Решение по дело №60/2019 на Районен съд - Ботевград

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 239

гр. Ботевград, 30.09.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА

 

при участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр. дело № 60 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С исковата молба от А.Ц.Н. срещу Д.Ц.В. и П.Ц.Н. е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК. Ищцата твърди, че заедно с брат й и ответниците са собственици на следния недвижим имот: ПИ с площ от 1450 кв. м., съставляващ имот пл. № 115 в кв. 48, за който съгласно регулационния план на с. Д., общ. Правец е отреден УПИ I-***в кв. 48, при граници: улица, УПИ I – за читалище, съвет, поща, магазин и градина. Ищцата и брат й придобили 500/1450 ид. ч. по наследство от А. П.Д.. Последната придобила имота по силата на нотариално завещание № 17, рег. № 652, дело № 154/1933 г. Други 500/1410 ид. ч. от имота били придобити от брата на ищцата чрез покупко – продажба с НА № 178, том I, дело № 158/2013 г. на нотариус Т. Р. рег. № ***. Останалата част от имота, 450/1450 ид. ч. с изградените в южната част на имота постройки, била собственост на ответниците. С НА № 140, том I, рег. № 1180, дело № 132/2004 г. на нотариус рег. № 371 ответниците обаче били признати по обстоятелствена проверка за собственици на ½ ид. ч. от земята на целия имот (т.е. за 725/1450 ид. ч.) – част, за която се твърди, че надвишава полагаемото им се. Имотът се владеел от всички съсобственици, като делът на ищцата се владеел от същата, чрез нейния брат като държател. По същество искането към съда е да признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 250/1450 ид. ч. от правото на собственост върху земята в УПИ I-***в кв. 48.

Ответниците са получили препис от исковата молба, като в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не са депозирали отговор.

В откритото съдебно заседание страните ищецът, чрез своя процесуален представител, заявява, че поддържа доводите и исканията си. Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на Публично нотариално завещание № 17, рег. № 652, дело № 154/1933 г., съставено от етрополски мирови съдия, Ц.Д.Н.от с. Д., Т.околия, е завещал на А.Н.Ц. Д.от с. Д., Т.околия, недвижим имот, находящ се в с. Д., „М.х.“, а именно къща, саманлък, яхър и сайван с дворното селище със застроено и незастроено място около 1 дка, при съседи: от две страни Н.Ц., централно шосе София – П., Л.И.и Д. С НА № 37, том I, рег. № 399, дело №15/1945 г. за право на собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка, А.Н.Ц. Д.е призната за собственик на същия имот по давностно владение и завещание.

Съгласно Скица № 47/13.06.2018 г., изд. от Община Правец, УПИ – I -115 в кв. 48 по плана на с. Д. съдържа 1450 кв. м. урегулирана площ. Като собственици в скицата са вписани ответниците Д.Ц.В. и П.Ц.Н., като собственици на ½ ид. ч. по силата на НА № 140/2004 г., както и Н.Ц.Н. – като собственик на 750/1450 ид. ч. по силата на НА № 178/2013 г. и Решение № 21/06.02.2015 г. на БРС.

От Удостоверение за наследници изх. № 0296/17.07.2018 г., изд. от Община Правец, се установява, че наследниците на А. П.Д. от с. Д., починала на 11.11.1979 г., са Ц.Н.Ц.и В.Н. Б.. Ц.Н.Ц.е починал през 1983 г., като е наследен от съпругата си (починала през 2001 г.) и двете си деца – ищцата А.Ц.Н. и Н.Ц.Н.. В.Н. Б. е починала през 1999 г. и е оставила като единствен свой наследник сина си Н.Б.Н..

С Решение № 21/06.02.2015 г. по гр. д. № 1580/2013 г. по описа на РС – Ботевград, влязло в сила на 13.03.2015 г., е признато за установено по отношение на ответниците Д.Ц.В. и П.Ц.Н., че Н.Ц.Н. е собственик по наследство и по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен с НА № 178, том I, дело № 158/2013 г. на нотариус Т. Р. рег. № *** по РНК, с район на действие РС – Ботевград, на 750/1450 ид. ч. от УПИ I-***в кв. 48 по плана на с. Д., обл. Софийска, целият с урегулирана площ от 1450 кв. м., с уредени сметки по регулация, при съседи: улица, дере, УПИ – I – за читалище, съвет, поща, магазин и градина.

Св. Д.В.познава имота, описва го по местоположение и заявява, че дворното място е малко повече от декар. В имота имало изградени две къщи – едната на ищцата и нейния брат св. Н.Н., а другата на техни роднини.

Св. Н.Н. пояснява, че процесният имот е наследствен, като прадядо му го завещал на баба му. Ответниците обаче се снабдили с нотариален акт за половината от мястото, въпреки че им се полагала по – малка част. Св. Н. заявява, че е водил съдебно дело, за да се признае за установено в какъв обем и в рамките на какви идеални части се простира правото ми на собственост. Правото на собственост на ищцата обаче продължавало да бъде накърнено при наличието на въпросния НА за собственост на ответниците.

 При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Ищцата носи доказателствената тежест да установи в процеса, че е собственик по наследство на процесните идеални части от имота, както и че ответниците оспорват правото му на собственост.

От съвкупно разгледаните титули за собственост, а именно Публично нотариално завещание № 17, рег. № 652, дело № 154/1933 г., съставено от етрополски мирови съдия и НА № 37, том I, рег. № 399, дело №15/1945 г., се установява, че процесният имот е бил собственост на А.Н.Ц. Д.до момента на нейната смърт.

Съдът приема, че А.Н.Ц. Д.и А. П.Д. са имена на едно и също лице, а именно наследодателя на ищеца. На първо място, видно от представеното удостоверение за наследници, по имената на сина на наследодателя се установява, че името и презимето на съпруга на А. П.Д. е било Н.Ц.. Фамилията на съпругът Н.Ц. следва да е била Д, както е видно от Публично нотариално завещание № 17, рег. № 652, дело № 154/1933 г. Наред с това по ЕГН-то на наследодателя, посочено в удостоверението за наследници, може да се установи годината й на раждане, която съответства на приблизителната й възраст, на която е била по време на съставяне на публичното завещание, а именно през 1933 г. Не на последно място, в мотивите на Решение № 21/06.02.2015 г. по гр. д. № 1580/2013 г. по описа на РС – Ботевград, влязло в сила на 13.03.2015 г. съдът е коментирал представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена, въз основа на което е приел, че А.Н.Ц. Д.и А. П.Д. са имена на едно и също лице. Настоящият съдебен състав не е обвързан от мотивите на цитираното решение, нито може да обсъжда въпросното удостоверение за идентичност на лице с различни имена, доколкото същото не е представено като доказателство по настоящото дело. Независимо от това, мотивите на Решение № 21/06.02.2015 г. по гр. д. № 1580/2013 г. по описа на РС – Ботевград представляват индиция, която подкрепя изводите на настоящия съдебен състав и при условие, че ответниците не са навели оспорвания в тази връзка, то А.Н.Ц. Д.и А. П.Д. са имена на едно и също лице.

След смъртта на наследодателя А. П.Д., синът й Ц.Н.Ц.и дъщеря й В.Н. Б. са придобили по ½ ид. ч от правото на собственост върху процесния имот. След смъртта на Ц.Н. Ц., същият е наследен поравно от децата си - ищцата А.Ц.Н. и св. Н.Ц.Н., като така всеки от тях е получил по ¼ ид. ч. от правото на собственост. След смъртта на В.Н. Б. нейната ½ ид. ч. е наследена от единствения й наследник Н.Б.Н.. Впоследствие, чрез покупко – продажба св. Н.Ц.Н. е увеличил квотата си от имота, като окончателно по силата на влязлото в сила Решение № 21/06.02.2015 г. по гр. д. № 1580/2013 г. по описа на РС – Ботевград е признат за собственик на общо 750/1450 ид. ч. от имота (1/2 ид. ч. по наследство + останалата част въз основа на покупко – продажба). Затова ищцата А.Ц.Н. претендира да бъде призната за собственик на идеална част, приравнена по знаменател на частта на нейния брат - св. Н.Ц.Н.. Наследствената квота на ищцата в съсобствеността (1/2 ид. ч.), приравнена към знаменател 1450, възлиза на 362,50/1450 ид. ч. Ищцата претендира да бъде призната за собственик на 250/1450 ид. ч., поради което искът й следва да бъде уважен, така като е предявен.

Събрани са и доказателства, че ответниците са предприели действия, с които са накърнили правото на собственост на ищцата, а именно снабдили са се с констативен нотариален акт за по – голяма идеална част от имота спрямо следващата им се по закон. Това обстоятелство е изводимо от събраните гласни доказателствени средства.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски в исковото производство има ищцата. Същата в хода на устните състезания, чрез процесуалния си представител, е заявила, че не претендира разноски и моли същите да останат за нейна сметка, така като са сторени.

 

            Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р      Е      Ш      И     :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124 от ГПК по отношение на Д.Ц.В. с ЕГН: ********** *** и П.Ц.Н. с ЕГН: ********** ***, че А.Ц.Н. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. плавен, ж. к. „Сторгозия“, бл. 16, ет. 8, ап. 41 е собственик по наследство на 250/1450 ид. ч. от УПИ I-***в кв. 48 по плана на с. Д., обл. Софийска, целият с урегулирана площ от 1450 кв. м., с уредени сметки по регулация, при съседи: улица, дере, УПИ – I – за читалище, съвет, поща, магазин и градина.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

Преписи от решението да се изпратят на страните!

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ :