О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 228/4.3.2020г. Година 2020 Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно
отделение
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асен
Попов
ЧЛЕНОВЕ: Яна
Панева
Стоян Попов
като разгледа докладваното от съдия
Панева
ВЧНД № 219 по описа на
съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано във връзка с частен протест на
ВРП подаден срещу определение по НОХД № 5279/19г. по описа на Районен
съд-Варна, 23 състав, с който се протестира срещу
прекратяването на съдебното производство и връщането му на Районна прокуратура-Варна, за отстраняване на
допуснатите отстраними съществени
процесуални нарушения.
В частният
протест сe посочва, че
не са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото в обвинителния акт
са посочени времето, мястото и начина на извършване на деянието. Твърди се, че
не са допуснати съществени процесуални нарушения и първоинстанционният съд
превратно е тълкувал изложеното в обвинителния акт. С частният протест се иска
от въззивната инстанция да отмени определението на първоинстанционния съд, като
неправилно и незаконосъобразно и върне делото на ВРС за продължаване на
съдебното производство, но от друг съдебен състав, тъй като прокурорът намира,
че е налице основание за приложението на чл. 29 ал.2 от НПК, доколкото съдията
е посочил в последния абзац от своето определение, какви са елементите на
престъплението „измама“.
След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери
за установено следното:
С определение
по НОХД № 5279/19г. по описа на
Районен съд-Варна, 23 състав в разпоредително заседание от
20.01.2020г. първоинстанционният съд се е произнесъл на основание чл. 248 ал.1
т.1- 8 от НПК, като по т. 3 е приел, че са налице отстраними съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата
и върнал делото за отстраняването им на ВРП.
Въззивната
инстанция изцяло споделя становището на първоинстанционния съд, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът следва да изчерпи твърденията си за конкретни факти
от обективната действителност, ясно индивидуализирани по време, място и начин
на извършване, които да бъдат посочени така, че
да стане ясно кой факт на кой правен признак от състава на
престъплението съответства. Правилно
първоинстанционният съд изключително подробно
в определението си е посочил какви са пропуските в обвинителния акт,
като е разграничил пропуските за всеки отделен случай, включен в обвинението
срещу подс. Ш.. В този смисъл въззивната инстанция не намира за необходимо да
преповтаря изключително точните правни изводи на първоинастанционния съд.
Въззивният съдебен състав не споделя становището на
ВРП изложено в частния протест, че съдът превратно е тълкувал описаното в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Въззивният съд намира, че в
резултат на показанията на пострадалите свидетели, може и е необходимо да се
индивидуализират жилищата, които е следвало да бъдат отдадени под наем.
По втората група възражения изложени в частния протест
относно датите на които са извършени инкриминираните деяния, които са включени
в обвинението въззивната съдебна инстанция намира, че прокурорът неправилно
приема, че датата на инкриминираното деяние е датата на която пострадалите са
предали парите и за тях е настъпила съответната имотна вреда. Този извод е
изключително погрешен и не кореспондира, нито с правната доктрина, нито с
трайната съдебна практика. От обективна страна изпълнителното деяние по чл. 209
ал.1 от НК може да бъде осъществено в две форми- възбуждане и поддържане на
заблуждение. Възможно е да бъдат осъществени и двете форми на изпълнителното
деяние, така както е приел и прокурорът в обвинителния акт в диспозитивната му
част. За да има измама е необходимо адресатът на заблуждаването да бъде насочен
към осъществяване на правно значимо поведение- да извърши нещо, което да доведе
до претърпяване на загуби и други. Поради тази причина при измамата се
очертават причинни връзки между заблуждаването на конкретното лице, неговото
поведение и настъпването на имуществената щета. Тези причинни връзки се
изразяват в това, че в следствие на заблуждаването у адресата на заблудата се
формират или затвърждават неверни представи за гражданско правно релевантните
обстоятелства, от значение за осъществяване на имуществено разпореждане.
Измамата е резултатно престъпление- вследствие на
въздействието върху пострадалия, той извършва ект на имуществено разпореждане,
което не би направил, ако имаше верни представи относно действителното
положение на нещата и по този начин претърпява имотна вреда. / Р-337/1977г. на
І н.о. и Р 48/1996г. на І н.о./ В този смисъл престъплението ще бъде довършено
с неоснователното излизане на имуществото от патримониума на пострадалия или на
друго лице, с чието имущество се разпорежда измамения.
В тази връзка посочването като дата на инкриминираното
деяние единствено датата на която е завършено с нанасянето на имотната вреда е
неправилно и води до ограничаване правото на защита на подс. Ш., доколкото
съставомерността на деянието „измама“ включва и предхождащи действия по
възбуждане и поддържане на заблуда у пострадалото лице.
Що се отнася до съмненията на прокурора относно
безпристрастността на първоинстанционния съд, доколкото съдията в последния
абзац на определението си е посочил какво се изисква, за да е налице състава на
престъплението „измама“ , въззивната инстанция не споделя тези възражения на
прокурора. Изложеното от съдебния състав по отношение на съставомерността на
измамата, е в контекста на цялото определение, където изключително подробно и
аналитично са посочени пропуските на обвинителния акт и как те са довели до
ограничаване правото на защита на подс. Ш.. Въззивната инстанция не намира, че
първоинстанционния съд е изложил предварително преди даване ход на съдебното
следствие своя извод относно наличието или не на състав на престъплението
„измама“, поради което и не следва наказателното производство да бъде разглеждано от друг
съдебен състав.
С оглед гореизложеното, настоящия
въззивен състав намира, че съдебният акт на ВРС е правилен и законосъобразен и
като такъв следва да бъде потвърден, поради което, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение по
НОХД № 5279/19г. по описа на Районен съд-Варна, 23 състав, с който се протестира срещу
прекратяването на съдебното производство и връщането му на Районна прокуратура-Варна, за отстраняване на
допуснатите отстраними съществени
процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: