Определение по дело №664/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени за разглеждане при условията на обективно и субективно съединяване от ищците Н. М. К., К. И. К. и Е. И. К., всички от с.А., общ. К.срещу ЗК „Л. И. , Г. С., са искове с правно основание чл. 226 КЗ, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател И. Т. К., причинена от пътно – транспортно произшествие на 22.10.2005г., с цена на всеки от исковете от по 150 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано 22.10.2005 г. до окончателното й изплащане.

С искова молба вх. № 3104/13.10.2010г., по която е образувано Г.д. № 337/2010г. по описа на Окръжен съд-К., ищците Н. М. К., К. И. К. и Е. И. К. твърдят, че са претърпели неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им И. Т. К., б.ж. на с.А., общ. К., причинена от ПТП, за което виновният водач Ф. Ф. С. от Г. К.бил признат за виновен и осъден със споразумение по н.о.х.д. № 49/2006 г. по описа на КОС. Твърдят, че с влязло в сила на 11.05.2009г. решение № 227/20.11.2006г., постановено по Г.д. № 180/2006 г. по описа на КОС, Ф. Ф. С. бил осъден по предявените от тях искове по чл. 45 ЗЗД да им заплати обезщетение за претърпените от непредпазливото деяние неимуществени вреди общо в размер на 100 000лв. /зÓ Н. М. К. – 40 000 лв. и за К. И. К. и Е. И. К. – по 30 000лв./, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.10.2005г. до окончателното им изплащане. Срещу деликвента били образувани изпълнителни дела, по които не били събрани никакви суми. Застрахователното дружество- ответник също бил поканен да плати присъдените обезщетения, но отказал плащането им. Поради тези обстоятелства ищците претендират ответникът ЗК „Л. И. Г. С., ЕИК * да бъде осъден да им заплати сумата в размер на 100 000 лева, представляваща присъдено с влязло в сила решение, постановено по касационно Г. дело №5634/2007 год. на ВКС, с което е изменено решението на АС- Пловдив, постановено по въз. Г. дело № 142/2007 год., обезщетение за причинените неимуществени вреди от настъпилото на 22.10.2005 год. застрахователно събитие- престъпление -ПТП с причинена смърт, извършено от Ф. Ф. С. от Г. К., по иск с правно основание чл. 226 КЗ.

С протоколно определение, постановено в проведеното на 23.08.2012г. открито съдебно заседание по Г.д. № 325/2011г. по описа на ОС-К., искова молба вх. № 3104/13.10.2010г. е оставена без движение, като е указано на ищците в едноседмичен срок да отстранят посочената нередовност - да формулират искането си съобразно обстоятелствената част на исковата молба и характера на предявения иск.

В изпълнение указанията на съда, ищците Ч. представителя си по пълномощие са представили нова искова молба вх. № 3364/29.08.2012г., с която претендират, въз основа на същите обстоятелства – настъпила смърт на наследодателя им И. Т. К. вследствие ПТП, причинено от Ф. Ф. С. с л.а. автомобил, за което е признат за виновен и осъден; претърпени от тях неимуществени вреди като негови наследници; наличие на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” със застраховатеното дружество- ответник „Л. И. , Г. С., последното да бъде осъдено да им заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението в следните размери: на Н. М. К. -сумата от 150 000 лв., на К. И. К. – 150 000 лв. и на Е. И. К. – 150 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.10.2005г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 226 КЗ. В съдебно заседание ищците Ч. представителя си по пълномощие поддържат исковата молба. Претендират присъждане на направените по делото разноски съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба вх. № 4544/25.10.2012г. от ответника „Л. И. , С. Ч. представител по пълномощие, с който се взема следното становище: исковата молба се счита за нередовна поради това, че не е представен от ищците документ за внесена държавна такса за водене на делото. Искове се считат за недопустими за разликата, с която са уважени в проведено производство по иск по чл.45 ЗЗД от общия размер от 100 000 лв. до увеличения размер от 450 000 лева. Алтернативно, исковете се оспорват по основание и размер, оспорват се всички твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба; прави се твърдение, че към момента на настъпване на ПТП не е бил налице валидно сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил марка „Ф.”, модел „С.”, с ДК № *; оспорва се размера на предявените искове като се твърди, че исковите суми са прекомерни и не кореспондират с принципа на справедливост. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на допълнително предявените искове за разликата както следва: по отношение на ищеца Н. М. К. за сумата от 110 000лв., по отношение на ищеца К. И. К. - за сумата от 120 000лв. и по отношение на ищеца Е. И. К. - за сумата от 120 000лв. В случай, че съдът приеме, че вземанията за лихви върху главниците съществуват, ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихви, съгласно чл.111, б. ”в” от ЗЗД. В съдебно заседание, ответното дружество не изпраща представител. В писмено становище вх. № 1056/25.02.2013г., представено за съдебното заседание, ответното дружество поддържа подадения отговор. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя по пълномощие на ищците и иска намаляването му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Третото лице – поýагач Ф. Ф. С. от Г. К.Ч. представителя си по пълномощие в съдебно заседание счита иска за основателен до размера на сумите, присъдени с влязло в сила решение № 227/20.11.2006г., постановено по Г.д. № 180/2006г. по описа на К.йския окръжен съд, по исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 23.02.2006г., постановено по н.о.х.д. № 49/2006 г. по описа на К.йския окръжен съд, по реда на чл. 414ж НПК /отм./ е одобрено постигнато споразумение между адвоката-пълномощник на обвиняемия Ф. Ф. С. и прокурор от Окръжна прокуратура - Г.К.за прекратяване на наказателното производство, с което обвиняемият Ф. Ф. С. е признат за виновен в това, че на 22.10.2005 г. в Г.К.при управление на МПС – лек автомобил марка “Ф.” модел “С.”, с ДК № *, собственост на Ф. Ф. С. от Г.К., нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. Т. К. от с.А., общ.К., като направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, б.”б”,, във вр. с чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

Починалият И. Т. К. оставил законни наследници – ищците Н. М. К. – съпруга, К. И. К. – дъщеря и Е. И. К. - син.

От заверени копия от полица № 080-0-001/22.03.2005 г. за застраховка “Гражданска отговорност” на ЗК „Л. С.к” , Г. С. със срок на покритие: 0:00 ч. на 30.02.2005г. до 24:00 часа на 29.11.2005г.; уведомление до ЗК “Л. И. – Г.С. вх. № 8/20.01.2006 г. за станалото на 22.10.2005г. ПТП с причинена смърт от собственика на автомобила и водача, протокол за ПТП № 679754/22.10.2005 г.; свидетелство за регистрация на МПС № ********* и решение № 8/15.07.2005г. по ф.д. № 12744/2001г. на СГС /описаните документи, намиращи се по Г.д. № 180/2006г., прието като доказателство/, се установява, че лек автомобил марка “Ф. С.” с ДК № * е собственост на Ф. Ф. С., със сключена застраховка “Гражданска отговорност” по посочената З. полица и срок на покритие; че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие, станало на 22.10.2005г., - на 20.01.2006 г.; както и че ответното дружество- застраховател е променило наименованието си от ЗК „Л. С.” на „З. компания „Л. И. .

С влязло в сила на 11.09.2009 г. решение № 227/20.11.2006 година, изменено по реда на инстанционния контрол, постановено по Г.д. № 180/2006г. по описа на Окръжен съд-К., по предявени съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, Ф. Ф. С. бил осъден да заплати на наследниците на И. Т. К. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от деликта /ПТП на 22.05.2005г. със смъртен резултат/, както следва: на Н. М. К. - сумата в размер на 40 000 лева; на К. И. К. - сумата в размер на 30 000 лева и на Е. И. К. - сумата в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.10.2005 год., до окончателното им изплащане. Решението е поставено при участието на трето лице – помагач ЗК „Л. И. , Г. С.. Въз основа на издадените по делото изпълнителни листове били образувани изпълнителни дела № 663/2009г. № 662/2009г. и № 666/2009г., и трите по описа на ЧСИ -Р. С., рег. № 812, район на действие Окръжен съд-К., с взискател – настоящите ищци и длъжник Ф. Ф. С.. За изплащане на сумите била изпратена покана на ответното дружество-застраховател, което отказало да плати поради обстоятелството, че нямало качеството на длъжник по изпълнителните дела.

От показанията на разпитаните в настоящото производство свидетели Б. Ю. Х. и М. А. М. се установява, че от внезапната смърт на И. Т. К. ищците изживели изключителни по интензитета си душевни страдания /мъка, покруса, шок/, които не били отшумели и понастоящем, и изгубили завинаги моралната и финансова подкрепа, която получавали от своя съпруг и баща.

Горните фактически обстоятелства са установени от доказателствата, събрани по н.о.х.д. № 49/2006г. по описа на КОС, Г.д. 180/2006г. по описа на КОС, последните - приети като доказателства в настоящото производство, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в последното.

Въз основа на така установените обстоятелства, се налагат следните правни изводи: предявените от ищците – наследници по закон на пострадалия от деликта - непредпазливо ПТП, срещу ответното дружество - застраховател преки искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ са основателни и доказани до размерите, както следва: от 40 000 лв. - за Н. М. К.; от 30 000 лв. – за К. И. К. и за сумата от 30 000 лв. - за Е. И. К.. Налице са предпоставките по чл. 226, ал.1 ГПК, за да бъдат уважени исковете в посочените размери. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд /какъвто характер има споразумението по чл. 381 НПК съгласно чл. 383, ал.1 НПК/ е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Обстоятелствата, свързани с тези елементи, са безспорно установени и обсъдени по-горе. Безспорна е причинната връзка между нарушението на правилата за движение при управление на МПС от деликвента, последвалото пътно-транспортно произшествие и причинената смърт на лицето /движение с превишена скорост в населено място, в резултат на което водачът загубил управлението на автомобила, завъртял се, преминал през разделителната зелена ивица между двете платна и движейки се назад, ударил в гръб пострадалия, който вървял пеш в насрещната на движението на лекия автомобил лента/, респ. претърпените неимуществените вреди под формата на душевни страдания от наследниците на пострадалия в резултат на смъртта му. Тези неимуществени вреди подлежат на обезщетяване съобразно изложеното дотук и съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Към датата на причиняване на деликта – застрахователно събитие, било налице застрахователно правоотношение между застрахователното дружество - ответник и собственикът на МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” /следващата предпоставка по иска по чл. 226 КЗ/. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че деликвентът е различен от собственика на МПС. Отговорността на застрахователя покрива деликтното поведение не само на собственика - застрахован, но и на всяко упълномощено от него лице, което управлява автомобила. Упълномощаването не следва да се осъществи с нарочен акт - достатъчно е фактическото предоставяне на автомобила в държане на трето лице със знанието и съгласието на собственика на МПС /в случая водачът на МПС и собственикът са баща и син/, за да се приеме наличието на валидна упълномощителна едностранна сделка, каквито обстоятелства в случая са налице.

По отношение размера на обезщетението съдът съобрази дадените задължителни указания с ТР № 2/2010г. от 06.06.2012г. по дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, съгласно които „…прякото право не може да се породи, ако увреденият няма право на обезщетение от деликт. Това определя както вторичния му спрямо деликтното право характер, чието особено проявление е при определяне на размера му - застрахователят никога не може да дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, така и наличието на процесуална възможност в производството по предявения пряк иск, основан на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, съответно чл.226, ал.1 КЗ, застрахователят да въвежда всички възражения, свързани и с деликтната отговорност на застрахования делинквент”.

На следващо място: с искова молба вх. № 3364/29.08.2012г., представена от ищците след оставяне без движение на искова молба вх. № 3104/ 13.10.2010г. в с.з. от 22.08.2012г., ищците са увеличили размера на претендираното обезщетение, както следва: за Н. М. К. – от 40 000 лв. на 150 000 лв., за К. М. К. – от 30 000 лв. на 150 000 лв. и за Е. И. К. – от 30 000 лв. на 150 000 лв. С така направеното увеличение размера на исковете, ищците по същество са предявявили допълнителни искове към първоначално предявените, поради което независимо от еднаквия момент на изискуемост на цялото вземане, не би могло да се приеме, че с подаване на исковата молба се спира и прекъсва теченето на погасителната давност за цялото вземане на ищците, което не е въведено първоначално като предмет на делото. Обратното разбиране би означавало да се допусне разширяване на изрично очертаните в чл.115 ЗЗД изключения, при които давност на тече, както и разширително тълкуване на чл.116, б.”б” ЗЗД. /Решение № 97/06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г., ІІ т.о., ТК на ВКС/. С други думи, претендирането на обезщетение частично или в пълния му обем от прекия причинител на вредата и/или застрахователното дружество, е следвало да стане до 22.10.2010г. /в петгодишния срок съгласно чл. 110 ЗЗД/. Обезщетението, претендирано по водените искове по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител на вредата не са предявени като частични искове и въпросът с размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищците, е решен със сила на пресъдено нещо. Освен това, съдът намира, че исковете по чл. 226 КЗ, претендирани с искова молба вх. № 3364/29.08.2012г. за разликата над първоначално предявените с искова молба вх. № 3104/13.10.2010г. размери, от 40 000 лв. до 150 000 лв. за Н. М. К., от 30 000 лв. до 150 000 лв. за К. И. К. и от 30 000 лв. до 150 000 лв. за Е. И. К., са предявени след изтичане на петгодишния давностен срок на 22.10.2010г., а именно – на 29.08.2012г.

Поради изложеното дотук, исковете срещу застрахователното дружество се явяват основателни и доказани до размерите, както следва: от 40 000 лв. за Н. М. К., от 30 000 лв. за К. И. К. и от 30 000 лв. до 150 000 лв. за Е. И. К.. За разликата над тези размери до пълните им предявени такива от по 15 000 лв. за всеки от ищците, са неоснователни и недоказани. Законна лихва върху така определеното обезщетение се дължи, считано от 13.10.2007г., а не от 22.10.2005 г. /датата на деликта/, т.к. вземането за лихва за периода от 22.10.2005г. до 13.10.2007г. е погасено с изтичането на тригодишна давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което застрахователното дружество- ответник да бъде осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 22.10.2005г., от която е настъпила смъртта на И. К. Т., претърпени от неговите наследници по закон, както следва: на Н. М. К. в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2007г. до окончателното изплащане на сумата, като искът следва да се отхвърли за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 150 000 лв.; на К. И. К. - в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2007г. до окончателното изплащане на сумата, като искът следва да се отхвърли за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 150 000 лв. и на Е. И. К. - в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2007г. до окончателното изплащане на сумата, като искът следва да се отхвърли за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен и недоказан.

По отношение на следващите се на страните разноски: от ищците, съобразно представения списък на разноските, се претендират такива в размер на 5 015 лв. /5 000 лв. адвокатско възнаграждение – 2000 лв., договорено с Н. М. К.; 1 500 лв. – с К. И. К. и 1 500 лв. – с Е. И. К./ и 15 лв. – внесена държавна такса за въззивно обжалване/. При предявяване на исковете в увеличения им размер, доказателства за допълнително направени разноски за адвокатско възнаграждение от ищците, не се представят. При проверка размера на адвокатското възнаграждение във връзка с довода за неговата прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК, направен от ответната страна, съдът констатира, че същият не е прекомерен, а е изчислен под минималния праг и трикратен размер по чл. 7, ал.2, т.4 във вр. с параграф 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, включително при предявяване на исковете в първоначалния им общ размер от 100 000 лв. При това положение доводът за прекомерност е неоснователен, като не са налице предпоставките за намаляване на адвокатското възнаграждение, като следващите се на ищците разноски следва да се присъдят съразмерно с уважената част от исковете – чл. 78, ал.1 ГПК и възлизат в общ размер на 1 114.44 лв.

Ответникът претендира присъждане на разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така, следващото се юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, изчислено по реда на посочената наредба възлиза на 9 450 лв., като същото следва да се присъди съразмерно отхвърлената част от исковете – чл. 78, ал.4 ГПК и възлиза на 7 350.00 лв.

Или, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество разноски по компенсация в размер на 6 235.56 лв., тъй като са освободени само от внасяне на държавна такса, но не и от разноски.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – К.държавна такса върху уважените искове в размер на 4 000 лв..

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА З. компания “Л. И. , Г.С., У. ”Ч. В. № 5., ЕИК * да заплати на Н. М. К. от с.А., общ. К., ЕГН *, с адрес за призоваване: Г. К., бУ. „Б.” № 22, ст. 15, А. М.Ш., по предявения иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ сумата в размер на 40 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – смъртта на И. Т. К., причинена от пътно-транспортно произшествие на 22.10.2005г. в Г. К.от Ф. Ф. С. от Г. К., ЕГН * с лек автомобил “Ф.С.” с ДК № *, собственост на Ф. Ф. С. от Г. К., ЕГН * със застраховка „Гражданска отговорност” по З. полица № 080-0-001/22.03.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2007г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА З. компания “Л. И. , Г.С., У. ”Ч. В. № 5., ЕИК * да заплати на К. И. К. от с.А., общ. К., ЕГН *, с адрес за призоваване: Г. К., бУ. „Б.” № 22, ст. 15, А. М.Ш., по предявения иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ сумата в размер на 30 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – смъртта на И. Т. К., причинена от пътно-транспортно произшествие на 22.10.2005г. в Г. К.от Ф. Ф. С. от Г. К., ЕГН * с лек автомобил “Ф.С.” с ДК № *, собственост на Ф. Ф. С. от Г. К., ЕГН * със застраховка „Гражданска отговорност” по З. полица № 080-0-001/22.03.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2007г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА З. компания “Л. И. , Г.С., У. ”Ч. В. № 5., ЕИК * да заплати на Е. И. К. от с.А., общ. К., ЕГН *, с адрес за призоваване: Г. К., бУ. „Б.” № 22, ст. 15, А. М.Ш., по предявения иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ сумата в размер на 30 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – смъртта на И. Т. К., причинена от пътно-транспортно произшествие на 22.10.2005г. в Г. К.от Ф. Ф. С. от Г. К., ЕГН * с лек автомобил “Ф. С.” с ДК № *, собственост на Ф. Ф. С. от Г. К., ЕГН * със застраховка „Гражданска отговорност” по З. полица № 080-0-001/22.03.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2007г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н. М. К. от с.А., общ. К., ЕГН *, К. И. К. от с.А., общ. К., ЕГН * и Е. И. К. от с.А., общ. К., ЕГН *, и тримата с адрес за призоваване: Г. К., бУ. „Б.” № 22, ст. 15, А. М.Ш. да заплатят на З. компания “Л. И. , Г.С., У. ”Ч. В. № 5., ЕИК * направените по делото разноски по компенсация в размер на 6 235.56 лева.

ОСЪЖДА “Л. И. , Г.С., У. ”Ч. В. № 5., ЕИК * да заплати по сметка на Окръжен съд-К.държавна такса върху уважените искове в размер на 4 000 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач Ф. Ф. С. от Г.К., У.”К. № 28, с ЕГН *.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: