РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2121
гр. Пловдив, 28 октомври 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХVІІ състав,
в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря
Б.К., като разгледа докладваното от Председателя
ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело
№ 1792 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета,
Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба предявена от Г.С.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат К.А., против Решение № 2153-15-149/28.05.2019
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, потвърждаващо Разпореждане №
151-00-4806-2/16.04.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Пловдив, с което е изменено Разпореждане № 151-00-4806-1/12.07.2018
г. на същия осигурителен орган, като е определен нов размер на парично
обезщетение за безработица: 41,48 лв. дневно считано от 07.05.2018 г.
Навеждат се
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен и се иска неговата
отмяна от съда. Подробни съображения се излагат в писмена защита приложена по
делото. Претендират се сторените по делото разноски.
3. Ответникът
по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено
становище приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. По допустимостта :
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лица имащи правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите :
5. Изначално производството е започнало по повод подадено
от Д. заявления вх. № 151-00-4806/02.07.2018 г, за отпускане на парично
обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. Към заявлението
са приложени Декларация относно определяне на пребиваването и Документ U1, издаден от КИ на Норвегия (лист 46 по делото).
Последната
заетост на Д. е в Норвегия и същата е прекратена считано от 07.06.2018 г.
В
представеният от лицето ПД U1 с дата на издаване 26.06.2018 г., КИ на Норвегия
е удостоверила последен период на осигурена заетост от 10.05.2017 г. до
26.11.2017 г. вкл., причина за прекратяване на правоотношението „изтичане срока
на договора" и средно месечен брутен доход за периода от 28.04.2014 г. до
26.11.2017 г. в размер на 48 769 норвежки крони. В т. 2.1.3 (2.1. Осигурителни периоди, които се
разглеждат като такива, 2.1.3 Други осигурителни периоди) от преносимия
документ е удостоверен период на временна неработоспособност (изплатена
болнична помощ) от 27.11.2017 г. до 06.05.2018 г.
По повод
подаденото заявление от Д. и след преминаване на автоматичната проверка,
представляваща проверка на подадените за лицата данни в регистрите по чл. 5,
ал. 4 от КСО на НАП, AЗ и НОИ и преценка на наличните в административната
преписка документи е установено, че за удостоверения последен период на заетост
по законодателството на Норвегия от 10.05.2017 г. до 06.05.2018 г., от който за
времето от 27.11.2017 г. до 06.05.2018 г. вкл. лицето е получавало парично
обезщетение за болест, не е удостоверен доход, поради което с Разпореждане № 151-00-4806-1/12.07.2018 г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив,
издадено на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546,
ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. е
отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) за период от 07.05.2018 г.
до 06.01.2019 г. (8 месеца) в минимален размер от 9,00 лв. дневно.
6. Във връзка с подадено от Д. ново заявление с вх. № 1019-15-896/20.07.2018 г. с приложени документи
за изискване от КИ на Норвегия на СЕД U004 за удостоверяване на дохода за
периода от 27.11.2017 г. до 06.05.2018 г. до Дирекция „ЕРМД“ - НОИ - София е
изпратено писмо изх. № 1019-15-896# 1/24.07.2018 г. на Директора на ТП на НОИ -
Пловдив.
На 18.01.2019
г. с писмо изх. № 1019-15-896#2 на Директора на ТП на НОИ - Пловдив във връзка
със забавяне на отговор от КИ на Норвегия, до Дирекция „ЕРМД“ - НОИ - София е
изпратено повторно искане за СЕД U004.
На 09.04.2019
г. в ТП на НОИ - Пловдив е получено писмо изх. № 1029-50-7069#1/05.04.2019 г.
на Дирекция „ЕРМД“ - НОИ - София с приложено писмо на КИ на Норвегия от
20.03.2019 г. Същото информира българската компетентна институция, че
удостоверения в т. 2.1.3 на ПД U1 период от 27.11.2017 г. до 06.05.2018 г. не
се счита за период на осигурена трудова заетост, поради което не посочва доход.
С оглед получената
информация, общият осигурителен доход за периода на последна заетост по
законодателството на Норвегия от 10.05.2017 г. до 06.05.2018 г. вкл., е изчислен
в размер от 17 077,27 лв., съответно среднодневният осигурителен доход е
определен в размер на 69,14 лв. От последния е изчислен дневен размер на ПОБ от
41,48 лв. В тази връзка по делото е представена справка за направените
изчисления (лист
23 по делото).
При тези
данни е издадено процесното Разпореждане
№ 151-00-4806-2/16.04.2019 г. от
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за
изменение на Разпореждане № 151-00-4806-1/12.07.2018 г. на същия осигурителен
орган, с което считано от 07.05.2018 г. е определен нов размер на ПОБ, а именно
41,48 лв.
7. Този резултат е обжалван от Д.
пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-149/28.05.2019 г. е потвърдил Разпореждане №
151-00-4806-2/16.04.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ гр. Пловдив. За да обоснове
правилността на оспореното пред него разпореждане, Директора на ТП на
НОИ гр. Пловдив е приел следното:
При разглеждане на заявлението на Г.Д. е извършена преценка на правото на
обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 61 на Регламент (ЕО) 883/2004 г. и чл.
54а, ал. 2, т.4 от КСО за допустимо сумиране на осигурителни периоди, положени
по законодателството на няколко държави-членки, с цел покриване на изискването
за внесени или дължими осигурителни вноски за безработица най-малко 12 месеца
през последните 18 месеца.
Посочено е, че изчисляването на размера на дължимото обезщетение на Д. е
в съответствие с изискванията на чл. 62, пар. 2 във
връзка с пар. 1 на Регламент (ЕО) 883/2004 г., а
именно при прилагане на българското законодателство, което предвижда специален
изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо
за база за изчисляване, и когато за целия или за част от този период спрямо
заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава -
членка, се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалният
доход, получавани от лицето при последната му работа по трудово правоотношение.
Според решаващия орган, размерът на обезщетението се изчислява, без да се
съблюдава среднодневното възнаграждение или
среднодневния осигурителен доход за законоустановения по българското
законодателство 24-месечен период преди датата на прекратяване на осигуряването,
а единствено среднодневното възнаграждение или
среднодневния осигурителен доход от последната заетост, независимо от
продължителността й, но не повече от 24 месеца. Посочено е, че при условие, че
след преобразуване на удостоверения осигурителен доход в български лева,
месечната му сума надвишава максималния осигурителен доход, установен за
страната ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване
(ЗБДОО) за съответната година, същият се ограничава до законоустановения
максимален размер. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за
елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят
осигурителни вноски е въведено изискването за пропорционално определяне на
минималния осигурителен доход, когато лицето не е работило през целия месец,
като по аналогия се прилага същия подход за определяне на максимален размер на среднодневното възнаграждение при разделяне на максималния
месечен осигурителен доход за съответната година на броя на работните дни в
месеца. От изчисления по посочения по-горе ред среднодневен размер на
получаваното възнаграждение, съгласно чл. 54б, ал. 1 е определено дневното
парично обезщетение за безработица в размер на 60%.
В конкретния случай, потвърденият с ПД U1 от 26.06.2018 г. период на
последна заетост по законодателството на Норвегия на Д. е от 10.05.2017 г. до
06.05.2018 г. вкл., от който за времето от 27.11.2017 г. до 06.05.2018 г. вкл.
лицето е получавало парично обезщетение за болест.
Съгласно чл. 54б, ал. 7, т. 2 от КСО, когато в периода, от който се
определя среднодневното възнаграждение или
среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за
осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето
не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход за времето
на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане,
както и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст се взема съответно
доходът, от който е определено паричното обезщетение по правоотношенията, по
които лицето е осигурено за безработица.
В издадения ПД U1, компетентната институция на Норвегия е удостоверила
период на средно месечен доход от 28.04.2014 г. до 26.11.2017 г., като няма
информация за размера на полученото от лицето плащане за последващия
период на временна неработоспособност. На направеното от страна на ТП на НОИ -
Пловдив, чрез Дирекция „ЕРМД" - НОИ - София допълнително запитване, с
нарочно писмо същата е отказала да предостави дохода за периода на получаваното
обезщетение за болест от 27.11.2017 г. до 06.05.2018 г.
Въз основа на горното, Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е приел, че
при разминаване на удостоверените периоди на осигурена заетост и доход, размерът
на ПОБ правилно е определен при спазване на изискванията на чл. 8, ал. 4 от
НОИПОБ като за периода от 10.05.2017 г. до 26.11.2017 г. вкл. е съобразен
удостоверения доход, а за липсващата част от необходимия период от 27.11.2017
до 06.05.2018 г. вкл. е взета стойност „0" (нула).
С тези съображения е обоснована законосъобразността на Разпореждане №
151-00-4806-2 от 16.04.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Пловдив, с което е изменен първоначално определения с Разпореждане
№ 151-00-4806-1/12.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Пловдив, размер на отпуснатото ПОБ.
ІV. За правото :
8. Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство, което е приключило с постановяване на
предвидения в чл. 54ж, ал. 1, от КСО административен акт от компетентен орган -
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ.
Изложеното
до тук обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и
направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на
материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията
за тези изводи.
9. По делото не се формира спор по
установените факти, нито относно наличието на предпоставките за
отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя. Противоположните становища поддържани от
страните в настоящото производство се концентрират във въпроса свързан с размер
на определеното ПОБ.
10. За разрешаване на настоящия административноправен спор е
необходимо да бъде съобразено следното:
При
изчисляване размера на обезщетението за безработица при условията на прилагане
на схемите за социална сигурност по Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за
социална сигурност, органите на НОИ следва да съобразят нормата на чл. 62, § 1
от регламента, която гласи, че компетентната институция на държава-членка,
чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на
размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита
изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от
заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или
като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. В чл. 62 § 2
от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. изрично се посочва, че § 1 се прилага също
когато законодателството, прилагано от компетентната институция (чл. 54б, ал. 1 КСО) предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на
трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и
когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е
прилагало законодателството на друга държава-членка.
Прилаганото
законодателство от компетентната институция - ТП на НОИ, гр. Пловдив, предвижда
в чл. 54б, ал. 1 КСО специален изискуем осигурителен период за определяне на
трудовото обезщетение, което служи за база за изчисляване на обезщетението за
безработица и съгласно действащата към процесния период редакция на тази
разпоредба този период включва последните
24 календарни месеца, предхождащи
месеца на прекратяване на осигуряването. Затова на основание чл. 62, § 2 от
Регламент № 883/2004 г. за случая е приложим § 1 от същия член, според който
размерът на обезщетението за безработица следва да бъде определен като се вземе
предвид изключително трудовото
възнаграждение, получавано от Д. при последната му работа по трудово
правоотношение, която е работата му по трудово правоотношение в Норвегия през последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването.
Административният
орган е определил парично обезщетение за безработица в размер на 41,48 лв.
дневно, позовавайки се на чл. 61 - 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и чл. 54а
- 54б от КСО, като е взел предвид обаче само получаваната от лицето заплата за
последната му месторабота (за
периода 10.05.2017 г. до 26.11.2017 г., вкл.), без да съобрази другия завършен в чужбина (Норвегия) осигурителен период, съответно доход,
през 2016 г. (според
ПД U1 от 26.06.2018 г. Д. е
имал „осигурена заетост“ от 18.06.2016 г. до 23.12.2016 г.), при положение, че прекратяване на
осигуряването на Д. е станало през месец май 2018 г. и част от 2016 г. попада в
периода „последните 24 календарни месеца,
предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването“ по смисъл на чл. 54б,
ал. 1 КСО.
Само това е
достатъчно да се приеме, че процесният размер на ПОБ е незаконосъобразно
определен.
11. Тези съображения, обосновават извод за незаконосъобразност
на оспореното Решение № 2153-15-149/28.05.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 151-00-4806-2/16.04.2019 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пловдив, поради което същите ще следва да бъдат
отменени. На основание чл. 173, ал.
2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното
лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО при ТП
на НОИ - гр. Пловдив, за ново преизчисляване на дневния размер на паричното
обезщетение на Г.С.Д., при съблюдаване на дадените с настоящо решения указания
по тълкуването и прилагането на закон. Това налага извод за основателност на
жалбата.
12. Независимо от изложеното, във връзка с възраженията на
жалбоподателя, а и с оглед необходимостта от преизчисляване на дневния размер
на ПОБ, следва да се посочи още следното:
Според
настоящия съдебен състав, правилно за периода (от 27.11.2017 г. до 06.05.2018 г.) на получаваното от Д. обезщетение за
болест, който според законодателството на Норвегия се разглежда като
осигурителен, при изчисляване на дневния размер на ПОБ за процесния период органите
на НОИ не са зачели конкретен осигурителен доход, тъй като през този период
лицето не е било в трудово правоотношение, а според националното ни
законодателство (приложимо
в настоящия случай), разглежданият
случай не попада в нито едно от изчерпателно изброените хипотези на чл. 54б,
ал. 7 КСО.
Според
последноцитираната разпоредба, когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният
осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без
да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за
безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:
1. за времето
на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за
временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до
30 работни дни през една календарна година - среднодневната
минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
2. за времето
на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане,
както и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст - доходът, от който е
определено паричното обезщетение по правоотношенията, по които лицето е
осигурено за безработица;
3. за
времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на
основание международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за
страната за съответния период;
4. за
времето, през което лицето не е осигурено за безработица - среднодневната
минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.
Очевидно
приложението на т. 1 и т. 2 на чл. 54б, ал. 7 КСО, предполагат наличие на
трудово правоотношение (доколкото
се касае за „отпуск“, какъвто няма как да се ползва при липса на ТПО). В случая обаче, както вече бе
казано, през периода от 27.11.2017 г. до 06.05.2018 г., Д. е получавал
обезщетение за болест (който
според законодателството на Норвегия се разглежда като осигурителен период), но не е бил в трудово
правоотношение, което изключва приложението на коментираните т. 1 и т. 2 на чл.
54б, ал. 7 от кодекса. В
подкрепа на този извод са и цитирани по-горе разпоредба на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент №
883/2004 г. (според
които размерът на обезщетението за безработица следва да бъде определен като се
вземе предвид изключително трудовото
възнаграждение, получавано от Д. при последната му работа по трудово
правоотношение, която е работата му по трудово правоотношение в Норвегия през
последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването).
В случая не
следва да бъде прилагана и разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО, не поради
противоречието й с разпоредбите на чл. 62, § 1 и 2 от Регламент № 883/2004 г.,
а защото изобщо не е налице хипотезата на тази правна норма. Осигурителният
период в чужбина се зачита не на основание международен договор, по който
Република България е страна, а на основание правото на Европейския съюз, което
се прилага в България след датата на присъединяването й към Европейския съюз, с
предимство пред националното право. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО
има предвид международни договори с трети държави, т.е. такива, които не са
членки на Европейския съюз. Съгласно чл. 8 от Регламент № 883/2004 г., същият
заменя всички приложими между държавите членки конвенции за социална сигурност,
които попадат в приложното му поле.
V. За разноските:
13. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2
от КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по производството. Те
се констатирах в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/ - заплатеното възнаграждение
за едни адвокат.
Предвид
горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд,
ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-149/28.05.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №
151-00-4806-2/16.04.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е изменено Разпореждане №
151-00-4806-1/12.07.2018 г. на същия осигурителен орган, като е определен нов
размер на парично обезщетение за безработица: 41,48 лв. дневно считано от
07.05.2018 г.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 54ж, ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, за
ново преизчисляване на дневния размер на паричното обезщетение на Г.С.Д., при
съблюдаване на дадените с настоящо решения указания по тълкуването и
прилагането на закон.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ гр.
Пловдив, да заплати на Г.С.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 350 лв.,
представляваща сторените от последния разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: