Решение по дело №2678/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на О.О.С., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0819-001652/17.11.2022г. издадена от полицейски инспектор към ОД МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.172 т.1, б.“б“ от ЗДвП, чл.22 ЗАНН и заповед №365з-8226/30.12.2021г. е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради допуснати при постановяването й процесуални нарушения, такива на материалния закон и несъответствието й с целта на закона, поради което се отравя искане за нейната отмяна. Позовава се на чл. 56 и 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 83, ал. 2, чл. 84, ал. 1, чл. 146 и чл. 168 от АПК. Твърди, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 146, т. 4 от АПК, изразяващо се в наличие на противоречие с материално правни разпоредби. Поддържа, че заповедта не съдържа мотиви, въз основа на които да се прецени волята на административния орган да издаде заповедта и приложи принудителната мярка. Сочи, че два - три дена преди проверката му се е наложило да приема лекарство „Аулин“, против болки и не е знаел, че този лекарствен препарат съдържащ кодеин реагира на опиати при тест с Дрегер „Drug Test 5 000“. Дал е кръв за химичен анализ за определяне на съдържание на упойващи вещества в кръвта и е бил задържан за 24 часа в Трето РУ при ОДМВР - Варна. След като са го освободили на 17.11.2022 г., веднага е отишъл във ВМА - Варна да си направи изследване „Тест Наркотици“, който бил отрицателен. Независимо, че е бил уведомен, че тези резултати са без доказателствена стойност счита, че е индиция, че не е бил под въздействието на упойващи или наркотични вещества.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. По съществото на спора счита, че от събраните по делото доказателства и разпитания свидетел се установява, че жалбоподателят е приемал медикаменти, които са оказали влияние върху пробата. Отправя искане за отмяна на оспорената заповед по изложените в жалбата съображения.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По същество на спора сочи, че оспорения акт е правилен и законосъобразен и са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 17.11.2022 г. около 00:50 часа в гр.Варна, на бул.Цар Освободител в посока изхода на града под ВиК жалбоподателят управлявал лек автомобил Хонда ЦР с рег.№В****ВТ собственост на Д. С.. С. бил спрян за проверка. На водача била извършена проверка за употреба за наркотични вещества с техническо средство „Dreger DRUG TEST 5000“, с фабричен № ARPK 0014. Същото отчело положителен резултат на амфетамин с проба 278 като проверката била документирана с протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с рег.№819-33460/17.11.2022г.

Предвид положителния резултат, мл. автоконтрольор съставил срещу С. АУАН серия „GA“ № 771016/17.11.2022г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като от водача били отнети СУМПС № ********* контролен талон №7775188. Издаден бил талон за изследване на кръвна проба № 0176385/17.11.2022г. и С. бил придружен до ВМА МБАЛ-Варна за вземане на проба за химичен анализ.

Било образувано ДП № 586/2022г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, поради което с Резолюция № 22-0819-М000617/17.11.2022г., началник група в ОДМВР-Врана, сектор Пътна полиция, на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН прекратил административно наказателното производство по АУАН серия GA № 771016/17.11.2022г.

Предвид съставения АУАН, и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с оспорената заповед административния орган - Полицейски инспектор към Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, наложил на О.О.С. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В оспорената заповед било възпроизведено описанието на установеното управление на МПС лек автомобил Хонда ЦР с рег.№В****ВТ, под въздействието на наркотични вещества, а именно: амфетамини, установен с техническо средство „Dreger DRUG TEST 5000“, с фабричен № ARРК-0014, като органа издал акта е приел, че горното представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП.

С протоколни определения от открито съдебно заседание проведени на 25.01.2023г. и 22.03.2023г. съдът е изискал от ВМА МБАЛ-Варна, Лаборатория по химико-токсикологични изследвания, резултатите от извършените изследвания на С., по талон за изследване №0176385 от 17.11.2022 г. В отговор с писмо със с.д. № 1888/07.02.2022 г. от Военномедицинска академия – МБАЛ – Варна, уведомяват, че от лицето О.О.С. по талон за изследване № 0176385 от 17.11.2022 г. са постъпили две биологични проби за химико-токсикологичен анализ. По случая е образувано досъдебно производство и е назначена СХЕ, като възложеният анализ не е приключен, поради драстичното претоварване на лабораторията с голям брой проби, постъпващи от подразделенията на МВР и Прокуратурата, както от гр. Варна, така и от Североизточна България. В писмото е заявено, че към момента биологичните проби се изготвят с приблизително 14 месеца закъснение. С писмо със с.д. № 5562/11.04.2023 г., уведомяват съда, че във връзка талон за изследване № 0176385 от 17.11.2023 г. на лицето О.О.С. в лабораторията за химико-токсикологични изследвания към ВМА – МБАЛ-Варна са постъпили биологични проби за химико-токсикологичен анализ, които са маркирани за приоритетно изпълнение, но предвид голямото натоварване на лабораторията към момента резултатите не са налични и не могат да бъдат представени, поради обстоятелства, независимо от тях и спазването на указания от съда срок е обективно неизпълним. Уточнено е, че ще бъдат взети всички възможни мерки резултатите да бъдат изготвени в максимално съкратен порядък.

По делото по искане на жалбоподателя са допуснати гласни доказателства. Св. А. К. приятелка на жалбоподателя сочи, че в средата на месец ноември С. бил болен, имал температура и вземал лекарства като нурофен, парацетамол, които са за простуда, капки за нос и сироп за кашлица. Даже няколко дена не излизал, бил болен. Едната вечер излезли за малко да се разходят и когато се прибирали били спрени от полицейски служители, които искали да му направят тест. Той бил спокоен и се съгласил, тъй като не е употребил нищо незаконно, единствено лекарства, понижаващи температурата. Тестът излязъл положителен, поради което е трябвало тя да прибере колата, защото трябвало да го закарат до болницата, за да даде кръв. Св. К. с категоричност сочи, че тя му е давала тези лекарства– нурофен, парацетамол.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 17.11.2022г. и жалбата е подадена на 21.11.2022г. т.е. в преклузивния 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Във връзка с разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, е била издадена от директора на ОД на МВР - Варна и приета по делото заповед № 365з-8226/30.12.2021г., с чиято т. 1.8 полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Варна, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 ЗДвП, между които е и процесната.

В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA № 771016/17.11.2022г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство „DRUGTEST 5000“. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, формата на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административно производствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес и след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца е и случаят, в който водач управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Мярката, наложена в тази хипотеза, е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, който е установено по надлежния ред при проверка с техническо средство, че е употребил наркотични вещества или техни аналози. Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, съдът приема, че правилно спрямо О. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за констатираното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП –управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, удостоверено след извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Описаната в АУАН фактическа обстановка се потвърждава от приобщените по делото доказателства. В случая от О. не се оспорва, че е управлявал процесния автомобил, т.е. че е бил водач на МПС. В горната насока са и показанията на св. К.. Наличието на положителната проба за наркотични вещества или техни аналози в това му качество, установени с техническо средство, съставлява материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Действително, процесната ПАМ се прилага при наличие на извършено административно нарушение, съгласно чл. 22 ЗАНН, а в случая са налице данни за извършено престъпление. Тогава, когато едно лице е извършило правонарушение, което с оглед на определени факти би могло да бъде третирано като административно или като престъпление, органът е длъжен да приложи принудителната административна мярка на още по-голямо основание. Дали ще се реализира административно наказателната или наказателната отговорност на лицето е въпрос на преценка извън тази на законосъобразността на оспорената ПАМ. Независимо коя от двете отговорности се реализира, за принудителната мярка е релевантно, че е налице правонарушение. След като с цел да се преустанови и предотврати едно административно нарушение законодателят е допуснал прилагането на държавна принуда под формата на принудителна административна мярка, на още по-голямо основание той следва да допуска това за деяние, което евентуално е престъпление. По-високите общественоопасни последици на престъплението правят не само допустимо, но задължително прилагането на принудителна административна мярка.

С оглед изложеното, съдът намира, че безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при които се прилага процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, а именно –управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, удостоверени с извършена проверка с техническо средство. Горният извод не се опровергава и от показанията на св. К.. Съдът констатира противоречие между твърденията на жалбоподателя, че е приемал лекарство „аулин”, и показанията на св. К., която сочи, че поради повишена температура С. е приемал „парацетамол“ и „нурофен“. Независимо от горното съдът намира за ирелевантно за спора това обстоятелство доколкото същото не влияе на извода за съставомерността на установените от контролния орган факти. При установеното с АУАН нарушение, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната заповед. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, т.е., оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. В тази връзка, не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за отпадане на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, предвид дадената от него по надлежния ред кръвна проба, чиито резултати са определящи, както и предвид извършеното изследване, обективирано във Фиш за токсикохимичен анализ. На първо място, това изследване, обективирано в приложения фиш, не е извършено по предвидения с Наредба № 1/2017г. надлежен ред, поради което не би могло да има доказателствена стойност. Това обстоятелство е отбелязано изрично и на самия фиш в графа „забележки“.

Що се отнася до възраженията в хода на съдебното производство на жалбоподателя досежно дадената кръвна проба и нейното значение за наложената ПАМ, съдът намира следното:

Съставомерните факти по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП са установени и безспорни - водач на МПС, извършена редовна проверка, приключила с годно средство за доказване на главното съставомерно обстоятелство, а именно - употреба на наркотични вещества или техни аналози, като всички те са възприети от компетентен контролен орган в хода на процедурата по образуване на административно - наказателно производство. Действително, съгласно изречение последно на чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Това условие, обаче, за установяване употребата на наркотични вещества не отрича сбъдването на състава на принудителната административна мярка. Обратното тълкуване би обезсмислило целта на принудителните административни мерки и момента, в който законодателят е определил да бъдат прилагани съобразно тяхната функция, а именно – към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, когато се отнема и СУМПС. Само по този начин принудителните мерки могат да имат преустановяваща функция. Резултатите от проведено контролно изследване по реда на Наредбата, приета на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, са определящи за административно наказателната и наказателната отговорност на водачите. Съответно, ако те са отрицателни за употреба на наркотични вещества или техни аналози, този факт ще бъде основание за прекратяване прилагането на принудителната мярка, защото в този момент ще се реши и въпросът за отговорността. Принудителната мярка, обаче, се налага при положителни резултати от извършената на място проверка, а тя се извършва с тест и той е годен за употреба, съответно и показаните от него резултати са факт -основание да се отнеме СУМПС на водача, именно до момента, в който окончателно ще се реши спорният въпрос за това употребил ли е наркотични вещества и техни аналози, или не. Изчакването на резултатите обезсмисля принудителната мярка и текстът на закона е пределно ясен - ПАМ се налага до решаване на въпроса за отговорността в момента на образуване на административно наказателно производство, дори когато водачът е решил да се ползва от правата си да оспори резултатите от проверката на място, и съответно медицинските и лабораторни изследвания да решат въпроса за неговата административно наказателна или наказателна отговорност. До изготвяне на резултатите от медицинско изследване, мярката има своето законно основание и дори отрицателните резултати не могат да го отрекат с оглед на нейната превантивна цел - до решаване на въпроса за отговорността. Мярката е законосъобразна, съобразно известните към момента на нейното прилагане резултати, а медицинските изследвания, и то техните крайни резултати, липсващи към момента на приключване на устните състезания, имат значение за разрешаване на административно наказателна или наказателна отговорност на лицето, поради което не могат да бъдат основание за предсрочно прекратяване на изпълнението на мярката.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, като по такъв начин се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия, и в частност временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.

Предвид изложеното жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно чл.143, ал.3 АПК. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 ЗПП вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди сумата от 100 лв., платима от жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.О.С., ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0819-001652/17.11.2022г. издадена от полицейски инспектор към ОД МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА О.О.С., ЕГН ********** ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: