№ 143
гр. С.З., 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело №
20215500901170 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от “С.” ООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.Х., п.к.***, общ.П., ***,
представлявано от Управителя И.Г.Г., чрез адвокат Ж.Г., АК-П., против „Т.“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Г., общ.С.З.,
ул.***, представлявано от управителя Д.А.А. с цена на иска: 32 451,41лв., от
които 31 928,14лв. - главница и мораторна лихва – 523,27лв.
В исковата молба се посочва, че между ищеца „С.“ ООД и ответника „Т.“
ЕООД, е сключен Договор за доставка на бетон и инертни материали на
07.08.2018г. с предмет на договора: Производство и доставка на бетонови
смеси за обект: „Реконструкция и рехабилитация на общински път SZR1042,
гр. Г., село А.“. По силата на този договор, страните се споразумели „Т.“
ЕООД, в качеството си на продавач, да произведе и достави за купувача „С.“
ООД - подизпълнител на обекта, договорени класове бетон с негов транспорт,
по предварително направена заявка. Материалът или стоката, която се
доставяла на обект „Реконструкция и рехабилитация на общински път
SZR1042, гр. Г., село А.“, се заявявала предварително, по количество и вид.
Заявените количества материали, съгласно постигнатата договорка визирана в
чл.4 /1/ от Договора за доставка на бетон се заплащала авансово, т.е.
предварително, преди да бъде извършена самата доставка. Всяка доставка на
бетон до обекта на изпълнение се придружавала с експедиционни бележки, с
посочени в нея количества и вид материал. Доставените количества на
определени периоди от време се обобщавали в спесификации, одобрени от
страните и на това основание се издавало и данъчна фактура. От авансово
платените суми се извършвало прихващане на стойността на издадените
фактури. След изчерпване на авансовата вноска, се внасяла нова сума за
последващите количества бетон, които се заявявали по описания вече начин.
1
Посочва се, че продавачът „Т.“ ЕООД е посочил банкови сметки ,по които
ищеца да извършва превода, като една от сметките е в „У.“ АД, а другата
сметка в „Ю.“ АД. Ищецът твърди, че преводи извършвал и по двете банкови
сметки. От началото на изпълнение на договора до средата на м.септември
2020 г. между страните по договора нямало противоречия, като всяка една от
страните изпълнявала своите задължения. На 16.09.2020 год. „С.“ ООД
внесъл поредната авансова вноска за доставка на бетон в размер на 8 000 лева
по посочената от ответника банкова сметка в „У.“ АД. На 17.09.2020 год.
отново по същата банкова сметка внесал допълнително сума в размер на 12
000 лева. Или авансовата вноска по тази банкова сметка в „У.“ АД е в общ
размер на 20 000 лева. Ответникът в последствие отказал да им достави
бетон, като заявил, че внесената авансова сума от 20 000 лева, той не може да
използва, поради това, че между него и „У.“ АД е възникнал проблем и той не
може да разполага с тази сума. Тъй като ищецът е бил подизпълнител на
посочения обект и имал съответните задължения, в т.ч. да изпълни поетите
ангажименти качествено и в срок, бил принуден да внесе допълнително нова
сума, като на 17.09.2020 год. внесал в „Ю.“ АД 10 000 лева и на следващия
ден - 18.09.2020 отново сума в размер на 10 000 лв. по същата банкова сметка
в „Ю.“ АД. След тази вноска заявил и последните количества бетон, който
съответно били доставени. За тези количества, които се оказали последни,
поради приключване работата на обекта и след като е извършено прихващане
от авансовата вноска в „Ю.“ АД останала неусвоена сума в размер на
11 928,14 лв. Изцяло не усвоена останала и сумата в размер на 20 000 лева
внесена в „У.“ АД от 16.09. и 17.09.2020 год.
Посочва, че през м.ноември 2020 год. работата на обекта приключила, като
на 16.11.2020г. е подписан Акт обр.15 - „Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа“ - „Реконструкция и рехабилитация на
общински път SZR1042, гр.Г., село А.“, т.е. ищецът не се нуждаел от нови
доставки на бетон, както и не е правил такива заявки при ответника.
В исковата молба се посочва, че на 25.02.2021г. е издадено и Разрешение
за ползване № ДК-07-СЗ-24/26.02.2021г., с което обекта окончателно е
въведен в експлоатация. т.е. Договорът за производство и доставка на бетон и
инертни материали от 07.08.2018г. сключен между „Т.“ ЕООД и „С.“ ООД за
доставка на бетон на обект: „Реконструкция и рехабилитация на общински
път SZR1042, гр.Г., село А.“, бил изпълнен и на това основание следвало да
бъде прекратен. Но и по двете банкови сметки на ответника - „Т.“ ЕООД
останали неусвоени суми - в „У.“ АД - 20 000 лева и в „Ю.“ АД - 11 928,14
лв., , които ответника и до момента не му е възстановил, въпреки
многократно водените разговори с него и даваните от него обещания. т.е.
общата сума за възстановяване на дружеството ищец възлизала на 31 928,14
лв.
Сочи, че на 01.04.2021 год. изпратил Уведомление с изх. №
003/01.04.2021г., и с обратна разписка, получено на 02.04.2021г. от ответника,
с което го уведомил, че с подписване на Акт обр.16 и въвеждането на обекта в
експлоатация, считано от 26.02.2021г., следва да се счита, че подписания
между страните Договор за доставка на бетон и инертни материали от
2
07.08.2018г., следва да се счита за прекратен, като остатъка от авансовите
вноски, който останал неусвоен и по двете банкови сметки на ответника, в
„У.“ АД - 20000 лв. и в „Ю.“ АД – 11928,14 лв. следва да му бъдат
възстановени. Спазвайки добрият тон и добрите търговски взаимоотношения
дал 10-дневен срок от получаване на уведомлението за прекратяване на
договора да му бъде възстановена сумата в размер на 31 928,14лв. т.е. този
срок бил до 12.04.2021г., но и до настоящия момент това не е сторено, сумата
не е възстановена, не се правили никакви опити за това, което обуславяло
правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия иск и търсената от него
съдебна защита.
Ищецът счита, че в създалите се облигационни взаимоотношения между
страните по цитирания Договор за доставка на бетон и инертни материали от
07.08.2018г., че ответникът не е изпълнил поетите си спрямо дружеството
ищец задължения. т.е. заявените количества бетон са били доставени, но
остатъкът от внесените авансови вноски следва да му бъде възстановен.
Ответникът дължи връщане на 31 928,14 лв. неусвоена авансова вноска.
Невръщането на тази сума представлява неизпълнение на парично
задължение по смисъла на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Дружеството ищец е кредитор, и
на това основание има право на законна мораторна лихва, считано от
13.04.2021 год. до датата на депозиране на исковата молба. Счита, че са
налице елементите от фактическия състав, които обуславят задълженията на
ответника за заплащане на обезщетение за неизпълнение на парично
задължение. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при липса на друга уговорка,
обезщетението е в размер на законната лихва, която се дължи от 13.04.2021
год. до датата на депозиране на исковата молба, както и законна лихва от
датата на депозиране на ИМ до окончателното изплащане.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
осъди „Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Г., общ
С.З., ул.***, представлявано от управителя Д.А.А., да възстанови сумата в
размер на 31 928,14 лв. /тридесет и една хиляди деветстотин двадесет и осем
лева и 14 ст./, представляваща не усвоени авансови вноски по Договор за
доставка на бетон и инертни материали на 07.08.2018г., както и мораторна
лихва върху тази сума, считано от 13.04.2021г. до датата на депозиране на
исковата молба, както и законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на ИМ до окончателното й изплащане, ведно с всички разноски
сторени в съдебното производство.
По делото е постъпила уточняваща молба от ищеца, в която на първо
място отбелязва, че сключеният между страните в този процес Договор за
доставка на бетон и инертни материали на 07.08.2018 год. с предмет на
договора: Производство и доставка на бетонови смеси за обект:
„Реконструкция и рехабилитация на общински път SZR1042, гр. Г., село А.“ е
изпълнен и на това основание същия е прекратен. Ответникът, в качеството
си на продавач/доставчик на стоки /бетон/ е изпълнил задължението си по
него, като е доставил стоката по дадените от ищеца заявки. Сключеният
договор е за конкретен обект, който е завършен с влезли в сила
административни актове доказващи това обстоятелство . т.е. други доставки
3
извън тези, които са заявени не са необходими нито за този обект, нито за
друг различен от този обект. „Т.“ ЕООД е доставил количества бетон, който
ищеца „С.“ ООД е заявил и заплатил изцяло предварително/авансово, както е
била договорката между страните. Но от авансово внесените суми, които са
изключително и само по банков път, останала неусвоена сума в размер на
31 928,14 лева, която ответника следва да върне. Задължението на ответника
да върне тази сума произтича не от самия договор за доставка на бетон, а от
заличаването на договорната връзка с обратна сила с прекратяването му,
поради приключване работата на обекта, предмет на самия договор. Към
момента на внасяне на сумите по посочени от ответника банкови сметки,
договора е бил в сила, т.е. правното основание за това е именно цитирания по-
горе договор за доставка на бетон за конкретния обект. Работата на обекта
приключила през м.ноември 2020г., като на 16.11.2020г. е подписан и Акт
обр.15 - „Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа“
- „Реконструкция и рехабилитация на общински път SZR1042, гр. Г., село А.“.
т.е. ищецът не се нуждаел от нови доставки бетон, нито за този обект, нито за
друг, както и обстоятелството, че други заявки при ответника не са правени.
На 25.02.2021г. е издадено и Разрешение за ползване № ДК-07-СЗ-
24/26.02.2021г., т.е. обекта е въведен в експлоатация и Договора за
производство и доставка на бетон и инертни материали от 07.08.2018г.,
следвало да бъде прекратен и внесените суми, които не са усвоени следвало
да бъдат възстановени на ищеца, поради отпаднало основание на разписания
между страните договор за доставка. Счита, че е налице именно третата
хипотеза на чл.55, ал.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на отпаднало
основание, като внесените суми по време на неговото действие в „У.“ АД - 20
000 лева и в „Ю.“ АД с остатък в размер на 11 928,14лв., следва да бъдат
възстановени. С отказа на ответника да възстанови тези суми, счита че той се
е обогатил неоснователно, за сметка на ищеца, който е обеднял със сума в
общ размер на 31 928,14 лв. Обогатяването на ответника е за сметка
обедняването на ищеца с тази сума. С прекратяване на договора отпадат и
облигационните отношения между страните. Отпада основанието за
престиране на насрещни престации по този договор. Никоя от страните не
дължи изпълнение по договора и всичко получено в резултат на изпълнението
му се връща на основание чл.55, ал.1-хипотеза 3 от ЗЗД.
На второ място, счита, че ответника дължи мораторна лихва върху
претендираната сума считано от 13.04.2021г. до датата на депозиране на
исковата молба 10.06.2021г., която е в размер на 523.27 лева, видно от онлайн
калкулатора за изчисляване на законни лихви.
Предвид горното моли съда да има предвид, че петитума на исковата молба
приема следната редакция, а именно:
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Т.“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Г., общ С.З., ул.***, представлявано
от управителя Д.А.А., да му възстанови сумата в размер на 31 928,14лв.
/тридесет и една хиляди деветстотин двадесет и осем лева и 14 ст./,
представляваща не усвоени авансови вноски по Договор за доставка на бетон
и инертни материали на 07.08.2018г., с която ответника се е обогатил
4
неоснователно, както и мораторната лихва върху тази сума, считано от
13.04.2021г. до датата на депозиране на исковата молба в размер на 523.27
/петстотин двадесет и три лева и 27 ст./ лева, както и законната лихва върху
тази сума от датата на депозирана на ИМ до окончателното й изплащане,
ведно с всички разноски сторени в съдебното производство. В хода на
производството на осн.чл.214 ГПК е допуснато намаляване на размера на
претендираните суми на двата обективно съединени иска, а именно иска за
главница в размер на 31 928,14лв. да се счита предявен за сумата 30
822,23лв. ,а иска за мораторна лихва за периода от 13.04.2021г. до датата на
депозиране на исковата молба в размер на 523,27лв. да се счита предявен за
488,02лв.
В отговора на исковата молба ответникът заявява, че оспорва исковата
претенция по основание и размер като неоснователна.
Посочва, че между страните е сключен договор за доставка на бетон и
инертни материали на 07.08.2018 г. Съгласно договора ищецът купува от
ответникът бетон, като предварително внася авансово суми по определена
банкова сметка на ответника и съгласно приетия протокол за цена на
материалите, се снабдява с тях в количества, съобразно внесената авансово
сума. Ищецът сам приема в исковата си молба и в последващатата
уточняваща, че договорът е изпълнен коректно между страните и няма
претенции по отношение на същия.
Посочва, че при издаването на фактурата, предхождаща плащанията от 80 000
лева и 12 000 лева /общо 200 000/ лева, заявени от ищеца, ответникът е
предоставил нова банкова сметка, по която следва да бъдат направени всички
оставащи плащания, с оглед наличието на запор върху банковата сметка.
Доказателства за това са представените с исковата молба платежни
нареждания, както следва:
- До м.август 2020 г. ищецът е превеждал авансовите вноски по сметка на
ответника в У.-от 12.08.2020г. е извършено платежно нареждане на 4200 лева.
- На 18.08.2020г. ищецът прави плащане по новата сметка на ответника в Ю. -
159.77 лева
- Независимо от това е направил следващите плащания от 16.09.2020г. в
размер на 8000 лева и на 17.09.2020г. в размер на 12 000 лева в У., като парите
по тази сметка са усвоени от наложилият запор а и не са стигнали до
ответника.
- На същите дати ищецът заплаща авансово суми по 10 000 лева /общо 20 000/
лева по редовната сметка на ответника.
Посочва, че при така установената фактическа обстановка и съобразно
представените писмени доказателства от ищеца договорът е изпълнен, няма
претенции по отношение на неговите клаузи, преведените пари в
запорираната сметка са за сметка на ищеца, доколкото е негова грешката за
това. Негласно признание, че той е поел към момента за отговорността си е,
че прави повторно плащане по актуалната сметка на ответника и липсват
възражения за това от негова страна /плащането е през м.септември 2020 г./.
5
Сочи, че съгласно сключеният договор купувачът /респективно ищецът в
настоящото производство/ има право на рекламации в писмен вид, което не е
извършено.Посочва, че в договора не е посочен срок на действие /раздел
V,т.9./.Сочи, че в раздел VII на договора са основанията за прекратяване му.
Съгласно чл.12 те са, както следва:
- С изпълнение на всички договорени условия по него от двете страни;
- С изтичане на срока му;
- По взаимно писмено изразено съгласие между страните;
- С едномесечно предизвестие на всяка една от страните по договора. В срока
на предизвестието страните са длъжни да изпълнят всички свои задължения,
възникнали при условията на договора.
Твърди се, че ищецът не конкретизира точно по какъв начин е прекратен
договора, но от обстоятелствената част на претенцията му може да се
предположи, че е поради изпълнение на всички договорени условия по него
от двете страни. И тъй като е неприложима втората разпоредба /поради липса
на срок/, то в последната точка е упоменат едномесечен срок, който важи и за
двете страни за уреждане на всички възникнали между тях задължения.
Сочи се, че ищецът твърди, че работата на обекта е приключила на
16.11.2020г. с подписване на АКТ образец 15 и това на практика означава, че
и договорът между страните е приключил. В едномесечен срок ищецът не е
извършил писмено прекратяване на договора, нито е поискал в този срок да
бъде извършено уреждане на сметки помежду им. Липсва информация за
уведомяване в писмен вид на ответникът за желанието да прекрати договора,
респективно да направи претенциите си към него. И ако следва да се
кредитират твърденията в исковата молба, че договорът е изпълнен поради
изпълнение на всички уговорени условия по него от двете страни, то липсва
правно основание от настоящата претенция.
Твърди, че ако се приеме, че договорът е прекратен на датата на въвеждане
на обекта в експлоатация - 26.02.2021г., то отново е пропуснат срока
/единственият упоменат в договора, свързан с изразяване на някакви
претенции един към друг/, тъй като направеното уведомление е от
01.04.2021г.
Заявява, че фактът, че ищецът не е ползвал услугите от м.септември 2020г.
на ответника, може да се приеме единствено като признание, че договорът е
приключил през този месец 2020 г.
Ответникът заявява, че няма сведения дали ищецът е ползвал услугите на
друга фирма през периода м.септември 2020г. до м.февруари 2021г. за
доставка на бетон и материали, което би било нарушение на договора между
страните. Ако ищецът твърди, че договорът е прекратен през м.02.2021г., то
ответникът има правен интерес да поиска от ищеца да заяви дали е ползвал
друга фирма със същия предмет за доставка на бетон и материали през
периода м.септември 2020 г. до м.февруари 2021г. с оглед твърдението му за
крайния срок на договора.
Моли съда да приеме, че претенцията е неоснователна и я отхвърли, като
6
му присъди направените по делото разноски.
В допълнителната исковата молба ищецът заявява, че e направено
оспорване на исковата молба, както по основание, така и по размер, счита за
неправилно, необосновано и противоречащо на общо приети норми на
поведение изградени във взаимоотношения между търговци, каквито са
страните в този процес. Счита, че от отговора на исковата молба, може да се
определи и да се приеме като безспорен факт сключения Договор за доставка
на бетон и инертни материали от 07.08.2018 год., който е за конкретен обект,
вписан в предмет на договора, а именно: Производство и доставка на
бетонови смеси за обект: „Реконструкция и рехабилитация на общински път
SZR1042, гр. Г., село А.“. Безспорен е и факта, че всяка заявка подадена от
страна на ищеца е била определена по вид и количество и заплатена авансово
на сто процента. Този факт счита за безспорен и неоспорен от ответната
страна.
Сочи, че ответникът в своя отговор прави едностранчива интерпретация на
обстоятелствата по облигационните отношения между страните в този
процес, приемайки, че „Ищецът сам приема в исковата си молба и в
последващата уточняваща, че договорът е изпълнен коректно между страните
и няма претенции по отношение на същия“, като умишлено е изпуснал
уточнението, че коректното отношение касае заявените и доставени
количества бетон, но не и последващите отношения между страните.
Искането на ищеца е изразено ясно и категорично, а именно неусвоеният
остатък от авансово платените суми да бъде възстановен поради отпадналото
основание на разписания между страните договор за доставка. Обекта е
завършен с влезли в сила административни актове - Акт обр.15 -
„Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от
16.11.2020г. и Разрешение за ползване № ДК-07-СЗ-24/26.02.2021г. от
25.02.2021г. и нови доставки не са необходими, което е основанието да бъде
прекратен договора с предмет „Реконструкция и рехабилитация на общински
път SZR1042, гр. Г., село А.“.
Счита, че неправилно, неточно и некоректно е поведението на ответника,
опитвайки се да вмени вина за погрешно преведени пари по запорираната му
сметка и да се опитва сам да я определя за „редовна“ или „нередовна“ .
Всички сметки открити в която и да било търговска банка по която е имало
движение на парични средства е редовна. Друг е въпроса дали тази сметка е
била запорирана, от кого и на какво основание, като това обстоятелство
ищецът няма как да знае. По посочената от ответника банкова сметка в У. АД
освен процесните 20 000 лева, преведени съответно на 16.09.2020 г. - 8000 лв.
и на 17.09.2020 - 12000 лв., с основание - по договор, ищеца е извършвал и
други предходни плащания, други преводи /видно от приложените писмени
доказателства/, поради което не може да се каже, че ищеца погрешно е превел
тази сума. Твърди се, че ищецът е внесъл отново авансово по сметката на
ответника в Юробанк АД две вноски по 10000 лв. на 17.09.2020год. и на
18.09.2020год., за да му бъде изпълнена заявката, защото обекта е пусков и
ищецът не може да си позволи забавяне изпълнението на обекта, поради
липса на доставката на бетон произтичаща от неплащане. Но това съвсем не
7
кореспондира с направения извод от ответника, че ищецът е поел негласно
отговорността за погрешен превод на суми. Тук, на дневен ред стоят
въпросите касаещи отговорностите на фирмите поели съответно ангажименти
по определени договори за обществени поръчки, които са от национално
значение да бъдат изпълнен в срок. Това говори единствено и само за това, че
ищецът като подизпълнител на обекта е отговорен и коректен във
взаимоотношенията си с бизнес партньорите и се стреми качествено и в срок
да изпълни поети ангажименти. Твърде погрешна е интерпретацията на
ответника за „грешка“ на ищеца, превеждайки паричните суми в
запорираната банкова сметка. Това, че сметката е запорира не е проблем на
ищеца, а е проблем на самия ответник, както и това дали внесените парични
суми са стигнали до него или не, отново е негов проблем, а не на ищеца. Това
е неговата банкова сметка, посочена от него самия, по която са превеждани и
други парични средства и то отново авансово. Преведените суми в размер на
20 000 лева по всяка вероятност са усвоени от наложения запор, но това
обстоятелство отново обслужва самия ответник-длъжник и не е основание да
бъде отказано тяхното възстановяване.
Счита, че липсва основание за задържане и на неусвоения остатък в размер
11 928,14лв. по другата сметката на ответника в „Ю.“ АД, тъй като ищеца
авансово е превел далеч по-голяма сума от заявените количества, които са
били необходими за завършване на обекта.
Твърди, че посочените суми и по двете банкови сметки на ответника са
дължими. Счита, че е налице неоснователното му обогатяване, за сметка на
обедняването на ищеца със сумата в общ размер от 31 928,14 лева, която
следва да върне на ищеца. С прекратяване на договора между страните в
резултат на изпълнение на неговия предмет, а именно „Реконструкция и
рехабилитация на общински път SZR1042, гр. Г., село А.“ с влезли в сила
административни актове, то никоя от страните не дължи по-нататъшно
изпълнение, последващи престации по договора и всичко получено в резултат
на изпълнението му се връща на основание чл.55, ал.1 - хипотеза 3 от ЗЗД.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявени са два обективно съединени иска с правно чл. 55 ал.1 предл.3
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В хода на производството се установява следното: Не е спорно,че между
ищеца „С.“ ООД и ответника „Т.“ ЕООД, е сключен Договор за доставка на
бетон и инертни материали на 07.08.2018г. с предмет на договора:
Производство и доставка на бетонови смеси за обект: „Реконструкция и
рехабилитация на общински път SZR1042, гр. Г., село А.“. По силата на този
договор, страните се споразумели „Т.“ ЕООД, в качеството си на продавач, да
произведе и достави за купувача „С.“ ООД - подизпълнител на обекта,
договорени класове бетон с негов транспорт, по предварително направена
заявка. Материалът или стоката, която се доставяла на обект „Реконструкция
и рехабилитация на общински път SZR1042, гр. Г., село А.“, се заявявала
предварително, по количество и вид. Заявените количества материали,
8
съгласно постигнатата договорка визирана в чл.4 /1/ от Договора за доставка
на бетон се заплащала авансово, т.е. предварително, преди да бъде извършена
самата доставка.
Установява се още,че на 16.09.2020 год. „С.“ ООД внесъл поредната
авансова вноска за доставка на бетон в размер на 8 000 лева по посочената от
ответника банкова сметка в „У.“ АД. На 17.09.2020 год. отново по същата
банкова сметка внесъл допълнително сума в размер на 12 000 лева.
Ответникът в последствие отказал да им достави бетон, като заявил, че
внесената авансова сума от 20 000 лева, той не може да използва, поради
това, че между него и „У.“ АД е възникнал проблем и той не може да
разполага с тази сума. Тъй като ищецът е бил подизпълнител на посочения
обект и имал съответните задължения, в т.ч. да изпълни поетите ангажименти
качествено и в срок, внесал допълнително нова сума, на 17.09.2020 год. в
„Ю.“ АД 10 000 лева и на следващия ден - 18.09.2020 отново сума в размер на
10 000 лв. по същата банкова сметка в „Ю.“ АД. След тази вноска заявил и
последните количества бетон, който съответно били доставени.
Като писмено доказателство по делото е прието разрешение за ползване №
ДК-07-СЗ-24/26.02.2021г., видно от което обекта окончателно е въведен в
експлоатация. Съдът намира,че може да се направи извода,че Договорът за
производство и доставка на бетон и инертни материали от 07.08.2018г.
сключен между „Т.“ ЕООД и „С.“ ООД за доставка на бетон на обект:
„Реконструкция и рехабилитация на общински път SZR1042, гр.Г., село А.“, е
изпълнен и на това основание е прекратен.
Видно от Уведомление с изх. № 003/01.04.2021г., и с обратна разписка,
получена на 02.04.2021г. от ответника, ищецът уведомява същия, че с
подписване на Акт обр.16 и въвеждането на обекта в експлоатация, считано
от 26.02.2021г., следва да се счита, че подписания между страните Договор за
доставка на бетон и инертни материали от 07.08.2018г., е прекратен, като
остатъка от авансовите вноски, който останал неусвоен и по двете банкови
сметки на ответника, в „У.“ АД - 20000 лв. и в „Ю.“ АД – 11928,14 лв. следва
да му бъдат възстановени. След изтичането на 10-дневен срок от получаване
на уведомлението за прекратяване на договора т.е. до 12.04.2021г., сумата в
размер на 31 928,14лв. не е възстановена.
В хода на производството е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза.Видно от експертното заключение по процесния договор
дружеството на ищеца е наредило преводи на суми по банков път към
ответника в общ размер на 62 559,77 лв.,от които 62 400 лв. авансови
преводи.Ответника издава фактури за авансово получени суми в общ размер
на 42 400 лв.Дължимият от ответника остатък е в общ размер на 30 822,23
лв.Законната лихва за периода от 13.04.21 г. до 10.06.21 г. е в общ размер на
488,02 лв.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира,че е налице
третата хипотеза на чл.55, ал.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на
отпаднало основание. Налице е имуществено разместване от патримониума
на ищеца към патримониума на ответника ,причинна връзка и съответно
9
обедняване на ищеца и обогатяване на ответника на отпаднало
основание.Облигационното отношение между страните е прекратено като
следва да се приеме,че е налице хипотезата на неоснователно обогатяване на
отпаднало правно основание.Предявеният иск за главница следва да се уважи
до размера,установен в експертното заключение ,а именно сумата от
30 822,23 лв.
С оглед основателността на главния иск основателен се явява и акцесорния
иск за мораторна лихва в размер на 488,02 лв. за периода от датата на
забавата -13.04.21 г. до датата на исковата молба-10.06.21 г.
С оглед на гореизложеното съдът намира ,че предявените обективно
съединени искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени в
пълен размер .В полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски в размер на 3780 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Г., общ.С.З., ул.***, представлявано от управителя Д.А.А. ДА ЗАПЛАТИ
на “С.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.Х., п.к.***,
общ.П., ***, представлявано от Управителя И.Г.Г., чрез адвокат Ж.Г., АК-П.
сумата 31 310,25 лв./тридесет и една хиляди триста и десет лева и двадесет и
пет стотинки/,от които 30 822,23 лв./тридесет хиляди осемстотин двадесет и
два лева и двадесет и три стотинки/- представляваща неусвоени авансови
вноски по Договор за доставка на бетон и инертни материали от 07.08.2018г.,
с която ответника се е обогатил на отпаднало основание
,488,02лв./четиристотин осемдесет и осем лева и две стотинки/-мораторна
лихва за периода от датата на забава 13.04.2021г. до датата на депозиране на
исковата молба-10.06.21г.,както и да заплати сумата в размер на 3780 лв./три
хиляди седемстотин и осемдесет лева/-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред П.ския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
10