Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр. Сливница, 20.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Сливница, четвърти състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесет
и осми май, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ
НИКОЛОВ
при участието на секретаря СУЗАНКА
БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 150 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К.А. роден на ***г. в гр. Г., Ф Р Г., гражданин на В., живущ ***, чрез пълномощникът си – адв. М.А. от АК-Русе, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 736/2014 от 05.12.2014г. на началника на Митница „Столична“, с което на основание чл.18, ал.1, вр. чл.11а, ал.1 от ВЗ, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв. за извършено от него нарушение по чл.11а, ал.1 от ВЗ вр. чл.2, ал.2 от Наредба №10/2003г. на МФ и на основание чл.20 от ВЗ в полза на държавата са отнети 16 000 британски лири.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Претендира се отмяна на процесното наказателно постановление като незаконосъобразно и провиворечащо на ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбодателят, чрез процесуалният си представител, твърди, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, е бил лишен от правото му да разбере в какво се състои извършеното от него нарушение, което е довело до ограничаване правото му на защита. Твърди, че осигуряването на преводач на по – късен етап от развитието на АНП, не може да санира извършеното нарушение на административно процесуалните правила. Моли за отмяна на обжалваното НП.
Административно наказващият орган не изпраща представител и не взема становище по така депозираната жалба в настоящото производство.
Не се спори между страните, а съдът намира за безспорно установено, че на посочената в АУАН № 359/30.06.2014г. дата, час и място свидетелите К.Л.Ц. и Д.И.К., са били на работа на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ на МП К., когато на трасето пристига лек автомобил „Л. Р.”, с англиска регистрация, управляван от К.А. - английски гражданин. Попитали го дали има нещо за деклариране, на което той отговорил отрицателно. Пристъпили към проверка, при която в бизнес чанта, находяща се в лекия автомобил, намерили сумата от 16 000 британски паунда в различни купюри.
За нарушението на място му бил съставен АУАН с посочения по – горе номер, екземпляр от който бил връчен на водача срещу подпис. Според свидетелите К.Л.Ц. и Д.И.К., на жалбоподателя било обяснено на турски език какво нарушение е извършено и контролните органи го запознали със съдържанието на акта. Относно степента на владеене на турски език е представено удостоверение на К.Ц..
И двамата свидетели са категорични, че по време на самата проверка на място не е присъствал преводач.
Цитирания АУАН е послужил като основа на издаване на обжалваното наказателно постановление на началника на Митница „Столична”, с което на основание чл. 18, ал.1, вр. чл.11а, ал.1 от ВЗ на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 1 000 лева и били отнети в полза на държавата 16000 британски лири, на основание чл.41 от ЗАНН, като предмет на нарушението по чл. 18, ал.1, вр. чл.11а, ал.1 от ВЗ, на основание чл.20, ал.1 от ВЗ.
Едва в НП обаче е описано, че пренасяната от жалбоподателя валута през границата на Р България е от трета страна, която подробност не е отразена в съставения АУАН.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите К.Л.Ц. и Д.И.К., както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 359/30.06.2014г., наказателно постановление № 736/2014 от 05.12.2014г., както и приложените по административнонаказателната преписка
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата.
Тя е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, същото следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо. Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение. На първо място следва да се отграничи и обоснове наличието на противоправното деяние /действие, или бездействие/. В тежест на административно наказващият орган обаче е доказването на тези обстоятелства – чл. 53 ал. 1 от ЗАНН.
В конкретния случай, съдът приема, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила довело до нарушаване правото на защита на лицето жалбоподател. Съобразно разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от НПК приложима на основание препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в административно наказателното производство, когато участващото в производството лице не владее български език, органът извършващ съответните действия е длъжен да му осигури преводач с цел обезпечаване на адекватно и справедливо участие в процеса по установяване на нарушението, събирането на доказателства и реализация на процесуалните му права. Това право следва да бъде обезпечено от самото начало на административно наказателното производство, което съобразно нормата на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН започва със съставянето на АУАН.
В случая, по безспорен и несъмнен начин е установено по делото, че на жалбоподателя е бил съставен посочения по – горе АУАН, като, както беше установено от разпита на свидетелите към този момент в производството не е присъствал преводач. АНО не е установил, че лицето на което е бил връчен акта, владее български език и не се нуждае от превод на съдържанието му и съответно разбира същото. Следва да се отбележи, че твърдението, че лицето е било запознато от митническите служители на турски език със съдържанието на акта, не може да се възприеме за валидно извършен превод, тъй като дори това да е вярно, то никъде не е отразено в така издадените административни актове, а и липсва процесуална възможност, представител на административния орган да извършва превод в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание.
Задължение на административния орган пред който се развива
производството е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал
съдържанието на предявения му акт, както и правата, произтичащи от образуваното
по този начин срещу него административнонаказателно производство. Правото на нарушителя да ползва преводач е
неотменимо. Единствено и само при негово изрично и надлежно дадено съгласие
преводач може и да не бъде назначен. В конкретния случай за отказ от преводач
от страна на жалбоподателя, липсват каквито и да било доказателства, включително
и писмени изявления в тази насока от страна на наказаното лице. Такъв отказ не е
бил документиран, или обективиран по друг начин и при връчване на наказателното постановление.
Обстоятелството, че в хода на стартиралото АНП, респективно в АУАН липсват данни на какъв език е бил запознат нарушителя със съдържанието на акта и доказателствата въз основа на които е било установено нарушението, водят до извода, че в случая е било нарушено правото на защита на лицето жалбоподател. В този смисъл е нарушена нормата на чл. 43 ал. 1 от ЗАНН, която предвижда след съставянето на акта, същия да бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подпис. Липсата на надлежен превод на текста на акта, предполага, че нарушителят не е бил запознат с неговото съдържание, което от своя страна се явява съществено процесуално нарушение водещо до невъзможност да се ангажира административно наказателната отговорност на посоченото като нарушител лице.
В този смисъл са и разпоредбите на Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г.
На следващо място, съдът намира за необходимо да посочи, че е било извършено и друго нарушение на административните правила, изразяващо се в неправилното посочване в АУАН на нарушената законова норма, което представлява нарушение на чл. 42 т. 5 от ЗАНН. Видно от съдържанието на така съставения АУАН, актосъставителят е описал като нарушена нормата на чл.1 ал. 1 от Наредба № Н-1/01.02.2012г., докато в НП е посочена нормата на чл. 2 ал.1 от Наредбата.
Вписването на текста „пренасяната от него през границата на Р. България от трета страна чуждестранна валута……“, едва в НП, също представлява съществено процесуално нарушение, т.к. в АУАН такъв текст липсва. В случая описаното в АУАН деяние без уточнението „през границата на Р. България от трета страна“, не съставлява административно нарушение, доколкото за пренасянето на валута на стойност над 10000 евро в рамките на страните членки на ЕС, според нормата на чл. 11 б от ВЗ не се изисква задължение за деклариране, освен при изрична покана от страна на митническите органи. Ето защо, като е включил цитирания текст едва в обжалваното НП, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, като е изменил значително описаната в АУАН фактическа обстановка свързана с извършване на нарушението, стремейки се да валидира извършените при съставянето на АУАН пропуски. В този смисъл е нарушена разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, чрез описването на различни от установените в АУАН обстоятелства при които е било извършено твърдяното нарушение.
Предвид характера на описаните нарушения, обуславящи решаващия извод на настоящата инстанция, съдът намира, че същите са от категорията на съществените, което предполага отмяната на обжалваното НП.
По отношение на претенцията за заплащане на сторените в хода на производството разноски, съдът намира следното:
На първо място в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а според нормата на 84 ЗАНН (доколкото в този закон няма особени правила, за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК), в административно наказателното производство се прилагат разпоредбите на НПК.
В случая се касае за претенция за присъждане на разноски свързани с производство, което се развива по реда на ЗАНН, а доколкото няма изрична уредба съгласно чл. 84 от ЗАНН – по реда на НПК. Следователно в тези случаи първоинстанционното производство се е развило по правилата на ЗАНН и НПК, където не се предвижда възможност на присъждане на разноски в полза на нарушителя.
Позоваването на процесуалният представител на жалбоподателя на ТР № 1/15.03.2017г. на ВАС по т.д. № 2/2016г. съдът намира за неправилно. С цитираното ТР е разрешен различен от свързания с разноските по административно наказателните дела въпрос, а именно: „При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, представляват ли пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им?“. С това тълкувателно решение не е преустановено, или отменено действието на ТР № 2 от 03.06.2009г. на ВАС по тълкувателно дело № 7/2008г., в което изрично е посочено, че в касационното производство по чл. 63, ал. 1 ЗАНН не се дължат разноски, тъй като такива не са предвидени в първоинстанционното производство. В това решение е прието, че административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела, а от мотивите му се налага извода, че такива не се дължат и във въззивното такова.
Изложеното налага извода за неоснователност на претенцията за присъждане на направените в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция разноски от страна на жалбоподателя, независимо от крайния изход на спора.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 736/2014 от 05.12.2014г. на началника на Митница „Столична“, с което на К.А. роден на ***г. в гр. Г., Ф Р Г., гражданин на В., живущ ***, на основание чл.18, ал.1, вр. чл.11а, ал.1 от ВЗ, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв. за извършено от него нарушение по чл.11а, ал.1 от ВЗ вр. чл.2, ал.2 от Наредба №10/2003г. на МФ и на основание чл.20 от ВЗ в полза на държавата са отнети 16 000 британски лири.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на адв. Б. Р.от САК – защитник на К.А. роден на ***г. в гр. Г., Ф Р Г., гражданин на В., с която се иска присъждане на сторените в хода на производството разноски.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: