РЕШЕНИЕ №
гр. Гълъбово, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГЪЛЪБОВO, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на тридесети
септември две хиляди и двадесета година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРЯНА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Делчева, като разгледа докладваното от съдия Христова гражданско дело № 145 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано
е по искова молба, подадена от „П.К.Б.“ ЕООД против А.Д.А., Ж.Д.А. и И.Д.Л., солидарни
длъжници по договор за потребителски кредит, с която
са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за сумата от 337.62
лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
**********, за сумата от 112.91 лева – договорно възнаграждение, дължимо за
периода от 25.05.2019 г. до 25.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и осъдителен иск за
сумата 115.62 лева – възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Ищецът
твърди, че на 26.04.2017 г. А.Д.А., Ж.Д.А. и И.Д.Л. подали до „П.К.Б.“ ЕООД искане
за отпускане на потребителски кредит П.К. С.. Получили разяснения, които са им
дали възможност да преценят доколко предлаганите продукти съответстват на
възможностите и финансовото им състояние. Декларирали, че са запознати с Общите
условия на „П.К.Б.“ ЕООД, които били неразделна част от искането за отпускане
на потребителски кредит. Получили и преддоговорна
информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. Тримата ответници декларирали възможност
и желание за закупуване и на Пакет от допълнителни услуги и предоставили на
кредитната институция данни за финансовото си състояние. Били уведомени, че
изборът на Пакет от допълнителни услуги не е условие за сключване на Договора
за потребителски кредит, което също било декларирано и подписано от последните.
След
като „П.К.Б.“ ЕООД одобрил отпускането на заем в размер до исканите параметри,
на 27.04.2017 г. „П.К.Б.“ ЕООД сключил с първия ответник А.Д.А. Договор за
потребителски кредит №**********, а на основание чл. 10.1 от ОУ на ДРЗ във
връзка с чл. 121 - чл.127 от ЗЗД, Ж.Д.А. и И.Д.Л., в качеството си на
съдлъжници по договора, се задължили да отговарят за задължението на А.Д.А. при
условията на сключения с първия ответник договор.
По
силата на сключения договор ищецът „П.К.Б.“ ЕООД изпълнил точно и в срок
задължението си, като превел по посочена от длъжника А.Д.А. банкова сметка ***.00
лева, видно от приложеното преводно нареждане за кредитен превод от дата:
28.04.2017 г. Солидарните длъжници по договора получили одобрение да закупят и
поискания от тях Пакет от допълнителни услуги, за получаването на който
подписали Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
А.А., Ж.А. и И.Л. от своя страна поели задължения (чл. 8 от
Общите условия) по Договора за потребителски кредит със закупен Пакет от
допълнителни услуги към него, а именно: да върнат уговорената като общо
задължение сума, посочена в т. VI на договора в срок от 24 месеца с месечна
вноска по погасителен план в размер на 344.36 лева и падежна дата всяко 25-то
число на месеца.
Договорът
за кредит и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги били
подписани при общи условия, които били неразделна част от договора и споразумението,
били предадени на клиента и съдлъжниците при подписването им и те декларирали,
че са запознати със съдържанието им и ги приемат, нямат забележки към тях и се
задължават да ги спазват.
Договор
№ ********** бил сключен при следните параметри: общо задължение по кредита и
по пакета от допълнителни услуги към него – 8264.64 лева, включващо: сума на
кредита: 3700.00 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на месечната вноска по
кредита: 228.74 лева; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на
заема: 25-то число на месеца; годишен процент на разходите (ГПР %) 49.89; годишен
лихвен процент: 41.17; лихвен процент на ден: 0.11; общо дължима сума по
кредита: 5489.76 лв.
Параметрите
по избрания и закупен пакет от допълнителни услуги били, както следва: възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 2774.88 лева; размер на вноската по
закупен пакет от допълнителни услуги: 115.62 лева.
Общото
задължение по договора, включващо и задължението по пакета от допълнителни
услуги било, както следва: общо задължение по договора: 8264.64 лева; общ
размер на месечна вноска по договора: 344.36 лева; дата на погасяване: 25-ти
ден от месеца.
Общият
размер на договорното възнаграждение по кредита било предварително определен в
погасителния план. Страните се споразумели договорното възнаграждение по
кредита, което възниквало за клиента и съдлъжниците като задължение към деня на
отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява в рамките на
погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжниците
по делото било в размер на 112.91 лева, дължимо за периода от 25.05.2019 г. до
25.06.2019 г. По същия начин било уговорено и заплащането на възнаграждението
за закупен пакет от допълнителни услуги, което възниквало за клиента и
съдлъжниците като задължение към деня на отпускане на кредита - то било
разсрочено във времето и се погасявало като част от погасителните вноски и в
рамките в погасителния план. Оставащата неизплатена част от него била в размер
на 115.62 лева.
Първоначално
бил изготвен погасителен план с определени 24 вноски, всяка по 344.36 лв. с
падежна дата – всяко 25-то число на месеца. Погасителния план бил получен от
солидарните длъжници на 27.04.2017 г., заедно с договора за кредит, стандартен
европейски формуляр с допълнителна преддоговорна
информация, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Впоследствие погасителният план се увеличил с една вноска. Увеличаването броя
на вноските се дължало на факта, че било поискано безплатно отлагане на вноска.
Тази възможност солидарните длъжници получили съгласно сключеното споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и общите условия към договора. А.Д.А.
подал заявление за промяна на погасителен план на дата 24.10.2017 г., с което пожелал
да отложи една вноска, която се явявала 5-та вноска по погасителния план към
договора. Поради отлагането бил подписан Анекс №1 от 08.11.2017 г. с коригиран
погасителен план към него, по който клиентът и съдлъжниците трябвало да
погасяват своето задължение и в края на същия да погасят и отложената вноска. Поради
тази причина в погасителения план вноските нараснали
до 25, тъй като отложената вноска се отбелязала като 0.00 лева и се пренасяла в
края на погасителния план. Общият размер на задължението останал непроменен
след отлагането на вноската.
Тримата
ответници не изпълнили задължението, което поели по договора. Преустановили
плащанията на погасителните вноски, изпаднали в забава. По заема били направени
22 пълни погасителни вноски, а по 23-тата вноска имало частично плащане от
122.57 лева, след което били преустановени плащанията на погасителните вноски.
Общата сума на направените плащания по договора била в размер на 8043.80 лева.
С нея била погасена сума в размер на 8264.64 лева, съгласно задължението по
погасителен план. В общата сума на получените плащанията били включени и
плащанията на начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план –
175.31 лева. Поради плащане на вноските със забава били начислени лихви в
размер на 175.31 лева. Те били заплатени изцяло.
В
общата сума на получените плащания били включени и 170.00 лева, с които били заплатени
начислените такси по тарифа, а именно тези по чл. 17.4 от Общите условия към договора
– разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на
просрочения дълг в това число, но не само разноските за телефонни обаждания
и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно действаща Тарифа.
След
като били отразени направените плащания, оставащото неизплатено задължение
съгласно погасителния план към договора за потребителски кредит било в общ
размер на 566.15 лева, от които: главница – 337.62 лева; договорно
възнаграждение – 112.91 лева, дължимо за периода от 25.05.2019 г. до 25.06.2019
г; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 115.62 лева,
дължимо до 25.06.2019 г.
Предвид
обстоятелството, че солидарните длъжници не изпълнявали поетите договорни
задължения, видно от приложеното извлечение по сметка и изпаднали в забава, към
настоящия момент целият погасителен план по процесния договор бил изтекъл и
вземането било изискуемо в пълния си дължим размер. Падежът на последната
погасителна вноска бил на дата 25.06.2019 г.
По
повод на договора, тримата ответници поискали да сключат и споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги, което не било задължително за отпускането
на кредита или за отпускането му с предлаганите от кредитора параметри. Пакетът
от допълнителни услуги предоставял на потребителите право да получат услуги,
които не били свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а били свързани
с необходимостта на потребителите и тяхното конкретно житейско положение.
Споразумението било сключено на 27.04.2017 г. Същото било неразделна част от договор
за потребителски кредит №********** и страните постигнали съгласие, че договорът
трябва да бъде тълкуван винаги заедно с него, що се отнася до въпроси, свързани
със същото или отнасящи се до него. Ответниците дължали възнаграждение на
кредитора по сключеното споразумение за предоставяне на допълнителни услуги и
за това, че се възползвали от първата услуга от пакета – приоритетно разглеждане
на искането за отпускане на кредит и от втората услуга от пакета – отлагане плащането
на определен брой вноски и за възможността (опцията) ответниците във всеки един
момент да поискат извършването на някоя или на всички останали услуги.
Моли съда да признае за установено съществуването
на вземане по договор за потребителски кредит №********** за сума в общ размер на 450.53 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането, както и да осъди
ответниците да му заплатят сума по споразумение за предоставяне на допълнителни услуги в
размер на 115.62 лева, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се оспорват
предявените искове. Сочат, че по силата на договор за потребителски кредит
№********** ответниците ползвали услугите на ищеца за сумата от 3700 лева. При
сключване на договора им били предоставени условията, с които трябвало да се
съгласят, с оглед политиката на банката, като в това число влизал и т.нар. „пакет
от допълнителни услуги“, който натоварил кредита с още 2774.88 лева и се
доближил до цената на сумата, която им била предоставена да ползват от
финансовата институция. В исковата молба било отбелязано, че при взети 3700
лева е необходимо да върнат общо 8264.64 лева за срок от 24 месеца. Под
прикриване чрез допълнителни такси и този пакет към кредита, сумата за връщане
била два пъти повече от взетата. Не отговарял на истината фактът, че доброволно
подписали и се запознали с клаузите по кредита – били им предоставени изготвен
договор и допълнителен пакет към него с ясната позиция, че ако искат да ползват
пари от ищеца, следва да приемат всички негови условия. За прецизност следвало
да се отбележи, че ако не се плати вноската на датата на падежа, лихвения
процент на ден е 0.11% и при настъпване на независещи от ответниците обективни
закъснения, начисляваната от кредитора сума надхвърляла в пъти целия заем.
Затова т.нар. допълнителен план се опитвал да послужи като гаранция срещу
евентуално закъснение и да оправдае огромната сума и неправомерното ѝ
формиране. На практика при сключване на договора нямало алтернатива при
подписване на договора и всички условия към него, тъй като ответниците били
финансово притиснати. Противоречало на морала и добрите нрави при сключване на
договора страната да се възползва от тежкото финансово състояние и да предлага
условия, които по своя характер са нищожни на това основания и са в
противоречие на действащата съдебна практика. Независимо от тези обстоятелства било
видно, че кредитът бил изплатен почти в цялост и поради настъпили допълнителни
икономически причини ищецът е приел, че му дължат още.
Ответниците
правят възражение по отношение на кредита и пакета от допълнителни услуги, като
молят същите да бъдат обявени за недействителни изцяло по отношение на пакета
от допълнителни услуги, в частта на лихвения процент на ден, на ГПР и ГЛП,
както и по отношение на договорното възнаграждение по кредита, като бъдат
приети като неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителя и съдът да ги обяви за нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1от ЗЗД.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, въз основа на приложимото право
намери за установено следното:
Районен
съд Гълъбово, Граждански състав, е сезиран с обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Не се
спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че
страните са били в договорни отношения по договор за потребителски кредит
сключен на 27.04.2017 г. Установява се от платежно нареждане (л. 15 от делото),
че в изпълнение на договора ищецът е превел на ответника А.А.
сумата от 3700.00 лева. Съгласно сключения договор кредитополучателят А. и
солидарните длъжници – ответниците
Ж.А. и И.Л. са се задължили да върнат предоставената сума на кредитора, при
условията, посочени в договора и общите условия към него съгласно погасителен
план на 24 месечни вноски.
Съгласно
представения по делото договор за потребителски паричен кредит №**********/27.04.2017
г., сключен между „П.к.“ ЕООД и ответниците, ведно с
приложените към него общи условия на кредитора, страните са уговорили
предоставяне на кредит в размер на 3700 лева, с начин на усвояване – превод по
сметка на клиента и начин на връщане: 24 месечни вноски, всяка от които по 228.74
лева, първата с падеж 25.06.2017 г., с краен срок на погасяване – 25.06.2019 г.
От същия договор се установява, че дължимата възнаградителна лихва е в размер
на 1789.76 лева.
По
делото е представено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от дата 27.04.2017 г., с което страните по него (ищецът и ответниците)
са се съгласили срещу предоставянето на услуги от ищеца посочени от т. 1 до т.
5 в споразумението ответниците да дължат сума в размер на 2774.88 лева.
От
приложеното ч.гр.д. №83/2020 г. по описа на РС Гълъбово се установява, че съдът
е издал в полза на „П.К.Б.“ ЕООД срещу А.Д.А., Ж.Д.А. и И.Д.Л. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 337.62 лева,
главница, 112.91 лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода от
25.05.2019 г. до 25.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането. Тъй като длъжникът Ж.Д.А. подала
възражение срещу издадената заповед в срок, а заявлението на „П.К.Б.“ ЕООД било
отхвърлено за сумата 115.62 лева – възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги, и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК и в изпълнение на дадените
от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване
на вземането по заповедта за главница и възнаградителна лихва, и осъдителен иск
за вземането за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е положителен установителен иск в производството, по който ищецът цели да
установи, че ответниците му дължат парична сума по договор за потребителски
кредит №**********/27.04.2017 г., въз основа на издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както и осъдителен иск за парична сума
по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 27.04.2017
г., за която е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
„П.К.Б.“
ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице
в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Уважаването
на иска е обусловено от наличието на следните предпоставки: 1) наличието на
валидно облигационно отношение, породено от договор за потребителски кредит, по
силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответникът - на
кредитополучател; 2) реалното предоставяне от кредитодателя на
кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; 3)
настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на
главницата, и 4) неизпълнение на това задължение.
Както
се посочи по-горе безспорно е между страните, че между страните е налице
облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за
потребителски кредит и общи условия към него, по силата на които ищецът, като
кредитор, се е задължил да предостави на ответника, като потребител, кредит в
размер на 3700 лева лева, със срок на кредита – 24 месеца, а кредитополучателят
е поел задължение да погаси кредита до 25.06.2019 г. (така погасителен план, л.
14 от делото). Също е безспорно, че на 28.04.2017 г. ищецът е предоставил на
ответника А.А.
сумата от 3700 лева (платежно нареждане от 28.04.2017 г., л. 15 от делото).
Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора. Падежът на
последната погасителна вноска е настъпил на 25.06.2019 г.
Ответниците Ж.Д.А.
и И.Д.Л. са солидарни длъжници по договора и
отговарят за изпълнението на задълженията по него, като солидарността е
възникнала по уговорка между тях и кредитора – ищец (т. 10 от общите условия).
Страните
по делото са обвързани от договор за потребителски кредит №**********/27.04.2017
г. В тежест на ответника е да докаже погасяване на насрещното си задължение. От
събраните доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът цени като подробно аргументирано и компетентно
изготвено, се установява, че ответниците са погасили сума в размер на 8043.80
лева. Направените плащания са отнесени от ищеца за погасяване на сума по
договора за потребителски кредит в размер на 7698.49 лева, от които 3362.38
лева – главница, 1676.85 лева – възнаградителна лихва, 2659.26 лева –
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, 175.31 лева – лихви (от които
60.56 лева законна лихва и 114.75 лева договорна лихва), както и 170 лева –
такси по тарифа. Според вещото лице плащанията са коректно отразени в справките
на ищеца, а непогасените суми съгласно погасителни план са, както следва:
337.62 лева – главница (221.12 лева за 24-та погасителна вноска и 116.50 лева –
за 25-та погасителна вноска), 112.91 лева – възнаградителна лихва (0.67 лева
непогасен остатък от 24-та погасителна вноска и 112.24 лева за 25-та
погасителна вноска), 115.62 лева по споразумение за допълнителни услуги (25-та
вноска).
Съдът
намира, че със заплатената от ответниците сума от 8043.80 лева е погасена
изцяло дължимата сума на главницата в уговорения и изплатен от ищеца размер на
3700 лева. Съдът не възприема довода на ищеца, че с платената от ответниците
сума са погасени главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителни
услуги, поради което остават за плащане погасителни вноски, състоящи се
главница, възнаградителна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги, тъй
като съдът счита, че уговорките за възнаградителна лихва и заплащане на
допълнителни услуги са нищожни, по следните съображения:
Ответникът
има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива
стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в размер на 3700
лева в полза на ответниците като физически лица им е предоставена „финансова
услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
Като
потребители ответниците разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно съгласно чл. 7,
ал. 3 от ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.). По отношение задължението на националния
съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи,
включени в потребителските договори следва в допълнение на гореказаното да се
добави, че е налице и категорично установена съдебна практика, която задължава
първоинстанционния и въззивния съд да следят служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни (т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС; Решение № 384/02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., I г.о. на
ВКС и Определение № 751/17.08.2010 г. по гр. д. № 2022/2009 г., I г.о. на ВКС/.
В този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните
клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148 от ЗЗП.
Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат
на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват
нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД. Преценката за нищожност в
коментирания аспект се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване
на договора.
В
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може
да се установи неравноправният характер на клауза в договор, сключен с
потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са: 1) клауза,
сключена във вреда на потребителя; 2) клауза, която не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения
и равнопоставеността на съконтрагентите; 3) клауза,
която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя.
По
отношение на претендираната договорна лихва в размер на 112.91 лева съдът
намира, че от доказателствата по делото се установи, че в процесния договор за
потребителски кредит за отпуснат на ответника заем от 3700 лева и срок на
погасяване 24 месеца е договорена възнаградителна лихва в полза на кредитора в
размер на 41.17% от стойността на заема, лихвеният процент на ден е 0.11.
Лихвата по договора е възнаградителна за ползване на дадената парична сума.
Договорената между страните годишна лихва в размер 41.17% надхвърля значително
размера на законната такава, при определения от БНБ основен лихвен процент за
2017 г. и 10 пункта надбавка, поради което уговорката противоречи на добрите
нрави и е нищожна. Съотнесени тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от
49.89%, също обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния
договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на ответника. В този смисъл заплащане на възнаградителна лихва в
размер на 41.17% годишно, което е близо до 50%, противоречи на добрите нрави. В
процесния договор уговорените размери на фиксиран годишен лихвен процент по
заема (ГЛП) и годишен процент на разходите (ГПР) многократно и значително
надвишават трикратния размер на законната лихва. По делото не се установява, не
се и твърди наличие на обстоятелства, които да дават основание за очакване на
завишен размер на вреди за заемодателя от неизпълнение задължения на заемателя.
Следователно, уговарянето на възнаградителна лихва в размер неколкократно над
законната значително надхвърля размера на действителните вреди. Предвид
характера на предоставяната по договора услуга (предполагащ недостиг на парични
средства у едната от страните), следва да се приеме, че процесните уговорки не
съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите.
В тези случаи се дължи само законната лихва. Уговореният ГПР по договора
надвишава над 4 пъти размера на най-високата законна лихва, действала за
периода на договора, както и уговореният годишен лихвен процент от 41.17%
надвишава над 4 пъти този размер на законната лихва. Поради това неоснователна
се явява претенцията на ищеца за договорна лихва в размер на 112.91 лева (така
изцяло Решение №503/06.11.2019 г. по в.гр.д. №1364/2019 г. на ОС Стара Загора,
постановено по дело на същия ищец и при абсолютно същите параметри на
договорната лихва).
Ето защо клаузите на договора, с които е
уговорен ГЛП в размер на 41.17% и лихвен процент на ден в размер на 0.11%
накърняват договорното равноправие между страните, противоречат на добрите
нрави, поради което се явяват нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Нищожните уговорки нямат правно действие.
Предявен
е и осъдителен иск за парична сума в размер на 115.62 лева по споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 27.04.2017 г., за която е
отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Уважаването на иска е обусловено от наличието на валидно облигационно
отношение, породено от споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги неизпълнение на задълженията на кредитополучателите.
По
отношение на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 27.04.2017
г. следва да се посочи, че то не може да бъде възприето като отделен договор от
договора за кредит дори и само поради обстоятелството, че възнаградителното
задължение по този договор е изрично включено в параметрите на договора за
кредит при формиране на дължимата от длъжниците по него сума - погасителната
вноска по договора за кредит, освен главница и възнаградителна лихва, включва и
парична сума по този допълнителен пакет услуги. От друга страна разпоредбите на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай
на датата на сключване на договора за потребителски кредит между страните е
сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които,
според посоченото в споразумението, се изразяват в: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали посочените
„допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на
кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна
такса извън сумата по общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.
1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с
усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително
условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка трябва да
се изследва съдържанието на дължимото поведение от страна на кредитора, без
съдът да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски
кредит, което гласи: „П.К.Б.“ ЕООД не събира никакви такси за разглеждане и
усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги
не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за
получаването му при предлаганите условия“.
Анализът
на съдържанието на описаните в споразумението и т. 15 от общите условия
„услуги“ налага категоричния извод, че те касаят именно усвояването (по
отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и
улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства) и управлението
(по отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой
погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита. Извеждането на тези
„услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора за
потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право
за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява
единствено заобикаляне на закона – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде
санкционирано с нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
На
следващо място, потребителят заплаща възнаграждение не за конкретно поети от
ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани
условия, а само за предоставени му „възможности“, които така или иначе той има
по силата на самия закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на
някоя от посочените в споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно
задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца
или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл.
146, ал. 1 от ЗЗП. С това споразумение на практика длъжникът е поел задължение
за заплащане на възнаграждение за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, което е забранено от закона, като с уговореното задължение за
плащане на възнаграждение се нарушава и разпоредбата на чл. 19 от ЗПК относно
предвидения лимит на годишния процент на разходите по кредита. В противоречие с
изискванията на закона за т. н. предоставен пакет от допълнителни услуги не е
формирана цена за всяка от услугите по отделно, заплащането на възнаграждението
от потребителя е предвидено като предварително, а не за реално предоставени
услуги. В този смисъл са нарушени и принципите на добросъвестност и
справедливост при договарянето, които изискват заплащане на такса при реалното
ползване на определена услуга. Следва да се приеме, че тази клауза е нищожна
поради липса на основание и съгласие на страните. Ако въобще става дума за
предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат
включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия договор за кредит -
чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Договорено е предварително заплащане на възнаграждението
от потребителя, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на
изброените услуги, както е посочено и в самото споразумение и без значение е
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя. Реално,
независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е. да не бъдат
предоставени, но това в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или
намаляване на цената на този пакет услуги и оттам следва извод, че така
уговорени клаузите поставят изпълнението на задължението на търговеца в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля и
поради това са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. На практика се въвежда
задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на
закона, като правото да се инициира предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да се договори отлагане на една или
повече погасителни вноски, което води до неравнопоставеност на страните, тъй като
на практика излиза, че потребителят, заплаща правото си да договоря с кредитора
за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е
гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на кредитора. Принципите
на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично
ползване на такава (така Решение №511/08.11.2019 г. по в.т.д. № 1172/2019 г. на
ОС Стара Загора, Решение № 503/06.11.2019 г. по в.т.д. № 1364/2019 г. на ОС
Стара Загора, Решение №499/06.11.2019 г. по в.т.д. № 1339/2019 г. на ОС Стара
Загора, Решение № 475/29.10.2019 г. по в.т.д. № 1247/2019 г. на ОС Стара Загора,
Решение № 477/29.10.2019 г. по в.т.д. № 1248/2019 г. на ОС Стара Загора и мн.
др., с които е прогласена нищожност на споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги на същия ищец по напълно идентични договори). В настоящия
случай обстоятелството, че ответниците са се
възползвали от отлагане на падежа на една месечна вноска, описано като „услуга“
в процесното споразумение, не променя по никакъв начин горните изводи.
По
изложените съображения съдът намира, че претендираната сума от 115.62 лева,
представляваща възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, също не
се дължи от ответника.
Тъй
като съгласно чл. 22 от ЗПК процесният договор за кредит се явява
недействителен, на основание чл. 23 от ЗПК ответникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита в размер до размера на усвоената главница, а както
бе посочено по-горе, с извършените плащания в размер на 8043.80 лева е погасена
изцяло дължимата сума на главницата, уговорена и усвоена в размер на 3700 лева.
При това положение съдът намира, че предявените искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед
изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът следва да
заплати на ответниците сторените от всеки от тях по делото разноски.
Уговореното адвокатско възнаграждение, определено за всеки от ответниците, е в
размер на 300 лева, или минималният такъв съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С
оглед на това възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответниците следва да се приеме
за неоснователно.
Така
мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Б.“ №**, бл. ***, вх. *, против А.Д.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, Ж.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, и И.Д.Л., ЕГН **********, с
адрес: ***, искове за установяване съществуването на вземанията на „П.К.Б.“ ЕООД за сумата в размер на 337.62
лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит
№**********, и за сумата от 112.91 лева – договорно възнаграждение, дължимо за
периода от 25.05.2019 г. до 25.06.2019 г., по Договор за потребителски кредит
№**********, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 83/2020 г. по описа на РС Гълъбово.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Б.“ №**, бл. ***, вх. *, против А.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
Ж.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, и И.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата в размер на 115.62
лева – възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, за която сума е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 83/2020 г. по описа на РС Гълъбово.
ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ №**, бл. ***, вх. *, ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
в размер 300 лева, разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ №**, бл. ***, вх. *, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
в размер 300 лева, разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ №**, бл. ***, вх. *, ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
в размер 300 лева, разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ №**, бл. ***, вх. *, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС Гълъбово сумата от 25.00
лева, представляваща дължимата държавна такса по делото, незаплатена при
подаване на исковата молба.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК на страните
да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/