Р
Е Ш Е
Н И Е № 260129
гр.
Пловдив, 03.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета год.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа АНД № 1847/2020
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 19-1030-013004/16.01.2020 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на Н.С.Н., с ЕГН ********** на основание
чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на разпоредбите на чл.104а
от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 точки.
Жалбоподателят в жалбата поддържа, че нарушението не е извършено и моли за
отмяна на НП. В съдебно заседание,
редовно призован, се явява лично и поддържа направеното в жалбата искане.
Въззиваемата
страна ОД на МВР гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо взема становище, че административнонаказателното
производство по издаване на обжалваното НП е проведено законосъобразно, като предлага
същото да бъде потвърдено. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално
уважаване на жалбата.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С Акт за установяване
на административно нарушение бланков № 432005 от 26.12.2019 год.
било установено, че на 26.12.2019год. около 10:50 часа на бул.“Васил Априлов“
кръстовище с ул.“И. Вазов“, жалбоподателят като водач на товарен автомобил „Ивеко”
с рег. № ********, собственост на „Холдинг Нова-21“АД, извършва следното нарушение: Използва мобилен
телефон по време на движение, без устройство за свободни ръце.
Записано било от
актосъставителя, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.104а от ЗДвП.
Актът бил
предявен на жалбоподателят, който го подписал с възражение, че не е говорил по
телефона, а си оправял маската.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият
орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е наложил на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП наказание
глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104а от ЗДвП, както и на основание
Наредба № Iз-2539
на МВР се отнемат общо 6 контролни точки.
Изложената фактическа
обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на показанията на разпитания
като свидетел актосъставител – И.Н.Н., който поддържа съставения от него акт.
Сочи, че причината да спрат управлявания от жалбоподателя автомобил, била, че с
колегата на свидетеля видели как Н. говорил по мобилно устройство без
устройство „Свободни ръце“ и това била причината, за да го спрат. Потвърждава,
че водачът разговарял в движение по мобилния си телефон. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като обективни, последователни и съответни на събраните
писмени доказателства, включително и от съставения
АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото,
поради което съдът възприема именно изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.
След анализ на
събраните по делото доказателства Съдът приема за установено по безспорен начин,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на
чл.104а от ЗДвП, тъй като на 26.12.2019 г. около 10:50 часа на посоченото в
акта и в НП място при управление на товарен
автомобил „Ивеко” с рег. № ******** е използвал мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, без устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. В случая е установено виновно
несъобразяване от страна на жалбоподателя като водач на МПС със забраната на
чл.104а от ЗДвП, според която на водача на моторно превозно средство е забранено
да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен
чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
От показанията на свидетеля Н. се установи, че жалбоподателят е извършил процесното
деяние по време на движение. Именно жалбоподателят Н. в качеството си на водач на
превозното средство е адресат на горепосоченото задължение и годен субект на
нарушението по чл.104а от ЗДвП. Следователно в
обективната действителност са се осъществили фактите от хипотезиса на правната норма
по чл.104а от ЗДвП и за жалбоподателя е възникнало задължение да съобрази поведението
си с разписаното правило за поведение, което същият не е сторил. От субективна страна
деянието е било извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Недоказано
остана твърдението на жалбоподателя, че е оправял шапката си и това било погрешно
възприето от контролния орган като разговор в движение по мобилен телефон без
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
Съдът намира, че
правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба, като на основание
чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП наказващият орган е наложил на нарушителя административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Видът и размерът на приложимото в случая
наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира
допуснато нарушение при определяне на наказанието, поради което и в тази си част
наказателното постановление е законосъобразно и правилно.
Не са налице и
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за умишлено нарушение,
чиято обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид,
поради което и процесното нарушение не би могло да се квалифицира като "маловажен
случай".
Съдебният състав
прие, че в хода на административното производство, както при съставянето на АУАН,
така и при издаването на НП, не са допуснати процесуални нарушения, които да са
от категорията на съществените такива, водещи до засягане и ограничаване на правото
на защита на санкционираното лице.
Настоящата инстанция
намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно, поради
което Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 19-1030-013004/16.01.2020 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на Н.С.Н., с ЕГН ********** на основание
чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на разпоредбите на чл.104а от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 точки.
Решението не е
окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК