№ 955
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000501133 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №40/05.01.2023 г. по гр. д. № 543/2022 г. по описа на
Софийски градски съд е осъден С. В. К., ЕГН:**********, на основание чл.
79, ал. 1 вр. с чл. 101 ЗЗД да заплати на „ФОРС 1990“ ЕООД, ЕИК:*********,
сумата от 173 587.86 лева, представляваща сбор от сумите, които „ЛЛС ОЙЛ
И ГАЗ" ЕООД, ЕИК:02816985, е осъдено да заплати на „ФОРС 1990" ЕООД,
ЕИК *********, с решение №45/11.10.2018г. на ОС - Перник по т. д. №
1/2018г., за които задължения ответникът е поел солидарна отговорност по
силата на споразумение за встъпване в дълг от 01.04.2019 г., сключено с
кредитора „ФОРС 1990" ЕООД, ведно със законна лихва върху сумата от 154
111,61 лева, представляваща общ размер на главниците, присъдени в полза на
ищеца с решение №45/11.10.2018г. на ОС - Перник по т.д. № 1/2018г., считано
от датата на исковата молба - 02.08.2021 г. до окончателното плащане. С
посоченото решение е осъден С. В. К. да заплати и сторените разноски по
делото в размер на 6 943,51 лв. - платена държавна такса и 300 лв. - депозит за
вещо лице.
Решението на СГС е обжалвано от ответника С. В. К., действащ чрез
процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни
съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че
1
първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесното споразумение
за встъпване в дълг е действително. Поддържа се, че въззивникът е подписал
споразумението поради заплащане по смисъла на чл. 30 ЗЗД – отправена
заплаха за принудително изпълнение върху имущество на ответника в
първоинстанционното производство и покана към неговия баща да
разпродаде имуществото си, за да изплати дълга на сина си. Заявява се, че
упражнената психическа принуда се установява както от събраните
доказателства, включително свидетелските показания, така и от липсата на
друга причина да встъпи в дълга. Моли се решението да бъде отменено, а
предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство - „ФОРС 1990“ ЕООД, не е депозирал
отговор на въззивната жалба. С писмена молба от 08.06.2023 г., депозирана от
неговия процесуален представител, се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 101 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр.
2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на
релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато
неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Не е спорно по делото, че с влязло в сила Решение №45/11.10.2018г. по
търг. дело №1 по описа за 2018 г. на Пернишки окръжен съд дружеството
„ЛЛС ОЙЛ И ГАЗ“ ЕООД е осъдено да заплати на „Форс 1990“ ЕООД
следните суми: на основание чл. 240 ЗЗД сумата от 19 000 лв.,
представляваща остатъчна невърната заемна сума от 15000 лв. и неизплатена
лихва от 4 000 лв. върху заемната сума, дължима по договор за заем от
2
21.12.2016 г. и представляваща неплатени на 18-то число в периода: май
2017г. - април 2018г. погасителни вноски по споразумение от 13.04.2017г. за
разсрочване на задълженията по договора, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 11.01.2018 г. до окончателното изплащане; на основание
чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД сумата от 12 833.33 лв., представляваща договорна
лихва, дължима съгласно чл.1.1.3 от споразумение от 13.04.2017 г. и
представляваща последна 13-та погасителна вноска по същото; на основание
чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата от 135 111.61 лв., представляваща дължима цена за
доставени стоки - бензин и дизелово гориво, за което са издадени съответните
фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2018 г.
до окончателното изплащане и сумата 6 642.92 лв., представляваща разноски
по делото.
Също така безспорно е установено, че в периода до септември 2017г. С.
В. К. е бил управител и собственик на капитала на „ЛЛС ОЙЛ И ГАЗ“ ЕООД.
Видно е от споразумение от 01.04.2019 г., сключено между страните по
настоящото дело, че С. В. К. е встъпил в задълженията на „ЛЛС ОЙЛ И ГАЗ“
ЕООД, както са посочени в диспозитива на съдебното решение по т.д.
№1/2018г. на ОС - Перник, като се е съгласил и задължил да отговаря
солидарно с длъжника за същите. Съгласно чл. 3 от споразумението за
встъпване в дълг сумата от 173 587,86 лв. е платима на 36 равни месечни
вноски в периода март 2019 г. - март 2022 г., като всяка месечна погасителна
вноска в размер на 4 821,89 лв. е с падеж 20-то число на месеца, за който
същата е дължима, като при неплащане на две погасителни вноски,
кредиторът има правото да обяви цялата сума за предсрочно изискуема и да
иска нейното плащане веднага и в цялост с отправяне на писмено
уведомление до встъпилия в дълга съдлъжник. В чл. 4 от споразумението е
уговорени, че законната лихва върху сумите 19 000 лв. и 135 111,61 лв. за
периода от 11.01.2018 г. до окончателното изплащане на главниците
длъжникът следва да заплати след заплащането на сумите по чл. 3, на три
равни месечни вноски в периода април 2022 г. - юни 2022 г., като точният
размер на задължението ще бъде определен с онлайн калкулатор за
изчисляване на законна лихва. В случай, че кредиторът упражни правото си
да обяви сумата по чл. 3 за предсрочно изискуема, задължението за
заплащане на законна лихва по чл. 4 също става предсрочно изискуемо.
Установява се от приетата в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза, която въззивният съд кредитира като
компетентно и обективно изготвена, че дължимата сума в общ размер на 173
587,86 лв. не е платена нито от длъжника „ЛЛС ОЙЛ И ГАЗ“ ЕООД, нито от
встъпилия в дълга солидарен длъжник - С. В. К..
Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите В. С. К., баща
3
на ответниак и Е. И. М..
Свидетелят В. К. сочи, че синът му, заедно с партньор, регистрирал
дружество „ЛЛС ОЙЛ И ГАЗ“, занимаващо с управлението на три
бензиностанции. Един от доставчиците на горива бил „ФОРС 1990“ ЕООД. В
един момент дружеството изпитвало финансови затруднения, съдружникът
напуснал, дружеството станало еднолично и натрупало задължения. През
пролетта на 2017г. С. К. споделил тези факти на баща си и му казал, че има
среща в търговски център „Парадайс“ с лицето д-р М. - съпруг на собственика
на „Форс“, за да коментират задълженията. Свидетелят придружил сина си на
срещата. Присъствали трима - С. К., свидетеля и д-р М.. В разговора докторът
буквално заявил „Ми продай си жилището“ и че не го интересува. След като
казал това и то доста агресивно, свидетелят станал и си тръгнал и не знае как
точно е протекъл разговорът след това. По-късно през 2017г. синът му
прехвърлил дружеството на друго лице, но тормозът продължил. Подписвал
споразумения, записи на заповед. В един момент С. К. споделил на баща си,
че и срещу него има иск и тогава свидетелят разбрал, че синът му е встъпил в
чужд дълг. На въпроса защо, ответникът отговорил, че докторът го е
заплашил и той се уплашил за себе си и за семейството си. Бил му казал, че
ще събере парите си с всички средства. Заявява, че опасенията на сина му са
се оказали основателни, защото в един момент разследващ полицай от
Перник го извикал за обяснения във връзка с досъдебно производство,
образувано по повод намирането у трето лице на „списък за въздействие“, за
което лице свидетелят знае, че е имал отношения с доктор М.. В момента
течало разследване и имало доста широк обществен отзвук.
Свидетелят Е. М. заявява, че е бил управител на ищцовото дружество в
периода на възникване на задълженията на „ЛЛС ОЙЛ И ГАЗ“, а в момента
управител е неговата съпруга. Познава С. К. от 2002 – 2003 г. Имали
прекрасни отношения. В един момент „ЛЛС ОЙЛ И ГАЗ“ започнал да
сключва с „Форс“ договори за покупка на горива с отложено плащане, при
което свидетелят спазвал утвърдената си практика да изисква подписването
на договора от лицето не само като представляващ търговското дружество, а
и като физическо лице - било като съдлъжник, било като авал. Това
свидетелят предприемал като защитен механизъм - ако нещо стане с фирмата,
да отговаря и физическото лице. „Форс“ предоставил и заем на дружеството
на С. К.. В един момент последният извикал свидетеля на среща и му
споделил, че нещата не вървят добре с фирмата, че излиза от нея, но той ще
му върне парите като физическо лице. Същото заявил и след като „Форс“
спечелил делото срещу бившето му дружество. След многократни отлагания
плащане не последвало и свидетелят прекратил отношенията си със С. К..
Отрича да е упражнявал каквото и да било насилие - физическо или
4
психическо- при сключването на споразумението за встъпване в дълг.
Заявява, че идеята за сключването му е била на самия С. К., с цел разсрочване
на задълженията, които инак били обезпечени със запис на заповед, подписан
от него и с наближаващ падеж. Спомня си за срещата в един от моловете, на
която присъствал и бащата на С. К.. Спомня си, че последният започнал да му
обяснява нещо за съдружниците си, при което свидетелят заявил, че това не
го интересува и че отношенията му са с ответника, а не със съдружниците му.
Потвърждава обсъждането на възможността за разпродаване на имущество,
вкл. жилище с цел погасяване на дълговете. Заявява, че също е викан в
полицията за обяснения преди 2-3 месеца. Ставало дума за публично известен
случай на побой и лице, което било назначено в негова фирма преди няколко
месеца. Заявява, че във фирмата има списък с длъжници на дружеството, с
част от които е постигнато споразумение, а с които не е - са заведени дела.
Отрича това да е списък на лица, върху които да бъдат извършвани някакви
други действия.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства. Въззивният съд не
кредитира единствено показанията на свидетеля В. К. в частта, че другият
свидетел Е. М. е заплашил синът му да заплати задълженията си и че С. К. се
уплашил за себе си и за семейството си. В тази част свидетелските показания
не са непосредствени, а освен това няма как да не бъде отчетена възможната
заинтересованост на този свидетел предвид близката му родствена връзка с
длъжника.
В разглеждания случай по силата на сключения на 01.04.2019 г. договор
за встъпването в дълг между страните, наречен „споразумение“, С. К.
се е съгласил да поеме едно чуждо задължение – на „ЛЛС ОЙЛ И ГАЗ“
ЕООД, на което дружество е бивш управител, като свое. Кредиторът „ФОРС
1990“ ЕООД е запазил правата си срещу първоначалния длъжник, но е ставал
кредитор на още едно лице, което отговаря солидарно със стария длъжник.
Настъпили са всички елементи от фактическия състав на чл. 101 ЗЗД,
доколкото е налице действително задължение и действително съглашение за
встъпване в задължението с кредитора, като встъпилият С. К. валидно се е
съгласил да отговаря пред кредитора солидарно с длъжника „ЛЛС ОЙЛ И
ГАЗ“ ЕООД за изпълнението на задължението.
Напълно несъстоятелно е възражението за нищожност на процесния
договор за встъпване в дълг поради липсата на основание по смисъла на чл.
26, ал. 2 ЗЗД. В тази насока следва да се поясни, че основанието за
сключването на договора за встъпване в дълг, типичната и непосредствена
5
негова цел, е едно лице да поеме чуждо задължение, като по този начин
снабди първоначалния кредитор с още един длъжник. В тази насока
ирелевантни са конкретните мотиви или причина за сключване на процесния
договор. Въззивникът не прави разлика между основание по смисъла на чл.
26, ал. 2 ЗЗД и конкретния мотив за сключване на договора. Освен това
твърдението му за липса на конкретна причина за встъпването в дълга е
оборено от събраните доказателства. В периода до септември 2017г. С. В. К. е
бил управител и собственик на капитала на „ЛЛС ОЙЛ И ГАЗ“ ЕООД, което
обстоятелство се пропуска при оспорването, че липсва логична причина за
сключване на договора.
Напълно безпочвено е и възражението за нищожност на процесния
договор за встъпване в дълг поради поради липса на предмет по смисъла на
чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В тази насока следва да се изтъкне, че към датата на
сключване на договора - 01.04.2019 г. е било налице признато със съдебно
решение задължение на „ЛЛС ОЙЛ И ГАЗ“ ЕООД към „ФОРС 1990“ ЕООД.
В случая нито се твърди, нито се доказва да е налице конкретна фактическа
или правна невъзможност по това задължение наред с „ЛЛС ОЙЛ И ГАЗ“
ЕООД, да отговаря и неговия бивш управител и едноличен собствени на
капитала - С. В. К..
Напълно недоказано е и възражението за унищожаемост на договора
поради заплашване по чл. 32, ал. 3 ЗЗД вр. с чл. 30 ЗЗД. Не се установяват
конкретни, ясни и непротиворечиви факти, обуславящи извода за извършени
спрямо С. В. К. противоречащи на закона или морала действия на психическа
принуда, които да са от естество да предизвикат основателни страхови
представи у него и които именно да са го мотивирали да встъпи в процесното
правоотношение. Изявлението „Продай си жилището!“, отправено към
бащата на С. К., по същността си не може да се приеме за предизвикващо
основателна страхова представа, доколкото не съдържа в себе си закана за
осъществяването на предстояща злина, зависеща поне отчасти от
заплашващия. Дори и свидетелят М. да е разяснявал по време на срещата с
агресивен тон или впоследствие какви биха били последиците при
принудително изпълнение, това обективно не може да се приеме за заплаха.
Принудителното изпълнение не е противоречащо на закона, а напротив -
уредено в процесуалния закон и скрепено с държавната принуда
производство по изпълнение на едно вече установено изпълняемо право, за
което липсва доброволно удовлетворяване. Следва ясно да се подчертае, че
няма данни, че върху С. К. е упражнена психическа принуда, която пък да го е
мотивирала да сключи процесния договор за встъпване в дълг.
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и
изложените правни съображения и настоящата съдебна инстанция достига до
6
категоричния правен извод, че предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 101 ЗЗД е основателен и доказан по
размер.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия се
дължат разноски, но същият не отправил искане за присъждане на такива и
съдът не следва да се произнася по тях.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №40/05.01.2023 г. по гр. д. № 543/2022 г. по
описа на Софийски градски съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7