РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 06.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11713 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищцата Д.М.К.
е предявила осъдителни искове срещу ЗАД
„ОЗК – З.“ АД по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Подържа
твърдения, че на 21.05.2015 г., в гр. София,
около 20,05 часа пътувала в задната част на специализиран автомобил (линейка)
марка „Мерцедес“, модел „213 ЦДИ“, който бил ударен от автобус марка „БМЦ“ № *******,
управляван от В.Н.П. *** с посока на движение от ул. „Граф Игнатиев“ към бул.
„България“, който на изхода на кръстовището с ул. „6-ти септември“ изгубил
контрол над автобуса и реализирал ПТП с спряната пред него линейка. Излага, че
вина за ПТП носел водача на автобуса, който не съобразил поведението си с
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. За ПТП бил съставен констативен протокол
№ 1581613.
Излага, че непосредствено след инцидента била приета в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ с диагноза навяхвания на шията с предписание за носене на
ортопедична яка и ѝ бил предписан решим на домашно лечение. Тъй като
болките не отминавали, пострадалата се принудила да потърси последваща помощ в
МЦ „Неврология“ ООД при д-р С.Б.. Направени били множество изследвания, от
които се установило, че има данни за протрузия на ниво Л4 и Л4, листеза ниво на
Л5S1, ограничени, болезнени движения в лумбосакралната област и била поставила
диагноза „дегенерация на междупрешленов диск“.
Твърди, че в следствие на инцидента изпитала уплаха и стрес от изживяното.
В резултат на получените физически и психически увреждания претърпяла
значителни болки и страдания. Изпитвала и продължава да изпитва болки в
областта на контузените места, изтръпване в крайниците и главоболие.
Сочи, че към момента на ПТП за автобуса е налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” полица № 23114001606671 г., валидна от 22.06.2014 г. до 22.06.2015
г. при ЗАД „ОЗК – З.“ АД.
Поради това,
според ищцата следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя –
ответник за причинените ѝ неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответното дружество да ѝ заплати, на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 26 000.00 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху същата сума от датата на
увреждането – 21.05.2015 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира
сторените по делото разноски.
Ответникът ЗАД
„ОЗК - З.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на
застраховка „ГО” към момента на ПТП за лекия автомобил. Оспорва механизма на ПТП, вината на водача, обстоятелството, че ищцата не
се намирала в линейката, както и че същата има качеството на пострадало лице. Оспорва
вида, продължителността, интензитета на описаните болки и страдания, за чието
обезщетяване се претендира, както и претенцията за неимуществени вреди като
завишена по размер и излага, че размерът на обезщетението не кореспондира с
принципа за справедливост. Възразява за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, тъй като същата пътувала в автомобила без
поставен предпазен колан. Оспорва акцесорната претенция за лихва. Претендира
сторените по делото разноски.
Ищцата в
допълнителна искова молба взема становище по отговора на ответника, като счита
възраженията за неоснователни. Излага становище, че от представените
доказателства се установява, че ищцата е била в лекия автомобил, както и че
отговорността на водача е застрахована при ответното дружество.
В отговора
на допълнителната искова молба ЗАД „ОЗК - З.“ АД изцяло поддържа направените
оспорвания на претенцията по основание и размер.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение
за причинени на ищцата неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., както и акцесорна
претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху същата сума от датата на увреждането – 21.05.2015 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Чрез протокол
за ПТП № 1581613 от 21.05.2015 г., документите от приетата по делото АНП №
15-4332-010969/24.06.2015 г., показанията на разпитания свидетел М.П.К., преценени
с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК /свидетелят е водач на участвал в ПТП
автомобил/, се установява следният механизъм на ПТП: на 21.05.2015 г., около
19:30 часа в гр. София, на бул. „България“, на кръстовището на бул. „Христо и
Евлоги Георгиеви“ и ул. „6-ти септември“, в светлата част от денонощието, на
хоризонтален участък от пътя с широчина над 10,5 метра, с четири ленти с
еднопосочна организация на движението, при мокра асфалтова настилка, лекият
автомобил марка „Мерцедес“ модел „213 ЦДИ“ с рег. № *******, със специален
режим на движение – линейка, управляван от водача М.К. с пуснати сигнални
светлини, спрял в района на първия ъгъл на кръстовището с ул. „6-ти септември“
по посока бул. „България“, тъй като бил получен сигнал за паднала на пътя жена.
На предната дясна седалка в автомобила пътувала ищцата Д.М.К.. По същото време,
от спирката по бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“, в най-дясната пътна лента, с
посока на движение от ул. „Граф Игнатиев“ към бул. „България“, тръгнал автобус
марка „БМЦ“ с рег. № *******, управляван от водача В.П.. Поради неупражнен
достатъчен контрол над управлявания от него автомобил, водачът на автобуса
реализирал ПТП като с предната си дясна част ударил в задната лява част спрелия
с включена светлинна сигнализация лек автомобил „Мерцедес“ модел „213 ЦДИ“ с
рег. № *******. От заключението на вещото лице се
установи, че автомобилът „Мерцедес“ модел „213 ЦДИ“ с рег. № *******, в който пътувала ищцата, е бил оборудван с триточкови колани от
инерционен тип.
Както се
установява от констатациите на приетата по делото СМЕ, изготвена след личен
преглед на ищцата, както и представените по делото писмени доказателства амбулаторен
лист, направления за прегледи и служебна бележка, издадена от отдел „Пътна
полиция“ – СДВР, в резултат на удара при ПТП на ищцата било причинено следното
травматично увреждане: „изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на ниво
шия /дисторзио коли/, контузия на двете колена; контузия на поясната област на
гръбначния стълб“.
Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“. Извършени били рентгенови изследвания и консултации със
специалисти. За изкълчванията, навяхванията и разтяганията на ниво шия е
приложено обездвижване на шийния отдел за период от 7-10 дни и обезболяващи
лекарства, а за контузията на поясния отдел е препоръчан покой за няколко дни и
прием на аналгетици. Поради продължаващите болки в кръста, ограничените и
болезнени движения в този отдел на гръбначния стълб и новопоявилата се болка с
изтръпване в десния крак, на 02.06.2015 г. на пострадалата е направена магнитно-резонансна
томография на лумбален отдел с последваща консултация с невролог, при което
изследване е установено издуване на дисковете в поясния отдел на нива Л1-Л2,
Л2-Л3, Л3-Л4 и Л4-Л5, съпътствано от дегенеративна болест – остеохондроза, и
промени в ставите, изразени най-ясно на нива Л3-Л4 и Л4-Л5, които промени се развили
при пострадалата през годините. Според
експерта травмата при ПТП не може да причини такъв вид патологични промени,
въпреки че е изиграла катализираща роля за клиничната им изява. Като
резултат от описаните дегенеративни промени в съставните компоненти на лумбалния
отдел са постоянната тежест в него, ограничените болезнени движения при
навеждане напред, назад и встрани, както и намалената сетивност в предните
отдели на бедрата, дължаща се на притискането на Л4 коренчетата двустранно.
Според експертизата за контузията на двете коленни стави, след снимки и
изключване на счупване, са предписани болкоуспокояващи медикаменти и ограничаване
на физическата активност за 5-7 дни.
Според експерта получените травматични увреждания са причинили на ищцата
временно разстройство на здравето неопасно за живота и болки, които са били
най-интензивни след инцидента. Изкълчването, навяхването и разтягането на
ставите и ставните връзки на ниво шия и контузията на поясния отдел на
гръбначния стълб са причинили на Д.К. болки за срок от 1-2 месеца, а контузията
на колената е причинила на ищцата болки и страдания за период от 7-10 дни. Към настоящия момент ищцата се е
възстановила напълно от травмата в шийния отдел и колената, но има тежест в
кръста и изтръпване на бедрата, които се дължат на дегенеративните изменения в
поясния отдел, водещи до притискане на коренчетата.
От
заключенията на вещите лица по САТЕ и СМЕ се установява, че обезопасителните
колани раменно-бедрен тип, с които е оборудвано МПС, са ефективни при челен
удар в неподвижна преграда или между два автомобила при скорост от порядъка на
до 60-70 км/час, тъй като задържат тялото от инерционните сили в посока на удара.
Тъй като ударът е бил в задната част на автомобила с ниска скорост, предпазният
колан не би могъл да ограничи движението в шията, от което е настъпило
травматичното увреждане. Освен това, според експерта по СМЕ, ако ищцата не е
била с поставен предпазен колан, то тя би получила травматични наранявания по
лицето, лекостепенна черепно-мозъчна травма, травматични увреди на гърдите и корема,
каквито няма констатирани. Обстоятелството, че ищцата е била с поставен предпазен колан се установява и от
показанията на водача на линейката М.К., които съдът кредитира като
последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства и според които
в момента на удара ищцата тъкмо щяла да свали колана, за да слезе от
автомобила.
В
производство се установи от представената справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд, че към момента на настъпване на ПТП
- 21.05.2015 г. за автобуса марка "БМЦ", рег. № ******* е налице
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по която отговорност носи
ответникът.
Чрез събраните в производството гласни доказателства, показанията на
свидетеля С.Й.М., преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК /свидетелката е
майка на ищцата/, се установяват следните релевантни за спора факти: за ПТП
научила от пострадалата, която ѝ се обадила от „Пирогов“. След като отишла
да я види, тя била с поставена шийна яка. След ПТП изпитвала силни болки,
заради които около месец се нуждаела от помощ с пазаруване и домакинска работа.
Към настоящия момент все още я болял кръстът и имала изтръпване в крака. Според
показанията на свидетелката, които кореспондират и със заключението на СМЕ,
преди ПТП ищцата не е имала оплаквания от болки в кръста, а същите се появили
след ПТП.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на автобуса В.Н.П. и с причиненото от това застрахователно събитие травматично
увреждане: „изкълчване,
навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на ниво шия /дисторзио
коли/, контузия на двете колена; контузия на поясната област на гръбначния
стълб“.
Чрез неоспорения
констативен протокол за пътно-транспортното произшествие, съставен от органите
на МВР в кръга на възложените им служебни задължения се установяват участниците
в станалото ПТП и обстоятелствата, че във връзка с него на пътничката са
причинени травматични увреждания. Съставеният официален свидетелстващ документ
по силата на чл. 179, ал. 1 ГПК обвързва съда с материална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на
длъжностното лице- съставител и относно самото удостоверително изявление
-обстоятелствата, които са установени от него и волеизявленията, които са
извършени пред него.
При
изследване механизма на ПТП, чрез
събраните писмени доказателства, административно-наказателната преписка и показанията
на свидетеля К., съдът намира, че се установи противоправност в поведението на
водача на автобуса, изразяваща се в това, че П. не е контролирал непрекъснато
превозното средство, което управлява и с поведението си е създал опасност за
движението, освен това се е движил непосредствено зад превозно средство със
специален режим на движение. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, всеки участник в движението по пътищата е длъжен с поведението си да не
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Разпоредбата на
чл. 20, ал. 1 ЗДвП предвижда, че водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а според ал. 2, водачите
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съгласно чл. 104,
ал. 2 от ЗДвП на водачите на пътни превозни средства е забранено да се
движат непосредствено зад превозните средства със специален режим на движение
или зад придружаваните от тях автомобили. В конкретния случай, водачът е
управлявал автобуса непосредствено след МПС със специален режим на движение и със
скорост, която не му е позволила да спре и предотврати ПТП. С оглед изложеното,
съдът намира, че поведението на водача на автобуса е в противоречие с
предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно съгласно
изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборена презумпцията за виновност
по чл. 45 от ЗЗД. В този смисъл, неоснователно се
явява възражението на ответното дружество, че ПТП не е реализирано виновно, тъй
като ответното дружество не е ангажирало никакви доказателства във връзка с
направеното възражение, а в негова тежест, на основание чл. 154, ал. 2 от ГПК,
е да проведе пълно, обратно доказване за оборване на презумпцията за вина. Ето защо
съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на автомобила „БМЦ“,
по отношение на причинените на ищцата вреди от процесното пътно – транспортно
произшествие.
От
изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправно деяние на водача на автобуса В.Н.П.,
чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована при ответника –
застраховател.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението ѝ е да репарира,
в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено
лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност
на застрахования делинквент. По тази причина непозволеното увреждане е елемент
от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице
само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77 г. от
04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от отговорността на
самия застрахован.
Предвид
гореизложеното и доколкото между страните е безспорно установено наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
съдът намира, че ответното дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на ищцата
бе да докаже неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и страдания
от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл. 52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен
от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка
паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота
му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Видно от
доказателствата по делото, в резултат на пътно-транспортното произшествие,
станало на 21.05.2015 г., на ищцата е било причинено описаното в СМЕ травматично
увреждане: „изкълчване,
навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на ниво шия /дисторзио
коли/, контузия на двете колена; контузия на поясната област на гръбначния
стълб“. Причиняването на тази травма и
лечението ѝ са създали болки и страдания на ищцата в продължение на около
месец, които болки през първите дни, непосредствено след злополуката са били с по-интензивен
характер и постепенно са намалели. Наред с претърпените болки, ищцата е носила
шийна яка, а за период от около месец се е движела трудно и е била принудена да
ползва чужда помощ, което се установява от показанията на разпитаната
свидетелка – нейната майка. Според експерта по СМЕ болките във врата, коленете и кръста са намалили интензивността си и към
настоящия момент се проявяват само болки в кръста, които обаче се дължат на
дегенеративно заболяване, което ищцата е развила преди злополуката, но чиято
клинична картина се е проявила вследствие на ПТП. Според заключението на
експерта ищцата е напълно възстановена от изкълчването на врата, но търпи тежест
в кръста и изтръпване на предната част на двете бедра, които се дължат на
описаните в медицинското заключение дегенеративни промени, които не са в пряка
причинна връзка с ПТП. Въпреки че противоправното деяние не е единствената
причина за настъпване на вредоносния резултата, тъй като според експерта по СМЕ
болките и тежестта в кръста са настъпили вследствие на съвкупното въздействие
на няколко фактора – травмата при ПТП и вече съществуващите дегенеративни
изменения в поясния отдел, това не изключва отговорността за деликт, а само
определя нейният обем (така Решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр. дело №
1144/2017 г. на III ГО на ВКС), поради което изпитаните от ищцата страдания в
тази връзка следва да бъдат отчетени при определяне на размера на паричното
обезщетение.
Предвид възрастта на пострадалата – 45 навършени
години към датата на ПТП, стресът от самото пътно-транспортно произшествие,
който всяко лице закономерно изпитва, фактът, че е получена травма в областта
на гръбначния стълб, възстановяването от която е продължило около месец и
половина, през който пострадалата е търсила два път лекарска помощ – веднъж
след ПТП и веднъж на 06.06.2015 г., носела е шийна яка, изпитвала е болки, за
които е приемала медикаменти, имала е нужда от чужда помощ за домакинската
работа и не е можела да ходи на работа, съдът намира, че следва да определи
справедлив размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени
от увреждането, предмет на разглеждане по настоящото дело съгласно чл. 52 от ЗЗД – сумата от 15000.00 лв. При определяне размера на обезщетението съдът
отчита обстоятелството, че ищцата е напълно възстановена от изкълчването на
шията, което е причинено от катастрофата, а тежестта, която изпитва в областта
на кръста се дължи на дегенеративни промени в поясния отдел, които не са
причинени от ПТП, а получената при него травма само е отключила клиничното
проявление на измененията. В допълнение, съдът взема предвид и това, че
травмите, макар и леки, засягат опорно-двигателната система на ищцата, което
предвид възрастта и професията, която упражнява, я е затруднило допълнително.
За разликата над сумата от 15000.00 лв. до предявения
размер 26000.00 лв., съдът намира претенцията за неоснователна и като такава
същата следва да бъде отхвърлена.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани
почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева
за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ
/отм./. В този смисъл е и постановеното Решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. №
3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно
изразеното в цитирания случай становище, че независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически
условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат
предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент.
Съдът, намира за неоснователно своевременно заявеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради
нарушение на правилата за движение /чл. 137а, ал. 1 ЗДвП/, изразяващо се в
непоставяне на предпазен колан в МПС в движение. По делото безспорно се установява, че пострадалата е била с поставен
предпазен колан. Освен
това при изследване на описания в САТЕ и възприет от настоящата инстанция
механизъм на ПТП, както и от заключенията на САТЕ и СМЕ, се установи, че
камшичното движение, което е довело до травмата на шийните прешлени, не се
ограничава от предпазния колан. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка
с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно.
В конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК
фактите, на които основава твърденията си. Изводът за наличие на съпричиняване
на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото
лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите
/Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. Поради тази причина
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат следва да
бъде оставено без уважение.
С оглед основателността на
главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на
увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на деликвента, разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
ще се приложи и по отношение на застрахователя, като същият дължи законната
лихва върху претенцията за обезщетение считано от 21.05.2015 г. (така Решение № 200 от
22.11.2010 г., по т.д. № 84/2010 г., II ТО на ВКС, решение № 6 от 28.01.2010 г. по т. д. № 705/2009 г., решение №
72 от 30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.
д. № 745/2008 г. и решение № 175 от 28.10.2010 г. по т. д. № 54/2010 г., всички
на II ТО на ВКС, постановени по
чл. 290 ГПК).
По отношение
на разноските:
Ищцата е сторила разноски за САТЕ и СМЕ в размер на
450 (лист 46 и 47). С определение от 29.01.2016 г. обаче съдът е определил
депозити за сочените експертизи в размер съответно на 250 лв. за САТЕ и 200 лв.
за СМЕ, платим от страните поравно.
Поради тази причина само дължимата сума в размер на 225 лв. следва да бъде
преразпределена по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, а недължимо внесеният
остатък подлежи на връщане. Ищцата е сторила и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2500 лв., заплатено в брой съгласно договор за
правна защита и съдействие на лист 107, който служи и като разписка за
получаване на сумата. Въпреки че същото надвишава почти двойно минимумът,
определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, не следва да бъде намалявано, тъй като е уговорено за всички съдебни инстанции,
освен това по делото до момента са проведени 5 съдебни заседания, поради което
приложение намира чл. 7, ал. 8 от Наредбата. Поради тази причина възражението
на ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност е
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. С оглед
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата следва да бъде
присъдена сумата от 1572,12 лв.
Ответникът е сторил разноски за депозити за експертизи
и съдебно удостоверение в общ размер на 230 лв. (лист 50,51 и 101), както и за
възнаграждение за адвокат в размер на 1600 лв. с вкл. ДДС, което е заплатено по
банков път съгласно платежно нареждане на лист 112 от делото, поради което има
право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, в общ размер на 774,23 лв. По отношение на разноските за депозит за
свидетел, съгласно определение от 07.02.2018 г., същият е бил заличен поради
отказ на страната да бъде разпитан, поради което разходът от 30 лв. не следва
да се възлага на ищцата.
В полза на
СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 630 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от иска и депозит
за свидетел на ищцата, изплатен от бюджета на съда.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на Д.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 15000.00 лв. –
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматично увреждане: „изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на ниво шия
/дисторзио коли/, контузия на двете колена; контузия на поясната област на
гръбначния стълб“, настъпило вследствие на пътно – транспортно
произшествие, станало на 21.05.2015 г., около 19:30 часа в гр. София, на бул.
„България“, на кръстовището на бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“ и ул. „6-ти
септември“, по вина на В.Н.П., чиято гражданска отговорност като автомобилист
за вреди, причинени при управлението на автомобил марка „БМЦ“, ДК № *******, е
била застрахована при ответника съгласно полица № 23114001606671, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането - 21.05.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата на 15000.00 лв. до пълния предявен размер
от 26000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ***********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на Д.М.К., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1572,12 лв. - разноски за тази
инстанция.
ОСЪЖДА Д.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗАД
„ОЗК - З.“ АД, ЕИК ************** със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 774,23 лв. – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ************ със седалище и
адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 630 лв., представляваща държавна такса,
дължима върху уважената част от иска и депозит за свидетел.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: