РЕШ.Е
№ 1443
гр. Пловдив, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300502398 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. Д. С. против Решение №
2555/05.06.2023г., пост. по гр.д.№ 18272/2022, ПдРС, с което е отхвърлен предявеният
от М. Д. С. против “Жаник” ООД иск с пр.осн. чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД - за
заплащане на сумата 10 695 евро, представляваща платен задатък на отпаднало
основание – развален Предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот,
сключен между страните в гр. П. на *** г., заедно със законната лихва, като
неоснователен и недоказан.
Жалбоподателят М. С. поддържа, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано. Счита, че единственият изложен довод от съда –
за погасяване на вземането по давност не може да бъде споделен. Прави оплакване, че
съдът не е обсъдил всички нейни доводи и възражения, включително и тезиq свързани
със спиране и прекъсване на давността. Твърди, че исковата претенция е призната още
с подаване на отговора на исковата молба по гр.д.№1204/2016г.,ПОС на
13.07.2016г..Тази теза е поддържана от ответното дружество в хода на цялото
производство. Счита, че направените признания прекъсват давността. При
изчисляване на давностните срокове поддържа, че следва да се има предвид и
спирането на давността със закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г.Поддържа, че този срок е
последно удължен до 31.03.2022г. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
1
постанови ново, с което уважи предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Жаник“ ООД е подала отговор на въззивната жалба, в
който оспорва същата. Поддържа, че съдът правилно е приел, че вземането е погасено
по давност. Развива съображения, че предварителният договор е прекратен през
м.03.2016г. с изрично изявление на ищцата. Поддържа, че образуваното гражданско
дело е било за връщане на дадения задатък в двоен размер, като с решение на ВКС този
иск е отхвърлен. Счита, че липсват основания за прекъсване или спиране на давността,
като в случая от 2016г. ищцата е бездействала и вземането й се е погасило по давност.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски. .
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице
– ищец, останал недоволен от постановения съдебен акт, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Процесният иск е за връщане на платена на отпаднало основание сума по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Твърди се, че между
страните е имало договорни правоотношения за покупко-продажба на недвижим имот,
като е сключен предварителен договор, по който е платена исковата сума,
съставляваща част от продажната цена. Този договор е прекратен поради неизпълнение
на задълженията на продавача да прехвърли собствеността на имота, поради което
купувачът претендира връщане на платеното на отпаднало основание.
Предявеният иск е с пр. осн. чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД – връщане на нещо дадено
на отпаднало основание. Елементите на фактическия състав на сочената норма
включват намаляване имуществото на даващия, увеличаване имуществото на
получаващия и отпадане на основанието , въз основа на което е станало разместването
на имуществените блага. При разпределяне на доказателствената тежест ищецът
следва да установи обедняването си и обогатяването на ответника, както и отпадане на
основанието, въз основа на което е станало плащането.
От фактическа страна пред настоящата инстанция липсва спор, че между
страните е съществувал предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, по който е заплатена сумата 10695 евро. Безспорно е и че окончателен договор
2
не е сключен, като купувачът М. С. е отправила нотариална покана на ***г., с която е
дала двуседмичен срок за сключване на окончателен договор, като при неизпълнение е
заявила прекратяване на предварителния договор.
С оглед на тези факти по делото, съдът намира, че предварителния договор
между страните, по силата на който е платена процесната сума е прекратен на ***г.
От тази дата е налице отпадане на основанието, въз основа на което е платена сумата,
респ. от тази дата възниква задължението за връщането й.
Искът по чл.55 от ЗЗД е предявен на 15.12.2022г., т.е. след повече от шест
години. Съгл. чл.110 от ЗЗД с изтичане на пет годишна давност се погасяват всички
задължения, за които законът не предвижда друг срок. Процесното не попада в
изключенията по чл.111 от ЗЗД, поради което следва да се приеме, че то се погасява с
изтичане на пет годишен срок от настъпване на падежа му. В настоящето производство
е отнесен спора дали този срок е прекъсван и спиран. Общия случай на спиране на
давността е уреден в чл.115 от ЗЗД. Сред основанията за спиране е висящността на
съдебен процес относно вземането – чл.115, б.Ж от ЗЗД. Жалбоподателката С. се
позовава на производсвото по гр.д.№1204/2016,ПОС, като счита, че по време на
висящността му не е текла погасителна давност. Съдът не споделя това становище, т.к.
предмет на соченото исково производство е иск предявен от С. против продавача
„Жаник“ ЕООД за връщане на даден задатък в двоен размер. Това вземане е различно
от заявения предмет в настоящето производство – за връщане на платеното на
отпаднало основания. Макар и на практика да се касае фактически за една и съща сума,
то основанията на които се претендира, че същата се дължи, са различни, поради което
и предходното исково производство не може да доведе до спиране на погасителната
давност на вземането, претендирано в настоящето производство.
Основателно се явява възражението за спиране на давността по време на
извънредното положение. Това е срока от общо 69 дни, нормативно установен в чл.3,
т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено от
НС на 13.03.2020 и за преодоляване на последиците и §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето , т.е. за периода 13.03.2020г.-20.05.2020г.. Не намира законова опора
становището, че поради продължаващата епидемиологична обстановка този срок е
продължил до 31.03.2022г.
Неоснователно се явява и становището, че е налице прекъсване на давността с
извършени признания за дължимост по гр.д.№1204/2016г.,ПОС. Действително в
посоченото дело е налице писмено изявление от страна на процесуалния представител
на ответното дружество, в което е заявено, че се дължи връщане на платеното по
договора, а не на задатък, какъвто не е уговарян. В случая, обаче, не може да се
приеме, че това признание е извършено от длъжника, доколкото липсват данни за
нарочно упълномощаване от негова страна процесуалният му представител да
3
извършва подобни признания. Съгл. чл.116, б.А от ЗЗД давността се прекъсва с
признанието на длъжника, а в случая такова признание не е направено нито от него,
нито от изрично упълномощено за това лице. Следователно, това изявление на
процесуалния представител в рамките на едно исково производство с друг предмет, не
може да породи правно действие, което да се приравни на такова по прекъсване на
давностен срок по смисъла на чл.116 от ЗЗД.
Поради изложеното съдът намира, че с настъпване на падежа на задължението –
***г. е започнала да тече погасителна давност, която изтича на 31.03.2021г. Към тази
дата следва да се добавят 69-те дни на спиране на давностните срокове по силата на
закона, съобразно посоченото по-горе. Така погасителната давност за вземането е
изтекла на 08.06.2021г. Искът е предявен на 15.12.2022г., когато вземането вече е било
погасено по давност. Ето защо предявеният иск за връщане на платеното по
прекратения договор се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателката следва да заплати на въззиваемата
страна сумата от 1300лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, намалено с оглед възражението за прекомерност.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2555/05.06.2023г., пост. по гр.д.№ 18272/2022, ПдРС.
ОСЪДЖА М. Д. С., ЕГН **********, да заплати на „Жаник“ ООД, ЕИК
*********, сумата от 1300лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4