ОПРЕДЕЛЕ Н И Е №.…

 

                                                гр.Ловеч, ………… 2019 година

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в закрито заседание на двадесет и втори април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ АНАСТАСОВ

 

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЧНД № 140 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

Производство с правно основание чл.243, ал.5 от НПК.

 

С постановление от 15.03.2019 г. на Окръжна прокуратура - Ловеч е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 6/2014 г. по описа на ОД на МВР – Ловеч, водено за престъпление по чл.255, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК срещу Неизвестен извършител.

Срещу цитираното постановление е подадена жалба от ТД на НАП - ИРМ - Ловеч, ул. „Търговска” № 43, чрез ст. юрис*** П.С., съгласно пълномощни № 270 от 22.06.2017 г. и № 652 от 19.06.2017 г. от Министъра на финансите на Република България. Заявява, че счита същото за незаконосъобразно. Излага, че преписката в Окръжна прокуратура - Ловеч е образувана във връзка с изпратено решение № 578/15.11.2013 г. по административно дело № 467/2012 г. по описа на Административен съд – гр.Велико Търново. Сочи, че с това решение се потвърждава издадения срещу „***” ЕООД ревизионен акт № *********/28.10.2011 г., с който са установени данъчни задължения в особено големи размери, като по смисъла на този РА органът по приходите е начислил ДДС за внасяне, като е приел, че една част от доставките са нереални, което променя декларираните от дружеството данъчни задължения в по-голям размер от декларираното. Твърди, че задълженото лице с цел да избегне данъчни задължения не е подало СД, с данни които да отразяват правилно извършените доставки, като се касае за престъпление попадащо в разпоредбите на чл.255, ал.1, т.1 от НК, във връзка с ал.3 на същия текст.

Сочи, че от приложените към преписката в ОП - Ловеч доказателства безспорно се доказва извършеното деяние. Счита, че налице е основателно съмнение, че е осъществено деяние по смисъла на НК, което следва да бъде установено и квалифицирано като такова от органите на досъдебното производство. Изтъква, че е възможно и да е осъществен друг наказателен състав, което органите на досъдебното производство след извършване на обективно разследване следва да установят.

Твърди, че ОП Ловеч е издала постановление, с което е прекратила наказателното производство поради това, че в хода на разследването не са събрани безспорни доказателства за извършено престъпление по чл.255 от НК и съответно повдигане на обвинение на Г.В.Р..

Изтъква, че съгласно събраните доказателства по делото, констатациите на назначените експертизи, насрещните проверки и ревизии на органите по приходите по безспорен начин се установяват действия и фактически обстоятелства по водене на счетоводна отчетност в нарушение на закона. Сочи, че прочитайки постановлението на ОП - Ловеч се установява, че Г.Л.Л., за която по смисъла на Определение № 155/01.11. 2017 г. на АС - Велико Търново : „Разпитът й е наложителен, за да се изясни в изпълнение на чл.25 от договора, уведомявана ли е от превозвача, че фирмата му не е в състояние да изпълни дадена поръчка и тя ще бъде изпълнена от друга фирма”, като в документите представени му в ОП - Ловеч не е видял по какъв начин е установено, че тя е постоянно на работа в А.. Твърди, не е взето също така под внимание, че : „Недопустимо е в наказателния процес да се пренася заключение на експертиза, дадена по друго дело - административно, за други цели.” - стр.4 от  горецитираното определение на ВТАС.

Излага, че в същото това определение е посочено (стр.4), че „..не всички указания, дадени в отменителното постановление от 05.01.2016 г. на прокурора от Апелативна прокуратура са изпълнени.” Твърди, че в цитираното постановление на АП – В. Търново по отношение разпита на Г.С.Д. се установява имайки предвид неговите показания, че се подлага на съмнение сделката с представляваното от него дружество „***” ЕООД с фирмата и следва да се установи тяхната действителност. Сочи, че никъде в отменителното постановление но ОП - Ловеч не се споменава какво се случва с тази сделка, имайки предвид показанията на този свидетел, а само че дружеството не притежава лиценз.

Счита, че в случая са налице целенасочени действия от неизвестен извършител, който следва да се установи от органите по досъдебното производство, водещи до избягване на плащане на данъчни задължения в особени големи размери. Излага, че в подкрепа на това становище са доказателствата по делото и правна аргументация на действащите нормативни актове : ЗДДС, ЗСч., ДОПК.

Твърди, че от субективна страна събраните в хода на ДП доказателства безспорно сочат умисъл за избягване на установяването и плащането на данъчни задължения, което се извежда от продължителния период на осъществяваната противоправна дейност, както и от неизпълнение на задълженията по ЗДДС, ЗСч, ДОПК, като това неизпълнение способства за избягване плащане на данъчни задължения.

Счита, че от гореизложеното се налага извода, че недоизяснената фактическа обстановка е довела до акт на ОП - Ловеч, постановен при нарушаване правилата на чл.13, чл.14, ал.1 и чл.107 от НПК.

В заключение моли съда да отмени обжалваното постановление да и върнете преписката на ОП - Ловеч, като се разпореди възобновяване на производството и продължаване на следствените действия.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства намира за установено следното :

Досъдебното производство е образувано с постановление на Окръжна прокуратура - Ловеч от 02.09.2016 г. срещу Неизвестен извършител - служител от „***” ЕООД – Ловеч, за това, че при условията на продължавано престъпление в периода от м. март 2008 г. до м. ноември 2009 г. с цел да избегне установяването на данъчни задължения в големи размери потвърдил неистина в месечните СД по ЗДДС в ТД на НАП - В.Търново, офис Ловеч -престъпление по чл.255, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Преписката в ОП - Ловеч е била образувана във връзка с изпратено от ОП - В. Търново копие от Решение № 578/15.11.2013 г. по адм. д. № 467/2012 г. по описа на Административен съд - В. Търново /л.11 – 16, папка 3/. Делото е било образувано по жалба на „***” ЕООД - Ловеч, представлявано от Г.В.Р.срещу РА № *********/28.10.2011 година. Цитираното решение е било отменено с Решение № 14282/01.12.2014 г. по адм. д. № 158/ 2014 г. по описа на ВАС /л.27– 28, папка 3/, като делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - В. Търново. С Решение № 110/24.03.2015 г. по адм. д. № 859/2014 г. по описа на Административен съд - В. Търново /л.19 – 26, папка 3/ повторно е била отхвърлена жалбата на „***” ЕООД – Ловеч срещу РА № *********/ 28.10.2011 г.  на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 120/ 02.03.2012 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – гр. В. Търново. Посоченото решение е било потвърдено с с Решение № 11859/10.11.2015 г. по адм. д. № 5030/2015 г. по описа на ВАС /л.17– 18, папка 3/, като е влязло в законна сила считано от 10.11.2015 година.

Съгласно цитираните по-горе решения от протеклото административно производство, данъчната администрация не е признала правото на данъчен кредит по доставки с получател „***” ЕООД основно поради обстоятелството, че доставчиците на ревизираното лице, което към периода на данъчната ревизия е имало седалище и адрес на управление в гр.Ловеч не са били намерени. Въпреки представените и налични счетоводни документи за доставка, договори, плащане по фактурите, данъчните органи са начислили ДДС за внасяне, с което са променени декларираните от търговеца данъчни задължения по месечните СД, като са приели, че част от доставките са нереални.

С постановление от 06.10.2017 г., ОП - Ловеч е прекратила наказателното производство. Постановлението е било потвърдено от ОС -Ловеч, но отменено от ВТАС с Определение № 155/01.11.2017 г. по ВЧНД № 487/2017 г. по описа на съда.

Предмет на разследване по ДП са извършените услуги и доставки от фирмите „***” ЕООД, „***” ЕООД, „***” ЕООД, „***” ЕООД, „***” ЕООД и „***” ЕООД.

В показанията си св. Х.И.П./л.63, папка 3/ заявява, че действително е бил управител и собственик на „***” ЕООД, но реално с търговската дейност на фирмата са се занимавали други две лица, на които знае само малките имена. Подписвал е данъчни декларации и банкови документи, отнасящи се за „***” ЕООД, но не разполага с тях и никога не е имал архив на тези документи, тъй като самият той не се е занимавал с дейността на дружеството. В този смисъл са и показанията на св. Н.Х.С.- представител на „*** ***” ЕООД към процесния период /л.73, папка 3/, на св. П.В.Н./л.81, папка 3 - за фирма „***” ЕООД/ и на св. К.В.К./л.105 - 106, папка 3 - за фирма „*** 2003” ЕООД/.

Св. Х.П.Х./л.88, папка 3/ заявява, че сделката с „***” ЕООД е реално извършена от „***” ЕООД, на което дружество е бил представител и през 2009 г. е имало предмет на дейност търговия с авточасти, гуми и масла. Заявява, че фактура № 37/2009 г. на стойност 5 774,68 лева е издадена от неговата фирма, включена е в дневника за продажби и доставката на описаните артикули и е реално извършена към „***” ЕООД.

В изпълнение указанията на ВТАС за събиране на нови доказателства са изискани справки за фирмите „***”, „***”, „***”, „***”, „***” и „***” притежават ли лиценз за извършване на превоз на товари. Видно от писмото на ИА „Автомобилна администрация” /л.63, папка 4/ търговските дружества не притежават такъв лиценз. „***” и „***” са притежавали товарни автомобили, но в период преди 2008 година /л.16, л.21, папка 4/, а останалите дружества леки автомобили /л.17-л.20, папка 4/.

В показанията си в качеството му на свидетел Г.В.Р./л.108, папка 3, л.84-л.86, папка 4/ посочва, че до м. май 2012 г. „***” ЕООД е извършвало транспортни услуги, имащи за предмет доставки на продуктите на „***” съгласно сключен договор с фирмата на територията на цялата страна. Сочи, че дружеството е имало пет камиона „Ман”, които към момента са запорирани във връзка със задълженията му по РА № *********/28.10.2011 година. Твърди, че в хода на извършената през 2011 г. данъчна ревизия не са признати извършените услуги и доставки от цитираните по-горе фирми, т.к. същите са имали данъчни задължения и невнесен ДДС. Заявява, че сделките по всички фактури, непризнати от данъчните органи са реални, с направено от негова страна плащане. Сочи, че голяма част от непризнатите фактури се отнасят за транспортиране на продукти на „***” на територията на страната. Според твърденията на Р.тези фирми той е намирал по обяви в сайта „***” когато собствените му транспортните средства не са достигали за доставките на „***”, които е трябвало да извършва до различни населени места в страната съгласно сключения договор. Излага, че при извършване на този вид транспортни услуги „***” не е сключвал договор, „***” му е плащала на определени периоди по банков път, по издадени от него фактури, като от „***” не са следили стриктно за наличието на транспортни документи, съдържащи всички реквизити. По тази причина и Р.не е проверявал дали фирмата, извършила спедицията на продуктите на „***” разполага със собствени камиони, шофьори, назначени с трудов или граждански договор, лиценз за извършване на превоз на товари. Твърди, че след като „***” му е превеждала сумите по сметката на „***”, той е плащал на наетите от него превозвачи в брой.

Била е изискана писмена информация от „*** ***” АД /л.64, папка 4/ за наличието на договор между „***” ЕООД, копие от товарителници, издадени в периода от м. март 2008 г. до м. юли 2009 г. /копия от товарителниците се намират в папка 1, л.74-л.244/, налице ли са уведомления от „***” ЕООД, че поради невъзможност да транспортира цялата продукция съгласно договора услугата ще бъде изпълнена от друг превозвач, защо са изпращани периодично уведомителни писма до „***” за заплащане на превоза след като транспортната услуга е изпълнена от друг превозвач. В писмо от 12.02.2018 г. /л.71, папка 4/ „*** България” АД е посочила, че е имала сключен договор за превоз /копие от него е приложен към писмото/, за останалите въпроси дружеството не пази информация в архивите си, като отговорно лице за превозвача „***” ЕООД - Ловеч е била тяхната служителка Г.Л., която през 2010 г. е прекратила трудовото си правоотношение с „***”. Изпратен е списък с номера на фактури и придружителни документи към тях, отнасящи се за изпълнението на транспортните услуги от страна на „***” ЕООД, съгласно сключения договор. От изпратените копия на фактури, товарителници и други придружителни документи, намиращи се при „*** България” АД се установява, че товарителниците са оформени с изпращач „***” и превозвач „***” ЕООД. Издавани са периодично фактури с доставчик „***” ЕООД и получател „*** България” АД за стойността на транспортната услуга по писмо с посочен номер. Въпросното писмо е издавано като уведомително от „*** България” до „***” ЕООД, в което е посочен периода на извършения транспорт на продуктите, дължимата сума от страна на „***” към „***”.

Видно от приложената справка /л.90, папка 4/ лицето Г.Л. от пет години постоянно живее и работи в А. и по тази причина не е разпитвана като свидетел за изясняване на обстоятелствата във връзка с транспортните услуги, извършвани от „***” ЕООД.

В обжалваното постановление представителят на ОП-Ловеч приема, че от изпратената от „*** България” документация може да се направи обоснован извод, че „***” ЕООД е изпълнявал задълженията си по договора за транспортиране продукцията на възложителя на територията на цялата страна, т.е. налице са реални сделки за транспортна услуга и заплащането им. Приел, че документацията в тази връзка е оформена съгласно сключения договор между двете търговски дружества.

Според прокурора за да се приеме по смисъла на наказателното право, че е извършено престъпление по чл.255 от НК е необходимо да са налице безспорни доказателства за всички елементи от обективния и субективния му състав. Счита, че в конкретния случай трябва транспортните услуги изобщо да не са реално извършени, Р.трябва да знае това и въпреки липсата на сделка да бъде създаден или ползван документ, удостоверяващ съществуването й, който документ след това да намери отражение в месечните СД по ДДС с цел да се укрият или да не се установят реално дължими данъчни задължения. Според прокурора приложените към ДП писмени и гласни доказателства не подкрепят такъв извод. Счита, че производството по издаване на РА, последиците от липсата на определени документи и предпоставки в съответните данъчни закони и ДОПК, както и принципите на това производство са напълно различни и самостоятелни от наказателното право и процес, както и наличието на данъчни задължения не води автоматично до извода, че това е резултат от престъпление. Приема, че липсата или съмнението за отделни елементи от състава на същото има за правна последица неговата недоказаност, респ. липса на основание за повдигане на обвинение. Счита, че наличието на нередовност по отношение на другия контрагент не доказва, че ревизираното лице е знаело, че съответната фирма няма да отрази, респ. да внесе дължимия ДДС към бюджета, с което да съзнава, че извършва данъчно престъпление по чл.255 от НК.

В заключение в обжалваното постановление представителят на ОП-Ловеч  е приел, че в хода на разследването не са събрани достатъчно и безспорни доказателства за извършено престъпление по чл.255 от НК и повдигане на обвинение на Г.В.Р.или на друго виновно лице, предвид което и на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК е прекратил наказателното производство поради недоказаност.

Настоящата инстанция, след като съобрази събраните по делото доказателства счита, че обжалваното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при недоизяснена фактическа обстановка. В тази връзка решаващият съд съобразява обстоятелството, че представителят на държавното обвинение не е изпълнил изцяло указанията дадени му с Определение № 155/01.11.2017 г. на ВТАС по по ВЧНД № 487/2017 година.

По делото е налице справка за извършени ОИМ по отношение на лицето Г.Л.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за която в горецитираното определение е посочено, че разпитът й е наложителен, за да се изясни в изпълнение на чл.25 от договора, уведомявана ли е от превозвача, че фирмата му не е в състояние да изпълни дадена поръчка и тя ще бъде изпълнена от друга фирма. В справката се твърди, че при проведен разговор със сина на Л., същият е заявил, че майка му в продължение на 5 години живее и работи в А. и няма да се връща в България, както и, че  Г.Л. е напуснала Р. България на 07.12.2018 г. през ГКПП Аерогара София и до настоящия момент /17.12.2018 г./ няма регистрирано влизане в страната. Съдът счита, че органите на досъдебното производство не са използвали всички законови възможности, включително и тези по линия на международно правното сътрудничество по наказателни дела за да бъде установена и призована в качеството на свидетел  Г.Л..

На следващо място видно от доказателствато по делото след проведена кореспонденция между разследващия орган и „*****” АД, ЕИК *****/л.71-84, папка 4/, търговското дружество е предоставило информация досежно товарителниците, които се съхраняват към фактурите за съответния превоз. В отменителното определение  ВТАС е дал указания, че следва да се извърши проверка във фирма „*****” АД, по екземпляра на товарителницата, който е при тях, кой е вписан за превозвач и да се направи сравнение на формата и съдържанието им с тези, представени като копия от Г.Р.. От изпратените копия на фактури, товарителници и други придружителни документи приложени в три неномерирани папки към досъдебното производство, по отношение на процесните товарителници се установява, че като превозвач в тях фигурира единствено „***” ЕООД, което не съвпада по съдържание с предоставените от св. Г.Р.товарителници, по които като превозвачи фигурират „***” ЕООД, „***” ЕООД, „***” ЕООД, „***” ЕООД, „***” ЕООД и „***” ЕООД. Прокурорът не е изложил съображения в обжалваното постановление досежно така констатираното несъответствие.

Отново в постановлението не са коментирани показанията на свидетелите Х.И.П., Н.Х.С., П.В.Н., Х.П.Х., В.К.З.и Г.С.Д., в които са налице данни за нереалност на сделките между представляваните от тях търговски субекти и „***” ЕООД.

          Съобразявайки изложеното дотук, съдът намира, че следва да бъде отменено Постановление от 15.03.2019 г. на ОП – Ловеч, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 6/2014 г. по описа на ОД на МВР – Ловеч, водено за престъпление по чл.255, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК срещу Неизвестен извършител и делото бъде върнато на Окръжна прокуратура - Ловеч със задължителни указания относно прилагане на закона.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

ОТМЕНЯ Постановление от 15.03.2019 г. на Окръжна прокуратура – Ловеч, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 6/2014 г. по описа на ОД на МВР – Ловеч, водено за престъпление по чл.255, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК срещу Неизвестен извършител.

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура - Ловеч със задължителни указания относно прилагане на закона.

Определението може да се обжалва и протестира пред АС - В. Търново в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на Окръжна прокуратура – Ловеч и на жалбоподателя - ТД на НАП - ИРМ - Ловеч.

 

 

          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :