Р Е Ш Е Н И Е
№80 25.04.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар:
Красимира Любенова
като
разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
гражданско дело № 847 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба от „В.С.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя Л.А., подадена чрез адв.С.Г.-Д. ***, със съдебен адрес:*** против „Е.Х.” ООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на
управление:*** комплекс „Е.” №**, представлявано от управителя С.В.Т.,
с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.327 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба се сочи, че на 13.04.2017г. „В.С.” ЕООД, в качеството им на Изпълнител и „Е.Х."
ООД, в качеството им на Възложител, сключили Договор за доставка на униформено
облекло по стандартни размери по размерна таблица на Модна къща П.Е., съобразно
изискванията и условията на сключения между страните договор. Съгласно
Договора, „В.С.” ЕООД се е задължило да изработи за „ЕХ.” ЕООД и неговите
служители работно облекло, определено по вид и количество в Калкулация,
одобрена от двете страни. Общата стойност на договора възлизала на 13907,60
лева без включено ДДС. По силата на чл.2 от Договора, Възложителят „ЕХ.” ЕООД
се задължило да плати на „В.С.” ЕООД аванс в размер на 50 % от сумата, преди
започване на изпълнение на поръчката. Заплащането на аванс от страна на
ответника било условие да започне изпълнението на договора, тъй като за ушиване
на униформеното облекло било необходимо да се закупят различни видове платове,
шивашки материали и други. Сочи се, че аванса бил платен от „ЕХ.” ЕООД по
банкова сметка ***.04.2017г.
След като получили авансовото плащане по Договора,
ищцовото дружество започнали изпълнение на поръчката.
Сочи се, че първата поръчка била изговена и изпратена
на Възложителя на 27.06.2017г. по Еконт с
товарителница № **********. Твърди се, че за дължимата сума за предаденото
работно облекло била издадена Фактура № ********** от 30.05.2017г. Сочи се, че
след приспадане на платеният аванс, задължението на ответника за изработеното и
предадено униформено облекло било 2373,60 лева без ДДС. Фактурата била
изпратена на ответника и осчетоводена от него. Разликата от 2373,60 лева без
ДДС или 2848,32 лева с ДДС, дължима, след приспадане на платения аванс, била
платена от „ЕХ.” ЕООД на 30.05.2017г. Униформеното облекло било изпратено на „ЕХ.”
ЕООД по Еконт. Твърди се, че към униформеното
облекло, по Еконт ищецът изпратил оригинал на
фактурата, както и приемно-предавателен протокол от 30.05.2017г. Твърди се, че
изработеното от ищеца работно облекло било доплатено на 30.05.2017г., което
доказвало, че възложителят бил приел работното облекло без забележки.
На 30.05.2017г., след постигната устна договорка с
представител на „ЕХ.” ЕООД, ищецът издал Проформа
фактура № **********/30.05.2017г. и фактура № ********** от 20.06.2017г. на
стойност 2981,40 лева без ДДС, представляващи аванс /втори допълнителен/ по
Договора. Сочи се, че аванса бил платен от ответника на 14.06.2017г. Работното
облекло било изцяло изработено, поради което ищецът издал Проформа
фактура **********/03.07.2017г., от която бил приспаднат платеният аванс по
фактура № ********** от 20.06.2017г. на стойност 2981,40 лева без ДДС.
Работното облекло било изпратено по Еконт на „ЕХ.”
ЕООД на втори и трети август 2017 година с товарителници № **********, № **********
и № **********. Освен работното облекло, пратката съдържала и фактура-оригинал *********/02.08.2017г.,
както и Протокол към фактурата с опис на изработените и предадени работно
облекла. Твърди се, че при приемане на облеклото ответника не е имал забележки,
касаещи качеството и количеството му. На основание предаване и приемане на
работното облекло, била издадена и втората фактура на стойност 6400,62 лева,
представляваща остатък от дължимото от ответника плащане за изработеното
облекло по втората поръчка. Фактурата била получена от ответника, заедно с
работното облекло и била осчетоводена от двете страни.
Ищецът твърди, че многократно молил в телефонни
обаждания ответника да заплати дължимата сума, но получил само обещания за
предстоящо плащане. Сочи, че към настоящият момент, „ЕХ.” ЕООД дължи на „В.с.”
ЕООД сумата от 6400,62 лева, ведно със законна лихва за забава, считано от
10.08.2017г. /датата, на която са получили изработеното от ищеца работно
облекло/. На 06.10.2017г., ищецът изпратил на „ЕХ.” ЕООД покана за плащане на
дължимото от тях парично задължение, която останала без резултат. След
получаване на поканата, ответникът им написал електронен мейл,
в който твърдели, че предаденото униформено облекло трябва да бъде коригирано,
защото част от него не съответства по размер на съответния служител, за който е
било взето. Ищецът счита, че тези доводи са неоснователни, тъй като и при
посещение на място в обекта на Е. в с.Равда, представител на ответното
дружество „В.С." ЕООД бил взел мерки на работниците, като на всеки било
обяснено и пояснено към кой стандартен размер се отнася съответното облекло.
Ищецът твърди, че никога не били поемали ангажимент да изработят облеклото по
индивидуален размер на всеки работник на ответника. Несъстоятелно било
твърдението на ответника, че в една група, например Кухня, се налагало
преработка на работното облекло, като на един се налагало уголемяване с два
размера, на друг намаляване с два размера, както и подмяна на панталони, защото
същите не се харесвали на персонала. Именно факта, че се искало подмяна на
стоки, говорело за объркване в разпределението на изработеното работно облекло
за съответната група. Ищецът твърди, че ответникът умишлено е разпределил
работното облекло не на съответния служител, а на друг, на който то не би
станало, за да отлага заплащане на задължението към тях.
Гореизложеното е
мотивирало правния интерес у ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника "ЕХ." ЕООД да им заплати сумата от
6400,62 /шест хиляди и четиристотин лева и шестдесет и две стотинки/ лева, представляващи дължимо плащане за изработено и
предадено работно облекло, както и мораторна лихва за забава на парично
задължение в размер на 657,38 лева, считано от 11 август 2017г. /деня, следващ деня на
предаване на работното облекло/ до подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените
в исковата молба въпроси. Молят да бъде допуснат до разпит един свидетел, с
чийто показания да установят пред съда къде и как е взета поръчката и по какви
размери е трябвало да бъде изработено работното облекло. Претендират присъждане
на заплатените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е депозирало
писмен отговор на исковата молба чрез процесуалния им представител – адв.С.Т. от АК-София, със съдебен адрес:***, с който
оспорват претендираната от ищеца главница и лихва за забава, като твърдят, че
процесното работно облекло не им е доставяно. Твърдят, че липсват подписани
двустранни протоколи за процесните фактурирани количества работно облекло
съгласно чл.8, ал.2 от Договора за доставка от 13.04.2017г. Правят искане на
основание чл.183 от ГПК за задължаване на ищеца да представи в оригинал
Протокол № 223 от 02.08.2017г. Също претендират присъждане на заплатените по
делото разноски.
В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява процесуалният им представител,
който моли съда да уважи исковата молба, като основателна и доказана, като им
бъдат присъдени заплатените по делото разноски. Представя нови писмени и
ангажира гласни доказателства, както и съдебно-счетоводна експертиза.
Представят списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Процесуалният представител на
ответната страна поддържа подадения писмен отговор на исковата молба и моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като им
присъди сторените по делото разноски. Също представят списък на разноските.
Исковата молбата е допустима –
подадена е пред надлежния орган, от лице, което има правен интерес и съдържа
всички изискуеми по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе
предвид исканията на ищцовата страна, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира за безспорно установено, че между
страните е сключен договор за търговска продажба по смисъла на чл.318, ал.1 от ТЗ, по силата на който „В.С.” ЕООД е
изработило за „Е.Х.” ООД описаните стоки /работно облекло/ в представената по
делото фактура № **********от 02.08.2017г. /л.37/, с посочените в нея
стойности. Ищецът твърди неизпълнение на насрещното парично
задължение на купувача, което е твърдение за отрицателен факт. Според правилата
на доказателствената тежест по арг. на чл.154, ал.1 от ГПК доказателства за
извършено плащане следва да се представят от ответника. Ответната страна не е
ангажирала каквито и да било доказателства, че е заплатена договорената и
дължима цена по сделката. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, с
договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, а продавачът се
задължава да предаде стоката. Продавачът следва да установи факта на сключване
на договора за продажба и предаването на стоката на купувача, а последният
следва да установи факта на плащане на цената на закупените стоки. Процесуалният
представител на ответника не оспорва, че са получили по куриер процесната
фактура, но заявява, че същата не е била придружена от описаните в нея облекла,
поради което оспорва доставката на същите в ответното дружество. Съдът счита,
че от представените по делото доказателства безспорно се установява, че
продавачът „В.С.” ЕООД е изпълнил точно
задължението си, като е доставил описаните в процесната фактура стоки. В
подкрепа на това са показанията на свид.Д.С.Р.-И.,
която установява пред съда, че лично е изпратила процесната фактура, заедно с
описаните в нея облекла по куриерска фирма „Еконт”. Показанията
на свид.Р.-И.съответстват на представените по делото
товарителници от 02.08.2017г. и 03.08.2017г. /л.83-л.85 вкл./, видно от които „В.С.”
ЕООД са изпратили на ответното дружество
чрез куриерска фирма Еконт - текстил с общо тегло
89,23 кг. Ищецът твърди, че освен работното облекло, пратката съдържала и
фактура оригинал № ********* от 02.08.2018г. и протокол с опис на изработените
и предадени работни облекла, като в съдебно заседание процесуалният
представител на ответника потвърди, че са получили протокола и фактурата.
От заключението по изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява отразяването на фактурите в
счетоводството на ответника, включването им в дневника за покупко-продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по тях. Последното представлява признание на
задължението и доказва неговото съществуване (в този смисъл е и решение № **/27.03.2009
г. по т. д. № ***/2008 г. на ВКС ІІ т.о., решение № 42/19.04.2010 г. по т.
д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 23/07.02.2011 г. по т.
д. № 588/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т.
д. № 416/2010 г. на ВКС, I т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК). Съдът намира за неотносимо по делото изготвената година и пет месеца
по-късно счетоводна корекция по смисъла на чл.79 от ЗДДС на ползван данъчен
кредит по процесната данъчна фактура *********/02.08.2017г.,
обективирана в Протокол № 131 от 07.01.2019г., тъй като направената корекция
няма отношение към доставката на работните облекла.
Съдът намира за превратно тълкуването на ответната
страна в писмените им бележки, на показанията на свид.Р.-И.,
че в настоящият случай „В.С.” ЕООД са изпратили
облеклото без да са получили потвърждение за плащане със съгласието на г-жа А.,
с което се потвърждавало тяхното мнение, че имало издадени документи, но нямало
доставка на стоката. Следва да се вземат предвид показанията на свид.Р.-И., в които същата заявява, че това бил единствения
случай в практиката им и единствено изключение, при което изпращат облекло без
същото предварително да е платено. Изводът, който се налага е, че в духа на
изградените вече добри търговски отношения, ищцовото
дружество с изричното съгласие на управителя Л.А. е направило компромис, като е
изпратило на „Е.Х.” ООД поръчаните им работни облекла без заплащане на сумата
по последната издадена фактура.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че за ответното
дружество е възникнало задължението да заплати уговорената цена, съгласно
разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ. Ответникът от своя страна не твърди, а и не
представя доказателства за извършени плащания, поради което съдът приема, че
претенцията по чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължимите суми по договора за
продажба на работни облекла е основателна, поради което следва да бъде изцяло
уважена.
Предвид основателността на главния иск,
основателна се явява и претенцията за заплащане на лихва за забава върху
главницата. Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, размера на законната лихва върху главницата от 6400,62 лева,
дължима от ответника за периода от 11.08.2017г. /деня, следващ деня на получаване на стоката –
л.42/ до датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018г. възлизаща в размер
на 666,74 лева. Поради липса на
направено увеличение в хода на производството на предварително заявения от
ищеца размер от 657,38 лева, съдът счита, че акцесорната
претенция следва да се уважи в предявения с исковата молба размер, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед на изхода по спора и на основание чл.78, ал.1
от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на делото
разноски общо в размер на 1196 лева /хиляда сто деветдесет и шест лева/.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Е.Х.”
ООД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** комплекс „Е.” № 61, представлявано от управителя С.В.Т.
да заплати на „В.С.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Л.А., със съдебен адрес:*** /чрез адв.С.Г.-Д. ***/, сумата в размер на 6400,62 лева /шест хиляди и четиристотин лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща неизплатено задължение по фактура *********/02.08.2017г.,
за продажба на работно облекло, сумата
в размер на 657,38 лева /шестстотин
петдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 11.08.2017г. до 20.08.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Е.Х.” ООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** комплекс „Е.” №**,
представлявано от управителя С.В.Т. да
заплати на „В.С.” ЕООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Л.А., със съдебен
адрес:*** /чрез адв.С.Г.-Д. ***/, сумата общо в
размер на 1196 лева /хиляда сто
деветдесет и шест лева/, представляващи заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: