Решение по дело №1771/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от С.П.В., чрез адв. И.З., САК срещу Решение № 827/31.05.2023 г., постановено по АНД № 20223110204474/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърден Електронен фиш срия К № 5708503 на ОД МВР Варна.

Заявеното касационно основание за обжалване е необоснованост на съдебния акт и постановяването му при нарушение на материалния закон. Направен е извод за незаконосъобразност на НП и се иска отмяната на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, с който да бъде отменено НП. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

Ответникът, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 827/31.05.2023 г., постановено по АНД № 20223110204474/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърден Електронен фиш срия К № 5708503 на ОД МВР Варна. С електронния фиш на С.П.В. на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. и е осъден С.П.В. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: електронен фиш серия К №6027802 е издаден срещу С.П.В. на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1 т.3 от ЗДвП за това, че на 23.03.2022 г. в 21.37 ч. в гр. Варна, по бул В Л в посока бул.  К Б “ , срещу стадион „Варна“ е управлявал л. а. Пежо 406 с рег. №      със скорост от 74 км/ч. при допустима за населеното място скорост от 50 км/ч., като нарушението е установено с АТТС (ARH CAM S1). След като е констатирано, че автомобилът е собственост на г-н В., на последния е съставен и връчен електронния фиш, с указание, че в 14-дневен срок, г-н В. може да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В указания срок е постъпило възражение от г-н В. с вх. № УРИ 356 000-40871/16.09.2022 г. в което е заявил, че на посочената в електронния фиш дата не е пребивавал на територията на РБългария и не би могъл да бъде автор на констатираното нарушение. Направен е извод, че в 14 - дневния срок от връчване на фиша г-н В. не е представил в съответната структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, поради което е оставено без уважение депозираното възражение. Съобщението за отказа за анулиране на електронния фиш, въз основа на депозираното срещу същия възражение, е изпратено до лицето на 18.10.2022 г. чрез „Български пощи“ЕАД, без услугата „известие за доставяне. Описаната в решението фактическа обстановка е установена от събраните по делото доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка, както и приобщените в хода на съдебните производства доказателства – заверено копие на график на работно време от 23.03.2022 г. на „Аксим 2011“ЕООД и 2 справка за задграничните пътувания на г-н В. в периода от 01.01.2022 г. до 24.03.2022 г.

Въззивният съд, приел, че издаденият електронен фиш е законосъобразен – спазени са процесуалните разпоредби и материалния закон. На тези мотиви го потвърдил.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактите са установени от представените доказателства. При правилно установени факти въззивният съд е извел изводи в съответствие с процесуалния и материалния закон.

В касационната жалба са развити съображения в четири точки относно: 1.установената от съда фактическа обстановка. Сочи се, че съдът не констатирал конкретния участък на бул. В Л, в който е заснето извършеното нарушение и не е изследвал: дали в този участък има действащ знак В26; какво е разстоянието между лекия автомобил и мобилната система за контрол на нарушенията; каква е температурата на въздуха и т.н.; 2.разрешената скорост посочена в електронния фиш от 50км.ч. не била съобразена с Генералния план за организацията и движението на територията на Община Варна, одобрен със заповед № 1924/17.04.2018г. на Кмета на Община Варна, в който била предвидено ограничение на скоростта от 80 км.ч.; 3. оспорва съдържанието на протокол рег.№ 819р-6707/23.02.2022г. и предвид сочените недостатъци на същия, намира че доказателствената му сила е опровергана и 4.оспорва авторството на деянието, като намира че вината на собственика на МПС в случая не е доказана, предвид представените доказателства, че не се е намирал на територията на страната.

Касационната инстанция намира релевираните доводи за неоснователни. Видно от съдържанието на въззивната жалба, в нея не е оспорена фактическата обстановка описана в НП, не е посочена различна фактическа обстановка от описаната в НП, не е поискано събиране на доказателства за установяване на факти, различни от установените от АНО. Не са изложени съображенията относно мястото за извършване на нарушението – не е посочено, че там има знак В26, не са въведени доводи относно разстоянието между лекия автомобил и мобилната система за контрол на нарушенията или каква е температурата на въздуха. Посочено е, че на датата на извършване на нарушението г-н В. не е бил на територията на Република България, бил в гр.Кембридж, Великобритания. Бланкетно е посочено нарушението при издаване на НП – „особено съществено нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалния закон, липса на субективна и обективна страна на нарушението, липса на доказателства за авторство“. В пледоарията по същество пред въззивната инстанция, процесуалният представител на г-н В. е развил съображения относно приложимите норми.

Въззивният съд е дал мотивиран отговор на единственото възражение изложено във въззивната жалба. Този отговор касационния състав намира за съответен на материалния закон.

В касационната жалба е посочено, че въззивният съд не е изследвал за наличието на пътен знак В26 на мястото на извършване на нарушението, нито на разстоянието между лекия автомобил и мобилната система за контрол на нарушенията, нито каква е температурата на въздуха, което имало значение за валидността на данните подадени от мобилната система за контрол. Предвид липсата на тези твърдения и доводи на г-н В. във въззивната жалба, Съдът е извършил служебна проверка относно изправността на мобилната система за видеоконтрол и е констатирал, че по отношение на същата е представено удостоверение от института по метрология, което установява че към датата на нарушението, техническото средство е изправно и е одобрен тип средство за измерване.

Касационната инстанция проверява въззивното решение само на касационните основания посочени в НПК, между които не е необосноваността, каквото по същината си е оплакването, че съдът не изследвал изложените в т.1 от касационната жалба факти. Съдът в рамките на служебната проверка е направил анализ на относимите съдържащи се в административнонаказателната преписка доказателства и е установил релевантните факти.

Доводите относно допуснатата с Генералния план за организацията на движението в Община Варна е неоснователен. Подзаконовите актове следва да бъдат съобразени с нормативните актове от по-висок ранг по арг. от чл.15 от Закона за нормативните актове. Не са представени релевантни доказателства, че в Генералния план за организацията на движението в Община Варна на мястото на извършване на нарушението е предвидена скорост на движение на МПС от 80 км. в час. Дори и да бъде прието, че в този план предвидената скорост за движение е 80км., то в тази част плана е в противоречие на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в който е предвидено императивно, че скоростта за движение в населени места е 50км.ч.. Правилото на ал.2 от чл.21 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъл, че когато предвидената скорост за движение е по-ниска от посочената в ал.1 на същия член, то за това се сигнализира с пътен знак.

Неоснователни са доводите на касатора относно неправилните изводи на съда за валидност на съставения протокол рег.№ 819р-6707/23.02.2022г. съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата, Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.). Изводите на съда относно съдържанието на реквизитите на протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. са съответни на закона. Съгласно цитираният в касационната жалба чл.10, ал.1 от Наредбата „За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението.“ В Наредбата или в ЗДвП липсва разпоредба, която да указва на правната същност на протокола, предвиден за съставяне по чл.10, ал.1 от Наредбата. Предвид съдържанието на следващите две алинеи на чл.10 от Наредбата (ал.2 и ал.3), съгласно които „Протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък.“ и „При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.“ може да се изведе извод, че протоколът не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно оспорване, а има характеристика на вътрешнослужебен акт за проверка на начина на изпълнение на задълженията на контролните органи. Предвид тази му правна същност, същият следва да се цени в съвкупност с останалите доказателства по административната преписка, като липсата на част от реквизитите му, могат да бъдат попълнени и чрез съобразяването на информацията в други документи или възпроизведени на хартиен носител електронни изявления и електронни документи (какъвто е снимката направена от електронната система за видеонаблюдение, предвид съдържанието й – несловесна информация, т.е. изображение и словесна информация – данни за констатираните място, скорост, дата, част и др., по арг. от чл.2 вр. чл.3 от ЗЕДЕУУ). В административната преписка се съдържа снимка на МПС с изискуемите в нея данни, място на проверката, включително и чрез отразяване на координати по GPS, отстояние, дата, скорост на движение и позволена скорост, както и № на снимката. Разгледани в съвкупност протокола и снимката обосноват извод за съставомерност на нарушението.

Неоснователно се явява възражението на касационния жалбоподател, че на собственикът на МПС е отнето правото да оспори електронния фиш и, че единственият му път за защита е чрез подаване на декларация с конкретното посочване в нея на лицето, което е извършило нарушението. Видно от обстоятелството, че настоящото дело се разглежда от касационната инстанция, е, че са предвидени две възможности на собственика на МПС за защита срещу издаден електронен фиш – 1.да посочи (в хипотезата, че не той е управлявал МПС) в нарочна декларация до контролния орган, лицето, на което е предоставил автомобила и което го е управлявало на датата на извършване на нарушението и 2.да оспори пред районния съд извършването на нарушението, вкл. и чрез въвеждане на твърдението, че не той е управлявал МПС, като в случая следва да установи релевантния за това оспорване факт – че не е можел на съответната причина (лечение в болница, престой в чужбина, друго) да управлява МПС. Видно от съображенията на г-н В. в касационната жалба, той е оспорил електронния фиш с твърдение, че по време на извършване на нарушението не е бил на територията на Република България, но в хода на съдебното оспорване не е ангажирал безспорни доказателства относно престоя в Кембридж, Великобритания. Данните от удостоверението от Гранична полиция са за дата на напускане на Република България, следваща датата на извършването на нарушението. Представеният график за смените в едно дружество не е достатъчен, без представянето на доказателства за сключен договор за работа, получени трудови възнаграждения или други документи относно наличието на трудовото правоотношение, да обоснове извод, че на посочените в графика данни лицето действително е полагало труд в друга държава. Т.е. в закона са дадени възможности за защита срещу издадените електронни фишове и как ще проведе тази защита и какви твърдения и доказателства за фактите, които твърди е отговорност на лицето, срещу което е издаден електронния фиш.

В разгледания аспект касационната инстанция намира, че е правилен изводът на въззивният съд, че деянието е съставомерно на посочената в електронния фиш разпоредба.

На горните съображения Решение № 827/31.05.2023 г., постановено по АНД № 20223110204474/2022 г. по описа на Районен съд – Варна следва да бъде оставено в сила.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от касационния ответник, поради което съдът му присъжда такова в минимален размер.

Предвид изхода на спора неоснователно се явява направеното от процесуалният представител на касационния жалбоподател за присъждане на сторените разноски за въззивната и касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в вр. чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 827/31.05.2023 г., постановено по АНД № 20223110204474/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА С.П.В. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет лв.) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: