Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 14.7.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на двадесет
и шести март две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9301
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са осъдителни
искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 226
от Кодекса за застраховането (КЗ (отм.) вр. § 22 от
допълнителните разпоредби на КЗ и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Ищцата Р.Д. Д.,
действаща чрез родител Д.Д.Д., твърди на 11.05.2016
г., около 23:10 часа, в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе“, да е пътувала
на задната седалка в детско столче в автомобил „Фолксваген“, управляван от баща
й Д.Д.. Автомобилът бил настигнат и ударен попътно от
движещия се с превишена скорост с посока на движение от ул. „Челопеченско шосе“ към ул. „8-ма“ л.а. „Мерцедес“ с рег. №******с
водач Р.С., чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество.
След произшествието ищцата е откарана в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, където са
констатирани: фрактура на париетална кост вляво,
възпалителни промени в белия дроб, фрактура на черепни кости париетално вляво, паленовиден субдурапен хематом в мястото на фрактурата, изразена субарахноидна хеморагия супратенториално, вентрикулна
система по срединна линия, травматични изменения на
гръдна клетка и корем. Лекувана е в детска реанимация и след стабилизиране на
соматичния и неврологичен статус е преведена за лечение в детска неврохирургия.
На 25.05.2016 г. е извършена оперативна интервенция – фрезова трепанация на
черепа в лява теменна област. Изписана на е на 01.06.2016 г., а на 10.06.2016
г. е приета в Клиника по неврохирургия на МБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, на 12.06.2016
г. е извършена операция: фрезова трепанация на черепа вдясно челно, пункция на
мозъчен вентрикул, външен дренаж, на 17.06.2016 г. – оперативна
интервенция анастомозис вентрикуло-перитонеалис,
28.06.2016 г. – операция експантацио ВПА, на
14.07.2016 г. – операция реизплантацио ВПА. Ищцата е
изписана на 19.07.2016 г. На 29.08.2016 г. е приета отново в Клиника по
неврохирургия, като на 09.09.2016 г. е извършена
операция експлантацио ВПА, на 30.09.2016 г. –
операция анастомозис вентрикуло-перитонеалис,
на 02.10.2016 г. – операция ревизио ет сутура вулнерис.
На 14.03.2017 г. ищцата е приета в МБАЛНП „Св. Наум“, където й е поставена
диагноза „други видове генерализирана епилепсия и епилептични синдроми“. Приета
е отново в същото лечебно заведение на 12.06.2017 г., където е диагностицирана със Синдром на Уест. Отново е постъпила за
лечение в периода 29.08.2017 г. – 01.09.2017 г. Причинените травматични
увреждания са довели до забавяне във физическото и психическо развитие на
ищцата: тя не може самостоятелно да седи, да се храни, да ходи, освен ако я
водят за ръка, не може да говори. Развитата постравматична
епилепсия се твърди да съставлява тежка телесна повреда, като всеки припадък
представлява опасност за живота й. Здравословното състояние на Р. не е
възстановено, страданията й персистират. Ищцата
твърди стойността на лечението й към датата на подаване на иска да е общо
7225,34 лв. Предявява иск за заплащане на обезщетение за претерпени
неимуществени вреди в размер на 1 200 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 11.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
обезщетение в размер на 7225,34 лв. за претърпените имуществени вреди - разходи за лекарства и медикаменти, ведно със
законната лихва, считано от 11.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сторените по делото разноски.
Ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД оспорва
предявените искове. Твърди пътнотранспортното произшествие (ПТП) да е в
резултат на противоправни действия на водача на л.а.
„Фолксваген“ Д.Д., който рязко е задействл
спирачната уредба, за да завие в обратна посока на забранено за целта място,
без да сигнализира за това. Водачът на л.а. „Мерцедес“ не е имал техническа
възможност при тази ситуация да предотврати процесния
инцидент. Оспорва се пряка причинно следствена връзка между поведението на Р.С.,
като водач на л.а. „Мерцедес“ и получените увреждания. Посочва, че от представените
фактури е видно, че същите касаят разходи за продукти, обичайно необходими за
отглеждане на малко дете и не са свързани с необходимост от лечение. Намира за
завишен размера на предявения иск. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат при твърдения ищцата да е пътувала на задна седалка без
поставена обезопасителна система по смисъла на чл.
137б ЗДвП и/или необезопасена правилно, или извадена от системата/или с
разкопчан предпазен колан. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска
отговорност“ с водача на автомобила.
Трето лице-помагач на ответника „З.К.Л.И.“
АД оспорва предявения иск. Оспорва твърдяния от
ищцата механизъм на ПТП като посочва, че изключителна вина за настъпване на процесния инцидент има Р.С., който се е движил със
значително превишена скорост и в нарушение на разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 ЗДвП, без да съобрази мокрия асфалт след обилен валеж, както и че инцидентът е
станал при намалена видимост – в тъмната част на денонощието. Твърди, че при
правилно поставяне на детето в обезопасителната
система (столче) не могат да се получат описаните травми и увреждане на детето.
Оспорва твърдяния от ищцата Синдром на Уест да е във
връзка с инцидента и да е нелечим. Оспорва необходимостта от разходи за
лечение. Посочва, че при правилно и своевременно лечение епилептичните
припадъци е следвало да се преустановят. Прави възражение за съпричиняване поради пътуване на детето при неспазване на
изискванията за система за обезопасяване съобразно чл. 137б сл. ЗДвП. Вината на
пострадалото лице не е елемент, обуславящ приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Счита претендирания размер за несправедлив, като
следва да се отчете, че при нисък жизнен стандарт в България лимитите на
отговорността на застрахователя многократно надхвърлят тези в редица западни
държави. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. М., поддържа предявения иск. Посочва, че от събраните
по делото доказателства се установява при процесното
ПТП да е претърпяла твърдяните телесни повреди с
необратим характер. По отношение на възражението за съпричиняване
заявява становище, че няма как 2-месечно бебе да съпричини
вредоносния резултат, тъй като не изразява правно-валидна воля и не носи отговорност
за действията си. Ответникът, чрез юрк Х., оспорва
иска. Посочва, че следва да се съобрази трайната съдебна практика по отношение
на съпричиняването. Третото лице-помагач, чрез адв. М., заявява становище за присъждане на обезщетение в
справедлив размер, при отчитане на изключително високата степен на съпричиняване от страна на ищцата. Събраните доказателства
анализира в писмени бележки.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
Р.Д. Д. е родена на *** г. Нейни родители
са Д.М.М. Д.Д.Д..
С решение № 156/20.01.2021 г. по КНД №
614/2020 г. на ВКС е оставено в сила решение № 248/02.07.2019 г., постановено
по ВНОХД № 576/19 г. по описа на Софийски апелативен съд. С въззивното
решение е потвърдена присъда от 15.02.2019 г. по НОХД № 2319/18 г. на Софийски градски съд, с която подсъдимият Р.С.С. е
признат за виновен в това, че на 11.05.2016
г., около 23.10 ч. в гр. София,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка “Мерцедес”, рег.
№******по бул. „Ботевградско шосе”, с посока от ул. „********” и в района на №
431 е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се
движел с превишена скорост - 86 км/ч. при разрешена скорост за населено място
50 км/ч. и по непредпазливост при условията на независимо съпричиняване
с Д. Д. Д., който е управлявал МПС лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Голф” с рег. № *******, който предприел маневра завой на ляво, като навлязъл в
пътната лента, по която се движел лекия автомобил „Мерцедес, като причинил тежка
телесна повреда на пътничката Р.Д. Д. – черепно-мозъчна
травма (ЧМТ), изразяваща се в счупване на теменната кост на черепа в ляво и
контузия на главния мозък с малък хематом под твърдата мозъчна обвивка и
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, с последвала посттравматична
епилепсия, което съответства на медико-биологичния признак постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота по смисъла на чл.128, ал.2 от НК. - престъпление по чл. 343, ал.4, вр. ал. 3, буква „б“, вр. ал.1,
буква „в“ и буква „б“, вр. чл. 342, чл. 1, пр. 3 НК. Д. Д. Д. е признат за виновен, в това
че при посоченото ПТП е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.25, ал.1
от ЗДвП, като е предприел маневра завой наляво и навлязъл в крайна лява лента и
по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване
с Р.С.С., който се движел с превишена скорост - 86
км/час, при разрешена скорост за населено място 50км/ч, като причинил на Р.Д. Д. посочената тежка телесна повреда – престъпление по 343,
ал.4, вр. ал. 3, буква „б“, вр.
ал.1, буква „в“ и буква „б“, вр. чл. 342, чл. 1, пр.
3 НК.
По отношение на пътния инцидент
наказателният възприема следната фактическа обстановка: на 11 май 2016 г.
подсъдимият Д. е управлявал лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № *******, като в
автомобила били свидетелите Д.М., която седяла на предна дясна седалка до
шофьора, зад нея пътували пострадалата В.Т.И., която не била с поставен
предпазен колан, а до нея, на задната седалка, зад шофьорската седалка било
поставено надлъжно кошче от детска количка и в него се намирала малолетната
пострадала Р.Д. Д.. Посочените лица пътували от гр.
Гоце Делчев към София, където искали да посетят свои роднини в кв. „Челопечене“.
Те се движели по бул. „Ботевградско шосе“, но подсъдимият Д. пропуснал
отклонението, поради което спрял на бензиностанция „ОМВ“, за да попита за пътя.
Оттам му отговорили, че следва да направи обратен завой на следващото
отклонение и той потеглил с автомобила си от бензиностанция „ОМВ“, като се
престроил в средната пътна лента и се движил със скорост около 20 км. ч. Когато
подсъдимият наближил района на № 431, забелязал прекъсване в разделителния
остров на пътя, поради което предприел рязко маневра завой наляво, навлязъл в
лявата пътна лента без да се съобрази с хоризонталната и вертикална маркировка,
която разрешава движение само направо и надясно. В този момент в третата пътна
лента се движил лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. №*******, управляван от Р.С.С. *** със скорост на движение 86 км/час. Лекият автомобил
„Мерцедес ударил с предната си част задната лява част на лек автомобил
„Фолксваген“, като С. нямал време да задейства спирачната система на автомобила
си. От настъпилия удар лекия автомобил „Фолксваген“ се завъртял наляво,
преминал през тясната разделителна линия напред и навлязъл в насрещното платно
за движение на бул. „Ботевградско шосе“, където се установил с предна част,
ориентирана обратно на посоката на извършения в последствие оглед. Вследствие
на удара, пострадалата Р. Д. – на 3 месеца, поставена в детско столче на задна
дясна седалка, получила черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на
теменната кост на черепа в ляво; контузия на главния мозък с малък хематом под
твърдата мозъчна обвивка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки.
На базата на тази травма са се развили и двустранни хидроми
под твърдата мозъчна обвивка, наложили оперативна намеса.
Наказателният съд е приел, че се установяват
усложнения при Р. Д.: при проследяването са установени данни за субдурален хигром в челната
област, наложили извършване на оперативна интервенция за поставяне на външен
дренаж. След получаване на травмата са установени данни за конвулсии в десните
крайници при липса на общомозъчна симптоматика.
Пострадалата е хоспитализирана с клинично изразени данни за повишено вътрешночерепно налягане от вътрешна хидроцефалия
- първият път на 10-ти ден след дехоспитализацията,
при което са установени данни за възпалителен процес. След диагностицирането
на черепно-мозъчната травма е започната профилактика с антиконвулсанти
за превенция на гърчовата симптоматика, съпътстваща ЧМТ.
Независимо от това, на фона постоянен прием, през месец март 2017 г. е
започнала проява на гърчова симптоматика. Освен
неврологичната симптоматика се установяват и данни и за забавяне в невро-психичното развитие на детето с изоставане в
сроковете на прохождане и проговаряне. Неврологичната симптоматика е преценена
като Синдром на Уест. Прието е, че се касае за развитие на епилепсия след
преживяна тежка ЧМТ във връзка с претърпяното ПТП. Първите клинично проявени
конвулсии са наблюдавани непосредствено след произшествието и по описанието и
засягането на мускулатурата на десните крайници (горен и долен) съответстват на
установените травматични увреждани на мозъка (субдурален
и субарахноидален кръвоизлив вляво в областта под
счупване на лявата теменна кост). Предвид възрастта на детето (два месеца) и
особеностите на костната структура в тази възраст (предимно хрущялна тъкан,
което обуславя по трудно образуване на фрактурна
линия), в случая се касае за директен удар в лява теменна област на главата със
значителна кинетична енергия. При такива травми развитието на поттравматичната епилепсия е по-скоро правило, отколкото
изключение като последствие от увреждането на мозъчните структури. В този
смисъл проявените епилептични припадъци е прието да са в причинно-следствена
връзка с преживяната травма на главата и последвалите усложнения на нейното лечение,
а от там и с пътно-транспортното произшествие от 11.05.2016 г.
Посттравматичната епилепсия реализира критериите на медико-биологичния признак
„постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“. Формиран е извод,
че уврежданията на всички пострадали се дължат на директно и индиректно
действие на твърди тъпи предмети, като получаването им може да се обясни с
механизма на ПТП и са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
получените при пътно-транспортното произшествие травми.
В мотивите на касационното решение се
сочи, че съпоставката на осъществените от двамата водачи нарушения действително
позволява да се направи извод, различен от този на въззивния
съд - за по-значителен принос на Д., доколкото именно неговото поведение е създало
усложнената пътна ситуация. Същевременно е посочено, че инстанциите по фактите
не са констатирали наличието на причинна връзка между допуснатото нарушение на
задължението за обезопасяване на бебето при превозването му с автомобил и
причинените му увреждания, както това е сторено по отношение на
необезопасяването на починалата пътничка В.И., но касационната инстанция не е
компетентна да установява и възприема нови фактически положения, към които да
бъде отнесен претендираният от защитата правен извод.
Допълнително за механизма в наказателното
производство е прието, че ПТП е станало през тъмната част на денонощието при
добра видимост с електрическо осветление и мокра пътна настилка. Бул.
„Ботевградско шосе“ е предназначен за движение на пътни превозни средства в
двете посоки с две самостоятелни пътни платна за движение, отделени един от
друг с разделителен остров и е предназначен за двупосочно движение на
автомобилите. Всяко пътно платно за движение има по 3 пътни ленти, разделени с
единична прекъсната линия M3. Разрешената скорост на движение към датата на
деянието била 50 км. ч. Мястото на удара между лек автомобил „Мерцедес“ и лек
автомобил „Фолксваген“ по широчина на платното за движение на бул.“Ботевградско
шосе“ е на около 1,5-2 метра в дясно от левия бордюр по посока на движението на
автомобила и по дължина на платното за движение е на около 12 метра преди
линията на ориентира по посока на движението на автомобилите. Мястото на удара
е изцяло в лявата пътна лента, по която се движел лек автомобил „Мерцедес“.
Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес“ непосредствено преди
настъпването на удара е била около 86
км/час. Скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген“ непосредствено
преди настъпването на удара е била около 12
км/час. Водачът на л.а. „Мерцедес“, движещ се скорост 86км/час не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
настъпването на пътно-транспортното произшествие за момент, в който лек
автомобил „Фолксваген“ е навлязъл в пътната му лента. Техническа възможност да
спре преди мястото на удара би имало при движение със скорост 57,3 км/час или
по-ниска. Максимално разрешената скорост за движение на автомобилите за района
на пътно-транспортното произшествие, е била 50 км/час. Причина за
произшествието се явяват субективните действия на водача на лекия автомобил
„Фолксваген“ Д.Д., който е предприел маневра завой
наляво, навлизайки в пътната лента, по която движил процесния
автомобил „Мерцедес“, като е навлязъл в опасната му зона на спиране, както и
субективните действия на водача на лек автомобил „Мерцедес“ Р.С., който е
управлявал автомобила със скорост по-голяма от допустимата за района на
пътно-транспортното произшествие, вследствие на което не е имал възможност да
спре преди мястото на удара с лек автомобил „Фолксваген“.
По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена
от вещите лица д-р А.Б. (детски неврохирург) и д-р Р.Й.-К. (детски невролог).
Експертите посочват, че в резултат на процесното ПТП Р.
Д. е получила следните увреждания: черепно-мозъчна травма, която включва
фрактура на черепа – лява париетална кост, мозъчна
контузия, субарахноидна хеморагия,
субдурален хематом в ляво, двустранни субдурални хигроми фронто-париетотемпорално, последваща
постравматична вътрешна оклузивна
хидроцефалия, наложили двукратни корекции на вентрикулоперитонеалната анастомоза.
Получените увреждания могат да се характеризират като тежка телесна повреда с
постоянно разстройство на здравето и опасност за живота. Р. е хоспитализирана
на 12.05.2016 г. в УМБАЛСМ „Пирогов". Лечението – консервативно и
оперативно, е започнато веднага. Хоспитализациите в Клиника по Неврохирургия
към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД са през периодите: 12.05.2016 г. - 01.06.2016 г.,
10.06.2016г. - 19.07.2016 г., 29.08.2016 г. - 07.10.2016 г. Проведени са
оперативни интервенции на: 25.05.2016, 12.06.2016, 17.06.2016, 28.06.2016, 14.07.2016
г., 09.09.2016 г., 30.09.2016, 02.10.2016. В резултат
на претърпяната мозъчна контузия се изявява симптоматичен синдром на Уест,
впоследствие с преход към синдром на Lennox-Gastaut.
Три дни след изявата на епилептините спазми детето за
първи път е хоспитализирано в УМБАЛНБ „Св. Наум" за времето 14.03.2017 г. -
17.03.2017 г. Оттогава до момента следват още шест хоспитализации съответно:
12.06.2017 г. - 15.06.2017 г., 29.08.2017 г. - 01.09.2017 г., 08.01.2018 г. - 11.01.2018
г., 31.01.2019 г.- 03.02.2019 г., 10.04.2019 г. - 13.04.2019 г., 15.08.2019 г. -
18.08.2019 г. В рамките на посочените хоспитализации са изписвани антиепилептични медикаменти. Периодът от време за лечение
на Р.Д. Д. е от 12.05.2016 г. до настоящия момент. Продължителността
на претърпените от Р. Д. болки и страдания са от момента на травмата до
настоящия момент.
При проведен на 02.06.2020 г. за целите на експертизата преглед на Р. д-р К.
констатира, че детето посяга и хваща еднакво с двете ръце, прехвърля от ръка в
ръка. Ходи водено за две ръце като алтернира краката
и стъпва на цяло стъпало, но на моменти провлачва
дясното краче. Костатира леко
титубацио и атаксия при
ходене. Р. седи без опра за кратко с хипотоничен
гръбнак като залита назад. Наличен аудиопалпебрален
рефлекс. Спонтанната речева продукция се състои предимно от мрънкане и
нечленоразделни звуци. Установяват се данни за централен асиметричен квадрипирамиден синдром с невъзможна самостоятелна походка
и церебеларен синдром с титубацио
и локомоторна атаксия,
съчетани с дълбоко изоставане в нервно-психическото развитие, симптоматичен
синдром на West с преход към Lennox-Gastaut,
като по анамнестични данни детето е без епилептични
спазми след добавяне на „Топилекс“ към терапията.
Описаните епизоди от отклоняване на погледа нагоре са най-вероятно епилептични.
Диагнозите се обобщават: F73.1. Дълбока
умствена изостаналост, изискваща грижи и лечение. G82.4. Спастична асиметрична тетраплегия. G40.4 Други видове генерализирана епилепсия и
епилептични синдроми - симптоматичен синдром на West
с преход към синдром на Lennox-Gastaut. G91.3
Посттравматична хидроцефалия, състояние след
трикратни корекции на вентрикулоперитонеалната анастомоза поради инфекции на клапната
система. Състояние след мозъчна конузия с фрактура на
лява париетална кост, двустранни субдурални
хигроми, повече вляво фронтопарието-темпорално.
Според експертите за в бъдеще пациентката Р.Д.
Д. ще продължи да търпи болки, страдания и неудобства
от получените увреждания поради данните за дълбоко изоставане в
нервно-психическото развитие с нарушения в експресивната и рецептивна
реч, еластична асиметрична квадрипареза с невъзможна
самостоятелна походка и тежка симптоматична епилепсия (симптоматичен синдром на
West с преход към Lennox-Gastaut),
налагаща непрекъсната антиепилептична терапия.
Експертите заключават, че епилепсията при Р.Д.
Д. е в пряка връзка с ПТП - една от причините за
синдром на Уест е черепно-мозъчната травма. Прогнозата при синдром на Уест е
неблагоприятна: висока смъртност (5%), преход в синдром на Lennox-Gastaut
в 50%, преход в фокална епилепсия (25-65%) от
случаите, когнитивен дефицит (66%), моторен дефицит. Прогнозата за синдромът на
Lennox-Gastaut също е неблагоприятна: смъртност при
(5%), интелектуален дефицит при 78-96%. При синдромът на Lennox-Gastaut
не е възможен пълен контрол на пристъпите. Те персистират
при 78-96% от случаите. Лечението на синдромът на Уест с преход към Lennox-Gastaut се определя според вида на пристъпите и
промените в ЕЕГ чрез прилагане на различни комбинации от антиепилептични
медикаменти. Налага се непрекъснато и ежедневно приемане на комбинации от
различни антиепилептични медикаменти. То се определя
от вида на пристъпите, клиничния ефект върху пристъпите и вида промени в ЕЕГ. Болнично
лечение се налага при зачестяване на епилептичните пристъпи, които при Р. са
терапевтично-резистентни. Те могат степенно да се повлияят от комбинации на антиепилептични лекарства, кортикостероидни
курсове. Лечение в болница се налага и при изява на епилептичен статус.
Честотата на хоспитализациите е през 6 месеца или според необходимостта при
зачестяване на пристъпите.
Според експертите от представените фактури
необходимите за лечение разходи са на обща стойност 6141,30 лв.
Експертите формират извод, че инфекциите
при Р. не са тежки, липсват данни за латерализираща
неврологична симптоматика, те са навременно и правилно лекувани с
широкоспектърни антибиотици, които са съобразени с резултатите от
микробиологичното изследване за антибиотична
чувствителност и са успешно излекувани. Поради тази причина не е възможно
инфекциите да са довели до епилепсията при Р.. Наличието на мозъчна контузия,
водеща до структурни изменения в мозъчната тъкан, повече вляво, е несравнимо
по-важен етиологичен фактор, отколкото навременно и правилно лекувани травми, последващата посттравматична хидроцефалия
и нейните усложнения, които също са правилно лекувани. Първата изява на
епилептична симпоматика при пациентката, вкл. до
епилептичен статус, започва преди първата хирургична интервенция. Проведените
оперативни интервенции се минимално инвазивни и не могат да доведат до
дифузните промени, установени на последващите КТ. Според
вещите лица вътреболничната инфекция може да възникне
във всеки един етап на лечение на пациент в болнична обстановка. Съгласно
приложените протоколи оперативните интервенции са извършени с пълно спазване на
правилата за асептика и антисептика. По отношение на травмите на мозъка не може
да се говори за трайно излекуване, тъй като остават трайни промени в мозъчния паренхим, както вследствие директната травма, така и на
развилата се впоследствие хидроцефалия. Последната е
лекувана в рамките на приетите по света правила. Синдром на Уест и епилептични
пристъпи биха могли да са резултат от неправино
третиране на травмите, но в конкретния случай няма данни за подобен извод. Предписаното
лечение за синдром на Уест е напълно подходящо. Експертите отбелязват, че редуцирането
или спирането на пристъпите при синдром на Уест няма да доведе до „излекуване“
на причината за епилепсията, а именно – тежката мозъчна контузия в резултат на
ПТП, която води до изява на асиметрична еластична квадрипареза
(с невъзможна самостоятелна походка поради увреждане на двигателните пътища и атаксия, поради увреждане на координационни пътища) и
дълбоко изоставане в нервнопсихчиеското развитие с
изоставане в експресивната и рецептивна реч. За
последната една година е постигнато известно клинично (по отношение на
пристъпите и ЕЕГ) подобрение при Р. и въпреки това тя няма почти никакъв
прогрес, както в речевото, така и в двигателното развитие.
Тъй като се касае за преход към синдром на
Lennox-Gastaut при него не е възможен пълен контрол
на пристъпите.
В обобщение експертите посочват, че в
резултат на прекараната ПТП с фрактура на лява паретална
кост, мозъчна контузия, субарахноидна хеморагия, двустранни субдурални
хематоми с последващи двустранни хигроми
повече в ляво фронтопариетотемпорално, последваща посттравматична хидроцефалия
и структурни увреждания на мозъчния паренхим е налице
дълбоко изоставане в нервно-психическото развитие, асиметрична спастична квадрипареза с невъзможна самостоятелна походка и тежка
симптоматична енцефалопатия (синдром на Уест с преход в синдром на Lennox-Gastaut). Въпреки проведеното лечение на
черепно-мозъчните травми и техните усложнения, претърпяната мозъчна контузия и последващата хидрицефалия са
довели до тежки структурни увреждания на мозъчния паренхим,
които са необратими. Описаните по-горе заболявания са тежки, инвалидизиращи и необратими в резултат
на тежка органична мозъчна увреда. Те налагат
непрекъснати грижи и лечение. Епилептичната енцефалопатия задълбочава
допълнително когнитивния регрес и
налага непрекъснато лечение с
различни антиепилептични медикаменти. Поставената вентрикулоперитонеална клапна
система е свързана с доживотен риск,
както от нови инфекции, така и от остра малфункциг/с
възможен смъртен изход. Всичко това, според вещите лица, води до съществено нарушаване качеството на
живот на Р.Д. Д..
В съдебно заседание експертите посочват,
че вентрикуло-перитониалната анастемоза
в болшинството случаи е необходимо да остане трайно, за да отвежда течността,
която се образува в мозъка – в случая обратно към кръвообращението. Наличието
на клапа повишава риска от инфекция или от малфункция
– внезапно запушване с повишаване на налягането в главата, което крие риск вкл.
от смъртен изход. С нарастване на възрастта този риск намалява. Според
експертите е добре ищцата да се намира в близост до лечебно заведение, за да
може да й се окаже своевременна помощ при внезапно спиране на клапата. Д-р К.
допълва, че Р. Д. е в преход от синдром на Уест към Р.Г.. И двата симптома са
тежки, особено когато са симптоматични. Симптоматичен синдром на Р.Г. означава
наличие на структурна лезия в мозъка, която ги прави
много труден за контролиране. В частта, в която в експертизата се сочи
използване на думи, се касае за амнестични данни.
Самото вещо лице не е констатирало насочена употреба на думи. При изслушването
на заключението Р. е на 4 г. и 3 месеца и отговаря на възраст като на дете под
1 година – т.е. отговаря на дълбоко изоставане в нервно-психическото развитие. Вещото
лице К. сочи, че не е оптимист и не очаква съществена промяна в развитието на
детето. Предполага, че лечението с епилептични медикаменти ще бъде до края на
живота на Р.. Не е оптимист и по отношение на придобиване на умения за
самообслужване – самостоятелно хранене и или контрол на тазови резервоари.
Вероятно, поради дълбокото изоставане, Р. няма да осъзнава, че е различна от
останалите деца. Вероятно би имала нужда от постоянни грижи, дори при
порастване.
По делото е приета и неоспорена от
страните Съдебно-психиатрична експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Е.И., детски психиатър. Вещото лице посочва, че Р.
изостава в развитието на речта, отчетено е наличие на вокализации, които
отговарят на много по-ранна възраст от развитието. Има трудности при хранене,
не може да дъвче добре храната си. Пие мляко още от биберон. Не може да
контролира тазово-резервоарни функции и използва памперс. Отчита се добър
емоционален контакт между майката и детето. При Р. се установява тежка умствена
изостаналост, значително нарушение в поведението, изискващо грижи и лечение (F72.1 по МКБ10). Психичното развитие на Р. към момента на изготвяне
на заключението е съответно на дете под 1 годишна възраст. Според прогнозите на
експерта Р. ще има трудности да постигне самостоятелност в своето функциониране
и ще има нужда от ежедневни грижи. Наличието на двигателни, интелектуални и
речеви дефицити, липсата на контрол върху тазово-резервоарните функции и др.
поставят редица ограничения в ежедневието й. Тежката умствена изостаналост не
може да бъде компенсирана със занимания и рехабилитация, така че да се достигне
ниво на функциониране, съответстващо на нейната календарна възраст. В съдебно
заседание експертът допълва, че дори при системна работа с мултидисциплинарен
екип трудно може да се очаква Р. да премине от тежка степен на умствена
изостаналост към умерена, но обратното е възможно – тежката изостаналост да
стане и дълбока. Наличието на тежка умствена изостаналост и наличието на
епилептична енцефелопатия като прогноза води до
задълбочаване на когнитивните дефицити. Според д-р М. е нереалистично да се
очаква чудо. Р. не отговаря на критериите за масова детска градина, дори за
посещения по няколко часа – тя изисква интензивни грижи и поведението й е
рисково както за децата, така и за самата нея – да не бъде наранена. Ежедневието
на майката, въпреки че Р. посещава център за рехабилитация (двигателна), е
съсредоточено около Р.. Експертът допълва, че едва ли може да се очаква Р. да
се адаптира в масово училище.
За установяване на твърдяните
неимуществени вреди по повод претърпени болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д.М.. Свидетелката излага
факти около болничния престой на Р. след инцидента – детето било безжизнено,
само плачело, не се хранело, майката не успявала да го успокои. Преди инцидента
Р. била щастливо дете, слушала, когато й се говори и самата тя издавала звуци.
След катастрофата само плачела. Преминала доста операции. Към момента се опитва
да говори, но е трудно да се разбере какво казва. Макар да се опитва, не може
да ходи сама. Теглото й не е съответно на възрастта. В леглото Р. не може сама
да се справи – да седне, да се изправи, да се храни или сама да се занимава. Не
плаче, обичайно заспива, дори без да се е нахранила. За да яде трябва да бъде
подпряна с възглавница. Храната й се пасира. Р. посещава рехабилитационен
център, като в началото е било за половин ден, а сега – от сутрин до вечер.
Майката я оставя в 8:30 и я прибира около 16:00 часа. Идват и взимат и връщат
детето с автобус. Според показанията на свидетелката сега Р. успява да каже
„мама“, „тати“.
По отношение възражението за съпричиняване на процесното ПТП
от страна на ищцата по делото са събрани писмени гласни и веществени
(фотоалбум) доказателства доказателства, изслушани са
автотехническа и комплексна автотехническа
и съдебномедицинска експертизи. По аргумент от чл. 300 ГПК съдът взема предвид
събраните по доказателства по отношение механизма на ПТП само в частта, касаеща възражението за съпричиняване.
В останалата част съдът дължи да зачете задължителната сила на присъдата и
допуснатите и събрани в настоящото производство доказателства преди влизане в
сила на присъдата e безпредметно да бъдат обсъждани.
Свидетелят Р.С. посочва, че след пътния
инцидент не е се е приближавал до лекия автомобил „Фолксваген“ и не може да
каже дали вътре е имало бебе, дали е седяло в кошче или столче. Не знае кой е
извадил детето от автомобила. Показанията на свидетеля Т.В. са неотносими към възражението за съпричиняване.
В рамките на досъдебното производство при
проведен на 19.05.2016 г. разпит Д.Д. е заявил, че
след инцидента кошчето на Р. се е било обърнало и тя започнала да плаче силно. Д.Д. излязъл от автомобила и взел в ръце Р., за да я успокои.
Съдът намира, че по аргумент от чл. 177, ал. 2 ГПК доколкото законните
представители на детето могат да бъдат изслушани и да дадат обяснения, би
следвало и извънсъдебно признание, обективиращо
неизгодни за страната факти, също да бъде зачетено. Ето защо дадените
показания, като приети от съда, следва да бъдат обсъдени наред с останалия доказателствен материал. На въпроси, зададени на Д.Д. по реда на чл. 176 ГПК той отговаря, че Р. е била
поставена в детско столче с лице напред – към пътя. Посочва, че не е вярно, че
детето се е намирало на пода на автомобила след инцидента. Използвано е кошче,
съвместимо и с детска количка и предназначено за употреба в кола. Лично
свидетелят е сложил на детето коланите, а самото кошче е било закрепено за
седалката с колан.
По отношение на механизма на ПТП и обезопасяването
на Р. при пътуването й в автомобила свидетелката Д.М. посочва, че преди
настъпване на инцидента Р. се е намирала в кошче, приспособено за употреба в
автомобил и за детска количка, но не помни дали е било поставено ориентирано
напред или странично. Количката била с летен кош, зимен кош и столче за кола.
Помни, че Д.Д. е монтирал столчето, но доколкото
бабата на Р. седяла до нея свидетелката не се притеснявала и не поглеждала към Р..
В хода на разпита потвърждава, че през цялото време от гр. Гоце Делчев до
настъпване на инцидента в гр. София не се е обърнала, за да провери как е
детето. Вместо това питала бабата, която седяла до Р.. Нямало причина да се
обръща – Р. била малка и спяла през цялото време. Знае, че в кошчето имало
колани за фиксиране и Д. всеки път фиксирал Р. към кошчето. Обичайно столчето
било обръщано с лице на детето към предната седалка. След инцидента
свидетелката била в безсъзнание. Когато дошла в съзнание детето вече било в
ръцете на баща му. Тя не се обърнала, за да види какво става на задната
седалка. Не знае дали е давала показания в наказателното производство. Същевременно
в протокол по НОХД 2319/18г., приет по делото по вече изложените аргументи за
установяващ неизходни за страната факти, е видно, че Д.М. е дала показания
както в рамките на досъдебното производство, така и на проведеното открито
съдебно заседание на 09.11.2018 г. пред СГС. Свидетелката е заявила, че кошчето
било хванато с колана на колата, за да не мърда и да не падне. То било от
детска количка и нямало колани и приспособления за закачване. Било разположено
по дължина на седалката, зад шофьорското място. Главата на детето гледала към
вътрешната част на колата, а самото дете било разположено по дължина на
кошчето.
Въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства по делото е изготвена Комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза от
вещите лица: д-р А.М. (съдебен медик), д-р А.Б. (детски неврохирург) и инж. К.Г..
Доколкото отговорите на инж. Г. по допуснатите основна и допълнителна автотехнически експертизи във връзка със съпричиняването съвпадат, ненеужно
е повторното им излагане.
Експертите отговарят, че използваното
кошче от детска количка за Р. Д. при процесното ПТП
не е отговаряло на нормативни изисквания: ИКЕ на ООН, на Наредба по чл. 138,
ал. 4 относно одобряване типа на нови моторно превозни средства по отношение на
обезопасителните колани и на системите за
обезопасяване и за одобряване типа на обезопасителните
колани и системи за обезопасяване или на Правило № 129 на Икономическата
комисия за Европа на Организацията на обединените нации. То не е било подходящо
за обезопасяване на детето при пътуване в лекия автомобил. От съдебномедицинска
гледна точка в поставените диагнози на Р. Д. не са описани контактни увреждания
от поставено обезопасяване по време на ПТП и от там не може да се направи
аргументиран извод дали изобщо е било в детско столче, или не. В приетия фотоалбум
от оглед на местопроизшествие се вижда снимка с детско столче разположено на
задна лява седалка по надлъжната ос на автомобила. На Р. Д. са поставени
диагнози: „....контузия на мозъка; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки; малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; счупване на лявата
теменна кост на черепа;двустранни следтравматични хидроми под твърдата мозъчна обвивка...“ Изрично в
медицинската документация е посочено, че при постъпването в болницата детето е
било без видими и анамнестични данни за травма на
главата. От посочените диагнози единствено може да са направи извод, че
получената закрита черепно-мозъчна травма се дължи на удар с или върху твърд
тъп предмет с контакт лявата теменна област на главата, където е описано
счупване на теменната кост. При ПТП, автомобилът, в който се е возело детето е
ударен отзад от л.а. „Мерцедес“, движещ се с по-голяма скорост. При тези данни
возещо се дете на столче на задна лява седалка ще политне назад, ако не е
фиксирано. Ако в момента на ПТП детето е било фиксирано в столчето, както е
разположено на снимката, то при това политане назад не би се получила травмата
на главата. Това мотивира извода на вещите лица, че в момента на ПТП детето не
е било фиксирано, ако се е возело в столчето. Липсата на мекотъканни
увреждания в областта на главата на детето може да бъде обяснено от една страна
с наличието на преграда между главата и удрящата повърхност (напр. наличие на
шапка), а от друга и травма с контакт в меката част на седалките на автомобила
около мястото където се е возело детето. Ако детето е било фиксирано с ремъците
на детско столче и самото столче закрепено със заден обезопасителен
колан, детето не би ударило главата си в твърд тъп предмет от интериора на
автомобила и не би се получила такава травма като установената при него. Детето
се е ударило в части от интериора на автомобила, но следва да се отчете, че около
мястото където е седяло няма деформирани и навлизащи към купето части от
интериора на автомобила.
Общото при всички използвани столчета за
деца е изискването за закрепването им към седалката на автомобила и
„обездвижване“ на детето в обезопасителното средство.
Системата на обезопасяване на деца под 10 кг - бебета представлява столче/кошница
с колани. Системата колани, придържащи бебето към столчето, могат да бъдат с
три точково захващане или пет точково захващане. Захващането на столчето към
автомобила може да се осъществи, чрез твърда връзка към задната седалка, ако
автомобилът е оборудван фабрично (ISOFIX), или със захващане на
столчето с хоризонталната част на триточковия стандартен колан на задната
седалка на автомобила. В цитираните единни предписания относно одобрението на
устройства за обезопасяване на деца пътници в моторни превозни средства (“системи
за обезопасяване на деца“) не се третира въпросът за поставянето на обезопасителното средство по посока на движението на МПС
или обратно. Дава се само предпочитание, както и от производителите на обезопасителни средства, че за деца до 1 година и 3 месеца,
същите да се монтират обърнати в посока обратно на движението на МПС. Закрепването на столчетата към седалката на
автомобила се извършва с колан, лента или други гъвкави системи. Производителите
на детски столчета осигуряват и необходимите средства за закрепването им към
автомобила и на детето към столчето. Ето защо според експертите закупено и
използвано детско обезопасително столче със
елементите за закрепване, предлагано от производители, се приема, че отговаря
на техническите и санитарни изисквания към тях и тези изисквания са достатъчни
за обезопасяване на ползващите го.
Експертите отбелязват, че по делото не са
приложени данни относно вида и спецификациите на столчето: производител;
отговаря ли на изискванията за обезопасяване за деца от група „0“. Обстоятелството,
че след произшествието кошницата се е обърнала, води към възможните изводи, че:
1. не е било възможно кошницата да бъде укрепена поради поставянето й надлъжно
върху седелката; 2. не е била надеждно укрепена към
седалката на автомобила с предвидените и други допълнителни средства; 3. към
кошницата не имало необходимите средства за обезопасяване: колани, ленти и
други гъвкави елементи; 4. не е използавна защитна
преграда като вариант за обезопасяване. В обобщение: към момента на ПТП бебето Р.
Д. не е поставена в система за обезопасяване за деца от група „0“ пълен клас.
Характерно за децата в кърмаческа
възраст е големият относителен дял (като маса) на главата спрямо тялото,
високата разтегливост на връзките между прешлените, както и слабо развитата
мускулатура на врата с недобре изграден волеви контрол. Друга особеност от
значение по случая е наличието на известна подвижност на отделните кости на
черепния свод една спрямо друга.
Според експертите ако се приеме да е
налице правилно обезопасяването на детето в добре закрепено към автомобила
детско столче, обърнато с гръб към посоката на движение (както се препоръчва от
повечето производители), и фиксиране на тялото на детето с колани за триточкова
или петточкова фиксация –
при установения механизъм на ПТП се очаква рязко придвижване на тялото на
детето напред по посока на удара с изоставане на главата предвид липсата на фиксация и последващо догонващо
движение на главата по типа на т.нар. „камшичен
удар“, с рязко спиране в облегалката на детското столче. Към резките линейни
ускорения и спирания се добавят и ротационни (ъглови) такива, както предвид
ексцентричността на удара с последващо завъртане на
колата, така и поради непредвидимата към момента на удара позиция на главата на
детето.
Според вещите лица посочените фактори
създават условие за травми на две нива: 1. Шийна
травма, с възможни увреди на шийните прешлени и на
връзките между тях и между прешлените и черепа. Възможни последици от такава
травма включват увреждане на гръбначния мозък и нервните коренчета на това ниво
с нарушване на функциите им с последствия нарушена в
различна степен двигателна дейност за горни и долни крайници, нарушена
сетивност, вкл. до спиране на дихателната дейност и смърт. 2. Закрита
черепно-мозъчна травма. Предвид обичайното тапициране на детските столчета и
при липса на други твърди предмети в тях, е намалена вероятността да се получи
счупване на костите на черепния свод. От друга страна различните биомеханични
характеристики на тъканите на костите, на мозъчната субстанция и на
гръбначномозъчната течност, заедно с посочената по-горе подвижност на черепните
кости създават условия за развитие на контузионни
огнища, както и на разкъсване на вътречерепни съдове
с развитие на субдурални и субарахноидни
кръвоизливи.
Конкретната тежест на тези увреди е трудно
да се предвиди, доколкото зависи от множество фактори ( вкл. тапицерия на
детското столче, облекло на детето, степен на хидратираност
на организма на детето към момента на травмата и др.), но предвид скоростта на
автомобилите при удара г механизма на ПТП може да се очаква получените травми
да са със значителна тежест.
В заключение експертите посочват, че ако
детето е било фиксирано с ремъците на детско столче и самото столче закрепено
със заден обезопасителен колан, то не би ударило главата
в предмет от интериора на автомобила и не би се получила такава травма като
установената при Р. Д..
В съдебно заседание експертите допълват,
че при инерционната сила при процесното ПТП
предпазните устройства за задържане на кошчето не предизвикват скъсвания,
откъсвания и т.н. Самите те не могат да нанесат травми. Фабрично коланите са с
широчина 4-5 см. По делото обаче не са описани никакви увреждания по тялото на
детето в резултат на досег с коланите. Коланите задържат рамената и кръста,
главата остава свободна. Травмата при Р. е от удар в горната част на главата –
където е счупването, не е отзад на тила. Никъде не са описани травматични
увреждания по кожата на главата и поради това вещите лица заключават, че е
имало преграда между главата на детето и мястото на удара. Ударът е поет от
задната седалка и гърба на столчето и по тази причина няма описани наранявания
при приема в болницата. Вещите лица подчертават, че констатираните травматични
увреждания, описани в комплексната експертиза, е нямало да се получат при
правилно фиксиране на детето, особено по начин, описан от свидетелката М.. Т.е.
не биха били получени контузия счупване на лява теменна област, травматичен
кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, малък кръвоизлив под твърда мозъчна
обвивка и развитите по-нататък двустранни следтравматични
хидроми. В този смисъл и последващите
усложнения в процеса на лечение на ЧМТ също не биха настъпили. Линейното
счупване в теменната област не може да се получи от удар в самото столче.
Темето е най-отгоре и практически няма къде да се удари. Счупването на темето е
изключително рядко. Не може да се получи счупване и от разклащане напред и
назад и удар във фиксирано столче, особено ако то е тапицирано. Няма начин
счупването да е резултат и от ротационно въздействие. Счупването не може да се
получи и при пресичане на две тела (това на бабата на ищцата), доколкото те
имат една и съща посока на движение и не се пресичат. Най-силен е инициалният
удар отзад, поради който тялото е политнало назад. Следващите инерционни сили
са много по-слаби, за да може да спре автомобилът.
При така приетите за установени факти,
съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. №*******, управляван от Р.С.. В това си качество
той е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които
последният би отговарял по българското законодателство. Този риск ответникът е
носел в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо
основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото
превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият
състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди, наличие
на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, се
доказват събраните по делото доказателства.
На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. С
присъда от 15.02.2019 г. по НОХД № 2319/18г. на Софийски градски съд,
потвърдена в рамките на осъществения инстанционен
контрол, е прието, че в условията на независимо съизвършителство
виновно Р.С.С. и Д.Д.Д. са
нарушили правилата за движение и в резултат на настъпилото ПТП в пряка
причинно-следствена връзка Р.Д. Д. е претърпяла тежка
телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма: счупване на теменната
кост на черепа в ляво; контузия на главния мозък с малък хематом под твърдата
мозъчна обвивка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки с
посттравматична епилепсия. На базата на тази травма са се развили и двустранни хидроми под твърдата мозъчна обвивка, наложили оперативна
намеса. Прието е, че Р.С.С. е извършил нарушение на
правилото на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, а Д.Д.Д. – на
правилото на чл. 25, ал. 1 НК. Съдът съобразява, че при съпричиняване
по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка
"Гражданската отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо
увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната
сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент (Решение № 52 от 28.05.2019 г. на ВКС по т. д. №
1497/2018 г., I т. о., ТК). Ето защо извън предмета на настоящия иск с правно
основание чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) е определянето на приноса на всеки един от
независимите съизвършители за настъпване на
вредоносния резултат.
Съдът намира, че наред с констатираната в
рамките на наказателното производство степен на увреда
на Р. Д. дължи да съобрази и констатациите на вещите лица по приетите
комплексна съдебномедицинска експертиза и съдебнопсихиатрична експертизи. От
заключенията се установява, че в резултат на процесния
инцидент тежката ЧМТ е довела до последващо развитие
на дълбока умствена изостаналост, изискваща грижи и лечение (F73.1), спастична асиметрична
тетраплегия G82.4., други видове генерализирана епилепсия и
епилептични синдроми - симптоматичен синдром на West
с преход към синдром на Lennox-Gastaut (G82.4G40) и посттравматична
хидроцефалия, състояние след трикратни корекции на вентрикулоперитонеалната анастомоза
поради инфекции на клапната система, състояние след
мозъчна конузия с фрактура на лява париетална кост, двустранни субдурални
хигроми, повече вляво фронтопариетотемпорално
(G91.3).
По
възражението за съпричиняване.
Съдът намира за основателно наведеното от
ответната страна и от третото лице помагач възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата по следните съображения.
Според правилото на чл. 137б, ал. 1 т. 1 ЗДвП и чл. 137 в ЗДвП когато
дете с тегло под 10 кг. е пътник в лек автомобил то следва да използва система
за обезопасяване от група „0“, като
същата може да бъде от пълен или непълен клас в зависимост от начина на
закрепване към автомобила. Чл. 137г ал. 2 ЗДвП поставя изискване за монтиране
на системата за обезопасяване в съответствие с изискванията на производителя. Общото
за всяка една от тези системи (пълен/непълен клас) е изискване за прикрепване
на системата за обезопасяване към автомобила и последващо
осигуряване на детето в съответната система чрез ползване на предпазни колани.
Изпълнението на тези задължения от страна
на съответния пътник не се презумира, ето защо съдът
е възложил в тежест на ищцовата страна да докаже
положителния факт на съблюдаване на законоустановените
предписания.
За установяване на противоречивите
твърдения на страните по спора по делото са събрани писмени, гласни и
веществени доказателства, както и е приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, чийто изводи съдът намира за обосновани
и кредитира, въпреки оспорването от страна на ищцата.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелката Д.М. в частта, касаеща
съпричиняването. Житейски неправдоподобно е да се
приеме, че свидетелката, която е и майка на Р. Д., е пътувала в автомобила със
своето дете и от момента на качването в автомобила в гр. Гоце Делчев, през
целия период на пътуването, вкл. спирането на „ОМВ“ бензиностанция и последващо пътуване до настъпване на процесния
инцидент – тя не се е обръщала и не е възприела как е детето, респ. не знае
дали и как същото е било осигурено по време на пътя. Дадените пред настоящия
съд показания противоречат на споделеното от свидетелката по НОХД 2319/18 г., като при проведения разпит
свидетелката е заявила неизгодния факт, че кошчето е било от количка и е нямало
колани и приспособления за закачане. Извънсъдебно признание в този смисъл е
налице и от страна на Д.Д., който при първия разпит
при образуваното досъдебно производство е заявил, че след инцидента кошчето на Р.
е било обърнато и Р. е се намирала на задната седалка на автомобила. За да
прецени достоверността на противоречивите изявления на родителите на ищцата
съдът взема предвид и приетата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Трите вещи лица са категорични в
становището си, че ако Р. е пътувала в детско столче, прикрепено с колани към
седалката на автомобила и на самото дете са били поставени колани (триточкови)
докато е лежало в столчето, не би била възможна фрактура на черепа в лява
теменна област. Няма данни за навлизане на части на купето на автомобила,
невъзможно е съприкосновение с чуждо тяло (това на починалата В.И.). Няма данни
за скъсване на колани, нито са описани следи от колани по тялото на детето. Ето
защо единствен правдоподобен механизъм е изпадането на Р. Д. извън
кошчето/столчето, в което е била превозвана, поради преобръщане на последното в
резултат на процесното ПТП.
Между страните е спорно и дали нарушението
на цитираните правила следва да се отчете като съпричиняване,
доколкото пострадалата е била на 2,5 месеца към датата на процесния
инцидент. Процесуалният представител на ищцата сочи, че доколкото детето няма
правно валидна воля – не може да носи отговорност за своите
действия/бездействия.
Съгласно задължителните указания по
тълкуване на закона, дадени с Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на
ВС, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не и на вина. Настоящият съдебен състав е запознат с
противоречивата съдебна практика по приложението на чл. 51 ЗЗД.
Следва да бъде споделена тази практика,
съответстваща на законовата разпоредба и на цитираното постановление. Приема
се, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал.
2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са
правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди (Решение № 44/26.03.2013 година по т. д. № 1139/2011г. на ІІ ТО, Решение
№ 165 от 26.10.2010 г. по т. д. №93/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 533/30.10.2017
год. по т.д. № 1321/2017 год. І ТО).
Съдът отчита изводите на вещите лица, че
настъпилата ЧМТ и последващите усложнения не биха се
получили при изпълнение на законоустановените
изисквания за използване на обезопасителна система,
фиксирана към седалката (без значение от ориентацията), както и осигуряване на
детето в системата чрез поставяне на колани. Ето защо отчитайки изключителното
значение на факта на нарушението за настъпване на вредоносния резултат съдът
определя приноса на пострадалата на 80%.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието
"справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен
период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това
фактически и психологически последици за увредения (Постановление N 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът следва да
съобрази и икономическите условия в държавата в периода на настъпване на
вредите, чиито обективен белег са и определените от закона лимити на
отговорност на застрахователя. Неоснователно се явява възражението на третото
лице-помагач, че така определените лимити не следва да се отчитат, тъй като при
нисък жизнен стандарт в България лимитите на отговорността на застрахователя
многократно надхвърлят тези в редица западни държави.
В невръстна детска възраст ищцата е
претърпяла 8 операции и е била многократно хоспитализирана за периода от ПТП до
18.08.2019 г. (10 хоспитализации).
Съдът отчита изводите на вещите лица, че
причинените на Р. Д. увреждания са тежки, инвалидизиращи
и необратими в резултат на тежка органична мозъчна увреда.
Тези увреждания изискват непрекъснати грижи и лечение с различни антиепилептични медикаменти. Наличието на поставена поставената
вентрикулоперитонеална клапна
система е свързана с доживотен риск, както от нови инфекции, така и от остра малфункциг/с възможен смъртен изход. Р. Д. е препоръчително
да се намира на място в близост до болница, с оглед необходимостта от
своевременна реакция при запушване. Всичко това води до съществено нарушаване
качеството на живот на Р.Д. Д.. Тя не може да върви
самостоятелно, да се храни, да контролира тазовите резервоари, което обективно
води до дискомфорт и нужда от постоянно ползване на
пелени, не може да говори, когнитивното й развитие според вещото лице психиатър
е в регрес до степен тежка умствена изостаналост. Както вещите лица детски
невролог и неврохирург, така и детския психиатър не дават оптимистични прогнози
за възстановяването на Р. от причинените увреди. Тя не би могла да посещава
детска градина или училище като присъствието й там се определя от психиатъра
като рисково, вкл. поради наличието на вентрикулоперитонеална
клапна система и евентуалното й засягане от трети
лица. Това води до извод, че животът на Р. Д. в бъдеще ще продължи да е зависим
от помощта на родителите й или на трето лице, като не може да се очаква същата
след определен период от време самостоятелно да извършва трудова дейност или по
друг начин да се реализира в живота, да играе заедно със своите връстници, да е част от приятелски кръг, да има активен
социален живот.
Като се вземат предвид тези обстоятелства,
съдът приема, че претендираното от ищеца обезщетение
от 1 000 000 лв. е справедливо, като при
съобразяване на определения процент съпричиняване
искът следва да бъде уважен за сумата от 200 000 лв. Искът за имуществени вреди
е основателен за сумата от 6141,30 лв., а при съобразяване на съпричиняването следва да бъде уважен за сумата от 1228,26
лв. Върху така посочените суми застрахователят дължи заплащане на законна лихва
считано от 11.06.2016 г.
По разноските:
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК
ищцата не дължи заплащане на разноски.
На основание чл. 38 ЗАдв.
ответникът следва да заплати на адв. Р.И.М.
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на 2832,27
лв. с ДДС.
Съобразно отхвърлената част от иска ищецът
следва да заплати на ответника разноски в общ размер 949,50 лв., в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното
дружество следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 4849,13
лв., както и депозити за вещи лица в размер на 325лв.
Мотивиран от горното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Д.О.з.“ ЕАД,
ЕИК*****да заплати на Р.Д. Д., ЕГН **********, действаща чрез родител и
законен представител Д.Д.Д., ЕГН **********, IBAN ***. 226 КЗ (отм.) вр.
§ 22 ДР КЗ по повод ПТП, причинено на 11.05.2016 г. виновно от водача на л.а.
„Мерцедес“ с рег. №******Р.С., чиято гражданска отговорност като водач на
автомобил е застрахована от ответното дружество (и което е причинено в
условията на независимо съизвършителство с Д.Д.Д. като водач на л.а. „Фолксваген“ с рег. № *******):
- неимуществени
вреди в размер на 200 000
лв., ведно със законната лихва считано от 11.05.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 1 200 000 лв.;
- имуществени
вреди в размер на 1228,26 лв.,
ведно със законната лихва считано от 11.05.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 7225,34 лв.
ОСЪЖДА
„Д.О.з.“ ЕАД,
ЕИК*****да заплати на адв. Р.И.М. на основание чл. 38 ЗАдв.
сумата от 2832,27 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА
„Д.О.з.“ ЕАД,
ЕИК*****да заплати на Софийски
градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 5174,13 лв. – държавна такса и
разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА Р.Д. Д., ЕГН **********, действаща чрез
родител и законен представител Д.Д.Д., ЕГН **********
да заплати на „Д.О.з.“ ЕАД,
ЕИК*****на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК
сумата от 949,50 лв. –
разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на ответника „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *********.
СЪДИЯ: