Решение по дело №56/2025 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 61
Дата: 11 юли 2025 г.
Съдия: Анна Георгиева Георгиева
Дело: 20255320200056
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Карлово, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20255320200056 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 24-0281-001132 от 17.12.2024 г. на
Началник група към ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, на И. Д. Ш., ЕГН
********** от с. Д., общ. К., обл. П., ул. *** е наложено административно
наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки, съгласно Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, излагайки доводи
за липса на обективна и субективна страна на процесното деяние, като прави
искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Алтернативно
излага доводи и за маловажност на случая
В с.з. жалбоподателят, редовно призована, явява се лично и се
представлява се от адв. Г.- упълномощен, който поддържа жалбата. Представя
доказателства. Пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата.
Счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което моли съда да бъде оставено в сила. Прави възражение за
1
прекомерност на евентуално претендирания адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдържащи се в
приетите на наказателно постановление № 24-0281-001132 от 17.12.2024 г.,
АУАН серия GA № 1400773/22.10.2024 г., писмо от РП до РУ- Карлово,
постановление от 11.12.2024 г. з отказ да се образува досъдебно производство,
мотивирана резолюция от 12.11.2024 г., справка за нарушител/водач, заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-3410/05.04.2023 г., справка от
ОДМВР- Пловдив, сектор „ПП“, справка КАТ по история на регистрацията на
МПС, справка НБД, съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
На 20.06.2024 г. Г. Ш.а, съпруга на жалбоподателя, закупила от своя
родственица В. Ш.а лек автомобил „Хюндай И 30“ с рег. № *****. Същата
обаче не представила МПС в законоустановения двумесечен срок в „ПП“- П.
за регистрация, поради което на 22.08.2024 г. автоматично била прекратена
регистрацията на автомобила, на осн. чл.143 ал.15 от ЗДвП. Междувременно Г.
Ш.а и нейния съпруг- жалбоподателят И. Ш. се разделили, като автомобилът
останал да се ползва от Ш.а.
На 22.10.2024 г. Ш. трябвало да отиде на работа, но ползвания от него
автомобил не запалил, поради технически проблем. Наложило се да поиска от
съпругата си, с която били разделени, да използва нейния автомобил, за да се
придвижи до работното си място. Тъй като Ш.а била в почивка през това
време, автомобилът не й трябвал и тя разрешила на жалбоподателя да го
използва, като му предала всички документи- застраховка, винетка, преглед и
СРМПС. Около 06 часа на посочената дата, в гр. С., по ул. *** управлявайки
горепосочения автомобил жалбоподателят бил спрян за проверка от
служители на РУ- Карлово. При извършената проверка било установено, че
автомобилът е с прекратена регистрация, тъй като бил закупен с договор за
покупко- продажба на 20.06.2024 г. и не бил регистриран в двумесечния срок в
службата за регистрация на МПС, поради което на 22.08.2024 г. регистрацията
му била служебно прекратена на осн. чл.143 ал.15 от ЗДвП и към момента на
проверката не бил регистриран по надлежния ред.
За констатираното спрямо Ш. бил съставен АУАН серия GА № 1400773
от 22.10.2024 г. за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от
жалбоподателя без възражения.
С мотивирана резолюция № 24-0281-М0000158/12.11.2024 г. на
Началник група при ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово административно-
наказателното производство по така съставения АУАН било прекратено,
2
поради образуване на преписка № 281ЗМ-468/2024 г. по описа на РУ-
Карлово, приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 11.12.2024 г., тъй като било счетено, че деянието не
съставлява престъпление, тъй като били налице условията на чл.9 ал.2 от
ЗДвП и изпратено на РУ за преценка, дали не са налице данни за
административно нарушение.
Така, на 17.12.2024 г. оправомощено длъжностно лице издало
обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателя Ш. бил
наказан за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като му било
наложено административно наказание на осн. чл.175 ал.3 т.1 от ЗДвП- глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
както и били отнети 10 контролни точки, съгласно Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР.
Видно от изготвената справка по история на регистрацията на ППС с
рег. № *****, на 20.06.2024 г. бил регистриран договор за продажба между В.
Ш.а като продавач и Г. Ш.а като купувач. На 22.08.2024 г. била прекратена
регистрацията на горното МПС на осн. чл.143 ал.15 от ЗДвП-
непререгистрирано МПС. На 30.10.2024 г. била възстановена регистрацията.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва при
постановяване на решението си, като счита същите за безпротиворечиви,
последователни и пряко относими към предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
При извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че при
издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено
процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Същото съдържа
всички реквизити, изискуеми по чл.57 от ЗАНН, издадено е в изискуемата от
закона форма и от оправомощено длъжностно лице в рамките на неговата
компетентност. Отбелязано е, че се издава на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН
въз основа постановление за отказ да се образува наказателно производство.
Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушението по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, и на обстоятелствата по извършването му, налице е
посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната
квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на
наложеното наказание глоба, както и лишаване от право да управлява МПС.
Индивидуализиран е нарушителят.
Фактическите положения, отразени в обстоятелствената част на
атакуваното наказателно постановление се явяват безспорно и категорично
доказани от събраните гласни доказателства по делото, съдържащи се в
приобщените по делото писмени доказателства. Не е спорно между страните,
а и се явява категорично доказано от доказателствата по делото
обстоятелството, че на посочената в наказателното постановление дата-
22.10.2024 г. жалбоподателят Ш. е управлявал лек автомобил „Хюндай И30“,
3
т.е. е имал качеството „водач“ на МПС. Безспорно е, че автомобилът е
управляван по път, отворен за обществено ползване- в гр. С., ул. ***.
Безспорно е установено също така, че на 22.08.2024 г. спрямо горепосоченото
МПС, е прекратена регистрацията, на осн. чл.145 ал.15 от ЗДвП, тъй като не е
пререгистриран по надлежния ред, съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, т.е. към датата на проверката е било нерегистрирано.
Ето защо, при така установените по безспорен и категоричен начин
факти, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
вмененото му във вина нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП
(изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), съгласно която по
пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Деянието е
осъществено и от субективна страна.
Съдът намира обаче, че процесното деяние осъществява признаците на
маловажен случай, съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото
съгласно Решение № 4/30.04.2025 г. по конституционно дело № 29/2024 г. на
Конституционния съд на Република България, обнародвано в ДВ, бр. 38 от
09.05.2025 г. е обявена за противоконституционна нормата на чл.189з от ЗДвП,
изключваща приложението на чл.28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП. Т.е.
нормата на чл.28 от ЗАНН се явява приложима и за нарушенията по ЗДвП,
какъвто е конкретния случай.
Съгласно §1 т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН маловажен
случай е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по- ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение. Събраните по делото
доказателства не установяват от извършване на процесното деяние да са
настъпили каквито и да било вредни последици. Автомобилът е управляван от
жалбоподателя еднократно, като е имал сключена застраховка "Гражданска
отговорност" /сключена на 03.06.2024 г. и валидна до 03.06.2025 г., съгл.
справка от ПП- КАТ/, преглед и винетка. От друга страна, личността на
жалбоподателя съдът определя като такава с ниска степен на обществена
опасност, доколкото същият като правоспособен водач има установени
незначителен брой нарушения на ЗДвП. Видно е също така, че седем дни след
установяване на процесното нарушение, лекият автомобил е бил
пререгистриран, съгласно изискванията на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Горепосочените обстоятелства се явяват многобройни такива, които
определят процесния случай като такъв с по- ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение, поради което и
обосновават същият да се счете за маловажен случай.
4
Предвид изложеното по- горе съдът намира, че процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като нарушителят се предупреди, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.2 т.2 от ЗАНН.
При този резултат от делото на жалбоподателя се дължат разноски, но
при липсата на направени искания в тази насока, такива не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0281-001132 от 17.12.2024
г. на Началник група към ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, с което на И. Д. Ш.,
ЕГН ********** от с. Д., общ. К., обл. П., ул. *** е наложено
административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки,
съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР..
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Д. Ш., ЕГН ********** от с. Д., общ. К., обл.
П., ул. ***, че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд- Пловдив в четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________

5