Решение по дело №193/2024 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 57
Дата: 13 септември 2024 г. (в сила от 13 септември 2024 г.)
Съдия: Диана Василева
Дело: 20244200600193
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Габрово, 12.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Благовеста Костова

Пламен Попов
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора П. П. Д.
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20244200600193 по описа за 2024 година

С присъда № 25 от 30.04.2024г. постановена по нохд № 1069 по описа за
2023г. на Габровски районен съд подсъдимият Б. Б. Ш. от гр.Габрово е признат
за виновен за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК, като на това
основание във вр.с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на осем месеца лишаване от
свобода.
На основание чл.25, ал.1 във вр.с чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Ш. е
определено общо наказание по настоящата присъда и по нохд № 825/2023г. на
РС-Габрово, по нохд №837/2023г. на РС-Габрово, нохд №**3/2023г. на ОС-
Габрово и по нохд № 916/2023г. на РС-Габрово от девет месеца лишаване от
свобода, което да търпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл.23,
ал.3 от НК към определеното общо наказание е присъединено изцяло
наказанието глоба в размер на 400лв., наложено с присъда по нохд № 837/23г.
на ГРС.
Приложена е разпоредбата на чл.59, ал.1, т.1 от НК.
Постановено е отделно от определеното общо наказание Ш. да изтърпи
наказанието пробация, наложено му по присъда по нохд №2814/2023г. на РС-
1
Пловдив.
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.
В законовия срок против присъдата е подадена въззивна жалба от
адвокат И. Ж., в качеството на служебен защитник на подсъдимия Б. Ш.. В
жалбата се навежда довод за неправилно приложение на материалния закон, с
отказа на съда да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК по отношение на
наказанието „лишаване от свобода“. Сочи се, че не били налице пречки за
приложение на института на условното осъждане. За целите на наказанието не
било наложително подсъдимият да изтърпи реално определеното му
наказание, в който смисъл било и искането на прокурора. В случая били
налице редица смекчаващи вината обстоятелства- направени признания на
ДП, почти изцяло връщане на отнетите вещи, ниската им стойност и
критичното отношение към извършеното. Сочи се и, че неправилно съдът е
присъединил към определеното общо наказание и наказанието глоба.
Направено е искане за изменение на присъдата, като по отношение на
определеното общо наказание се приложи нормата на чл.66, ал.1 и се отмени
присъединената на основание чл.23, ал.3 от НК глоба.
В съдебно заседание прокурорът оспорва въззивната жалба. Счита, че
правилно и законосъобразно са изложени мотивите по отношение начина на
изтърпявате на наказанието, поради което следвало да се потвърди присъдата
на районния съд.
Подсъдимият Б. Ш. и защитника му- адв. Ж. поддържат възивната жалба
по изложения в нея довод за несправедливост на наложеното наказание.
Молят същата да бъде уважена, като се приложи института на условното
осъждане и се отмени присъединената глоба.
Окръжният съд, в настоящия си състав, разгледа подадената жалба с
изложените в нея доводи и направено искане, взе предвид становището на
страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на
основание чл.314 от НПК, като приема за установено следното:
На подсъдимия Б. Б. Ш. от гр.Габрово е предявено обвинение по чл.194,
ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
глава ХVІІ от НПК и в частност по реда на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият Б.
Ш. е направили признание относно фактите и обстоятелствата, изложени в
2
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не се
събират доказателства за тях.
При извършената проверка въззивният съд констатира , че
процесуалната дейност на районния съд е осъществена при съблюдаване на
нормативната уредба на това диференцирано производство, спазен е
процесуалния ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно
следствие. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка
по делото, която съответства на изложеното в обвинителния акт, като
правилно и обосновано е приел, че тя се подкрепя от събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, заключенията на
експертизата, както и от самопризнанията на подсъдимия. Установената
фактическа обстановка по делото е следната:
През пролетта на 2023г. подсъдимият Б. Ш. бил безработен. Решил да си
набавя средства чрез извършване на кражби.
На 14.04.2023г., около 09.00ч. подсъдимият Ш. посетил магазин „**“,
находящ се на ул.“**“ №**, в гр.Габрово. След като влязъл в магазина
започнал да обикаля около рафтовете със стоки. Стигнал до стилажа, на който
били изложени кафетата и взел един буркан нес- кафе „Голд“. Сложил буркана
във вътрешния джоб на якето си. След това преминал покрай касата, като
въпреки настояването на св.**- продавач- консултант, не заплатил кафето и
напуснал магазина.
На 18.04.2023г. подсъдимият Ш. се качил като клиент в таксиметров
автомобил „**“ с рег. № **, управляван от св.Г.. Седнал на предната дясна
седалка и посочил адреса на който да бъде откаран. По време на пътуването,
от кутийка , оставена до скоростния лост на МПС, подсъдимият взел сумата от
25лв. в монети, които прибрал в джоба си. След като стигнал до посочения
адрес подсъдимият слязъл от автомобила.
След подаден сигнал от страна на св.Г. за извършената от автомобила му
кражба, подсъдимият е бил разкрит. Той предал доброволно сумата от 8лв. на
монети, за което е съставен протокол за доброволно предаване. Същата, с
разписка, е върната на св.Г. на 27.04.2023г.
На 07.05.2024г., около 22.00ч. подсъдимият влязъл в жилищна сграда,
находяща се на ул.“** гр.Габрово. Качил се на седмия етаж, където на
междустълбищната площадка св.Любенов бил оставил велосипеда си
3
м.“Releigh“ с преден кош, черно- бял на цвят. Подсъдимият взел велосипеда и
напуснал с него сградата. Още същата вечер го продал на свой познат- св. А..
Последният, след разкрИ.е на кражбата, е върнал велосипеда на собственика
му.
На 19.05.2023г., около 14.10ч. подсъдимият Б. Ш. посетил магазин „**“,
находящ се на ул.**, Габрово. , с намерението да извърши кражба на стоки. По
това време на работа била св.Б.- продавач консултант, която познавала
подсъдимия. След влизането си подсъдимият започнал да обикаля рафтовете
със стоки. Взел един шоколад „Линд лес гранде“, една паста за зъби
„Сендосин флуорид“ 75мл и един бр. стек „Рексона мен кобалт“. Сложил ги
под блузата си, преминал пред касата без да ги заплати и се отправил към
изхода на магазина. Св.Б. му препречила пътя, за де излезе. В това време
нейна колежка задействала паник- бутон. Мястото е посетено от служители на
МВР. Подсъдимият предал доброволно отнетите вещи, за което е съставен
протокол. Последните, с разписка, са върнати на св.Б..
От изготвеното на ДП заключение на съдебно- оценъчна експертиза се
установява, че общата стойност на вещите и парите-предмет на
престъплението е в размер на 188,86лв. От тях до приключване на
досъдебното производство са възстановени на собствениците вещи и пари в
размер на общо 159,87лв.
При установената фактическа обстановка първостепенния съд е
приложил правилно материалния закон. Обосновано и законосъобразно съдът
е приел, че с деянието си подсъдимият Б. Ш. е осъществил, като от обективна,
така и от субективна страна състава на чл.194, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК,
за което го е признал за виновен и му е наложил наказание.
Фактическата обстановка и правната квалификация на деянието не са
предмет на оспорване във въззивната жалба.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание
съдът е отчел всички обстоятелства, обуславящи наказателната му
отговорност. Отчетени са като отегчаващи отговорността му обстоятелства
множеството на брой деяния, включени в продължаваната престъпна дейност,
по- високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, с
оглед данните за влезли в сила присъди, макар и същите да са след
инкриминираната дата. Като смекчаващи обстоятелства са отчетени чистото
4
съдебно минало, преди извършване на деянието, ниската му възраст,
направените на ДП самопризнания, с които е съдействал за разкрИ.е
обективната истина по делото, невисоката стойност на предмета на
престъплението. Обсъждайки посочените обстоятелства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът е приел, че е налице паритет между тях. Въпреки
това съдът е определил наказанието значително под средния размер на
предвиденото в закона, а именно в размер на една година лишаване от свобода,
което се явява определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Спазвайки императивната норма на чл.58а, ал.1 от НК съдът е
намалил така определеното наказание с 1/3, като е осъдил подсъдимия на осем
месеца лишаване от свобода.
Настоящият въззивен състав, с оглед данните по делото намира, че
определеното наказание е съразмерно на тежестта на извършеното престъпно
деяние и дееца и се явява адекватно за постигане целите на чл.36 от НК. Не са
налице основания за промяна на размера му, тъй като това би довело до
прекален либерализъм спрямо подсъдимия.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че
подсъдимият е осъждан с влезли в сила присъди, както следва:
С присъда по нохд № 2814/2023г. на РС-Пловдив е осъден за извършено
на 03.04.2022г. престъпление по чл.194, ал.1 от НК на пробация. Присъдата е
влязла в сила на 26.06.2023г.
С присъда по нохд № 825/2023г. на РС-Габрово, влязла в сила на
07.11.2023г. е осъден за извършено в периода 31.12.2022г.- 06.04.2023г.
престъпление по чл.197, т.1 във вр.с чл.194, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК на осем
месеца лишаване от свобода, като е отложено изтърпяването на осн. чл.66,
ал.1 от НК за срок от три години.
С присъда по нохд №837/2023г. на Районен съд- Габрово, влязла в сила
на 24.11.2023г. е осъден за извършено на 14.07.2023г. престъпление по чл.354а,
ал.3 във вр. с ал.3, т.1 от НК на глоба в размер на 400лв.
С присъда по нохд № 333/2023г. на ОС-Габрово, влязла в сила на
15.12.2023г. е осъден за престъпление по чл.249, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК
на осем месеца лишаване от свобода, като на осн. чл.66, ал.1 е на наказанието
за срок от три години.
С присъда по нохд № 916/2023г. на Габровски районен съд, влязла в
5
сила 23.01.2024г. е осъден за извършено в периода 17.03.-10.07.2023г.
престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и 7 във вр.с чл.194 и чл.26, ал.1 от НК и
чл.28, ал.1 от НК на девет месеца лишаване от свобода, като на осн. чл.66, ал.1
от НК е отложено изтърпяването му за срок от три години.
Правилно и законосъобразно районният съд е приложил разпоредбата
на чл.25, ал.1 във вр.с чл.23 от НК, като е определил общо наказание по
настоящата присъда и по присъдите 2,3,4 и 5, в размер на девет месеца
лишаване от свобода. Правилно е приложена и нормата на чл.23, ал.3 от НК
като съдът е присъединил към определеното общо наказание и наложената му
глоба от 400 лв. по присъда по нохд № 837/2023г. на ГРС. Отделно от това е
оставил да се търпи наказанието пробация по присъда по нохд № 2814/2023г.
на Пловдивски районен съд. Това е най- благоприятния вариант за групиране
на наказанията по посочените присъди.
След определяне на общото наказание от девет месеца лишаване от
свобода, съдът, с оглед разпоредбата на чл.25, ал.4 от НК е решил въпроса за
изпълнението му, като е постановил то да бъде изтърпяно ефективно.
Съдът намвира за неоснователен довода въвд въззивната жалбата за
неправилно приложение на материалния закон, с отказа на
първоинстанционния съд да приложи института на условното осъждане по
отношение на определеното общо наказание "лишаване от свобода".
Съдът намира за обоснован и законосъобразен отказът на
първоинстанционния съд да приложи института на условното осъждане по
отношение на наложеното на подсъдимия общо наказание лишаване от
свобода. Формално е налице първата предпоставка за приложението на
нормата на чл.66, ал.1 от НК. Наложеното общо наказание е до три години
лишаване от свобода. Към момента на извършване на всяко едно от
престъпните деяния, включени в групирането, подсъдимият е бил осъждан, с
влязла в сила присъда, за едно престъпление, като му е наложено наказание
„пробация“.
За да се приложи института на условното осъждане следва да е налице и
втората, предвидена в закона предпоставка, а именно да се установи, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не
е наложително същото да се изтърпи ефективно. Оценката на районния съд, че
целите на наказанието по чл.36 от НК по отношение на подсъдимия Ш. не
6
могат да бъдат постигнати с института на условното осъждане се споделят и
от настоящия съдебен състав. В тази връзка правилно са отчетени броя на
престъпните деяния, включени в общността, степента на обществена опасност
на личността на подсъдимия, обусловена от престъпната упоритост от негова
страна, стремеж към незаконно облагодетелстване и нежелание за спазване на
установените правила и норми. Данните, че е осъждан за подобно
престъпление, като му е наложено наказание пробация, което явно не е
изиграло поправителен и превъзпитателен ефект.
При извършване на комплексна оценка на горните обстоятелства и
настоящия съдебен състав намира, че целите на наказанието по чл.36 от НК и
преди всичко поправянето на осъдения не могат да се постигнат с института
на условното осъждане.
По изложените съображения съдът намира, че проява на снизхождение
при определяне размера на наказанието, както и приложение на чл.66 от НК
биха влезли в разрез със законовите изисквания за налагане на справедливо
наказание.
Съдът намира за неоснователно и възражението на защитника на
подсъдимия по отношение на наказанието глоба. Правилно и законосъобразно
съдът, на основание чл.25, ал.1 във вр.с чл.23, ал.3 от НК, е присъединил към
определеното общо наказание лишаване от свобода наложеното наказание
глоба от 400лв. по присъда по нохд № 837/2023г. на ГРС. Настоящият съдебен
състав не намира основания поради които да приеме, че не следва да се
присъединява това наказание или това да е частично.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Обжалваната присъда е обоснована и законосъобразна, поради което следва да
се потвърди изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334т.6 във вр.с чл.338 от
НК Габровски окръжен съд



РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 25 от 30.04.2024г., постановена по нохд №
7
1069 по описа за 2023г. на Габровски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8