 06.06.2012 г. за обща сума от 294 352.85 лева е ДДС

 

б) С Приемо-предавателен протокол е посочена дата 06.06.2012 г.

са предадени:
№	Наименование	МЕ	К-во	Ед. цена	Стойност
1	Резервоари с обем 390 m3	Брой	4	56 000.00	224 000.00
2	Резервоари с обем 390 m3	Брой	2	56 000.00	112 000.00
3	Резервоари с обем 390 m3	Брой	2	56 000.00	112 000.00
4	Резервоари с обем 650 m3	Брой	1	72 300.00	72 300.00
5	Резервоари е обем 650 m3	Брой	2	72 300.00	144 600.00
6	Ферми 260 л.м. за метална конструкция	Брой	1	34 935 45	34 935.45
7	Тръби II кач. Ф57*3.5	Тон	1.27	820.00	1 041.40
8	Тръби II кач. Ф22*3.0	Тон	0.4	820.00	328.00
9	Тръби Ф133 -(1160 м)	Тон	18.3	820.00	15 005.18
10	Тръби Ф76 - (270 м.)	Тон	1.69	820.00	1 384.16
11	Тръби Ф57 - (540 м.)	Тон	2.49	820.00	2 043.44
12	Тръби Ф76 - (180 м.)	Тон	1.13	820.00	922.50

За имуществото по горния протокол е издадена фактура №23 е посочена дата 06.06.2012 г. за обща сума от 864 672,16 лева е ДДС.

 

в) С Приемо-предавателен протокол е посочена дата 06.06.2012 г.  са предадени:

№.	Наименование	МЕ	К-во	Ед. цена	Стойност
1	Корпусен изпарител с обем 46 m3 (реактор- рафинатор с обем 46 m3), 4 броя (вкл. Цистерна №13 за вертикален монтаж, Вкл. Цистерна №14 за вертикален монтаж, вкл. Цистерна №15 за вертикален монтаж, вкл. Цистерна за вертикален монтаж)	Брой	4	7 500.00	30 000.00
2	Пречиствателна станция за технологични отпадни води (Вкл. 1 .Фургон с ел табла, инсталация и осветление, пясъчен филтър, 2.Фургон "Лаборатория" с ел.табла, помпи, филтри и други елементи	Брой	1	106 470.34	106 470.34
3	Корпусен изпарител с обем 46 m3, 6 бр. (вкл. Цистерна №34 с тръби за подгрев вал и редуктор - за верт. Монтаж;Цистерна №35 с тръби за подгрев вал и редуктор за верт. Монтаж; Цистерна № 42 за вертикален монтаж; Цистерна за вертикален монтаж; Цистерна за вертикален монтаж; Цистерна за вертикален монтаж)	Брой	6	7 500.00	45 000 00
4	Парен котел ПКМ 6.5 Заводски Хе 31180	Брой	1	94 600.00	94 600.00

 

5	Реактори кристализатори (с двойни стени), смесителен механизъм и серпентини (вкл. Цистерна №43 е вътр. оребрение синя;Цистерна № 44 е вътр. оребрение синя;Цистерна № 45 с вътр. оребрение синя;Цистерна № 46 е вътр. оребрение синя)	Брой	4	14 700.00	58 800.00
6	Помпен агрегат ZLND 050250 ABBGSOB 2 - 20,0 kw	Брой	1	11 600.00	11 600.00
7	Помпен агрегат ZLND 080250 ABBGGOB 2/55,0 kw ф 254, модел ЕЕх dBB Т4	Брой	1	27 900.00	27 900.00
8	Помпен агрегат R 151/22,0 kw сериен № W2222	Брой	1	54 000.00	54 000.00
9	Помпен агрегат ZLND 032160 BBBG 3 ОВ 2/3,0 kw, Рр№ S1341485-01	Брой	1	6 000.00	6 000.00
10	Помпен агрегат ZLND 065250 ABBG 3 ОВ 2/30,0 kw, ф255, Рр№ S1341443-01	Брой	1	4 500.00	4 500.00
11	Помпен агрегат ZLND 065250 ABBG 3 ОВ 2/30,0 kw, ф244, Рр№ S1341487-01	Брой	1	17 500.00	17 500.00
12	Помпен агрегат ZLND 032 200 BBBGGOB 2/7,5 kw, ф 185, Рр№ S1341486-01	Брой	1	6 800.00	6 800.00
13	Помпен агрегат ZLND 040125 ABBGGOB 2/3,0 kw, ф 133 3 бр. Рр№ 81344753-03, Pp№S1344753-01	Брой	3	4 360.00	13 080 00
14	Помпен агрегат ZLND 065125 ABBGGOB2/5,5 kw, ф 121	Брой	1	4 920.00	4 920.00

         За имуществото по горния протокол е издадена фактура №21 с посочена дата 06.06.2012 г. за обща сума от 577 404,41 лева с ДДС.

         Споразумението за прехвърляне на собственост върху движими вещи, както и предхождащите го сделки (цесия, уведомяване), а също и действията по изпълнението на Споразумението (предаването на вещите с Протоколите и издаването на Фактурите), са извършени след като е била подадена молба по чл.625 от ТЗ за обявяването на Длъжника в несъстоятелност (12.10.2011 г.)

         Връчването на уведомлението за цесията на Длъжника, както и сключването на Споразумението, предаването на вещите с Протоколите и издаването на Фактурите са извършени на или след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност (27.06.2012 г.) по т. д. №4116/ 2011 г. по описа на СГС, TO, VI - 3 състав.

         Твърдяните дати на извършване на сделките и действията (а именно посочените съответно в документите дати - 01.06.2012 г. на Цесията, 04.06.2012 г. на получаване на уведомлението по чл.99, ал.З от ЗЗД и 06.06.2012 г. на Споразумението, Приемо-предавателните протоколи и Фактурите) са преди обявяването на т. д. №4116/ 2011 г. на СГС, TO, VI - 3 с-в за решаване (11.06.2012 г.) и преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност (27.06.2012 г.). Така твърдяните дати обаче са непротивопоставими на синдика (и на кредиторите на несъстоятелността) с оглед разпоредбата на чл. 181, ал.1 ГПК. Твърди, че документите за извършените сделки и действия от длъжника (получаване на уведомлението за цесията, Споразумението, Протоколите и Фактурите), с които синдикът разполага, нямат достоверна дата, която да предхожда датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Същото важи и за уведомлението за цесията. За достоверна дата спрямо синдика би могла да се приеме само датата 25.06.2012 г. (и то единствено по отношение на договора за цесия), тъй като към тази дата е бил изготвен нотариално заверен препис от този договор. С оглед на това договорът за цесия е бил подписан на датата, на която е изготвен преписът, а посочената дата на сключване на договора (01.06.2012 г.) не е достоверна.

         Счита, че всички останали действия и сделки (уведомяването за цесията, Споразумението, Приемо-предавателните протоколи и Фактурите) се основават на договора за цесия (чиято достоверна дата е 25.06.2012 г.) и го следват хронологически, като получаването на уведомлението е оформено с дата три дни след твърдяната дата на цесията, а останалите действия и сделки съответно пет дни след цесията и съответно два дни след получаването на уведомлението за нея. При положение, че достоверната дата на договора за цесия е 25.06.2012 г., то според сочената хронология на извършването на сделките и действията, уведомлението следва да е получено на 28.06.2012 г., а Споразумението за прехвърляне на собственост върху движими вещи, предаването на вещите е Протоколите и издаването на Фактурите - да са извършени на 30.06.2012 г., т.е. всички тези сделки и действия са след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност (27.06.2012 г.). С оглед на това, счита, че с изключение на договора за цесия, който е сключен след като т. д. №4116/ 2011 г. на СГС, TO, VI - 3 състав е било обявено за решаване в съдебното заседание от 11.06.2012 г., останалите действия и сделки са били предприети/ извършени при съобразяване и в зависимост от постановеното решение за откриване на производството по несъстоятелност от 27.06.2012 г., т.е. след него.

          В тази връзка прави оспорване на датите, на които се твърди, че са извършени действията и сделките от Длъжника и по-конкретно датите, на които се твърди, че са подписани/ извършени: Споразумението, трите Приемо-предавателни протокола, с които „Б.” ООД предава на „И.р.“ ООД описаните в тях вещи от масата на несъстоятелността и трите Фактури №№21, 22 и 23. Също така прави изрично оспорване и на датите, на които се твърди, че са извършени предхождащите ги сделки и действия: договорът за цесия, уведомлението за цесия, както и получаването на уведомлението от Длъжника (с посочена дата на получаване 04.06.2012 г.). Всички тези документи са антидатирани и оспорва посочените в него дати. Тъй като синдикът не е участвал в извършването на действията и сделките, посочените дати в документите не го обвързват и са му непротивопоставими (както не обвързват и са непротивопоставими и на кредиторите на несъстоятелността).

         Всички действия и сделки са извършени след определената от съда начална дата на неплатежоспособност на Длъжника - 06.03.2008 г.

         Длъжникът и кредиторът, комуто е прехвърлено имуществото от масата на несъстоятелността (Първият ответник „И.р.“ ООД), са свързани лица по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ, тъй като:

Управителят на Длъжника „Б.“ ООД С. М. М. е съдружник в Първия ответник „И.р.“ ООД (е 10%).

         Управителят на Първия ответник „И.р.“ ООД П.н. (и съдружник с 90% в него) е бил съдружник в „И.о.“ ООД (заедно със С. М.), което дружество е притежавало над 50% от капитала на Длъжника „Б.“ ООД. Прекратил е участието си като съдружник в „И.о.“ ООД едва на 12.09.2012 г„ когато дружеството е преобразувано в „И.о.“ ЕООД с едноличен собственик на дяловете Е.И.Н.;

         Управителят на кредитора „И.г.“ ООД, ЕИК ******** - цедент по договора - П.И.Н. е бил (вкл. е и към настоящия момент) Управител и представляващ цесионера „И.р.“ ООД (Първи ответник). Освен управител, същият е и съдружник в двете дружества. В първото дружество „И.г.“ ООД П.И.Н. притежава над 50% от капитала, като в него е съдружник със С. М. М. (който е и Управител и представляващ несъстоятелния длъжник „Б.“ ООД) и с "И.о." ООД, ЕИК *********, което пък притежава повече от 50% от капитала на Длъжника. В „И.р.“ ООД (Първи ответник), П.н. притежава 90% от капитала в съдружие със С. М. М., като последният е бил и представляващ несъстоятелния длъжник към датите, на които са извършени описаните по - горе действия и сделки по прехвърляне на имуществото от масата на несъстоятелността.

         Счита, че вземането на Първия ответник, срещу което са прехвърлени имуществените права от масата на несъстоятелността, не съществува.

         На първо място не са съществували въобще действителни задължения на Длъжника към цедента „И.г.“ ООД. Съответно въз основа на цесията Първият ответник не е могъл да придобие права (вземания), каквито неговият праводател (цедентът „И.г.” ООД) не е имал.

         Дори такива задължения (на Длъжника към цедента „И.г.“ ООД) да са съществували в твърдяния или пък в по-малък размер , то:

а) част от тях в размер на 49 732,21 лева общо (по 13 бр. фактури, издадени преди 10.07.2006 г. - №№34391/ 19.07.2005 г.; 34429/ 25.07.2005 г.; 34439/ 26.07.2005 г.; 34600/ г.; 34660/ 02.09.2005 г.; 34667/ 07.09.2005 г.; 34678/ 08.09.2005 г.; 34687/ г.; 123285/ 03.04.2006 г.; 123284/ 03.04.2006 г.; 123353/ 06.04.2006 г.; 124734/ г.; 124967/ 10.07.2006 г., които са част от предмета на т.д.№4682/2011 г. на СГС) са били погасени поради изтекъл давностен срок и направено надлежно възражение за давност.

б) част от тях в размер на 282 462 лева общо (по останалите 9 броя фактури, издадени в периода от 20.04.2007 г. до 14.01.2008 г., №№2445/ 20.04.2007 г.; 2632/ 26.04.2007 г.; 2642/ г.; 2703/ 02.05.2007 г.; 3370/ 30.05.2007 г.; 3463/ 01.06.2007 г.; 4092/ 25.06.2007г.; 4662/ 17.07.2007 г.; 8929/ 14.01.2008 г., които също са част от предмета на т.д.№4682/ 2011 г. на СГС) не са били изискуеми, защото съгласно разпоредбите на чл.З, ал.2 от отделните договори, въз основа на които са били издадени тези фактури, изрично е предвидено, че падежът за плащане на претендираното вземане се определя с последващо на договора писмено изрично двустранно споразумение между страните, т.е. падежът за изпълнение е определяем с последващ акт между страните {Доказателства под №20 - 8 бр. Договори от дати 20.04.2007 г., 26.04.2007 г., 02.05.2007 г., 30.05.2007 г., 01.06.2007г., 17.07.2007 г. и 14.01.2008 г. и 9 бр. фактури).

в)      всички други твърдяни вземания, означени в Договора за цесия и Уведомлението общо и неконкретизирано като такива „по договори за финансова помощ, тристранни споразумения, начислени лихви и вземанията по договори за покупко-продажба на стоки за неплатена цена на доставени стоки по фактури, издадени от „ И.г. “ ООД към „Б.“ ООД.. даже и да са съществували (което оспорва), не са били изискуеми.

         Счита, че дори вземания на цедента „И.г.“ ООД към Длъжника да са съществували в твърдяния или в по-малък размер, те не са прехвърлени на Първия ответник (цесионера „И.р.“ ООД), защото договорът за цесия е нищожен и съответно не може да породи действие.

а) На първо място договорът за цесия е нищожен, защото едно и също физическо лице е представлявало и двете страни по сделката (чл.38, ал.1 ЗЗД).

б) На второ място договорът за цесия е нищожен   поради       липсата      на индивидуализация на вземанията, обект на договора.

         С Договора за прехвърляне на вземане с посочена дата 01.06.2012 г. цедентът „И.г.“ ООД прехвърля на цесионера „И.р.“ ООД (Първи ответник) „част от вземанията си от „Б.“ ООД , в размер на 1 739 164, 31 лева по договори за финансова помощ, тристранни споразумения, начислени лихви и вземанията по договори за покупко-продажба на стоки за неплатена цена на доставени стоки по фактури, издадени от „ И.г. “ ООД към „ Б. “ ООД, които вземания са описани подробно по основание и размер в справка - Приложение №1, представляваща неразделна част от настоящия Договор, в това число и вземания в размер на 332 194,21 ле., предмет на предявените осъдителни искове от „И.г.“ ООД срещу „ Б. “ ООД предмет на предявените осъдителни искове от „ И.г.“ ООД срещу „Б.“ ООД по т.д. №1790/ 2011 г. по описа на Варненски окръжен съд, за неплатена цена на доставени стоки по издадени фактури на основание чл.З27, ал.1 от ТЗ, което дело е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, където е образувано под №4682/2011 г. по описа на СГС, т.о. “ (ч.н.).Приложение №1, съдържащо индивидуализация на прехвърляните вземания („описани подробно по основание и размер в справка - Приложение № Г), обаче липсва (включително и не е било част от договора за цесия, когато на 25.06.2012 г. е бил удостоверен нотариално препис от него, видно от преписа на същия). Също така Приложение № 1 е липсвало и не е било приложено и към уведомлението до Длъжника с посочена дата на получаване 04.06.2012 г.

         Задължителен елемент от договора за цесия е индивидуализацията на прехвърляното вземане, защото то е част от същественото съдържание на този договор. При липса на индивидуализация не може да се определи върху какво се разпростира прехвърлителният ефект на договора, т.е. има неяснота кои вземания към длъжника се прехвърлят с договора. При пълното отсъствие на индивидуализация на вземанията, обект на договора, същият не може да породи присъщото му действие. Това е така, защото липсва съгласие относно елемент от същественото съдържание на сделката (кои вземания се прехвърлят). Освен това липсва и обект на насрещните права и задължения, които страните поемат при сключването на договора, което обосновава нищожност на последния поради невъзможен предмет, респ. начална невъзможност за изпълнение. Единственото указание, и то за част от вземанията, е препращането към вземанията в размер на 332 194,21 лева, предмет на предявените осъдителни искове по т.д. №4682/2011 г. на СГС. То обаче не може да обоснове правен ефект на договора за цесия даже и в тази му част (по отношение на вземанията в размер на 332 194,21 лева).

                Ето защо (поради липсата на Приложение №1) договорът за цесия не е произвел никакво действие и не е конституирал цесионера „И.р.“ ООД като кредитор на Втория ответник за никаква част от вземанията.

         При условията на евентуалност, ако и доколкото препращането към т.д. №4682/ 2011 г. на СГС е достатъчно да индивидуализира част (в размер на 332 194,21 лева) от прехвърлените вземания, и ако и доколкото се приеме, че договорът за цесия е могъл да породи (и е породил) действие за тези вземания (в размер на 332 194,21 лева), то тогава той не е годно основание за прехвърляне на останалата част в размер на 1 406 970,10 лева от вземанията, т.е. в Първият ответник е придобил само вземания в общ размер на 332 194,21 лева (като част от тях са погасени по давност).

         Предвид изложеното, в срока по чл.649, ал.1 ТЗ (една година от откриване на производството по несъстоятелност, извършено е Решение №38 от 27.06.2012 г. по т.д.№4116/ 2011 г. по описа на СГС, TO, VI - 3 състав) предявява следните искове срещу двамата ответници за прогласяване на нищожност или недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на следните извършени от Длъжника сделки и действия: на Споразумение за прехвърляне на собственост върху движими вещи вместо изпълнение на парично задължение е посочена дата 06.06.2012 г., както и на действията по изпълнението му - извършеното предаване на вещи е трите Приемо-предавателни протоколи с посочена дата 06.06.2012 г. и издаването на Фактурите е посочена дата 06.06.2012 г.), както следва:

Искове по чл.646, ал.1, т.1 и т.З ТЗ

Споразумението за прехвърляне на собственост върху движими вещи вместо изпълнение на парични задължения, както и действията по изпълнението му (предаването на вещите е Протоколите и издаването на Фактурите) са направени след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност в нарушение на установения в производството по несъстоятелност ред. Чрез тях Длъжникът изпълнява задължения, възникнали преди откриване на ПН (чл.646, ал.1, т.1 ТЗ) в противоречие с основни принципи и императивни разпоредби, установени в част IV на ТЗ „Несъстоятелност“, но не само, че на изпълнение подлежат само вземания, които са предявени и приети по установения в производството по несъстоятелност ред, кредиторите е приети вземания получават плащане по реда и в размера съгл. чл.722 ТЗ, като удовлетворението на вземанията им става чрез осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността, извършено от синдика при спазване на глава 46 от ТЗ. Ето защо, така предприетото изпълнение от Длъжника е в нарушение на част IV, глава 43, чл.685 и сл. от ТЗ вр. чл.722 от ТЗ (глава 47), които регламентират редът за предявяване на вземанията от кредиторите и за удовлетворяването на вземанията, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, както и на всички останали разпоредби, които прокарват горепосочените принципи. Същевременно погасителният ефект се постига чрез сключена от Длъжника сделка с вещи от масата на несъстоятелността (чл.646, ал.1, т.З ТЗ). Това е в противоречие е разпоредбата на чл.635, ал.1 от ТЗ, съгласно която длъжникът може да сключва нови сделки само след предварителното съгласие на синдика, както и с чл.639б от ТЗ,  който урежда случаите на разпореждане с вещи от масата на несъстоятелността преди да е постановено осребряване, както и с всички останали разпоредби, които регламентират стриктно условията, при които е допустимо да се извършва разпореждане и други сделки е имуществени права от масата. С решението за откриване на производството по несъстоятелност, съдът е наложил общ запор и възбрана върху имуществото на Длъжника. Решението има незабавно действие и действа по отношение на всички, вкл. и на длъжника - чл.630, ал.З и чл.634 от ТЗ. Със сключването на Споразумението и предприетите след това действия (предаването на вещите с Протоколи и издаване на Фактури), Длъжникът се е разпоредил с вещи от масата на несъстоятелността, по отношение на които вече е действал наложеният от съда по несъстоятелността общ запор.

Ето защо счита, че Споразумението за прехвърляне на собственост върху движими вещи, както и действията по изпълнението му - предаването на вещите с Приемо-предавателните протоколи и издаването на Фактурите, всички с посочена дата 06.06.2012 г., са нищожни на основание чл.646, ал.1, т.1 или алтернативно чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ.

                Споразумението, както и действията по изпълнението му (предаването на вещите с Протоколите и издаване на Фактурите) са извършени не само след началната дата на неплатежоспособност на Длъжника (06.03.2008 г.), но и след подаването на молбата по чл.625 ТЗ (12.10.2011 г.). Счита, че недействителността по чл.646, ал.2 ТЗ касае освен действията и сделките, попадащи в определените от законодателя срокове преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ, още и действията и сделките, по отношение на които е налице фактическият състав на ал.2 (т.1-3) на чл.646 от ТЗ, но са извършени от длъжника в периода между подаването на молбата по чл. 625 от ТЗ и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Твърдяната дата на извършване на сделката и на действията по нейното изпълнение (06.06.20012 г.) е между датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ (12.10.2011 г.) и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност (27.06.2012 г.). Съответно, ако приемете за достоверни датите, посочени в документите и ако не бъде уважено оспорването на датите на Споразумението и действията по изпълнението му (т. 2.3. на стр. 6 по-горе), то тогава твърдяната дата на извършването им попада в посочения период.

         Счита, че към месец юни 2012 г. част от паричните задължения на Втория ответник, изпълнени чрез Споразумението, са били неизискуеми по съображенията, изложени по-горе. Съответно Споразумението, в частта му, в която изпълнява тези неизискуеми парични задължения е недействително на основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ. В останалата му част, в която погасява изискуеми парични задължения, Споразумението е недействително на основание чл.646, ал.2, т.З ТЗ. При условията на евентуалност, ако всички парични задължения (в общ размер 1 739 164,31 лева) са били изискуеми, то тогава Споразумението е недействително в неговата цялост на основание чл.646, ал.2, т.З ТЗ.

Ето защо предявява исковете по чл.646, ал.2, т.1 и по т.З ТЗ кумулативно съединени помежду им, насочени към описаните две части на Споразумението, както и към действията по изпълнението му (предаването на вещите с Протоколите и издаването на Фактурите). При условията на евентуалност предявявам иск по чл.646, ал.2, т.З ТЗ по отношение на Споразумението в неговата цялост както и по отношение на действията по изпълнението му (предаването на вещите с Протоколите и издаването на Фактурите).

                Споразумението и действията по неговото изпълнение, (предаването на вещите с Протоколите и издаването на Фактурите) са извършени между свързани лица, поради което се предполага, че Първият ответник е знаел, че Длъжникът е неплатежоспособен. Тепредставляват изпълнение на парични задължения на Длъжника, предприети след началната дата на неплатежоспособността, в периода между подаването на молбата по чл.625 ТЗ и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, поради което са недействителни по чл.646, ал.2 от ТЗ на посочените основания.

         Искове по чл.647, ал.1, т.т. 1,2,3 и 6 във вр. с ал.2 ТЗ

При условията на евентуално обективно съединяване спрямо исковете по чл.646, ал.1, т.1 и т.З ТЗ и по чл.646, ал.2, т.1 и т.З ТЗ, предявява исковете по чл. 647, ал.1, т.т. 1,2,3 и 6 във вр. с ал.2 ТЗ, съединени помежду им също евентуално:

                Иск по чл.647. ал.1. т.1 във вр. с ал.2 ТЗ

Споразумението за прехвърляне на собственост върху движими вещи вместо изпълнение на парични задължения всъщност има безвъзмезден характер, защото вземането на Първия ответник, срещу което са прехвърлени имуществените права от масата на несъстоятелността, не съществува (не е съществувало въобще действително задължение на длъжника към цедента „И.г.“ ООД или даже да е съществувало, то не е прехвърлено валидно на цесионера Първи ответник - подробни съображения.

         Насрещната страна по Споразумението за прехвърляне на собственост върху движими вещи е свързано лице с Длъжника.

         Твърдяната дата на извършване на Споразумението и на действията по неговото изпълнение (06.06.20012 г.) е между датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ (12.10.2011 г.) и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност (27.06.2012 г.). Съответно, ако се приемат за достоверни тези дати и ако не бъде уважено оспорването на датите на Споразумението и действията по изпълнението му, то тогава твърдяната дата на извършването им попада в периода по чл. 647, ал.2 ТЗ.

Ето защо Споразумението като безвъзмездна сделка, която не представлява обичайно дарение, по която страна е свързано лице с Длъжника, както и действията по изпълнение й (предаването на вещите с Протоколите и издаването на Фактурите), всички те извършени между подаването на молбата по чл.625 ТЗ (12.10.2011 г.) и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност (27.06.2012 г.), са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл.647, ал.1, т.1 във вр. ал.2 ТЗ.

                Иск по чл.647. ал.1. т.2 във вр. с ал.2 ТЗ

По изложените съображения счита, че  Споразумението е безвъзмездна сделка, а ако се приеме за достоверна посочената в него дата и не бъде уважено оспорването й, то тогава твърдяната дата на извършването му попада в периода по чл.647, ал.2 ТЗ.

Даже да се приеме, че насрещната страна по Споразумението не е свързано лице с Длъжника, то тогава Споразумението като безвъзмездна сделка, както и действията по неговото изпълнение (предаването на вещите с Протокол и издаването на Фактурите), извършени между подаването на молбата по чл.625 ТЗ (12.10.2011 г.) и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност (27.06.2012 г.), са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл.647, ал.1, т.2 във вр. ал.2 ТЗ.

         Иск по чл.647. ал.1. т.З във вр. с ал.2 ТЗ

         Даже да се приеме, че Споразумението за прехвърляне на собственост върху движими вещи вместо изпълнение на парични задължения не е безвъзмездна сделка, то тогава то представлява възмездна сделка, при която обаче даденото (прехвърлените движими вещи) значително надхвърля по стойност полученото (погасените задължения).

         Стойността на прехвърлените движими вещи по Споразумението е 1 739 164, 31 лева с включен ДДС. Погасените задължения на Длъжника към Първия ответник (ако се приеме, че такива са съществували) са в значително по-нисък размер, защото по отношение на вземанията в размер на 1 406 970,10 лева договорът за цесия не е произвел никакво действие поради пълната липса на индивидуализация, а също така част от останалите вземания са били погасени по давност. Следователно движими вещи на стойност 1 736 429,42 лева са прехвърлени в изпълнение на парично задължение в размер най-много на 332 194,21 лева (в който са включени и погасените по давност задължения).

         Извършените действия и сделки са след определената начална дата на неплатежоспособност - 06.03.2008 г. Ако съдът приеме за достоверни посочените в тях дати и не бъде уважено оспорването им, то тогава твърдяните дати на извършването им попадат в периода по чл.647, ал.2 ТЗ.

Ето защо Споразумението, като възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, както и действията по неговото изпълнение (предаването на вещите с Протоколите и издаването на Фактурите), извършени между подаването на молбата по чл.625 ТЗ (12.10.2011 г.) и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност (27.06.2012 г.), са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл.647, ал.1, т.З във вр. ал.2 ТЗ.

         Иск по чл.647. ал.1 т.6 във вр. с ал.2 ТЗ

         Даже да се приеме, че Споразумението за прехвърляне на собственост върху движими вещи вместо изпълнение на парични задължения не попада в нито една от хипотезите на чл. 647, ал. 1, т.т. 1 -3, вр. ал.2 ТЗ, то тогава то, както и действията по неговото изпълнение (предаването на вещите с Протоколите и издаването на Фактурите), са сделки и действия между свързани лица, който увреждат кредиторите. Увреждащият характер се изразява в това, че с извършените действия и сделки Длъжникът на практика се е разпоредил с всичките си активи (с изкл. на недвижимите имоти) - машини и съоръжения, представляващи основни технологични и производствени активи от незавършеното строителство на предприятието - производство на биодизел и биогорива. Изваждането на тези активи изключва възможността да се извърши осребряване на всички имуществени права на Длъжника по предназначение (незавършено строителство на предприятие за биогорива), като цяло или на обособени части, което пък рефлектира негативно върху възможността за получаване на максимална продажна цена, което уврежда кредиторите. По този начин са нарушени и принципът за справедливо удовлетворяване на всички кредитори - чл.607, ал.1 от ТЗ вр. с чл.722 от ТЗ, установяващ поредността на удовлетворяване на кредиторите (ал.1), както и принципът за разпределение между кредиторите от един ред, когато паричните средства са недостатъчни да бъдат удовлетворени всички вземания от съответния ред - „по съразмерност“ (ал.2 на чл.722 от ТЗ). С извършените действия и сделки, хирографарен кредитор (който е и свързано лице с Длъжника) се облагодетелства, като получава пълно удовлетворение на вземанията си преди всички останали кредитори и повече от това, което би получил при разпределението по чл.722 ТЗ[2]. Нещо повече, част от вземанията са били вече погасени по давност  .По този начин се намалява размерът на имуществото за осребряване, което служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника при спазване на поредността. Ако не бе сключено това Споразумение, по силата на което са прехвърлени машините и съоръженията, не би намаляло имуществото на Длъжника, служещо за общо обезпечаване на задълженията му. Сделката уврежда кредиторите на несъстоятелния търговец, тъй като лишава същите от възможността да удовлетворят своите вземания чрез осребряване на прехвърлените активи от масата на несъстоятелността. Стойността на прехвърленото значително надхвърля по стойност погасените задължения, нарушена е еквивалентността на имущественото разместване. В резултат на това Длъжникът е намалил имуществото си, което служи за удовлетворяване на вземанията на кредиторите на несъстоятелността, което ги уврежда.

Насрещната страна по Споразумението за прехвърляне на собственост е свързано лице с Длъжника (подробно стр. 6 и 7, т. 3), а съгласно чл.649, ал.4 ТЗ презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД за знанието за увреждането се прилага за всички свързани лица. С оглед на свързаността и обстоятелствата, при които е сключено Споразумението и действията по неговото изпълнение, очевидно целта е да се избегне общият ред за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност - чл.722 и сл. от ТЗ.

Ако се приемат за достоверни посочените дати в Споразумението, Протоколите и Фактурите и не бъде уважено оспорването им, то тогава твърдяната дата на извършването им (06.06.2012 г.) попада в периода по чл.647, ал.2 ТЗ.

         Ето защо Споразумението като сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с Длъжника, както и действията по неговото изпълнение (предаването на вещите с Протоколите и издаването на Фактурите), извършени между подаването на молбата по чл.625 ТЗ (12.10.2011 г.) и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност (27.06.2012 г.), са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл.647, ал.1, т.6 във вр. ал.2 ТЗ.

         Иск по чл.135 от ЗЗД

         Предявява иска по чл.135 от ЗЗД при условие на евентуалност спрямо всички посочени по - горе искове:            

         Споразумението е безвъзмездна сделка, а при условията на евентуалност, ако е възмездна сделка, то даденото по нея (прехвърлените движими вещи) значително надхвърля по стойност полученото (погасените задължения).

         Извършените от Длъжника действия и сделки - Споразумението за прехвърляне на собственост върху движими вещи вместо изпълнение на парични задължения и действията по неговото изпълнение (предаването на вещите с Протоколите и издаването на Фактурите), увреждат кредиторите на несъстоятелността, като при извършването им длъжникът, както и неговия контрагент (Първия ответник), са знаели за увреждането.

         Увреждащите сделка и действия се изразяват в това, че един от кредиторите на длъжника (необезпечен кредитор) получава пълно удовлетворение на вземанията си (включително и на вземания, за които е изтекъл давностния срок и е направено възражение за погасяването им по давност) преди всички останали, като са нарушени редът и основните принципи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника в производството по несъстоятелност - чл.607, ал. 1, предл.1 вр. чл.722 от ТЗ. Кредиторите на Длъжника са увредени и защото е намалена възможността им да се удовлетворят от неговото имуществото, в частност същите са лишени от възможността да удовлетворят своите вземания чрез осребряване на конкретните активи от масата на несъстоятелността. Стойността на прехвърленото значително надхвърля по стойност погасените задължения, нарушена е еквивалентността на имущественото разместване. В резултат на това Длъжникът е намалил имуществото си, което служи за удовлетворяване на вземанията на кредиторите на несъстоятелността, което ги уврежда. Разпоредителните действия засягат на практика всички производствени активи на Длъжника.

         Длъжникът е знаел за увреждащият характер на действията и сделките, тъй като е знаел, че е в състояние на неплатежоспособност, вкл., че е подадена молба по чл.625 от ТЗ за обявяване на дружеството в несъстоятелност. С прехвърлените активи са изпълнени и погасени по давност задължения на длъжника, за което длъжникът изрично е възразил с отговора на исковата молба. Ако се приеме, че сделката има възмезден характер, знанието на Първия ответник се предполага, предвид свързаността на лицата - стр.6 и 7, т.З по - горе -чл.649, ал.4 на ТЗ вр. чл.135, ал.2 от ЗЗД.

         На основание чл.649, ал.2 ТЗ, предявява срещу Първия ответник и обусловените осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, чрез връщане на движимите вещи, предмет на Споразумението и предадени на Първия ответник с Приемо-предавателните протоколи с посочена дата 06.06.2012 г. (3 бр.) или заплащане на тяхната равностойност в/ на масата на несъстоятелността на „Б.” ООД - в несъстоятелност:

         Счита, че при уважаване на иск по чл. 646, по чл. 647 ТЗ или по чл.135 от ЗЗД даденото от длъжника по нищожната/ недействителната сделка следва да бъде върнато в масата на несъстоятелността /чл. 614 ТЗ/. Моли, в случай че  бъде уважен който и да е от предявените искове по чл.646, по чл. 647 от ТЗ и по чл.135 от ЗЗД и бъде обявена нищожност или недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Споразумението ,  Първият ответник  да бъде осъден за върне полученото (движимите вещи) в масата на несъстоятелността на „Б.” ООД - в несъстоятелност. При условията на евентуалност, ако има липси, отчуждаване или похабяване, Първият  за заплати равностойността на липсващите, отчуждените или похабени вещи по пазарни цени.

         Ответникът „И.р.”ООД оспорва иска. Счита, че договорите са действителни и вземанията съществуват.

         Ответникът

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото  Решение №38 от 27.06.2012 г. по т.д.N24116/ 2011 г. по описа на СГС, TO, VI - 3 състав е обявена неплатежоспособността на „Б." ООД, открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик, наложени са общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника, като едновременно с откриването на производството по несъстоятелност, длъжникът е обявен в несъстоятелност и е прекратена дейността на предприятието му. Решението е вписано по партидата на „Б." ООД (н) в ТР на 03.07.2012 г., номер на вписване 20120703155902.

         Молбата за обявяване в несъстоятелност по чл.625 ТЗ, по която е образувано т.д. N24116/ 2011 г. по описа на СГС, TO, VI - 3 състав, е подадена от „М.-**" ООД на 12.10.2011 г. с вх. N289876/12.10.2011 г. в СГС. Съдебното заседание, в което е завършено разглеждането на делото и същото е обявено за решаване, видно от посоченото в решението за откриване на производството по несъстоятелност, е било проведено на 11.06.2012 г.

         Исковата молба е била депозирана на 26.06.2013 г., т.е. в рамките на едногодишния преклузивен срок по чл.649, ал.1 ТЗ.

С Договор за прехвърляне на вземане (договор за цесия) с посочена дата на сключване 01.06.2012 г., препис от който е удостоверен нотариално на 25.06.2012 г. от Нотариус В.М., per. №465 на Нотариалната камара, район на действие PC - Девня[3], „И.г.“ ООД, ЕИК ********, представлявано от Управителя П.И.Н., като цедент, е прехвърлило на Първия ответник „И.р.“ ООД, ЕИК ********, представлявано от Управителя П.И.Н., като цесионер, „част от вземанията си от „Б.“ Д, ЕИК ******** със седалище *** в размер на 1 739 164, 31 лева /един милион седемстотин тридесет и девет хиляди сто шестдесет и четири лева и тридесет и една стотинки по договори за финансова помощ, тристранни споразумения, начислени лихви и вземанията по договори за покупко-продажба на стоки за неплатена цена на доставени стоки по фактури, издадени от „ И.г. “ ООД към „ Б. “ ООД, които вземания са описани подробно по основание и размер в справка - Приложение №1, представляваща неразделна част от договора, в това число вземанията в размер на 332 194,21 лв., предмет на предявените осъдителни искове от „И.г.“ ООД срещу „Б.“ ООД по т.д. №1790/ 2011 г. по описа на Варненски окръжен съд, за неплатена цена на доставени стоки по издадени фактури на основание чл.327, ал.1 от ТЗ, което дело е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, където е образувано под №4682/2011 г. по описа на СГС, т.о. .         Представено е уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента „И.г.“ ООД, с посочена дата на връчване на Втория ответник (чрез Управителите Е. Ч. и С. М.) на 04.06.2014г

         Видно от представения по делото документ Длъжникът е сключил с „И.Р." ООД Споразумение за прехвърляне на собственост върху движими вещи вместо изпълнение на парично задължение с посочена дата на сключване 06.06.2012 г. Страните са постигнали съгласие, че по договор за цесия  от 01.06.2012 г., „И.г." ООД е прехвърлило на „И.р." ООД част от вземанията си към „Б." ООД в размер на 1 739 164,31 лева, като „с цел погасяване на задълженията си към новия кредитор „И.р." ООД, длъжникът „Б." ООД му прехвърля правото на собственост върху движими вещи, описани подробно в Приложение №1, №2 и №3, представляващи неразделна част от споразумението, на обща стойност 1 739 1 64,31 лева с вкл. ДДС, като собствеността върху тях се прехвърля вместо изпълнение на паричното задължение на„Б."ООД към „И.р." ООД за плащане на сумата в размер на 1 739164, 31 лева, с което съществуващото парично задължение на „Б." ООД към „И.р." ООД се погасява напълно".

На основание на това Споразумение за прехвърляне на собствеността върху движими вещи вместо изпълнение на парично задължение Вторият ответник е предал на Първия ответник владението на движими вещи с три отделни приемо-предавателни протокола със сочени дати на подписване 06.06.2012 г., описани по горе в мотивите.

Ищецът е оспорил датите на съставяне на всички тези документи.

         Договоририте представляват частни-свидетелстващи документи, които нямат достоверна дата. При оспорване на момента на състявянето им от трето лице, какъвто е синдикът, върху ползващата се от документа страна е доказателствената тежест да установи момента на съставянето му.

         С исковата молба ищецът е представил копие с нотариална заверка на подписа от 25.06.2012 г.  на договора за цесия от Нотариус В. М..*** действие PC-Девня. Удостовереният препис е под регистров номер 2667 от Общия регистър за 2012 г. Следоватено по отношение на този документ е налице достоверна дата на съществуването му - 25.06.2012 г.  , с оглед разпоредбата на  чл.181 ГПК.

         С отговора на исковата молба ответникът „И.Р.“ООД е представил препис от „оригинал на документ", със сочен идентичен регистров номер №2667/ 25.06.2012 г. на Н-с В. М.,*** на НК, с което е извършена заверка в един общ препис и под един номер от общия регистър на  няколко отделни документа - Договор за прехвърляне на вземания от 01.06.2012 г. и Приложение №1/ 01.06.2012 г., подписани между „И.г." ООД и „И.р." ООД, Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, изходящо от „И.г." ООД и получено от „Б." ООД на 04.06.2013 г. и 3 бр. Приемо-предавателни протоколи от дата 06.06.2012 г. между „Б." ООД и „И.р." ООД.

         Ищецът е оспорил датата на съставяне на документа, т.е. материалната доказателствена сила на нотариалната заверка, явяваща се официален удостоверетилен документ.

         В хода на производството по оспорване са приобщени копие от  извлечени от Общия регистър за 2012 г. на Нотариус В. М.. От документа се установява, че под peг. номер 2667 е отразено извършване на действие - препис, снет от оригинал на Договор за прехвърляне на вземания /договор за цесия/ от 01.06.2012 г. между „И.г." ООД, като цедент и „И.р." ООД, като цесионер.

Представена е  Сметка/ Фактура, за извършеното нотариално действие под номер 2667, с която  е събрана нотариална такса по чл.90 от Закона за нотариусите и нотариалните дейност в размер на 5 лева., съгласно чл.6 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННДД и опълнителната нотариална такса по реда на чл.95 от ЗННД – 18 лв.

Следоватено в случая са налице две нотариарни удостоверявания – върху копието на договора за цесия в обем 2 страници, като печата съдържащ  изявлението на нотариуса е поставен върху втората, и върху съвкурността от описаните по-горе документи, също съдържащ договора за цесия, но с извършено удостоверяване върху гърба на приемо предавателен протокол от 06.06.2012 г. Датата и рег. № съвпадат, като в Общия регистър за 2012 г. било вписно извършването на едно действие - препис, снет от оригинал на Договор за прехвърляне на вземания /договор за цесия/ от 01.06.2012 г. между „И.г." ООД, като цедент и „И.р." ООД, като цесионер, за което е била събрана една нотариална такса(тази по по реда на чл.95 от ЗННД е за действия извън кантората и е без правно значение), отговаряща на стойността за първия препис. Между съвкупността от документи се е намирало и уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД, което е било получено от „Б.“ООД,  съгласно  поставеня подпис. Видно от фактурата за нотариалното действие, тя  е била издадена на името на  „Итерком груп“ООД, т.е. документа се е намирал в цедента, вместо в длъжника, удостоверил получаването му.

Съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, в общия регистър се записват хронологично извършените удостоверявания на съдържание, на дата, на подписи и дата, както и на верността на преписи.

В случая това изикване не е било спазено. Не е допустимо под един и същ номер да се изведат от общия регистър на една и съща дата, под един и същ номер, два различни преписа от различни оригинали на документи, при това вторият представляващ комплект от множество такива, различни от описания в регистъра. Тъй като е  била събрана една такса, съответстваща на преписа на ищеца, чиито документ не е бил оспорван в хода на прозиводстовото, а в съвкупността от документи се е намирало писмено изявление, което е било връчено на трето лице, т.е. не би сладвало да се намира в представилата го пред нотариуса страна, следва да се направи извода, че второто удостоверяване не е надлежно - налице е нищожно нотариално действие на основание чл. 576 вр. чл. 569, т.2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.576 от ГПК, нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши.

Съгласно разпоредбата на чл.591 вр. чл.569, т.2 от ГПК, нотариусът има право да удостовери препис от представен му документ. Удостоверяването на верността на преписа от документ се извършва от нотариуса с надпис върху документа, след сравнение на  преписа с първообраза и да отрази в удостоверяването от кого е бил представен документът, от който е снет преписът, а също така дали преписът е снет от оригиналния документ или от друг препис и дали не е имало в тях зачерквания, добавки, поправки и други особености.

Съдът споделя тезата на ищеца, че е недопустимо е нотариусът да извършва заверка на препис под един номер от общия регистър на сбор от различни документи, тъй като посочените норми изискват заверката да се извършва върху всеки документ и действието да се отрази в регистъра. По този начина се охранява правната сигурност и може да се извърши проверка относно дейстивята на СИ.  На преписа на ищеца нотариусът е поставил заверката на втора страница на Договора за цесия, под подписите на страните, което означава, че това именно е била и последната страница на документа, от който е снет преписът. Вторият препис не представлява удостоверяване на препис от оригинал на документ по смисъла на чл.591 ГПК, а както твърди икецът е заверка в един общ препис на „механичен сбор от различни документи", които са съставени на различни сочени в тях дати, подписани са от различни лица и удостоверяват извършването на различни действия и изявления в период от време. Това на практика би позволило под формата на препис, по всяко време,  да се състави неограничен по брой и вид компелкт от документи.

         Горното налага извода, че по делото не е уставено наличие на достоверна дата на атакуваната транслативна сделка - Споразумение за прехвърляне на собственост върху движими вещи вместо изпълнение на парично задължение, с посочена дата на сключване 06.06.2012 г., която за е е преди датата на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Следователно правоотношението е възникнало след този момент.

Съобразно нормата на чл.636, ал.1, т.3 от ТЗ, нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.

С оглед на обстоятелството, че съгласието да транслиране на собствеността е възникнало след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, то са налице предпоставките по чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ, налагащо извода за нищожност на  договора.

Във връзка със сбъдване на вътрешно процесуалното условие – уважаване на иска по чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ  евентуалните искове, свързани с действителността на сделката, не следва да се разглеждат.

Даденото по един нищожан договор подлежи на връщане на осн. чл.649, ал.2 ТЗ вр. чл.34 ЗЗД. Това налага извода за основателност на иска за връщане в масата на несъстоятелността на движимите вещи.

В тежест на ответниците следва да се възложат дължимите по делото такси, както следва: 69 566,57лв. ДТ в полза на СГС

         Воден от горното, Софийски градски съд

 

                                               Р Е Ш И:

 

         ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ, предявен от СИНДИКА на „Б.” ООД(в несъстоятелност) ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „И.Р." ООД, ЕИК ******** и „Б.” ООД(в несъстоятелност) ЕИК ********, гр.С., р. Н., кв. Т., ул.“М.М. №**, че сключеното  между ответниците Споразумение за прехвърляне на собственост върху движими вещи вместо изпълнение на парично задължение с посочена дата на сключване 06.06.2012 г, е нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността, като направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред.

ОСЪЖДА „И.Р." ООД, ***, да върне на осн. чл.649, ал.2 ТЗ вр. чл.34 ЗЗД да върне в масата на несъстоятелността   движимите вещи описани в 3 бр. приемо-предавателени протоколи от 06.06.2012 г., подробно опидави  в мотивите.

         ОСЪЖДА „Б.” ООД(в несъстоятелност) ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и „И.Р." ООД, *** да заплатят по сметка на СГС по ½ за всеки, сумата 69 566,57лв. ДТ

Решението подлежи обжалване пред САС в 2 седм. срок от връчването му.      

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: