Решение по дело №412/2017 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 974
Дата: 26 октомври 2017 г. (в сила от 21 ноември 2017 г.)
Съдия: Албена Петрова Колева
Дело: 20173230100412
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

                                  В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИ  РАЙОНЕН СЪД,   десети  състав в открито съдебно заседание на  двадесет и шести септември две хиляди и  седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА КОЛЕВА

при участието на секретар ДИАНА ЙОРДНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 412/2017 ДРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от  ЕОС Матрикс ЕООД срещу Н.С.К.  за  установяване на вземания  - предмет на заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело N  3294/2013г. на ДРС.

          В срока по чл.131 ГПК ответникът  е  подал отговор.

          Ищецът твърди, че на 27.12.2013г. е сключен Договор за  потребителски кредит N 3-257-1517-2411757 между Кеш Кредит ЕАД и Н.С.К. за сумата  от 400 лв. със срок на договора 27.08.2014г. Общият размер на задължението е 720 лв. Сумата е разсрочена на вноски, всяка по 90 лв. Длъжникът не е изпълнил задълженията си на падеж и към момента. Претендираната сума от 720 лв. включва 400 лв.-главница и 320 лв. договорна лихва. Главницата и лихвата са разпределени  на 8 месечни анюитентни вноски, всяка от които в размер на 90 лв.

        На 22.12.2015г. е сключен Договор за  продажба и прехвърляне на  вземания, по силата на който ищецът е придобил вземанията-предмет на  договора за кредит.

        Възраженията на ответника: Ищецът не е процесуално легитимиран да предявява иска, тъй като ответникът не бил уведомен по надлежен ред за извършената цесия. В хода на устните състезания прави възражение за прекомерност на начислената лихва от 320 лв. Настоява съдът да я третира като противоречаща на закона и морала. Ответникът е потребител и лихвата за забава следва да е в размер на законната лихва.

          Правна квалификация: Ищецът предявява иск по чл.422 ГПК във вр. с чл. 79 във вр. с чл.99 ЗЗД .

        Ответникът прави възражение по чл.99,ал.3 и 4 ЗЗД.

        По  делото са събрани писмени и гласни доказателства; извършена е съдебно-счетоводна експертиза, приета като неоспорена.

        След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:

       Фактите: 

          Представя се от ищеца Договор за  потребителски кредит от 27.12.2013г., сключен между „Кеш кредит „ ЕАД и  ответника Н.С.К.. Размерът на кредита е 400 лв. Погасяването на задължението е уговорено на вноски съгласно погасителен план.

    С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.12.2015г., сключен между „Кеш кредит” ЕАД и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД вземането по договора за потребителски кредит е прехвърлено на ищеца, индивидуализирано по Приложение N 1/л.34/. Размерът на задължението на ответника се сочи 720 лв.

   Ищецът е изпратил на ответника Уведомление за извършената цесия. Няма данни за получаване; на разписката за връчване има отметка „ непотърсена”.

    Съдебно-счетоводната експертиза дава заключение, че кредита, ползван от ответника по  договора за кредит  от 27.12.2013г., сключен с „Кеш кредит”ЕАД е в размер на 400 лв., със срок на издължаване 28.04.2014г., с фиксиран лихвен процент 183,51%. Така всички плащания по договора за кредит се установяват от вещото лице в размер на 720 лв., платими  по погасителен план на 8 равни месечни вноски от 90 лв. Главницата по договора за кредит възлиза на 400 лв., а договорната лихва  -  на 320 лв. Няма извършени плащания от ответника.

     Правни изводи:

        Доказва се по безспорен начин от писмените доказателства и съдебно-счетоводната експертиза, че по Договор за потребителски кредит от 27.12.2013г., сключен  с „Кеш кредит”ЕАД, ответникът дължи сумата от 400 лв.- главница и 320 лв. договорна лихва.

      Безспорно доказан е факта на извършена в полза на ищеца цесия на вземането по договора за потребителски кредит в размер на 720 лв. спрямо ответника. Обстоятелството не се спори и се доказва с писмени доказателства: Договор за потребителски кредит, Договор за цесия от 22.12.2015г. с Приложение N 1.

Първият спорен въпрос е има ли надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия.

На основание чл.99,ал.3 ЗЗД предишният кредитор по цесията трябва да уведоми длъжника за прехвърлянето. Ищецът разполага с пълномощно за уведомяване на длъжници за извършената цесия по законовия ред/л.18, л.59/. Уведомлението за цесията е изпратено на адрес на ответника в гр.Д. В договора за потребителски кредит са посочени  постоянен адрес *** и настоящ  адрес ***. Няма данни за връчване на уведомлението за цесия на настоящ адрес. Извършената по делото справка за актуален адрес на ответника, сочи  регистриран постоянен адрес *** и настоящ в гр.С.

  При тези обстоятелства  съдът намира, че длъжникът е потърсен на регистрирания постоянен адрес. Същият е посочен като постоянен и в договора за потребителски кредит. Най-късно, ответникът е узнал за извършената цесия с получаване на препис от исковата молба с доказателствата към нея, респ. Приложение N 1. Следователно уведомяване  е налице и ответникът дължи плащане на задълженията по договора за потребителски кредит на новия кредитор след извършената цесия- ЕОС МАТРИКС ЕООД.

   Доказа се от експертизата, че размерът на задължението  възлиза на 400 лв. -  главница и 320 -  договорна лихва.

Възражение за нищожност на клаузата за договорна лихва не е въведено с отговора на исковата молба и съответно не подлежи на разглеждане. Исковата претенция за лихва е за  договорна лихва от 320 лв. за период 27.12.2013г. /дата на сключване на договора за кредит/ до 27.08.2014г. /срока на договора/. Договорната лихва участва във формирането на месечната анюитетна вноска. В този смисъл е заключението на вещото лице. Тази лихва не е претендирана като лихва за забава, а въз основа на договора. Съответно вещото лице я изчислява на база договореното – годишен лихвен процент по заема от 183,51% и я установява в претендирания размер от 320лв.

Възраженията на ответника срещу иска по основание и размер не са основателни.

Въз основа на обсъдените доказателства, съдът намира, че  искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.

С оглед на изхода на спора на осн.чл.78,ал.1 ГПК ответникът трябва  да заплати на ищеца сторени разноски в заповедното производство – 25 лв. платена държавна такса и в исковото -  25 лв. държавна такса, 100 лв. авансов депозит за вещо лице.

Ищецът е  внесъл 200 ле. За извършване на съдебно-счетоводна експертиза. На  вещото лице са изплатени 100 лв. Остатъкът от 100 лв.  не е използва и подлежи на връщане. За целта ищецът трябв да подаде писмена молба с посочена банкова сметка.

                                  Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията  между  страните Н.С.К.  и  „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , че  Н.С.К. ЕГН  ***** , настоящ адрес ***   ДЪЛЖИ  на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД   ЕИК ...., гр.С., представлявано от Р.И.М.- Т.  следните  суми, за които е издадена заповед за изпълнение N 1604 от 21.11.2016г.  по ч.гр.дело N 3294/2016г. по описа на ДРС: 400 лв./четиристотин лева/ -  главница по договор за потребителски  кредит N 3-257-1517-2144757 от 27.12.2013г., сключен между Н.С.К. и „КЕШ КРЕДИТ” ЕАД ЕИК .... и Договор за цесия от 22.12.2015г., сключен между „КЕШ КРЕДИТ” ЕАД  и  „ ЕОС МАТРИКС” ЕООД заедно със законната лихва от датата на заявлението – 17.11.2016г. до окончателното плащане и 320 лв. /триста и двадесет лева/ -  договорна лихва за периода 27.12.2013г. –  27.08.2014г.

ОСЪЖДА  Н.С.К. ЕГН  *****, настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ  на  „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК ...., гр.С., представлявано от Р.И.М.-Т. разноски по ч.гр.дело N 3294/2016г. по описа на ДРС в размер на 25 лв./двадесет и пет лева/-платена държавна такса.

ОСЪЖДА  Н.С.К. ЕГН  *******, настоящ адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ  на  „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК ..., гр.С., представлявано от Р.И.М.-Т. разноски по  г.дело N 412/2017г. по описа  на ДРС в размер на 75 лв.- държавна такса, 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 200 лв.- авансов депозит за вещо лице, общо 375 лв. /триста седемдесет и пет лева/.

           Решението подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: