МОТИВИ към НОХД №622/2013 г.:

Обвиненията са против подсъдимия Т.Г.Б. *** за престъпления по чл.316 във връзка с чл.308 от НК и по чл.212, ал.4 във връзка с ал.2 от НК.

Подсъдимата се обвинява в това, че на 03.10.2007 г. в гр.Пазарджик съзнателно се е ползвала от следните неистински официални документи:

- нотариално удостоверяване на подписите, положени от Т.Г.Б. и М.Т.Б. в пълномощно с рег. №4618 от 02.10.2007 г., извършено от Юлия Ваклинова – нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под №436;

- нотариално удостоверяване на подписа, положен от М.Т.Б. в декларация по чл.25, ал.7 във връзка с чл.25, ал.2 от ЗННД с рег. №4619 от 02.10.2007 г., извършено от Юлия Ваклинова – нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под №436;

- нотариално удостоверяване на подписа, положен от М.Т.Б. в декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с рег. №4620 от 02.10.2007 г., извършено от Юлия Ваклинова – нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под №436;

- нотариално удостоверяване на подписа, положен от Т.Г.Б. в декларация по чл.25, ал.7 във връзка с чл.25, ал.2 от ЗННД с рег. №4621 от 02.10.2007 г., извършено от Юлия Ваклинова – нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под №436;

- нотариално удостоверяване на подписа, положен от Т.Г.Б. в декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с рег. №4622 от 02.10.200 7г., извършено от Юлия Ваклинова – нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под №436, като е представила тия документи пред Веселина Гагова - нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под №071, за да бъде съставен нотариален акт за договорна ипотека под №88, том V, нот. д. №5768, вх. рег. №8034/03.10.2007 г. по регистъра на СлВп при РС – Пазарджик, и от нея за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, във връзка с чл.308, ал.1, във връзка с чл.2, ал.1 от НК.

Подсъдимата Т.Г.Б.  се обвинява и в това, че на 03.10.2007 г. в гр.Пазарджик, чрез посредственото извършителство на Веселина Гагова – нотариус в района на РС Пазарджик, вписан в Нотариалната камара под №071, е съставила официален документ с невярно съдържание – нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №88, том V, нот. дело №5768/2007 г., вх. рег. №8034 от 03.10.2007 г. по описа на СлВп при РС – Пазарджик, в който е посочено невярно, че Т.Г.Б. е пълномощник на М.Т.Б. и Т.Г.Б., имаща правото да учреди договорна ипотека в полза на „Банка ДСК” ЕАД върху техните 5/6 идеални части от апартамент, находящ се в гр.Пазарджик, ул.„Генерал Г.”, №16, ет.4, ап.17, ведно с избено помещение №3 и 3,24 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с която да се обезпечи кредита на Г.В.Д. в размер на 35 000 лв., като чрез този документ обвиняемата съзнателно е дала възможност на Г.В.Д. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери – 35 000 лв., предоставени му на 05.10.2007 г. от „Банка ДСК” ЕАД, клон Пазарджик по договор за ипотечен кредит от 01.10.2007 г. – престъпление по чл.212, ал.4, във връзка с ал.2 от НК.

Подсъдима та Т.Б. не се признава за виновна по предявените й обвинения, но дава подробни обяснения за фактическите обстоятелства.

Представителят на Районна прокуратура поддържа обвиненията, така както са предявени и моли наказанието да се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

В началото на 2005 г. подсъдимата Т.Б., тогавашният й съпруг Валентин Д. и синът им Г.Д., които до този момент пребивавали в САЩ, се завърнали в България и се настанили да живеят в дома на свидетелката М.Б. – майка на подсъдимата, представляващ апартамент №17 в гр.Пазарджик, на ул.„Генерал Г.” №16, ет.4. Докато и двамата родители на подсъдимата Б. били живи, те притежавали този имот в съсобственост при условията на съпружеска имуществена общност. След смъртта на баща й Г.Б., собствеността се разпределила по правилата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН. Така в дял на свидетелката М.Б. останали 4/6 идеални части, а подсъдимата и нейният брат – свидетелят Т.Б., получили по 1/6 идеална част от апартамента.

   През 2006 г. подсъдимата и членовете на нейното семейство започнали да се държат враждебно към свидетелката М.Б.. Първоначално й забранили да се храни с тях на една маса, а на 02.11.2006 г. Г.Б. й нанесъл побой. Станало ясно, че нейното присъствие в апартамента е нежелано и трябва да го напусне. Затова на горепосочената дата тя се преместила да живее при сина си – свидетеля Т.Б.. Отношенията между нея и семейството на дъщеря й се влошили трайно и те спрели да общуват за години напред.

През м.септември 2007 г. Г.Б. решил да изтегли банков кредит. За тази цел на 24.09.2007 г. той подал молба в „Банка ДСК” ЕАД, гр.Пазарджик. Същата била разгледана от свидетеля Г.Г., който към оня момент заемал длъжност „специалист продажби” в банката. Молбата била одобрена и на 01.10.2007 г. страните подписали договор за ипотечен кредит в размер на 35 000 лв. Станало ясно, че за да се платят парите по договора, кредитът трябва да бъде обезпечен с ипотека върху недвижим имот. Г.Б. и родителите му не разполагали с такъв, а поради влошените отношения между подсъдимата и останалите съсобственици на апартамента на ул.„Генерал Г.” №16, ет.4, било ясно, че те няма да ипотекират своите 5/6 идеални части от него в полза на банката. Затова по неустановен при разследването начин подсъдимата се снабдила с неистинско пълномощно, уж дадено й от свидетелите М. и Т.Б., с което те я упълномощавали да ги представлява пред нотариус и от тяхно име да учреди ипотека върху жилището. Документът носел и нотариално удостоверяване на подписите на упълномощителите, под рег. №4618 от 02.10.2007 г. по регистъра на Юлия Ваклинова – нотариус с район на действие Районен съд Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под №436. То също било неистинско. Подсъдимата се снабдила още с неистински декларации по чл.25, ал.7 във връзка с чл.25, ал.2 от ЗННД от името на свидетелката М.Б., както и с такива декларации от името на свидетеля Т.Б.. Те също имали неистинско нотариално удостоверяване на подписа на декларатора с поредни №№4619, 4620, 4621 и 4622 всички от 02.10.2007 г. по регистъра на нотариус Юлия Ваклинова.

С цел да се разкрие по-трудно произходът на тези документи при евентуална проверка от нотариуса, който щял да изповяда ипотеката, върху тях били поставени действително съществуващи номера от регистъра на нотариус Ваклинова. За да се снабдят с тях, на 02.10.2007 г. подсъдимата Б. и съпруга й Валентин Д. се явили в нотариалната кантора на Ваклинова и съставили същите по вид документи като неистинските, но изхождащи от тяхно име и даващи право на свидетелите М.Б. и Т.Б. да ипотекират апартамента на ул.„Ген. Г.” №16. Те нямали никаква правна стойност, защото Валентин Д. дори не бил съсобственик с останалите три лица, за да упълномощава някого да се разпорежда с имота. Но целта на подсъдимата била сходните документи да бъдат отбелязани в регистъра на нотариус Ваклинова и върху тях да се постави подписът и печатите на нотариуса, за да се използват те при изготвянето на неистинските. Тези нотариални реквизити били сканирани от неустановено лице и отпечатани чрез цветен принтер върху неистинските документи. Така последните били готови за използване.

На 03.10.2007 г., по предварителна уговорка с представител на „Банка ДСК” ЕАД, подсъдимата Т.Б., кредитополучателят Г.Д. и представителят на банката се явили в кантората на Веселина Гагова – нотариус с район на действие, района на РС Пазарджик, вписан в Нотариалната камара под №071, за да състави нотариален акт за учредяване на ипотеката. Пред нотариуса подсъдимата заявила, че представлява останалите собственици на ипотекирания апартамент, представяйки неистинското пълномощно и четирите броя декларации от свидетелите М. и Т.Б.. Въз основа на представените документи, нотариусът съставил искания от страните нотариален акт и в него удостоверил, че подсъдимата има качеството на пълномощник спрямо останалите собственици и от тяхно име учредява договорна ипотека в полза на „Банка ДСК” ЕАД върху апартамента на ул.„Ген. Г.” №16 за обезпечава вземането на банката към Г.Д., произтичащо от ипотечен кредит в размер на 35 000 лв. Така направеното удостоверително изявление на нотариуса било невярно, защото подсъдимата нямала мандат да представлява свидетелите М. и Т.Б. по ипотечната сделка. По правилата на чл.26 от ЗЗД ипотеката била недействителна по отношение на притежаваните от тези двама свидетели 5/6 идеални части от имота. Това обаче знаела само подсъдимата. От външна страна сделката изглеждала редовна и за това съдия по вписванията вписал съставения нотариалния акт в имотния регистър под №88, том V, нот. дело №5768/2007 г., вх. рег. №8034 от 03.10.2007 г. по регистъра на СлВп при РС Пазарджик.

На следващия ден свидетелката И.Д. – юрисконсулт на банката, взела екземпляр от вписаната ипотека и удостоверението за тежести, в което тя била отразена, и го предала на свидетеля Г.Г.. Задължение на последния било да се увери, че са изпълнени всички вътрешни изисквания на банката за отпускането на кредита. Именно той бил длъжностното лице, което трябвало да разреши превеждането на парите по сметката на кредитополучателя Г.Д.. За да направи това, той трябвало да се увери, че са учредени всички поискани от банката обезпечения. Въз основа на предоставения му нотариален акт за договорна ипотека с невярно съдържание свидетелят Г. приел, че това изискване е изпълнено и на 05.10.2007 г. съставил „инспекторско нареждане” до счетоводния отдел на банката, с което разрешил цялата сума от 35 000 лв. да постъпи в сметката на кредитополучателя Д.. С една част от парите последният погасил стари свои задължения към други банки, а остатъка от 22 561,80 лв. изтеглил в брой. От цялата получена сума – представляваща главница по кредита, Г.Б. върнал на банката само 638,56 лв. и спрял да плаща.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите М.Б., Т.Б., Г.Г., И.Д., проведената по реда на чл.143 от НПК очна ставка между подсъдимата Т.Б. и свидетелят Т.Б., заключенията на психиатричните, почерковата, техническата експертизи, заключението на експертизата за изследване на документ, както и писмените доказателства приложени по делото.

Предмет на документните престъпления е този документ, който представлява конкретно писмено изявление и съдържа факти или обстоятелства, или твърдения за съществуването на факти или обстоятелства, които имат правно значение.

Предмет на първото обвинение са 5 бр. документи, а именно пълномощно с рег. №4618 от 02.10.2007 г., с упълномощители М.Б. и Т.Б., декларация по чл.25, ал.7 във връзка с чл.25, ал.2 от ЗННД с рег. №4619 от 02.10.2007 г. от името на М.Б., декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с рег. №4620 от 02.10.2007 г. от името на М.Б., декларация по чл.25, ал.7 във връзка с чл.25, ал.2 от ЗННД с рег. №4621 от 02.10.2007 г. от името на Т.Б. и декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с рег. №4622 от 02.10.2007 г. от името на Т.Б., в частта им на нотариалната заверка от Юлия Ваклинова – нотариус в района на РС Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под №436, в която част от страна на нотариуса е удостоверена достоверността на подписите на лицата посочени, като автори на документите, а на пълномощното и достоверността на съдържанието.

В тази си част, на нотариалната заверка, тъй като се съставя от длъжностно лице в кръга на службата му и по установен ред и форма, документите са официални по смисъла на чл.93, т.5 от НК. Тези документи според вида са и удостоверителни.

При съставянето на тези документи, в частта на нотариалната заверка, задължение на длъжностното лице е да отразява истината при съставяне на удостоверителния документ, а в конкретния случай да удостовери с печата и подписа си, че лицата, автори на частните документи /пълномощно и декларации/ са се явили пред него и са положили подписа си под съдържанието на заявленията за упълномощаване и деклариране на правнозначими обстоятелства. Затова за истинността на тези документи, в частта на нотариалната заверка е от значение дали посоченият автор, в случая Нотариусът, вписан в Нотариалната камара под №436 с район на действие Районен съд Пазарджик е съставил /извършил/ нотариалната заверка за удостоверяване на подписите и съдържанието на иначе частните документи.

От заключенията на почерковата експертиза /л.74-83, т.ІІ от ДП/ и експертизата за техническо изследване на документ /л.143-160, т.І от ДП/ се установи категорично, че въпросните официални документи, т.е. в частта на нотариалната заверка са неистински. Това е така, тъй като става ясно, че формата на документа /щемпелния печат и кръглия печат/ и удостоверителното изявление за достоверност на подписите на съставителите на частните документи М.Б. и Т.Б., потвърдени с подписа на Нотариуса не са поставени от Нотариус Ваклинова, върху конкретните документи.

Видно е от почерковата експертиза, че ръкописният текст и цифри, положени в щемпелния печат на нотариус №436 Юлия Ваклинова в пълномощно №4618/02.10.2007 г., в декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД с рег. №4619 от 02.10.2007 г. от името на М.Б., в декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с рег. №4620 от 02.10.2007 г. от името на М.Б., в декларация по чл.25 от ЗННД с рег. №4621 от 02.10.2007 г. от името на Т.Б. и в декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с рег. №4622 от 02.10.2007 г. от името на Т.Б., са написани от Юлия Ангелов Ваклинова. Но текстовете и цифрите в щемпелния печат върху посочените документи не са положени с химикална паста. Същите са сканирани предварително, след което са принтирани върху документите.

Същото обстоятелство, а именно предварително сканиране от оригинални документи и последващо отпечатване чрез принтиране върху инкриминираните документи се отнася и за подписите на упълномощители, декларатор и нотариус, както и за щемпелния печат и кръглия печат на нотариуса върху всеки един от документите. Това се установява безапелационно от експертизата за техническо изследване на документ.

На следващо място за неистинността на пълномощното, а именно, че печатите текста и подписа от името на автора на документа – нотариус Ваклинова, не са поставени от нея на този документ е видно от  представеното Удостоверение №1532/26.06.2012 г. /л.72, т.І ДП/, в което нотариусът е удостоверил, че в общия регистър за 2007 г. под №4618/02.10.2007 г. е вписано удостоверяване: Удостоверяване на подписите на пълномощно на Т.Г.Б.-Донкова и Валентин Г.Д., с което упълномощават М.Т.Б. и Т.Г.Б. да учредят договорна ипотека по реда на ЗЗД, за сумата от 40 000 лв. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, кловн Пазарджик, съгласно договор за кредит между банката и Г.В.Д. върху следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр.Пазарджик, ул.„Генерал Г.”, №16, ет.4, ап.17, ведно с избено помещение №3 и 3,24 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Не е спорно по делото, че подсъдимата Т.Б. е представила инкриминираните документи пред нотариус Веселина Гагова, с район на действие РС Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под №071 при съставянето нотариален акт за договорна ипотека под №88, том V, нот. д. №5768, вх. рег. №8034/03.10.2007 г. по регистъра на СлВп при Районен съд Пазарджик. Въпросните документи в оригинал, намиращи се на съхранение в кантората на нотариус Гагова по нот. дело №1177/2007 г. по регистъра на Нотариуса бяха предявени в оригинал на страните, при представянето им от нотариус Гагова в съдебното заседание на 25.09.2013 г. Освен това видно от нот. акт за учредяване на договорна ипотека, същите са отразени, като представени от подсъдимата Т.Б..

Представянето на инкриминираните документи е било едно от необходимите условия за съставянето от страна на нотариуса на нотариалния акт.

 С представянето на пълномощното по предназначение пред нотариус Гагова, същото е било ползвано от подсъдимата, за да удостовери представителната си власт на пълномощник на другите двама съсобственици на ипотекирания недвижим имот. Необходимостта от нотариалната заверка върху това пълномощно, произтича от разпоредбата на чл.37 от ЗЗД, според която упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.

Нотариалната заверка на подписите върху декларациите, произлизащи от М.Б. и Т.Б. е била необходима, за да удостовери достоверността на декларираните обстоятелства, тъй като въпросните двама свидетели не са присъствали и взели лично участие в нотариалното производство.  

Спорния въпрос в този казус е относно субективната страна на деянието.

При престъплението по чл.316 от НК умисълът на дееца трябва да включва съзнанието, че ползва неистински документи, т. е. че отразеното в документите не отговаря на действителните факти и обстоятелства относно авторството на съставителя.

В своя защита подсъдимата даде обяснения, че инкриминираните документи й били предоставени от нейния брат – свидетелят Т.Б., като отрича да е знаела, че същите са неистински.

Съдът не кредитира тези обяснения, тъй като освен че са израз на защитната позиция на подсъдимата, като източник на доказателства остават изолирани от останалия доказателствен материал. Същите са в противоречие с показанията на свидетелите Т.Б., М.Б.. Освен това са крайно нелогични, което ги прави недостоверни.

И двамата свидетели независимо един от друг категорично заявяват в показанията си, че никога не са посещавали кантората на Нотариус Юлия Ваклинова и не са съставяли пълномощно и деклараци.

При предявяване на оригиналите на инкриминираните документи, свидетелите заявиха, че подписите за упълномощител и декларатор не са поставени от тях. Свидетелката М.Б. даде показания, че подписите на пълномощното и декларациите от нейно име са на нейната майка- Катерина Стойкова Стоянова, която била починала през 2002 г.  Подписите върху пълномощното и декларациите от името на свидетеля Т.Б. също не са полагани от него.

Свидетелят Б. даде ясни, последователни и конкретни показания, които поддържаше при проведената с подсъдимата очна ставка, че никога двамата не са разговаряли за ипотекиране на апартамента на ул.“Г.“ и не й е предоставил инкриминираните документи.

За да опровергае показанията на свидетеля Б., от страна на подсъдимата в писмена молба е поискана изготвяне на съдебно психиатрична експертиза с наведени твърдения, че свидетелят Б. страда от психиатрично заболяване.

Във връзка с това искане и в изпълнение на императивните изисквания на чл.144, ал.2, т.5 от НПСК е допуснатата и приета психиатрична експертиза.

Вещото лице дава заключение, че свидетелят Т.б. през 1197 г., 1999 г., 2006 г. и 2011 г. е прекарал 4 епизода на Параноидна шизофрения. Пристъпно-ремитетно протичане. Тези пристъпи са били лекувани в психиатрични болници, след което същият е изписван в еквивалент на психично здраве. Пристъпно-ремитетното протичане се характеризира с драматичен ход  на епизода и пълно възстановяване  след това без остатъчна симптоматика. През м.октомври 2007 г., през време на прегледа и през останалото време,  с изключение на времето  на хоспитализация Б. е бил в състояние на еквивалент на психично здраве. Имал запазена свидетелска годност и може да възприема фактите от значение за делото, както и дава достоверни показания за тях.

В заключението е посочено още, което експертът поддържа и съдебното заседание, че ако се допусне, че през инкриминирания период свидетелят Б. е бил психотичен, то с оглед характера на протичане на психотичния епизод, същият не би подписал никакъв документ, тъй като би възприел акта на поднасяне а подпис на какъвто и да е документ, като агресия спрямо личността си и би реагирал враждебно.

За достоверността на показанията на свидетеля Б., че не предоставял на подсъдимата инкриминираните документи, съдът съди и въз основа на логичния въпрос, който остана без отговор, кое е налагало документите изхождащи от самия Б., подписа в пълномощното в качеството на упълномощител и в декларациите, в качеството на декларатор, както и нотариалната заверка на тези документи да бъдат неистински, оформени както сочат експертизите, чрез първично сканиране и възпроизвеждане чрез цветен принтер.

Не на последно място за знанието на подсъдимата за неистинността на пълномощното, респективно декларациите сочи и явяването й, заедно със съпруга й пред нотариус Юлия Ваклинова, на датата 02.10.2007 г., фигурираща, като дата на нотариална заверка върху инкриминираните документи, където нотариусът нотариално е удостоверил подписите и съдържанието на пълномощно засягащо апартамента, предмет на ипотеката и вписано в регистъра на нотариуса под същия регистрационен номер 4618, който също е възпроизведен върху инкриминираното пълномощно.

При този анализ на доказателствата, по отделно и в тяхната съвкупност съдът категорично приема, че подсъдимата Т.Г.Б.  е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 във връзка с чл.2, ал.2 от НК, като на 03.10.2007 г. в гр.Пазарджик съзнателно се е ползвала от следните неистински официални документи:

- нотариално удостоверяване на подписите, положени от Т.Г.Б. и М.Т.Б. в пълномощно с рег. №4618 от 02.10.2007 г., извършено от Юлия Ваклинова – нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под №436;

- нотариално удостоверяване на подписа, положен от М.Т.Б. в декларация по чл.25, ал.7 във връзка с чл.25, ал.2 от ЗННД с рег. №4619 от 02.10.2007 г., извършено от Юлия Ваклинова – нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под №436;

- нотариално удостоверяване на подписа, положен от М.Т.Б. в декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с рег. №4620 от 02.10.2007 г., извършено от Юлия Ваклинова – нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под №436;

- нотариално удостоверяване на подписа, положен от Т.Г.Б. в декларация по чл.25, ал.7 във връзка с чл.25, ал.2 от ЗННД с рег. №4621 от 02.10.2007 г., извършено от Юлия Ваклинова – нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под №436;

- нотариално удостоверяване на подписа, положен от Т.Г.Б. в декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с рег. №4622 от 02.10.200 7г., извършено от Юлия Ваклинова – нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под №436, като е представила тия документи пред Веселина Гагова - нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под №071, за да бъде съставен нотариален акт за договорна ипотека под №88, том V, нот. д. №5768, вх. рег. №8034/03.10.2007 г. по регистъра на СлВп при РС Пазарджик, и от нея за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност.

В сега действащата редакция на чл.308 от НК /Дв. Бр.27/2009 г./ инкриминираните документи, като нотариални удостоверявания попадат в състава на ал., но към датата на деянието – 03.10.2007 г. е приложима разпоредбата на чл.308, ал.1 от НК, в чиито състав попадат въпросните документи.

Безспорно е, че инкриминираните пълномощно и декларации, в частта на нотариалната заверка, представляват официални документи, тъй като се съставят от нотариус-длажностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК в кръга на службата му и в определена форма. Но същите видно от почерковата експертиза и експертизата за изследване на документ, са неистински, тъй като не са съсътавени от лицето посочено, като нехен автор. С представянето на документите по предназначение пред нотариуса, изповядал сделката по учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, документите са били ползвани от подсъдимата.

От субективна страна деянието е осъществено чрез представянето на документите със ясното знание от страна на подсъдимата, че същите са неистински.

В този смисъл при извършване на деянието подсъдимата е действала при пряк умисъл, като е съзнавала всички обективи и субективни признаци на състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Възраженията на подсъдимата, че по отношение на това деяние е изтекъл давностният срок за наказателно преследване са неоснователни.

За това престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК е предвидено наказание до три години лишаване от свобода.

Съгласно чл.80, ал.1, т.4 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, каквото е настоящото.

Но съгласно чл.81, ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Видно от постановлението за образуване на досъдебно производство, че същото е образувано срещу подсъдимата Т.Б. за извършени престъплениия по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК на 04.09.2012 г., т.е. преди изтичането на пет годишния давностен срок. Освен това същата е привлечена, като обвиняем, за същото престъпление и за това по чл.212, ал.4 от НК на 03.10.2012 г., като и по този начин е прекъснат давностният срок за наказателно преследване.

За бъде осъществен в случая състава на чл.212, ал.4 във връзка с ал.2 от НК е необходимо подсъдимата лично или посредствено да е участвала в съставянето на документа, в случая с невярно съдържание и то с намерение в бъдеще да бъде използван за получаване от другиго на чуждо имущество без правно основание. Съставителя, в конкретния казус подсъдимата лично не получава чуждо имущество. Няма значение дали документът се използва от този, който го съставя, или от лицето, което получава имуществото. Следователно изпълнителното деяние се изразява в даването на възможност да се получи чуждо имущество без правно основание чрез посочения по-горе документ. Престъплението обаче е довършено едва в момента, когато след използване на документа и въз основа на него чуждото имущество бъде реално получено и същото е в големи размери.

Както се установи от всички събрани доказателства, в т.ч. и обясненията на подсъдимата, последната е представила пред нотариус Веселина Гагова, пълномощното, което както стана ясно от изложеното по-горе е неистинско, представяйки се за пълномощник на М. и Т.Б., разполагащ с права да учреди от тяхно име договорна ипотека върху процесното жилище.  По този начин подсъдимата Б. е въвела длъжностното лице-нотариус в заблуждение за качеството си на страна в нотариалното производство.

В резултата на това нотариусът е съставил нотариалния акт за договорна ипотека, в който е удостоверил невярно, че подсъдимата представлява останалите собственици на апартамента, предмет на ипотеката и от тяхно име дава съгласие той да служи като обезпечение по кредита на Г.Д..

Няма спор, че нотариалният акт се явява официален документ, тъй като изхожда от длъжностно лице по чл.93, т.1, б. „б” от НК и е съставен по ред и форма, предвидени в Глава 54 на ГПК. Но в същия са отразени неверни обстоятелства от съществено значение за действителността на материализираната в него сделка, а именно съгласието на всички собственици за налагане на тежест  върху съсобствения им имот.

В случая нотариусът е наказателно неотговорен, тъй като не е съзнавал фактите от състава на документното престъпление по чл.311 от НК.

 В този смисъл съставител на документа е именно подсъдимата Б., която при условията на посредствено извършителство, въвеждайки длъжностното лице в заблуждение го е мотивирала да отрази в официалния истински документ неверните данни. Това разбиране е застъпено, както в правната теория /вж. акад. Ал. Стойнов, Наказателно право, Особ. част, ст.145/, така и в съдебната практика /Постановление №8 от 28.XII.1978 г. по н. д. №5/78 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление №7 от 6.VII.1989 г. и Решение №5 от 08.02.1985г. по н.д. №677/84г. на ВС, ІІ н.о./.

Няма спор, че въпросният нот. акт за учредяване на ипотека е съставен по инициатива на подсъдимата и нейния син Г.Д., като обезпечение на договора за кредит, сключен на 01.10.2007 г., по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД е отпуснала на Г.Д. кредит в размер на 35 000 лв.

Нотариалният акт е съставен от подсъдимата, посредствено чрез нотариуса, именно с намерение в бъдеще да бъде използван за получаване от другиго на чуждо имущество. Това е така, тъй като според Общите условия на договора за ипотечен кредит, учредяването на договорна ипотека, като обезпечение на кредита е едно от главните условия за реалното получаване на отпуснатите парични средства. Според т.3.1. от Общите условия кредитът се усвоява след учредяването на обезпеченията, предвидени в договора за кредит, а в договора за кредит изрично е посочено, че кредитът се обезпечава именно с имота, предмет на ипотеката. В този смисъл учредяването на ипотеката върху апартамент №17, находящ се в гр.Пазарджик, ул.„Ген. Г.” №16, има значението на отлагателно условие за усвояване на паричните средства по смисъла на чл.25 от ЗЗД. Вярно е, че правното основание за отпускането на кредита е подписаният между кредитора и кредитополучателя договор, но същият няма да породи действие, т.е. реално осъществяване на предмета на договора, до сбъдването на условието. Следователно учредяването на договорната ипотека е съществен елемент от фактическия състав на кредитното правоотношение, без който същото не би проявило правните си последици.  

Видно от показанията на свидетеля Г. след разрешаването на кредита и подписването на договора за кредит, за усвояването на същия /т.е. „реалното теглене на парите“/ било необходимо изготвяне от него на „инспекторско нареждане за усвояване на сумата. Това инспекторско нареждане нямало да бъде издадено, съответно сумата да бъде отпусната без представяне пред него на договора за учредяване на ипотека.

В конкретния случай, след предявяване на съответните документи на свидетеля, същият даде показания, че той е изготвил и подписал инспекторското нареждане за реалното отпускане на сумата на кредитополучателя Д., след като му е бил представена от юриста на банката инкриминирания договор за ипотека.

В този насока са и показанията на свидетелката И.Д., работила към онзи момент на длъжността юрисконсулт към „Банка ДСК“ ЕАД и присъствала, като представител на банката при подписването на договора за учредяване на ипотека от 03.10.2007 г. Същата дава показания, че след като представила на кредитния специалист – свидетеля Г. набора от необходимите документ, в т.ч. и въпросния договор за ипотека средствата по кредита били реално усвоени от кредитополучателя Д., който в последствие спрял плащанията за погасяването му.

 При така установеното съдът приема, че подсъдимата Б., съставяйки чрез нотариуса, процесния нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, който акт е с невярно съдържание, с което същата е била наясно, е въвела свидетеля Г.Г. в заблуждение, че са изпълнени всички условия по договора за кредит от страна на кредитополучателя, при което договорът е проявил действие между страните и задължението на банката да плати по него е било изпълнено с реалното получаване на средствата от кредитополучателя. Именно поради това негово заблуждение, свидетелят Г. е наредил банката да плати на кредитополучателя Г.Б. договорените 35 000 лв.

По този начин подсъдимата Б. е дала възможност на друго физическо лице - сина си Г.Д. да получи чуждо движимо имущество без правно основание чрез посочения по-горе документ. Инкриминираният документ е създал привидното основание, че този който получава имуществото, има това право.

В случая престъплението е довършено, тъй като след използване на документа и въз основа на него чуждото, принадлежащо на „Банка ДСК“ ЕАД  имущество е реално получено.

Въпросното движимо имущество, а именно паричните средства в размер на 35 000 лв. е в големи размери, тъй като е превишавала над 194,45 пъти минимални работни заплати за страната, която към датата на деянието е била 180 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимата Т.Г.Б. е осъществила от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.212, ал.4 във връзка с чл.212, ал.2 от НК, като на 03.10.2007 г. в гр.Пазарджик, чрез посредственото извършителство на Веселина Гагова – нотариус в района на РС Пазарджик, вписан в Нотариалната камара под №071, е съставила официален документ с невярно съдържание – нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №88, том V, нот. дело №5768/2007 г., вх. рег. №8034 от 03.10.2007 г. по описа на СлВп при РС – Пазарджик, в който е посочено невярно, че Т.Г.Б. е пълномощник на М.Т.Б. и Т.Г.Б., имаща правото да учреди договорна ипотека в полза на „Банка ДСК” ЕАД върху техните 5/6 идеални части от апартамент, находящ се в гр.Пазарджик, ул.„Генерал Г.”, №16, ет.4, ап.17, ведно с избено помещение №3 и 3,24 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с която да се обезпечи кредита на Г.В.Д. в размер на 35 000 лв., като чрез този документ обвиняемата съзнателно е дала възможност на Г.В.Д. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери – 35 000 лв., предоставени му на 05.10.2007 г. от „Банка ДСК” ЕАД, клон Пазарджик по договор за ипотечен кредит от 01.10.2007 г.

Подсъдимата е действала умишлено, като е съзнавала всички обективни и субективни елементи на състава на престъплението, в т.ч. и квалифициращите и е искала настъпването на общественоопасните последици на същото.

По делото са приети съдебно-психиатрична и психиатрично-психологическа експертизи. Заключенията на въпросните експертизи са идентични, а именно, че подсъдимата Б. не е страдала и не страда от психиатрично заболяване. Преди по време и след извършване на деянията е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Физическото и психическото й състояние към настоящия момент й позволява да осъзнава естеството на извършеното, да може правилно да възприема фактите от значение за делото, да дава достоверни обяснения за тях, да участва във всички фази на наказателния процес, както и да организира защитата си.

При определяне вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимата Б. за извършените от нея деяния съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на деянието по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК, която е висока. Това престъпления, засягащи обществените отношения свързани правилното функциониране на държавния и обществения апарат.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има предвид начина на извършване с цел да бъдат използвани неистинските документи за осъществяване на второто престъпление.

Непосредствен обект на второто престъпление по чл.212 от НК са обществените отношения, осигуряващи условията за упражняване на правото на собственост върху движими вещи. Освен това то засяга и отношенията, свързани с със създаването и ползването на документи.

Обществената опасност на конкретното престъпление, извършено от подсъдимата Б. е изключително висока. Начина на извършване сочи на проявена престъпна упоритост за обмисляне и осъществяване на сложна схема, изискваща технически и юридически познания, каквито подсъдимата демонстрира. Като се вземе предвид, че и до момента отпуснатият без правно основание кредит, нараснал на сумата от 34 361,44 лв., заедно с лихвите не е погасен /видно от представеното писмо от ЧСИ рег. №828 в Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд Пловдив/ и че порочността на договора за ипотека не дава възможност на кредитора да се удовлетвори от стойността на ипотекирания апартамент, въпросното деяние, изпълнено с предумисъл и прецизност застрашава устоите на финансовата стабилност не само на конкретната финансова институция, но и на страната.

При преценката на обществената опасност на подсъдимата, съдът взе предвид характеристичните данни за същата, които са положителни.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни и изминалия сравнително дълъг период от извършване на деянията до реализиране на наказателната отговорност, а като отегчаващи – броя на използваните неистински документи, броя на заблудените длъжностни лица, в резултат на използваните документи, както и причинените неудобства и психологически негативи на майката и брата на подсъдимата в резултат на деянията. 

Затова при превес на смекчаващите вината обстоятелства за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции наложи наказание на подсъдимата Т.Г.Б. от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъплението по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК.

Като прецени данните за личността на подсъдимата и нейната висока обществена опасност, съдът счете, че за нейното поправяне и превъзпитание е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.61, ал.3 от ЗИНЗС, съдът постанови наказанието да търпи при първоначален „ОБЩ“ режим в затворническо общежитие от открит тип.

За реализиране на личната и генералната превенции за престъплението по чл.212, ал.4 във връзка с ал.2 от НК съдът наложи наказание на подсъдимата Т.Г.Б. при превес на смекчаващите вината обстоятелства от ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

При този размер на наказанието на основание чл.61, т.1 във връзка с чл.59, ал.1 от ЗИНС, съдът постанови същото да се търпи при първоначален „ОБЩ“ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Тъй като двете деяния са извършени в реална съвкупност, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на Т.Г.Б. едно общо наказание от ПЕТ ГОДИНИ ЛИЩШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Наказанието на основание чл.61, т.1 във връзка с чл.59, ал.1 от ЗИНС следва да се търпи при първоначален „ОБЩ“ режим в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл.59, ал.1, т.1 и 2 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимата Т.Г.Б. е била задържана в периода 03.10.2012 г. до 05.10.2012 г., както и времето през което спрямо нея е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест”, в периода 09.10.2012 г. до 16.10.2012 г.  

Съдът постанови веществени доказателства  - документи по опис, приложени в том І, л.229 от ДП; неистинските документи, предмет на престъплението по чл.316, във връзка с чл.308, ал.1 от НК, които се намират в архива на нотариус Веселина Гагова, съгласно чл.28, ал.4 от ЗННД да се отнемат в полза на държавата и да останат по делото.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК в тежест на подсъдимата Т.Б. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 1166,05 лева, от които 800,85 лв., платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик и 365,20 лв. платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: