№ 18604
гр. С, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20241110146619 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Предявени са искове от “С В” АД, ЕИК ..., с адрес гр. С, р-н К С, Б Ц И Ц Б,
бул. „Ц Б III“ №159, ет. 2 и 3, насочени срещу С. В. Б., ЕГН **********, с
адрес в гр. С, кв. О, ул.“Л“ № 39, горна къща, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 29423/2024 г.
по описа на СРС, а именно: сумата от 1073.17 лева, представляваща главница
за потребена вода от длъжника за имота му, отчитан с договорна /съдебна/
сметка ...., създадена към клиентски номер ...., за период от 01.02.2012 г. до
18.09.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.05.2024 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 196.02 лв., представляваща мораторна лихва
за период от 21.03.2020 г. до 25.10.2023 г. Ангажира доказателства. Твърди, че
с ответника са в облигационно правоотношение, доколкото последният е
общински наемател, като отношенията между тях са регулирани от публично
известни общи условия, влезли в сила през 2006 г. По силата на чл. 8 от
Наредба №4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи,
получаването на ВиК - услуги става чрез публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
1
канализационните системи или от съответния регулаторен орган. За
процесния имот е открит клиентски номер .... с ДС ...., като за периода от
30.05.2022 - 18.06.2023г. на база отчетените показания и в изпълнение на
разпоредбите от Общите условия „С В“ АД редовно издавала ежемесечни
фактури за потребените и начислени ВиК - услуги за имота.
В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК такъв е постъпил от страна на
ответника, в който се оспорват предявените искове по основание и размер.
Релевира се възражение за погасителна давност относно вземанията, които се
претендират за периода от 01.02.2012 г. до 17.05.2021 г. Оспорва се ищецът да
е в облигационно правоотношение с ответника, като не било налице писмено
потвърждаване на изготвените общи условия, като ищцовото дружество се
позовавало на разпоредба, която презюмирала наличието на договор, но
същата била нищожна като неравноправна. Релевира се, че представените
фактури към исковата молба не доказвали реално потребление, като тези
доказателства представлявали частни документи, които се ползвали само с
формална доказателствена сила, тъй като удостоверявали изгодни за издателя
им факти.
На база приетите по делото писмени доказателства и изслушаното
експертно заключение, първоинстанционният съд достига до следните
фактически положения:
В хода на настоящото производство е изслушана и приета комплексна
съдебно-техническа експертиза, която установява, че имотът на ул. “Л” № 39 е
водоснабден от уличeн водопровод, като в периода от 01.02.2012 г. до
02.06.2020 г. ищецът начислявал потребление на база средни стойности,
съгласно чл.39 ал. 5 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи поради липсата на монтиран водомер. След 03.06.2020 г.
количествата били отчитани с оглед показанията на водомер с фабричен № ...
и пломбиран с пломба № .... Възприето е още, че стойността на
предоставените услуги е определена в съответствие с утвърдените от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цени, които са
регламентирани съгласно действащите нормативни изисквания и възлизат на
обща сума от 1 269,19 лева, от които 1 073,17 лева отнесени за главница и
196,02 лихва за забавено плащане, като не са открити данни за постъпили
2
плащания от страна на потребителя. Ответникът от своя страна предоставя
нотариален акт за собственост, от който е видно, че на 03 ноември 2004 г.
неговата майка М Б.а е закупила процесния недвижим имот, находящ се на ул.
“Л” № 39, представляващ едноетажно жилище като през 2012 г. тя починала и
единствен законен наследник е именно С. Б.. От приложеното към исковата
молба доказателства се установява също, че на 03.06.2020 г. бил пломбиран
водомер, като протоколът е подписан от ответника, който в свое становище до
съда от 13.09.2024 г. потвърждава това обстоятелство.
От правна страна съдът съобразява следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от представените общи условия на дружеството и §
1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги "потребители" са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги. В случая от страна на ответника се представя доказателство, че
притежава право на собственост върху процесния имот по силата на договор
за покупко-продажба, сключен от негов възходящ, както и с оглед настъпило
наследствено правоприемство, като по делото не се твърди и няма данни
ответникът да се е отказал от полученото наследство. Ето защо съдът счита за
установено, че ответната страна има качеството на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги. От приетото по делото съдебно
заключение се установява също така, че имотът е и действително водоснабден.
Чл. 31, ал. 1 от ОУ регламентира, че дружеството ищец доставя услугата
съобразно утвърдени от КЕВР цени, като експертите по делото са установили,
че при фактуриране на процесните задължения тези цени са били съобразени
от ищеца, който безспорно е оператор на ВиК услуги за град С по смисъла на
чл. 198о, ал. 2 от Закона за водите. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2, чл. 34, ал. 1 от общите
условия на ищеца е посочено, че ВиК операторът издава ежемесечни фактури,
като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях услуги в 30 - дневен срок след датата на фактуриране. Възражения срещу
определената дължима сума за използвани ВиК услуги могат да се правят
писмено през ВиК оператора в срок от седем работни дни, считано от датата
на получаване на фактурата. Чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползването на
водоснабдителните и канализационните системи пък повелява, че
получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи
3
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците)
на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). Според чл. 8, ал. 4 от тази
наредба в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в
което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и
приети от оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения.
При непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на
заявлението от оператора остават в сила общите условия. В конкретния казус
не се твърди и доказва ответникът да се е възползвал от възможността,
регламентирана в чл. 8, ал. 4 от цитираната наредба и чл. 11, ал. 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, поради което
същият е обвързан от разпоредбите на общите условия, като тяхното влизане в
сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите
(Решение № 5380 от 21.08.2025 г. по в. гр. д. № 8746 / 2024 г. на Софийски
градски съд).
На следващо място - по отношение начина на определяне на количествената
равностойност на използваната услуга по делото се установи безспорно, че
след месец юни 2020 г. това се е случвало по реда на чл. 32, ал. 1 от
цитираната Наредба № 4, а именно въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, а преди тази дата -
по реда на чл. 39, ал. 5 от наредбата, поради липса на поставено измервателно
тяло. От страна на ответника в отговора към исковата молба е релевирано
възражение за настъпила погасителна давност по отношение на част от
претендираните суми. Доколкото в случая се касае за “периодични плащания”,
с оглед разясненията в ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, то е
приложима тригодишната погасителна давност по смисъла на чл. 111, б. "в"
ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа, като процесните задължения за заплащане
на стойността на доставените ВиК услуги са срочни, тъй като се дължат в 30-
4
дневен срок след датата на фактуриране - чл. 33, ал. 2 от общите условия.
Ищецът е сезирал съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК на 17.05.2024 г., поради което задълженията,
обективирани в съответните счетоводни документи до фактура **********,
издадена през март 2021 г., са погасени по давност. Съобразно изготвената
таблица към приетата експертиза се установява, че продължава да се дължи
главница в размер на 208.37 лева, съответно лихва в размер на 131.78 лева, за
които суми установителните искове подлежат на уважаване.
При този изход на спора, разноски имат право и двете страни, като такива са
сторени от ищеца, в полза на който по съразмерност се дължат 247.80 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 203 от
Закона за водите и чл.86, ал. 1 ЗЗД, че С. В. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.
С, кв. О, ул .“Л“ № 39, дължи в полза на “С В” АД, ЕИК ..., с адрес гр. С, р-н
К С, бул. „Ц Б III“ № 159, ет. 2, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 29423/2024 г. по
описа на СРС, а именно - 208.37 лева (двеста и осем лева и тридесет и седем
стотинки), представляващи дължима главница за потребени от ответника
водоснабдителни и канализационни услуги в имот, находящ се в гр. С, кв. О,
ул. “Л“ № 39, отчитани с договорна сметка ...., създадена към клиентски номер
...., за период от 22.04.2021 г. до 18.09.2023 г., ведно със законната лихва за
забава от 17.05.2024 г. до окончателното погасяване на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на ищеца за горницата над уважената
сума до пълно претендираната такава от 1 073.17 лева, което задължение е
отнесено към периода от 01.02.2012 г. до 22.03.2021 г.; както и сума в размер
на 131.78 лева (сто тридесет и един лева и седемдесет и осем стотинки) ,
представляваща дължима мораторна лихва върху посочената като дължима
главница, като ОТХВЪРЛЯ този иск като неоснователен за горницата до
претендираните 196.02 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника С. В. Б., ЕГН **********
да ЗАПЛАТИ на “С В” АД, ЕИК ... съдебно-деловодни разноски за
5
настоящото производство и заповедното такова - ч.гр.д. № 29423/2024 г. по
описа на СРС, в общ размер на 247.80 лева (двеста четиридесет и седем лева
и осемдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6