№ 516
гр. Русе, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201916 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Милано 2019“ ЕООД, депозирана против
наказателно постановление № 18-001945/24.08.2021г., издадено от Директор
на дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ.
С жалбата се оспорва единствено и само размерът на наложената
имуществена санкция, като се релевират доводи, че същата следва да бъде
определена в минимален размер, предвид това, че нарушението е извършено
за първи път и наказващият орган не е съобразил, че дружеството е
отстранило своевременно нарушението и като не е обсъдил кои са
предпоставките довели до определяне на имуществена санкция в такъв
размер, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение
на процесуалния ред.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, редовно призовано не
изпраща представител.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема
становище за неоснователност на депозираната жалба и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. В подкрепа на това инвокира доводи, за
1
доказаност състава на нарушението от страна на дружеството жалбоподател,
както и във връзка с правилността и законосъобразността на наказателното
постановление, досежно размера на имуществената санкция, като същата е
определена в такъв размер, предвид това, че са установени и други
нарушения.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство срещу дружеството
жалбоподател е започнало със съставянето на АУАН № 18-
001945/23.07.2021г., за това че на 12.07.2021г., около 16,40 часа, при
извършена проверка за спазване на трудовото законодателство по работни
места на „Милано 2019“ ЕООД, в обект на контрол ресторант „Милано“,
находящ се в град Русе, бул. „Васил Левски“ № 1 е било установено, че
работникът В.М.Х, полага труд в обекта на контрол като „готвач“, без да има
сключен писмен трудов договор с работодателя.
Във връзка с така установените факти срещу дружеството жалбоподател
бил съставен АУАН, в който така установените факти били субсумирани като
нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентично с описаното в АУАН, като на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 3 е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лева, за нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ.
Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
2
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат
излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени
средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се
намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета
на доказване по настоящото дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ Редовно съставените
актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.
Събраните в хода на настоящото производство по делото доказателства, не
опровергават приетите за установени в АУАН фактически констатации, а
напротив, същите се намират в корелативно единство с тях.
Приетите за осъществили се факти, не се и оспорват от дружеството
жалбоподател.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателното, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото
нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа
на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на
състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството нарушител. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
3
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството жалбоподател е
осъществило състава на административното нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства,
еднозначно се установява, че дружеството жалбоподател на 12.07.2021г., в
качеството си на работодател е допуснало работника В.М.Х да полага труд,
без да има сключен писмен договор, съгласно изискванията на чл. 62, ал. 1
КТ.
Извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл.
93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случай на нарушения от този вид.
В оспореното наказателно постановление, като мотиви обусловили
налагането на дружеството на санкция в посочения размер, а именно 2500
лева, наказващият орган е посочил наличието на установени други нарушения
на трудовото законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
В конкретния случай за нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ, санкционната
разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция в размер от
1500 до 15000 лева. Самото нарушение не разкрива завишена степен на
обществена опасност, в сравнение с нарушенията от този вид, което да
обоснове по-висок размер на санкцията. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете, че към настоящия момент дружеството
жалбоподател не е било санкционирано, с влезли в сила наказателни
постановления, за допуснати нарушения на трудовото законодателство, което
от своя страна да обоснове извод, че предходни наложени на дружеството
санкции не са постигнали целите на чл. 12 ЗАНН. На следващо място, като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът съобрази, че нарушението е
4
отстранено, незабавно след неговото установяване. АУАН е от 12.07.2021г., а
нарушението е отстранено на 13.07.2021г. Отегчаващи отговорността
обстоятелства, не бяха констатирани и отчетени от съда. По отношение на
другите установени с протокола нарушения, за които са дадени предписания,
по делото не са представени доказателства, същите да не са изпълнени, което
също обосновава извод, че целите на чл. 12 ЗАНН по отношение на
дружеството жалбоподател могат да бъдат постигнати и с наказание в
минималния предвиден в санкционната разпоредба размер, а именно 1500
лева. Във връзка с имотното състояние на нарушителя, съдът съобрази, че
дружеството жалбоподател осъществява търговска дейност, в областта на
ресторантьорството и съгласно въведените в страната
противоепидемиологични мерки, този сектор търпи най-сериозни
ограничения, респективно има значително намаление на приходите, който
факт е ноторно известен, което също обуславя и извод, че на дружеството
следва да бъде определена имуществена санкция в минималния предвиден в
закона размер.
С оглед изложеното настоящия съдебен състав намира, че размерът на
имуществената санкция на дружеството следва да бъде минималния
предвиден в закона, а именно 1500 лева, като един такъв размер, според
настоящия съдебен състав би бил напълно съобразен с всички обстоятелства
по чл. 27 ЗАНН, релевантни за неговата индивидуализация и дори и
минималния предвиден в закона размер на имуществената санкция, би
постигнал целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН.
С оглед изхода на делото и уважаването на депозираната жалба,
предвид това, че със същата се оспорва само и единствено размерът на
наложената имуществена санкция като се иска намаляване на същата, съдът
намира, че не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, в
полза на административнонаказващия орган. Дружеството жалбоподател не е
претендирало разноски и не е представило доказателства за извършването на
такива, поради и което разноски в негова полза не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-001945/24.08.2021г.,
издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на
„МИЛАНО 2019“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление град Русе, ул. „Дондуков Корсаков“ № 5, вх. 1, ет. 1, ап. 6, на
основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500
лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ., като НАМАЛЯВА, размера на
„имуществената санкция” от 2500 (две хиляди и петстотин) лева на 1500
(хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6