№ 2712
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С.НА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от С.НА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело №
20211110143168 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че Т. П. М. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 527,63 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.07.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва
от 23.09.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 74,11 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до
16.09.2020г., сумата от 63,56 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.08.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от
23.09.2020г. до изплащане на вземането, и сумата от 13,24 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 01.10.2017г. до
16.09.2020г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в гр.
София, , ул. „...“, № 2, ет.1, аб.№ 6453, и за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 13.10.2020г. по ч.гр.д. № 45639/2020г. по описа на СРС, 81
състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
1
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
Ответникът Т. П. М., чрез назначения си по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по
чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е
потребявал топлинна енергия през процесния период. Счита, че не е уточнено как са
формирани исковите претенции. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца "МХ Елвеко" ООД не изразява
становище за основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 45639/2020г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 13.10.2020г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу Т. П. М. да заплати на заявителя следните суми: сумата от 527,63 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.07.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 23.09.2020г. до изплащане на
вземането, сумата от 74,11 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 16.09.2020г., сумата от 63,56 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.08.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 23.09.2020г. до изплащане на
вземането, и сумата от 13,24 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 01.10.2017г. до 16.09.2020г., които суми касаят
топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „...“, № 2, ет.1, аб.№
6453
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, ,
съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е издадена заповедта.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
2
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
3
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приетия като писмено доказателство нотариален акт за учредаване на вещно
право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 69, том I, рег. № 613,
дело № 37 /лист 17/ се установява, че на 04.03.2017г. „Т. М.“ ЕООД е учредило в полза
на ответника по делото Т. П. М. правото да ползва и обитава пожизнено собствения на
дружеството недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Оборище“, ул. „...“ № 2,
ет.1, ап.4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.405.78.1.4. Следва да се посочи, че с учредяване на вещно право на ползване,
собственикът реално се лишава от правата си да владее и ползва вещта. Същевременно
лицето, на което е учредено вещно право на ползване, упражнява именно тези две
правомощията на собственика – да владее и ползва вещта, поради което и законът е
презюмирал, че именно това лице потребява доставената до имота топлинна енергия и
именно то следва да е задължено да я заплаща. С оглед на изложеното и при
съобразяване на анализирания по делото доказателствен материал, съдът намира за
установено, че именно ответникът Т. М., в качеството си на вещен ползвател, се явява
клиент на топлинна енергия, респективно следва да отговаря за задълженията за цена
за потребена и доставена ТЕ към топлопреносното
предприятие.
Сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Оспорването на решение на етажната
собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да
бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответниците не твърдят
провеждането на такова оспорване по съответния ред на същото, следователно са
обвързани от него и от сключения в изпълнението му договор.
4
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира
имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния имот е изразходвана енергия за отопление, като е имало
монтирани 5 бр. отоплителни тела с топлоразпределители, щранг-лира в банята и 2
броя водомера за топла вода. Отразено е, че не е ползвана топла вода. Вещото лице
дава заключение, че разпределението на топлоенергията е извършено на база реален
отчет. От същото се изяснява, че дължимата от ответника сума за процесния период за
доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо
527,60 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза
следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено
и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на
периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се
намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да
разколебават направените от него изводи.
Съдът намира, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност се явява частично основателно. Приложимата погасителна давност спрямо
процесните вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко
отделно вземане, считано от падежа на същото, който за дължимите месечни суми за
периода от м.07.2017г. до м 04.2019г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид това следва да се приеме, че към датата на подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от която дата установителният
иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД – 23.09.2020г., е
изтекла погасителната давност за месечните вземания, претендирани за м.07.2017г.
Съобразно изложеното претенцията срещу ответика, изчислена от съда на основание
чл. 162 ГПК и съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, следва да
бъде уважена за периода м.08.2017г. - м.04.2019г. за сумата 503,40 лева, до който
размер искът е основателен и следва да бъде
уважен.
За процесния период приложими към облигационните отношения между
страните са били ОУ одобрени с Решение № 0У-01/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от
11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, както да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това
след изтичане на посочения период възниква основанието за дължимост на
обезщетение за забава. Доколкото се установи частична основателност на предявения
5
иск за главница, а ищецът е начислил законната лихва върху общо претендираната
сума, то искът за законна лихва срещу ответника на основание чл. 162 ГПК следва да
се уважи до размера от 73,54 лева, до който претенцията на ищеца е основателена, а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 74,11 лева искът следва да се
отхвърли. По отношение на услугата дялово
разпределение в общите условия е регламентирано, че клиентите заплащат същата по
ред и начин, определени от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите.
С исковата молба ищецът претендира главница за доставена услуга за дялово
разпределение в размер на 63,56 лева за периода от м.08.2017г. до м.04.2019г., за който
период вземанията на ищеца не са обхванати от погасителната давност. Следователно
този иск изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК и при съобразяване на
неоспорената справка по абонатен номер, се явява основателен за пълния предявен
размер.
Следва да се приеме, че ответника не дължи обезщетение за забавено плащане,
тъй като липсват представени доказателства, обуславящи извода, че е бил поканен или
че е следвало да заплати дължимата сума в определен срок, респективно липсва
основание за отговорност за неизпълнение в срок.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни. Ищецът доказва
сторени по делото разноски в общ размер на 925 лева, от които 175 лева – държавна
такса, 300 лева – за експертиза, 400 лева депозит за особен представител и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение / в определен от съда минимален размер/. На
основание чл. 78, ал.1 ГПК има право на разноски в размер на 869,50 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 70,50 лева - разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. № 45639/2020г. по описа на СРС, 81 състав.
Ответникът е защитаван от назначен по делото особен представител, поради
което разноски не му се следват.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Т. П. М., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. „...“ № 2, ет.1, ап.4 ДЪЛЖИ НА „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата 503,40 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия
за периода от м.08.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 23.09.2020г. до
изплащане на вземането, сумата от 73,54 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 16.09.2020г., както и
сумата от 63,56 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.08.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от
23.09.2020г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот –
апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „...“, № 2, ет.1, аб.№ 6453, и за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 13.10.2020г. по ч.гр.д. №
45639/2020г. по описа на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за задължение за
доставена топлинна енергия за сумата над 503,40 лева до пълния предявен размер
527,63 лева, иска за обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна
енергия за разликата над 73,54 лева до 74,11 лева, както и иска за обезщетение в размер
13,24 лева за забавено плащане на дължимата сума за дялово разпределение, касаещо
периода от 01.10.2017г. до 16.09.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Т. П. М., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. „...“ № 2, ет.1, ап.4 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б
сумата 869,50 лева, разноски за държавна такса, депозит за експертиза, депозит за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и
сумата 70,50 лева, разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието "МХ Елвеко" ООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8