РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Нова Загора, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. Й.
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. Й. Гражданско дело №
20222220100553 по описа за 2022 година
Искът е с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД.ПреД.ен е и
акцесорен иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Ж. Ж. Ж. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Нова Загора, обл.Сливен, *****, чрез пълномощника
му адв.Ж. Ж. от АК - Стара Загора, срещу Б. Б. Д. с ЕГН **********,
действащ със съгласието на родителите си - Р. Ж. Д. с ЕГН ********** и Б. Я.
Д. с ЕГН ********** и тримата с адрес: гр.Нова Загора, обл.Сливен, ул.„***
№ 4, ** с цена на иска 12000 лв.
В исковата молба се посочва, че с влязло в сила Определение от
10.02.2022 г. на Районен съд Нова Загора по н.о.х.д.№ 46/2022 г. е било
одобрено споразумение по реда на чл.382, ал.7 от НПК, с което Б. Б. Д. с ЕГН
********** е признат за виновен в това, че на 17.10.2021 г. в гр.Нова Загора,
макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е причинил на ищеца Ж.
Ж. Ж. три средни телесни повреди, изразяващи се в сътресение на мозъка,
което представлява „разстройство на здравето, временно опасно за живота“,
разкъсно-контузни рани на меките черепни обвивки, което представлява
„нараняване проникващо в черепната кухина“ и епидурален кръвоизлив,
който представлява „разстройство на здравето, временно опасно за живота“ -
престъпление по чл.129, ал.2, предл.5, вр с ал.1, вр с чл.63, ал.1, т.3 от НК , за
което е определено наказание „пробация“ с наложени пробационни мерки,
както следва - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6
месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
6 месеца.
Подчертава се, че одобреното от съда споразумение за решаване на
делото съгласно чл.383, ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила
присъда, с оглед на което на основание чл.300 от ГПК е задължително за
1
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Навежда, че поради това следва да бъде признато за
установено по делото, че на 17.10.2021 г. в гр.Нова Загора, макар и
непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е причинил на ищеца Ж.
Ж. Ж. три средни телесни повреди, изразяващи се в сътресение на мозъка,
което представлява „разстройство на здравето, временно опасно за живота“,
разкъсно-контузии рани на меките черепни обвивки, което представлява
„нараняване проникващо в черепната кухина“ и епидурален кръвоизлив,
който представлява „разстройство на здравето, временно опасно за живота“.
Предвид изложеното, ищецът счита, че с това свое деяние ответникът
Б. Б. Д. с ЕГН ********** е нанесъл неимуществени вреди, изразяващи се в
три средни телесни повреди, изразяващи се в сътресение на мозъка, което
представлява „разстройство на здравето, временно опасно за живота“,
разкъсно-контузни рани на меките черепни обвивки, което представлява
„нараняване проникващо в черепната кухина“ и епидурален кръвоизлив,
който представлява „разстройство на здравето, временно опасно за живота“,
поради което моли съда, да осъди Б. Б. Д. с ЕГН **********, да заплати на
ищеца сумите от по 4000 лв. за всяка една от нанесените средни телесни
повреди, или общо сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за
нанесените неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на
увреждането - 17.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
Отправят се към съда доказателствени искания да бъде приложено
като доказателство към настоящото дело НОХД № 46 по описа на Районен
съд Нова Загора за 2022 г. и да бъде назначена съдебно-медицинска
експертиза, извършена от специалист травматолог и психолог, по която
вещите лица, след като се запознаят с материалите по делото и извършат
проверки, да отговорят на въпросите:
1 . В какво се изразяват нараняванията на Ж. Ж. Ж.?
2. Как е преминал процеса на оздравяване, имало ли е усложнения и
ако е имало - какви?
3. Какви медицински интервенции са извършвани въвху пострадалия и
кога е приключил процеса на оздравяване? Има ли останали белези от
нараняването?
4. Нараняването и последвалото лечение свързано ли е със силни болки
и последващи страдания и неудобства? Ако е свързано - за какъв период от
време отшумяват?
5. Как се отразява случилото се нараняване и последвалото лечение на
пострадалия на неговото психологическо развитие с оглед възрастта му?
Свързано ли е с преживяване на силен стрес и уплаха за същия? Как се
отразява това на бъдещото му психологическо развитие?
Ищецът представя писмени доказателства по опис и претендира
направените по делото разноски.
2
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
страна, чрез адв.М. М. от АК - Сливен, с който се заявява, че се оспорва
преД.ения иск по размер. Излагат се подробни съображения и се прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, чрез нанесени по адрес на
ответника обиди и псувни.
В отговора се твърди, че било налице значително съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца.
Излага се, че ответника е признал вината си в наказателното
производство, водено срещу него, с оглед приключването му със
споразумение по реда на чл.381 от НПК, което е било одобрено от PC Нова
Загора по НОХД № 46/2022 г. Това обстоятелство обаче било ограничило
пълното и всестранно изследване на фактическата обстановка, мотивите на
подсъдимия за извършване на престъпното деяние, както и поведението на
самия пострадал, допринесло за настъпване на престъпния резултат.
Сочи се, че същата вечер ищецът съвсем не бил пасивен в създалата се
ситуация - той бил влязъл в пререкания с ответника, неоснователно го
обвинявал, че е нарекъл някакво момиче - негова приятелка „наркоманка“,
обиждал го и го псувал. Подразнен от словесните нападки и предизвикан от
агресията на пострадалия, ответникът му нанесъл един удар с юмрук, в
челюстта, от който ищецът загубил равновесие и паднал на земята.
При падането на земята от собствен ръст, ищецът бил получил
всичките телесни увреждания - сътресението на мозъка, разкъсно- контузиите
рани на меките черепни обвивки и епидуралния кръвоизлив, включени в
състава на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, по който престъпен състав ответникът
бил осъден със споразумение по НОХД № 46/2022 г.
Посочва се, че вещите лица - д-р С. и д-р Й. по назначената на
досъдебното производство колективна съдебно-медицинска експертиза били
категорични, че телесните увреждания на пострадалия имат травматична
генеза и се дължат предимно на удара на главата с Д.ната си странична
повърхност върху терена, след първоначалния удар, който е бил нанесен от
ответника в лявата половина на лицето на пострадалия, в областта на долната
челюст. Ударът, причинил уврежданията в областта на главата бил с посока
отстрани отД.но наляво и в резултат на падането на пострадалия върху
терена.
Навежда, че не е бил поставен въпрос на вещите лица и изобщо не е
било изследвано обстоятелството налице ли са телесни увреждания на
пострадалия, причинени от удара, нанесен от ответника, респ. ако са били
налице такива, то какви са медико- биологичните им характеризиращи
признаци. Ответникът бил действал умишлено единствено по отношение на
този първоначален удар, а по отношение на получените увреждания от удара
на главата му в терена - той бил действал непредпазливо.
Твърди се също, че пострадалият същата вечер бил употребил алкохол
и точно това била причината той да бъде изведен толкова лесно от
равновесие, а при падането си на земята да е като „отсечен“ и да не прояви
каквато и да било защитна реакция, за да се предпази. Счита, че ако е
липсвало алкохолното му опияние, пострадалият щял поне да се опита да се
3
предпази с ръце и да омекоти удара при падане, респ. да намали тежестта на
уврежданията.
В наказателното производство това обстоятелство също било
неглижирано.
Твърди се още, че споразумението с РП Сливен било сключено
прибързано и при недоизясняване на фактическата обстановка, което
рефлектирало и върху правната квалификация на извършеното деяние. Не
било отчетено поведението на ищеца и не била създадена ясна представа за
развитието на ситуацията и отношението на ответника към нея, които
твърдения били несъотносими в голямата си част към настоящото
производство, предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК, съгласно която
одобреното от съда споразумение е задължително за гражданския съд, но
счита за относими следните обстоятелства: поведението на пострадалия и
употребата на алкохол от него, преди инцидента.
С оглед изложеното, прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, от една страна - с провокативното си
поведение, отправянето към ответника на обиди и псувни, а от друга страна -
с алкохолното си опияние, което било улеснило механизма на увреждането.
Счита, че при определяне на обезщетението за причинените от
ответника неимуществени вреди, следва да се отчетат всички тези факти и
обстоятелства и да се редуцира обезщетението, по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД,
ведно със законните последици от това.
Сочи се, че съобразно правилото на чл.45 от ЗЗД, причинените
неимуществени вреди следва да бъдат репарирани от деликвента.
Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвиждала, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. Според Постановление
№ 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не било абстрактно понятие, а било свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следвало да се имат предвид ог съда при определяне на размера на
обезщетението.
При определяне размера на обезщетението и прилагането на критерия
за справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, моли съда да отчете
следните обстоятелства: наличието на съпричиняване на резултата от страна
на ищеца, с проявено провокативно поведение, отправяне на обидни думи и
изрази. Посочва, че по този въпрос присъдата на наказателния съд не била
задължителна за гражданския съд, тъй като поведението на пострадалия не
било елемент от състава на престъплението, установено с влязлата в сила
присъда /в този смисъл били: Решение № 33 от 03.02.1993 г. по Н.д.№ 852/92
г., I Н.О. на ВКС и Решение № 360 от 14.IV.1975 г. по Гр.д.№ 128/75 г., 1 Г.О.
на ВКС/.
Разяснява, че от свидетелските показания, събрани на досъдебно
производство, се установявало, че с поведението си ищецът бил провокирал
ответника към употреба на физическо насилие. Ищецът многократно бил
нарекъл ответника „педераст“ и го бил псувал, с цел да го уязви, и които
обиди обективно били засегнали неговите чест и достойнство. Ответникът
бил афектиран вследствие на отправените му обиди от страна на ищеца, което
4
наред с ниската му възраст /тогава на 16 години/, липсата на достатъчна
критичност и недоизграденост като личност, били способствали за
извършване на деянието. Провокативното поведение на пострадалия било в
причинно-следствена връзка с настъпилите вредни последици. Поради това
можело да бъде направен извод, че ищецът бил участвал в причинния процес
и че неговите действия имали характер на условие за настъпването на
противоправния резултат. В този смисъл било Тълкувателно решение № 1 от
19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС решение № 165 от 26.10.2010 г. по т.д.№
93/2010 г. на ВКС, II т.о., в което било посочено, че:
„Принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди“.
С оглед изложеното, счита преД.ения иск за прекомерно завишен по
размер и несъответстващ на реално причинените неимуществени вреди от
ответника.
Заявява, че не възразява да бъде допусната и назначена комплексна
съдебно-медицинска експертиза с поставените от ищеца въпроси и да бъдат
включени и въпросите:
- Има ли и ако има - какви по вид са травматичните увреждания,
причинени на пострадалия вследствие нанесения му от ответника удар с ръка
в лявата челюст? Какви са медико-биологичните им характеризиращи
признаци?
- Как се е отразила провокацията от страна на пострадалия върху
непълнолетния извършител, има ли данни за изпадането му в състояние на
силно раздразнение и афект, и поведението на пострадалия улеснило ли е
формирането на решение у извършителя за нанасяне на удар?
Моли съда да допусне до разпит трима свидетели, в режим на
довеждане.
Съдът е уважил искането на ответната страна и е разпитал свидетелите
И.К.П., А.Д.Д. и Ц.Д.Б. в о.с.з., проведено на 13.07.2022 г.
Свид.П. посочва, че му е известно, че е имало инцидент между
страните. Разказва, че цялата история се случила пред очите му. Излязъл от
заведението. Дълго време бил работил там и имал си представа, как се
развиват нещата там. ВиД. децата да се карат. ВиД., че едното било неговото
комшийче Б.. Израснал пред него и знаел за какъв човек става въпрос, знаел
родителите му, знаел възпитанието му и не обърнал внимание на случката.
Впоследствие разбрал, какво се било случило. Не виД. кой, какво бил
направил, само виД., че се карат. Посочва ищеца и твърди, че по физиономия
го знаел и от други вечери. Не знаел в трезво състояние, какво било
възпитанието, в дискотеката го бил виждал във видимо нетрезво състояние.
Забавлявал се, идвал момент, започвал да се дразни. Свид.П. разяснява, че е
охрана там. То било дете, и нямало какви проблеми да му създаде. Нямало
как да направи проблеми - те били големи мъже. Твърди, че не е виД., какво
са направили. Това го научил впоследствие и затова решил да свидетелства.
5
Във видимо нетрезво състояние бил Ж. - това било неговото мнение и си било
така. Крещяли си нещо - детска история. Не обърнал внимание. На такива
деца, какво да обръщаш внимание. Не сметнал за нещо сериозно, нещо
опасно, все пак били деца. Мислел, че ще се карат, ще си викат, както правят
децата на тяхната възраст. Б. според него не бил употребил алкохол. Свид.П.
го познавал от малък. Твърди също, че детето въобще не пиело алкохол, но
той бил малко пристрастен в това отношение, в смисъл, че както казал -
израснал пред очите му, но никога не бил употребявал алкохол пред него,
било то в дискотеки. Не бил конфликтен. Единствено можел да стане
конфликтен, когато бил в нетрезво състояние и не знаел какво прави - ставали
конфликти. Когато употребят алакохол ставали други хора. Ж. бил в нетрезво
състояние - съдел по начина на държане. Никой не можел да обвини.
Уточнява, че не е бил назначен същата вечер за охрана. Работата била да пази
реда. Посочва, че от шест години работи там. Не бил нито собственик и не
можел да каже, защо продават алкохол на непълнолетни.
Свид.Б. сочи, че познава Б. от доста време, а Ж. го бил виждал рядко.
Заявява, че му е известно за възникнал инцидент между двамата и че е
присъствал на инцидента. Нещата се случили пред дискотеката - тази където
била до училището „Христо Ботев“. Той бил отвън до входа при стълбите и
стояли с А. - другия свидетел и момчето излязло от „Флай“ и се запътило към
Б., който също бил там. Просто не били заедно, от другата страна на мрамора.
Твърди, че без видима причина започнал да го обижда - псувал го на майка,
извинява се, ама, „педераст“. Б. казал само да се махне и да го остави.
Отдръпнали се. Те не ги последвали. Не знае какво се било случило. Разбрал
на следващия ден. Разбрал, че Ж. си пръснал главата. Твърди, че бил видимо
в нетрезво състояние - залитал Ж.. Б. бил трезвен. Той дори не употребявал
алкохол. Б. бил спокоен и не бил създавал конфликти. Нямал наблюдения
върху Ж. - засичали са се с него в дискотеката. Винаги, когато се засичал с
него, той бил в нетрезво състояние и се бутал с хората. Твърди още, че след
този инцидент бил виждал Ж. в дискотеката. Свид.Б. посочва, че не ходи
толкова често, като цяло - миналия месец го виД.. Преди това, не можел да
каже. Уточнява, че октомври средата - на 17-ти се случило. Разбрал, че е
имало конфликт между двамата, като се били отдръпнали. Б. го ударил и той
бил паднал и си пукнал главата. Не знаел Б. дали бил осъден за това нещо.
Свид.Д. също потвърждава, че му било известно, че е имало конфликт
между Б. и Ж.. Разбрал го на другия ден. Точно къде било станало, не знаел, а
кога било станало - посочва, че било миналата година, откомври месец
някъде. Преди ситуацията били с неговия приятел Ц. отвън до „Флай“ на
стълбите. Б. бил отвън и момчето излязло от дискотеката. Имало някаква
дразга - не знаел точно и вече се отдръпнали настрани и вече не знаел какво
било станало. Твърди, че имало обиди от другото момче, което знаел, че се
казва Ж. към Б.. По физиономия се познавали. Твърди също, че като излязъл
от дискотеката Ж. бил в нетрезво състояние, залитане, такива неща. Отпреди
ситуацията посочва, че бил засичал Ж. като цяло - не много пъти, но
предполага, че държането му не било по-различно от това. След ситуацията
не бил го виждал да посещава дискотеката. Б. го познавал от 3-4 години.
Познавал го като добър човек, който никога не би сторил нещо лошо - не бил
6
конфликтен и не бил чувал друг път да се е бил с други момчета.
Съдът е уважил и искането на ищцовата страна и е назначил
комплексна съдебно-медицинска експертиза с вещи лица д-р Й. И. С. и д-р П.
Х. Г., заключението по която е депозирано на 12.09.2022 г. Вещите лица са
изслушани в последното по делото о.с.з. и страните са приели заключението
им.
На последното открито съдебно заседание по делото ищецът редовно
призован - лично се явява и с адв.Ж. - редовно упълномощен от по-рано.
Ответникът, редовно призован - лично се явява с родителите си и с
адв.М., редовно упълномощена от по-рано.
В заключителната си пледоария процесуалният представител на ищеца
- адв.Ж. моли съда да уважи иска в частта за главницата и акцесорния иск за
увреждането, от датата на увреждането и да му присъди разноските по
делото, както и да му даде възможност да представи писмена защита.
Процесуалният представител на ответника - адв.М. моли съда да
отхвърли преД.ения иск за неимуществени вреди, ведно с иска за мораторна
лихва върху същата главница, като неоснователен и недоказан, претендира за
присъждане на направените разноски и също моли съда да изложи подробни
съображения в писмена защита.
Съдът е предоставил на страните срок за изготвяне и представяне на
писмени защити и такива е представено от ищцова страна.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото са представени следните доказателства: Протокол за разпит
на свидетел от 17.10.2021 г. по досъдебно производство № 306 ЗМ-565/2021
г., по описа на РУ гр. Нова Загора, Протокол за разпит на обвиняем от
20.01.2022 г. по досъдебно производство № 306 ЗМ-565/2021 г. по описа на
РУ гр.Нова Загора, Протоколно определение № 16/10.02.2022 г. по НОХД
46/2022 г. на Районен съд Нова Загора, Колективна съдебно-медицинска
експертиза № 212/2021 г., входирана в Областна Дирекция на МВР - Сливен,
РУ Нова Загора, вх.peг.№ 306000-11779/21.12.2021 г., Договор за правна
защита и съдействие серия С7 № 0210343 с адвокатско пълномощно,
адвокатско пълномощно на л.20 по делото, Комплексна съдебно
психолого-медицинска експертиза № 155/2022 г., както и гласните
свидетелски показания на И.К.П., А.Д.Д. и Ц.Д.Б..
В приетото и одобрено от съда Споразумение по НОХД 46/2022 г. по
описа на Районен съд Нова Загора, ответникът Б. Б. Д. се е признал за
виновен в извършване на престъпление с правна квалификация чл.129, ал.2,
предл.5, вр. с ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, по отношение на ищеца в
настоящото производство Ж. Ж. Ж., като на 17.10.2021 г. в гр.Нова Загора
причинил на ищеца Ж. Ж. Ж. три средни телесни повреди, изразяващи се в
7
сътресение на мозъка, което представлява „разстройство на здравето,
временно опасно за живота“, разкъсно-контузни рани на меките черепни
обвивки, което представлява „нараняване проникващо в черепната кухина“ и
епидурален кръвоизлив, който представлява „разстройство на здравето,
временно опасно за живота“, за което му е определено наказание „пробация“
с наложени пробационни мерки, както следва - задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца, задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 месеца.
От приетата комплексна съдебномедицинска експертиза, приета от
страните и съда се установи следното:
По първи въпрос: Какви телесни увреждания е получил Ж. Ж. Ж., на
18 години от гр.Нова Загора, ж.к.„Загоре“ 12-В-9, с ЕГН **********, в
резултат на нанесеният му на 17.10.2021 г., около 01:30 часа побой в близост
до училище „Христо Ботев“ в гр.Нова Загора?
В резултат на нанесеният му на 17.10.2021 г., около 01:30 часа побой в
близост до училище „Христо Ботев“ в гр.Нова Загора ищецът Ж. Ж. Ж. е
получил следните телесни увреждания:
- Контузия на главата със сътресение на мозъка, протекло в началото
със загуба на съзнанието за известен период от време;
- Изразен травматичен оток на меките черепни обвивки в Д.ната
слепоочно-теменна област на главата с наличие на две разкъсно-контузни
рани с размери 1 - 2 см, в дълбочина достигащи до подлежащите черепни
кости;
- Данни от проведените образни изследвания - компютърни аксиална
томография) за наличие на линеарна фрактура на костите на черепния покрив,
водеща началото си от Д.ната слепоочно-теменна област, преминаваща през
теменната област и достигаща до лява челно-слепоочна област;
- Данни от проведените образни изследвания (КАТ - компютърна
аксиална томография) за наличие на епидурален (между твърдата мозъчна
обвивка и черепните кости) кръвоизлив, наложил извършването на
оперативно лечение с цел евакуация на хематома и преустановяване на
кървенето;
По втори въпрос: Как е преминал процеса на оздравяване, имало ли е
усложнения и ако е имало - какви?
Видно от История на заболяването №14592/17.10.2021 г., 10:00 часа,
издадена от НХО при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - гр.Сливен на
името на ищеца Ж. Ж. Ж. следоперативния период е протекъл нормално, без
усложнения. Оперативната рана е заздравявала първично, без прибавена
инфекция. Ищецът е бил изписан от лечебното заведение на 25.10.2021 г. с
подобрено общо състояние, спокойна оперативна рана и без наличие на
неврологичен дефицит.
8
По трети въпрос: Какви медицински интервенции са извършвани
върху пострадалия и кога е приключил процеса на оздравяване? Има ли
останали белези от нараняването?
На 17.10.2021 г. на ищецът Ж. Ж. Ж. е извършена по спешност
оперативна интервенция на главата, изразяваща се в остеопластична
краниотомия с цел да се достигне до епидуралния кръвоизлив, да се евакуира
кръвната колекция и да бъде преустановено кървенето. Обикновено
възстановяването от такъв тип черепно-мозъчна травма и оперативна
интервенция трае около 2-2,5-3 месеца при нормален ход на оздравителните
процеси и стриктно спазване на предписаните медикаментозен и хигиенно-
диетичен режими. Към настоящия момент се установява в лявата челно-
слепоочно-теменна област стар оперативен белег от извършената оперативна
интервенция с дъговидна форма с дъга, отворена надолу, с диаметър 10 см.
Белегът е на нивото на околната кожа, със същия цвят, лъскава обезкосмена
повърхност. При палпация (опипване и притискане с пръстите на ръка) не се
установява болка.
По четвърти въпрос: Нараняването и последвалото лечение свързано
ли е със силни болки и последващи страдания и неудобства? Ако е свързано -
за какъв период от време отшумяват?
Такъв тип черепно-мозъчни травми са свързани с търпене на болка в
главата. Самата оперативна интервенция е свързана с търпенето на известна
болезненост след нея, през възстановителния период. След подобен вид
черепно-мозъчни травми е възможно главоболието да продължи по-дълъг
период от време, макар и непостоянно.
Страданието в емоционално-психичен аспект е обвързано с
проведеното лечение. Интензивността е затихнала поетапно в трите месеца
след травмата. Към момента обследваното лице съобщава за епизоди на
дискомфорт свързани с гадене и световъртеж, но продукция на подобна
симптоматика в момента на изследването не се наблюдава.
По пети въпрос: Как се отразява случилото се нараняване и
последвалото лечение на пострадалия на неговото психологично развитие с
оглед възрастта му? Свързано ли е с преживяване на силен стрес и уплаха за
същия? Как се отразява това на бъдещето му психологическо развитие?
С оглед възрастта на пострадалия и липсата на съответен психо-
социален опит случилото се нараняване и последвалото лечение имат
характер на значимо жизнено събитие определящото за психологическото му
развитие. Преживяното в първия момент, като правило води до дистрес
(вредоносен стрес), но последици от такъв не се наблюдават. Уплахата е
нормална реакция и поради устойчивата пластичност на психичния свят не е
изиграла деструктивна роля. Бъдещото психологическо развитие е
9
структурирало положителни модели на база направените заключения.
По шести въпрос: Има ли и ако има какви по вид са травматичните
yвpeждaния, причинени на пострадалия в следствие нанесения му от
ответника удар с ръка в лявата челюст? Какви са медико-биологичните им
характеризиращи признаци?
Част от отговора на този въпрос се съдържа в отговора на първия
въпрос към настоящата експертиза. В резултат на нанесеният му на 17.10.2021
г. около 01:30 часа удар със свита в юмрук ръка в близост до училище
„Христо Ботев“ в гр.Нова Загора ищецът Ж. Ж. Ж. е паднал върху терена от
собствен ръст, при което е получил следните телесни увреждания:
Сътресение на мозъка, протекло с изпадане в пълно безсъзнателно състояние
за известен период от време; Травматичен оток на меките черепни обвивки в
Д.ната слепоочно- теменна област на главата с наличие на две разкъсно-
контузни рани с размери 1-2 см, в дълбочина достигащи до подлежащите
черепни кости; Линеарна фрактура на костите на черепния покрив, водеща
началото си от Д.ната слепоочно-теменна област, преминаваща през
теменната област и достигаща до лява челно-слепоочна област;
Епидурален(между твърдата мозъчна обвивка и черепните кости) кръвоизлив;
Сътресението на мозъка, протекло със загуба на съзнанието е
осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак
„разстройство на здравето, временно опасно за живота“ на ищеца Ж. Ж. Ж..
Двете разкъсно-контузни рани на меките черепни обвивки в Д.ната
слепоочно-теменна област на главата в дълбочина, достигащи до
подлежащите кости и линейното счупване на костите на черепния покрив,
водещо началото си от същата област са създали условия за комуникация
между външната среда и черепната кухина, с всички произтичащи от това
рискове от проникване на гноеродни болестотворни микроорганизми и
развитието на възпалителен процес вътре в черепната кухина. По този начин е
бил осъществен смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак
„нараняване, проникващо в черепната кухина“, независимо от това, че не е
било налице пряко проникване на травмиращия агент в нея.
Епидуралния (между твърдата мозъчна обвивка и костите на черепния
покрив) кръвоизлив е протекъл клинично без изявени симптоми на мозъчна
компресия, поради което сам по себе си е осъществил смисъла на медико-
биологичния характеризиращ признак „разстройство на здравето временно
опасно за живота“ на ищеца Ж. Ж. Ж..
По седми въпрос: Как се е отразила провокацията от страна на
пострадалия върху непълнолетния извършител, има ли данни за изпадането
му в състояние на силно раздразнение и афект, и поведението на пострадалия
улеснило ли е формирането на решение у извършителя за нанасяне на удар?
Възрастовата разлика на Ж. Ж. Ж. и Б. Б. Д. е две години. Изхождайки
10
изцяло и само от възрастта е допустим извода, че е осъществено характерното
бързо преминаване към действие. Силно раздразнение и афект, като
механизъм за формиране на решение при подрастващи е невъзможно да бъдат
изследвани без събиране на достатъчно данни за личността на непълнолетния
извършител и е осъществимо непосредствено след събитието. Към настоящия
момент категорично може да се посочи, че в тази възраст младежите, като
правило реагират спонтанно, водени от трудно разбираеми за възрастния
мотиви, основаващи се на противоречиви емоции.
В откритото с.з. вещите лица заявиха,че поддържат изцяло
заключението си.Д-р С. завява,че трудно може да се направи отграничение на
травматичните увреждания между удара с юмрук и тези получени след
падането на ищеца и удрянето му в терена.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
ПреД.ения иск е допустим.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Претендираните от ищеца права произтичат от следните
обстоятелства: На 17.10.2021 г. в гр.Нова Загора ответникът нанесъл удар с
юмрук, вследствие на което ищеца е получил три средни телесни повреди. За
това си деяние ответникът е бил признат за виновен с влязло в сила
определение, с което е било одобрено споразумение между него и РП Сливен.
ПреД.ен е иск за дължимо обезщетение за нанесените неимуществени вреди
размер на 12000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането - 17.10.2021 г. Това обуславя иск с правна
квалификация чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД, както и акцесорен иск по чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ответникът оспорва иска като значително завишен по размер и
навежда възражения за съпричиняване.
Не се нуждаят от доказване, обстоятелствата, че ответникът е бил
признат за виновен в нанасянето на описаните телесни увреждания с акт на
съда.
В тежест на страните бе да докажат твърденията си.
В тежест на ищеца бе да докаже, какви наранявания е получил, какво
лечение е приложено, последици от нараняванията, продължителност на
оздравителния процес.
Ответникът следваше да докаже в какво се състои твърД.ото от него
съпричиняване, чрез поведението на ищеца.
На основание чл.45 от ЗЗД вината на ответника се предполага до
доказване на противното, като в Споразумението по НОХД № 46/2022 г. по
описа на Районен съд – Нова Загора, ответникът се е признал за виновен в
извършване на престъпление с правна квалификация по чл.129, ал.2, предл.5,
вр. с ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, по отношение на ищеца в настоящото
производство, а в отговора си също не оспорва факта е влязла в сила присъда
11
и е признат за виновен, както е посочено, така че съдът намира за доказана
вината му в конкретния случай.
Гласните свидетелски показания съдът цени в известна степен, за
изясняване на обстановката, но не ги кредитира, като достоверни, тъй като са
противоречиви и не отразяват инцидента, така както претендират, като да са
били преки очевидци на случилото се, а по-скоро последиците от него. В тази
връзка следва да се посочи, че свид.П. заявява, че цялата история се случила
пред очите му и същевременно твърди, че впоследствие разбрал, какво се
било случило. Не виД. кой, какво бил направил, само виД., че се карат.
Едновременно с това твърди, че не е виД., какво са направили и това го
научил впоследствие и затова решил да свидетелства.
Свид.Д. също потвърждава, че му било известно, че е имало конфликт
между Б. и Ж. - разбрал го на другия ден.
Свид.Б. заявява, че не знае какво се било случило - разбрал на
следващия ден, че Ж. си пръснал главата. Сочи, че няма наблюдения върху
Ж. и с него са се засичали в дискотеката и същевременно въпреки, че нямал
наблюдения твърди, че винаги, когато се засичал с него, той бил в нетрезво
състояние и се бутал с хората.
Съдът намира обаче, че относно размера на претендираното
обезщетение за причинените неимуществени вреди, същият се явява
прекомерно завишен.
Видно от приложеното по делото заключение на вещите лица по
Колективната съдебно-медицинска експертиза, изготвена за целите на
настоящото производство е, че с оглед характера на увреждането и
установените по делото физически болки, страдания и неудобства, търпени
както в момента на самото увреждане, така и в периодите на болничния
престой и медицинските интервенции, последвалия възстановителен период,
затруднения от битово естество и невъзможността за самостоятелно
обслужване, съдът намира за справедливо паричното обезщетение такова,
което да съответства на характера и тежестта на увреждането на здравето на
пострадалия и обществено приетите критерии за справедливост към датата на
настъпване на увреждането, а именно в размер на по 3000 лв. за всяка от
трите телесни повреди или в общ размер на 9000 лв.
Съда определя размер на обезщетение за неимуществени вреди по
справедливост сългасно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. В конкретният случай
съдът счита, че справедливо се явява такова обезщетение в размер на по 3000
лв. или в общ размер на 9000 лв., като в останалата му част до пълния му
размер от 12000 лв. иска следва да се отхвърли.
Съдът счита, че сума в размер на 9000 лв. би репарирала напълно
преживените за посочения период болки и страдания.
Относно наведеното в отговора на ответника съпричиняване, чрез
поведението на ищеца,което остана недоказано, съдът намира, че дори и
поведението на ищеца да е било такова каквото е описано от ответна страна и
водените от нея свидетели – предизвикателно и арогантно, то въпреки това в
крайна сметка настъпилите увреждания, а именно трите средни телесни
12
повреди са вследствие единствено на предприетата от него физическа
разправа.
Ето защо, съдът намира преД.ения иск за основателен и частично
доказан в размер на 9000 лв., като в останалата му част до пълния му размер
от 12000 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
С оглед уважаването на главния иск,следва да се уважи и акцесорния
такъв с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД и да се присъди и законната лихва
върху гланцитата,считано от датата на настъпването на увредата-17.10.2021г.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски, съразмерно
уважената част на исковата претенция. Ищецът е заплатил за адвокатски
хонорар –700.00 лв., следователно ответника следва да бъде осъден да му
заплати разноски в размер на 525.00 лв. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета по сметката на Районен съд – Нова Загора и
заплатените от съда възнаграждения за вещи лица по назначената експертиза
в размер на 700.00 лв., както и държавна такса в размер на 360.00 лв.,
съразмерно уважената част на иска.
Ответникът претендира разноски,но не се събраха доказателства,че
такива е направил.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд –
Нова Загора
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД, Б. Б. Д. с
ЕГН **********, действащ със съгласието на родителите си - Р. Ж. Д. с ЕГН
********** и Б. Я. Д. с ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес: ******,
ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Ж. Ж. с ЕГН ********** и постоянен адрес: *******,
СУМИТЕ ОТ ПО 3000 лв. /три хиляди лева/ за всяка една от нанесените три
средни телесни повреди, или ОБЩО СУМАТА ОТ 9000 лв. /девет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за нанесените неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени болки и страдания, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от деня на увреждането - 17.10.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, като в останалата му част до пълния
претендиран размер от 12000.00 лв. /дванадесет хиляди лева/ отхвърля иска,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б. Б. Д. с ЕГН **********
и постоянен адрес: ******, действащ със съгласието на родителите си - Р. Ж.
Д. с ЕГН ********** и Б. Я. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Ж.
Ж. с ЕГН ********** и постоянен адрес: *******, СУМАТА от 525.00 лв.
/петстотин двадесет и пет лева/ - разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, Б. Б. Д. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.Нова
Загора, обл.Сливен, ул.„*** № 4, **, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета по
сметката на Районен съд – Нова сумата в размер на 700.00 лв. /седемстотин
13
лева/.
ОСЪЖДА, Б. Б. Д. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.Нова
Загора, обл.Сливен, ул.„*** № 4, **, действащ със съгласието на родителите
си - Р. Ж. Д. с ЕГН ********** и Б. Я. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета по сметката на Районен съд – Нова Загора държавна такса в
размер на 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
14