№ 43
гр. Шумен, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500505 по описа за 2022 година
Производство по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивни жалби с вх. № 09878/ 01.11.2022 г. и вх. №
09879/01.11.2022 г., от С. М. С. и Р. А. А. от с. Климент, обл. Шумен, действащи чрез
пълномощника адв. Д. С. от ШАК, в качеството им на трети лица, срещу насочване
принудителното изпълнение по изп.д. № 20227740400301 на ЧСИ Я.Д. срещу собствения им
недвижим имот, представляващ апартамент № 9, с адрес: гр. Шумен, ул. ..... № 19, ет.4,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 83510.667.46.6.9, находящ се в
масивна сграда с идентификатор № 83510.667.46.6, изградена в ПИ с идентификатор №
83510.667.46, с площ от 70.56 кв.м., заедно с 0.032576 ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 83510.667.46.6.8 и
83510.667.46.6.10, под обекта - № 83510.667.46.6.6, над обекта - № 83510.667.46.11,
подробно описан в н.а. № 50, т. 21, д. № 4193/2018 г., вх.рег. № 7358/08.11.2018 г., дв.вх. №
7320 на СВ – Шумен.
Жалбоподателите твърдят, че изпълнението е неправилно насочено срещу
собствения им недвижим имот за задължения, които не обезпечава, че са придобили
собствеността и владението върху него преди вписване на възбраната от ЧСИ и, че същият е
тяхно единствено несеквестириуемо жилище. Навеждат също възражения, че вземането по
изпълнителния лист не е било надлежно прехвърлено от „ Пиреос Банк Балгария „ АД в
1
полза на „ Юробанк България „ АД, че предоставеното с ипотеката обезпечение е
прекомерно, както и, че насоченото върху имота изпълнение е и за задължения, които не са
обезпечени с ипотеката върху него. Поради горното, молят съдът да отмени действията на
ЧСИ Я.Д., с които изпълнението по изп.д. № 20227740400301 е насочено срещу собствения
им жилищен имот, да постанови отмяна на вписаната върху имота възбрана, както и на
предприетите действия по описа му и им присъди извършените по делото разноски.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, взискателят по изпълнението „ Юробанк България „
АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителниЯ.Д.ректор Д.Б.Ш. и прокуриста М.В.,
чрез пълномощника адв. Хр. И. от САК е депозирал възражение, в което оспорва жалбата
като изцяло неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК длъжникът по изпълнението С. Б. М. не е депозирал
възражение.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, ипотекарният длъжник „ Интерстрой М. „ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от С. Б. М. не е депозирал възражение.
ЧСИ Я.Д. е изпратила писмено становище, в което излага съображения за
неоснователност на жалбата.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи следното: Изп.д. № 20227740400301 по описа на ЧСИ Я.Д., с район на действие
ШОС е образувано по молба на „ Юробанк България „ АД / в качеството на универсален
правоприемник на „ Пиреос Банк Българияа „ /, срещу С. Б. М. с вх. № 06642/20.07.2022 г.,
за принудително събиране на парични вземания срещу длъжника по изпълнителен лист,
издаден въз основа на влезли в сила решения № 260000/21.01.2022 г. и решение №
260006/17.03.2022 г. по т.д. № 110/2020 г. по описа на ШОС, за осъждане на С. Б. М. да
заплати на „ Юробанк България „ ОД сумите от 96 112.32 ш. франка, от които 96 033.93 ш.
франка – непогасена главница и 78.39 ш. франка – възнаградителна лихва, дължима по
договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1208/R/2007 г., сключен между „ Банка Пиреос
България „ АД и С. Б. М., ведно със законната лихва върху главницата от 08.10.2022 г. до
окончателното й плащане и 16 051.46 лева – деловодни разноски.
Вземането по договор за кредит № 1208/R/2007 г. е било обезпечено с първа по ред
ипотека върху собствения на длъжника недвижим имот – ПИ с идентификатор №
83510.673.48 с площ от 316 кв.м., находящ се в гр. Шумен, ул. ..... № 41, ведно с построената
в него жилищна сграда, състояща се от изба, първи жилищен етаж, ведно с пристройка и
надстройка към съществуващата жилищна сграда с обща застроена площ 135.56 кв.м. и
подпокривно пространство, които са със степен на завършеност груб строеж,
представляваща самостоятелна еднофамилна сграда с идентификатор № 83510.673.48.1 на
два етажа с обща РЗП 251.62 кв.м., заедно с всички бъдещи подобрения и приращения в
имота, учредена с н.а. № 1......2007 г. на нотариус рег. № 024 при НК, вписан в СВ под вх.
рег. № 3070/28.05.2007 г., акт 52, т. ІІІ, д. № 2172/2007 г., за сумата от 112 000 евро. С
молба, вписана в СВ под вх. № 2782/17.05.2017 г., акт 95, т.3, д. № 1896/2017 г.
2
ипотекарният кредитор е поискал подновяване на договорната ипотека за сумата от 112 000
евро, на основание чл.172, ал.2 от ЗЗД. На 29.07.2022 г., по искане на ЧСИ в СВ е била
вписана възбрана върху ипотекирания имот под вх. рег. № 5058/29.07.2022 г., акт № 185, т.2,
д. № 2130/2022 г..
С постановление от 10.08.2022 г. на ЧСИ като взискател по изпълнителното дело е
била присъединена Държавата, за публични задължения в размер на 112 391.18 лева.
С разпореждане от 02.09.2022 г. на ЧСИ по изпълнителното дело е било
присъединено вземане на взискателя „ Юробанк България „ АД по изпълнителен лист,
издаден въз основа на решение № 260003/24.02.2022 г. по т.д. № 111/2020 г. по описа на
ШОС, за осъждане на С. Б. М. да заплати на „ Юробанк България „ АД сумите от 43 378.01
ш. франка – главница по договор за жилищен кредит № 2677/R/2008 г. от 15.09.2008 г.,
сключен между „ Банка Пиреос България „ и С. Б. М., ведно със законната лихва върху
дължимата главница от 08.10.2020 г. до окончателното й плащане и 8 339.28 лева –
деловодни разноски.
Това вземане е било обезпечено с учредена, по силата на н.а. № .....2008 г. на
нотариус рег. № 024 при НК, вписан в СВ под вх. рег. № 6076/16.09.2008 г., акт № ....../2008
г., със страни „ Банка Пиреос България „ АД – заемодател и ипотекарен кредитор и С. Б. М.
– заемополучател и ипотекарен длъжник, втора ипотека върху описания по-горе недвижим
имот, за сумата от 140 000 ш. франка, като вещната тежест е наложена и върху намираща се
в ПИ с идентификатор 83510.673.48 еднофамилна едноетажна жилищна сграда с
идентификатор № 83510.673.48.2, със застроена площ от 78 кв.м., както и с ипотека върху
средно дюкянско /магазинно/ помещение с идентификатор № 83510.667.46.1.3, с площ от
35.64 кв.м., в сграда с идентификатор № 83510.667.46.1 в ПИ с идентификатор №
83510.667.46, ведно с 35.64/800 ид.ч. от земята под него. С молба на кредитора, вписана в
СВ под вх. рег. № 4994/03.08.2018 г., акт 87, т.5, д. № 2728/2018 г. тази ипотека е била
подновена по отношение на ПИ с идентификатор 83510.673.48, ведно с намиращите се в
него две сгради с идентификатор №№ 83510.673.48.1 и 83510.673.48.2, за сумата от
53 426.41 ш. франка. С н.а. № ......2012 г. на нотариус рег. № 019, вписан в СВ под вх. рег. №
.....2012 г., със страни „ Банка Пиреос България „ АД – заемодател и ипотекарен кредитор, С.
Б. М. – кредитополучател и „ Интерстрой М. „ ЕООД, представлявано от Венцислав Б. М. –
ипотекарен длъжник същото е вземане е било обезпечено и с договорна ипотека върху два
недвижими имота, а именно: 1/ апартамент № 2 на ет.2 от масивна пететажна сграда, с
идентификатор 83510.667.46.6.2, в сграда № 6, намираща се в ПИ с идентификатор №
83510.667.46, с площ от 74.91 кв.м., заедно с 0.034585 ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж и 2/ апартамент № 9 на ет.4 от масивна пететажна сграда, с
идентификатор 83510.667.46.6.9, в сграда № 6, намираща се в ПИ с идентификатор №
83510.667.46, с площ от 70.56 кв.м., заедно с 0.032576 ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж, които имоти са били придобити в еднолична собственост от „
Интерстрой М. „ ЕООД по силата на договор за доброволна делба от 21.12.2011 г. , вписан в
СВ под вх. № 7821/2011 г., акт № .....2011 г..
3
На 26.04.2017 г. е била вписана промяна в собствеността върху капитала на „
Интерстрой М. „ ЕООД, като за едноличен собственик на дружеството и негов управител е
посочен С.Б.М.
С н.а. № .....2018 г. на нотариус рег. № 709, „ Интерстрой М. „ ЕООД, представлявано
от управителя С. Б. М. е продало на жалбоподателите описаният по горе недвижим имот –
апартамент № 9 на ет.4 от масивна пететажна сграда, с идентификатор 83510.667.46.6.9, в
сграда № 6, намираща се в ПИ с идентификатор № 83510.667.46, с площ от 70.56 кв.м.,
заедно с 0.032576 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, за сумата от 47 000
лева, от които 25 000 лева ще бъдат платени от купувачите на продавача по банков път в
деня на сключване на договора, а останалите 22 000 лева ще бъдат платени в срок до една
година по банков път за погасяване кредит на продавача в „ Банка Пиреос България „ АД.
С молба на кредитора, вписана в СВ под вх. рег. № 1008/28.02.2022 г., акт .....2022 г.
ипотеката по н.а. № .....2012 г. на нотариус рег. № 019 е била подновена само по отношение
на апартамент № 9 на ет.4 от масивна пететажна сграда, с идентификатор 83510.667.46.6.9, в
сграда № 6, намираща се в ПИ с идентификатор № 83510.667.46, с площ от 70.56 кв.м.,
заедно с 0.032576 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, за сумата от 140
000 ш. франка.
По искане на ЧСИ върху този имот е била наложена възбрана, вписана в СВ под вх.
рег. № ..../2022 г., за което жалбоподателите, в качеството им на купувачи, са били
уведомени лично на 24.10.2022 г.. На 25.10.2022 г. същите са депозирали до ЧСИ
възражения срещу наложената върху имота им възбрана, които са били оставени без
уважение с разпореждания на ЧСИ от 26.10.2022 г.. По искане на ЧСИ от същата дата,
вписано в СВ под вх. рег. № 7507/26.10.2022 г., акт 32, т. 3, д. 2920/2022 г. е била вписана
поправка на наложена възбрана вх. рег. № ..../2022 г., като вместо „длъжникът С. Б. М.“ се
чете „ипотекарният длъжник „ Инетрстрой М. „ с ЕИК *********.
С разпореждане от 27.10.2022 г. ЧСИ е насрочил за 15.11.2022 г. опис на процесния
имот с идентификатор 83510.667.46.6.9, за който жалбоподателите са били уведомени на
28.10.2022 г.
При така установените факти, съдът приема за установено, че жалбоподателите са
придобили спорния имот от собственик, по силата на валиден договор за покупко-продажба
по н.а. № .....2018 г. на нотариус рег. № 709, като към датата на извършване на сделката
имотът е бил обременен с ипотека, учредена от продавача в полза на длъжника по
изпълнителното дело, за обезпечаване подлежащо на принудително изпълнение по същото
дело задължение към взискателя по договор за жилищен кредит № 2677/R/2008 г. от
15.09.2008 г., която ипотека е била учредена с договор по н.а. № ......2012 г. на нотариус рег.
№ 019, вписан в СВ под вх. рег. № .....2012 г. и подновена по искане на кредитора, вписано в
СВ под вх. рег. № 1008/28.02.2022 г., акт .....2022 г..
Изложеното е основание да се приеме, че, закупувайки имота жалбоподателите са
придобили качеството ипотекарни длъжници за задължението на длъжника С. Б. М. към
4
взискателя по изп.д. № 301/2021 г. на ЧСИ Я.Д. – „ Юробанк Балгария „ АД, по
изпълнителен лист, издаден въз основа на решение № 260003/24.02.2022 г. по т.д. №
111/2020 г. по описа на ШОС, до сумата от 140 000 ш. франка.
Съгласно чл.429, ал.3 от ГПК, издаденият срещу длъжника изпълнителен лист има
сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга,
когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.
Съгласно чл.173 от ЗЗД, кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право
да се удовлетвори предпочтително от цената на имота, в чиято и собственост да се намира
той.
От изложеното следва, че собственикът на недвижим имот, който го е ипотекирал за
обезпечение задължението на друго лице се явява длъжник в производството по
принудително изпълнение на това задължение, когато то е насочено върху ипотекирания
имот, а ако ипотекарният длъжник отчужди имота, взискателят има право да се удовлетвори
предпочтително от цената му спрямо приобретателите.
Съгласно т.2 от ТР от 13.03.2019 г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ВКС, трето лице, чието
право е засегнато от изпълнението, по смисъла на чл. 440 ГПК е всяко лице, което не е
страна в производството по принудително изпълнение, не е неин правоприемник и спрямо
което издаденият изпълнителен лист не разпростира своите субективни предели.
Принудителното изпълнение се изчерпва с прилаганите способи /вън от тях принудително
изпълнение няма/. Страни в процеса са засегнатите от способа, а не "страните по делото".
Понятието "трето лице" се използва в разпоредбите на чл. 435, ал. 4 и ал. 5 ГПК, в които е
уредено правото на жалба на тези лица. Фактът на държането или владението на вещта,
върху която е насочено принудителното изпълнение, обуславя законността на предприетото
от съдебния изпълнител действие. С право на жалба срещу него разполагат само тези трети
за изпълнителния процес лица, които упражняват фактическа власт върху вещите към
момента на насочване на принудително изпълнение върху тях, защото посягането върху
тяхно имущество за чужд дълг, извън случаите на чл. 429, ал. 3 ГПК, е незаконно.
Залогодателят и ипотекарният длъжник са обвързани от субективните предели на издадения
срещу длъжника изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК. По тази
причина те имат идентични на длъжника в изпълнителното производство процесуално
качество, съответно права и задължения.
С оглед на визираните постановки, в трайната практика на съдилищата се застъпва
становище, което се споделя и от настоящата инстанция, че третото лице, закупило
ипотекиран имот, няма качеството на трето лице по смисъла на чл.435, ал.4 и ал.5 от ГПК, а
на длъжник в изпълнителното производство. По тази причина и с оглед това си качество
третото лице, закупило ипотекиран имот, има правото да обжалва действията на съдебния
изпълнител само в изрично посочените в чл.435, ал.2 от ГПК случаи, а именно: може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за
5
разноските. Правното положение на трето лице, придобило ипотекиран имот, е същото като
това на трето лице, ипотекирало имот за чужд дълг - и двете лица следва да претърпят
принудително изпълнение върху имота. Следователно, те отговарят за задължението, т.е.
стават длъжници тогава, когато взискателят е насочил изпълнението си срещу вещта, но
отговарят само до размера на цената й.
Предвид изложеното, съдът приема, че като лица, придобили ипотекиран имот,
жалбоподателите се явяват длъжници по изпълнението и отговарят за задължението, за
обезпечение на което е учредена ипотека върху имота до размер на реализираната при
принудителното изпълнение продажна цена на същия, независимо, че не те са учредили
ипотеката и, че задължението не е било на праводателя им или на някой от тях, като това
тяхно задължение произтича пряко от разпоредбата на чл.173, ал.1 ЗЗД. С вписването на
ипотеката в СВ, тя е породила действие, което пази правото на ипотекарния кредитор от
последващи правни и фактически промени с вещта до заличаването й по съответния ред. Ето
защо на ипотекарния кредитор са непротивопоставими всички следващи прехвърляния и
учредяване на тежести върху имота след вписване на ипотеката. В този смисъл в правната
теория и практика се възприема,че ипотеката следва имота независимо в чия собственост се
намира.
Ето защо, възможността на жалбоподателите да обжалват действията на съдебния
изпълнител е ограничена от нормите на чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК и се свежда само до
действията, представляващи насочване на принудителното изпълнение върху имущество,
което смятат за несеквестируемо или обжалване на постановлението за възлагане, ако се
счита, че наддаването не е извършено надлежно или имотът не е възложен на най-високата
цена, като същите нямат право на жалба срещу действията на съдебния изпълнител,
изброени в чл.435, ал.4 от ГПК, а именно насочване на изпълнението върху вещи, които в
деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират в
тяхно владение.
Предвид изложеното, съдът приема, че депозираната жалба е допустима и следва да
бъде разгледана по същество единствено по отношение възведеното от жалбоподателите
възражение за несеквестируемост на процесния недвижим имот.
По същество на възражението, съдът съобрази следното:
Според постановеното в т.1 от ТР №2/26.056.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК
на ВКС, несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване.
Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги
задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор или възбрана върху вещи не е
несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустим е и описът
на непотребимите вещи (той е елемент от фактическия състав на запора, когато за първи път
ги индивидуализира), забранено е осребряването им и поради това при описа
несеквестируемите непотребими вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на
длъжника, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не
6
се числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът
отсъства. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава
на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за
събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се
произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В
жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия -
запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се
произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са
несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на
тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя
всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и
без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми
потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови
вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична
несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач
или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ. Длъжникът
може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за
несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана.
Преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е винаги допустима,
тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно
несеквестируемостта (при промяна на обстоятелствата, напр. придобиване на ново жилище,
въпросът може да бъде пререшен). На обжалване подлежи насочването на изпълнението
върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава
(несъвместимо е с) несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което
нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата
по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни
действия.
В конкретния случай обаче жалбоподателите не ангажират каквито и да било
доказателства, че ипотекираният имот е тяхно единствено и, поради това несеквестируемо
по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК жилище. Напротив, видно от посочените от тях адреси,
същите обитават друг жилищен имот в с. Климент, за който не твърдят и не се установява да
е чужд. Ето защо, жалбите им се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без
уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователни въззивни жалби с вх. № 09878/
01.11.2022 г. и вх. № 09879/01.11.2022 г., депозирани от С. М. С., ЕГН ********** и Р. А.
А., ЕГН **********, двамата адрес: с. Климент, обл. Шумен, ул. .... № 12, срещу насочване
7
принудителното изпълнение по изп.д. № 20227740400301 на ЧСИ Я.Д. срещу собствения им
недвижим имот, представляващ апартамент № 9, с адрес: гр. Шумен, ул. ..... № 19, ет.4,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 83510.667.46.6.9, находящ се в
масивна сграда с идентификатор № 83510.667.46.6, изградена в ПИ с идентификатор №
83510.667.46, с площ от 70.56 кв.м., заедно с 0.032576 ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 83510.667.46.6.8 и
83510.667.46.6.10, под обекта - № 83510.667.46.6.6, над обекта - № 83510.667.46.11,
подробно описан в н.а. № 50, т. 21, д. № 4193/2018 г., вх.рег. № 7358/08.11.2018 г., дв.вх. №
7320 на СВ – Шумен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8