Р
Е Ш Е
Н И Е №260129
гр.Шумен
23.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в открито заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Константин Моллов
2. Теодора Димитрова
при секретаря Татяна Тодорова
и като разгледа
докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№46 по описа за
2021г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №913/10.10.2019г.
по гр.д.№1700/2019г. по описа на ШРС, съдът е
отхвърлил като неоснователен предявеният от Р.Д.Р.
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено по отношение на „Енерго – про продажби“АД, че ищецът
не дължи, сума в размер на сумата от 6327.70
лева, представляваща главница за служебно начислена електроенергия за периода
от 19.04.2017 год. до 18.04.2018 год., във връзка с извършена корекция на
сметка, начислена по фактура №********** от 10.05.2019 год. за обект с адрес:
гр.Ш., ул№, клиентски №********** и абонатен №**********, на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК ищецът е осъден да заплати сторените от ответника разноски в
първоинстанционното производство в размер на 1015.67 лева.
Решението е обжалвано от Р.Д.Р. като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбите
съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с
което да отхвърли иска.
Въззиваемата страна „Енерго –
про продажби“ АД, действаща ,чрез пълномощника си адв.Б.Г. от ШАК, е депозирала отговор на жалбата, с който я
оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадени
в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
надлежна страна, при наличие на правен
интерес и е допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в
хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и
събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна: Беспорно е по делото , че ищецът е потребител на енергия по смисъла на пар.1 т.41 б от ДР на Закона
за енергетиката и клиент на дружеството ответник и
ползва електромер с клиентски №**********
и абонатен №**********. Видно от представеният Констативен протокол за
техническа проверка №1301336 от 18.04.2018
год. е била
извършена проверка от служители на “ЕНЕРГО ПРО Мрежи „ АД на електромера ползван от ищеца на обект в
гр. Ш.,ул. № и той бил демонтиран за
експертиза в БИМ и подменен с нов. Представен е констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване 698/22.04.2019 г.,
на БИМ за електромер с идентификационен № 1114021564363898 от който се установява ,че
липсват механични дефекти на кутията ,на клемите , на клемния блок на
електромера. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3.-035369.500 kWh,
която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.Електромерът не
съответства на технически характеристики. Видно
от становище от 09.05.2019г. от „ЕРП –
Север“ А била изчислена и коригирана сметката на ищеца за
периода от 19.04.2017г. до 18.04.2018г. Въз основа на констатациите в този протокол, била извършена корекция на
сметка за консумирана ел. енергия, като на ищеца е начислена сумата от 6 327.70лв.
с фактура №**********/10.05.2019 год. Видно от Протокол № М 3010600/ 19.08.2015
год. за монтаж на електромер с фабр. №
1114021564363898 на адреса на ищеца, с посочените клиентски и
абонатен номер, са
отбелязани данни за показанията на тарифите само за нощна
и дневна енергия, без да са посочени ,какви са били показанията по тарифа Т3. Представени
са по делото и „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „Е.ОН България Продажби” АД гр. Варна”, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007
г. на ДКЕВР (КЕВР), ОУ на договорите за пренос на енергия през
разпределителната мрежа на Е.ОН България Мрежи одобрени с Решение
№ОУ-060/7.11.2007г. на ДКЕВР (КЕВР) . От
показанията на разпитаните пред ШРС двама
свидетели С.Г.Д. и П.З. Д. , които са извършили проверка на електромера на ищеца на 18.04.2018г. и са съставили констативният
протокол за проверката , се установява ,че те не са могли да осъществят софтуерна връзка
между използвания служебен преносим компютър и електромера на ищеца. Служителите демонтирали електромера на ищеца
за проверка.
Съгласно заключението по извършената по делото
съдебно-техническа експертиза пред ШРС, процесният електромер е с година на
производство 2015 г., срокът на метрологичната му годност е до края на 2021 г.
и към момента на проверката (18.04.2018 год.) е бил метрологично годен. Чрез процесното СТИ е възможно да бъде
измерена цялата, потребена от ищеца електрическа енергия през процесния период.
Съществуват данни
за техническа неизправност - електромерът е препрограмиран да отчита определена
част от денонощието в регистър 15.8.3, който регистър не се показва на дисплея,
съответно не се отчита от отчетника, в резултат на което не се фактурира от
дружеството ответник. Налице е неотчитане от измервателната схема на
СТИ преминала от захранващия кабел към абоната електроенергия през процесния
период, като неотчетеното количество е отразено в регистър 15.8.3 на процесното СТИ. Изчисленията по
корекционната процедура са извършени аритметично точно, а неизмерените
количества електроенергия, преминали през СТИ по регистър 15.8.3 са
остойностени по действащите за процесния период цени на електроенергията,
одобрени от ДКЕВР. В съдебно заседание, вещото лице добавя, че процесният
електромер не е „смарт“ устройство, поради което не изпраща информация в
дружеството, което предоставя услугата, т.е. не е включено в системата за
дистанционен отчет. Сочи, че не може да установи кога е започнало натрупването
в скрития регистър, нито в какъв часови диапазон е консумирана
електроенергията, отчетена по него, нито дали реално тази енергия е била
потребена от абоната. На въпроса дали ответното дружество или
„Електроразпределение Север“ АД притежават софтуерна програма, която да
позволява препараметризация, вещото лице с категоричност отговаря, че разполага
с официално писмо от „Електроразпределение Север“ АД, в което е отразено, че
дружеството разполага със софтуер само за четене на електромерите.
От заключението на вещото лице
Л.С.Б. по СЕТКЕ , назначена от ШОС се установява , че напълно е възможно да се установи точното количество
ел.енергия отчетена в невизуализирания регистър 1.8.3. – тя е 35369kWh, при софтуерно четене на електромера е
установено ,че в невизуализирания регистър 1.8.3 е натрупано количество
ел.енергия от 35369kWh . Няма данни кога е била
активирана тарифа Т3 и следователно не е възможно да се определи за какъв
период от време електромера натрупва консумираната ел. енергия в невизуализирания
регистър 1.8.3 на тарифа Т.3 преди демонтирането му. Не е възможно да се манипулират регистрираните
данни от измерването. Може да се променя
само броя на активните регистри, но не и наличните показания в тях. Нарушителят
е променил броя на активните тарифи от две на три,но показанията на третата
тарифа не се визуализират на дисплея. Нарушителят влизайки в програмата за
параметризация на електромера ,не само променя броя на активните регистри , но
в същото време намалява размера на времевия диапазон на часовите зони на другите
тарифи , което е причина част от потребената енергия да се регистрира в
невизуализирания регистър 1.8.3 с цел натрупаното количество ел.енергия в този
регистър да не се отчита при ежемесечния редовен отчет. В настоящият случай е извършено неправомерно програмно
/софтуерно|/ въздействие върху паметта на процесното СТИ ,което се изразява в
промяна на броя на активните тарифи и
промяна на времевия диапазон , в който се отчита потребената ел.енергия по
отделните активни тарифи . Това вмешателство се извършва с цел част от
потребеното количество ел.енергия да не се визуализира на дисплея , което е
причина същото това количество да не се регистрира от инкасаторите при ежемесечните
отчети. Отчетената ел.енергия включително и тази
преминала през скритият регистър може да бъде доставена. Установено е ,че в регистър 1.8.3 има натрупано количество електроенергия в размер на 035369.3 к Wh .
Не се установява електромера да е бил отварян . Не е
възможно нанасянето на показания в паметта на електромера чрез оптичния
/инфрачервения/ порт на устройството без отваряне на СТИ. Стойността на
отчетената в „скрития регистър“ 1.8.3 електроенергия е посочена във издадената фактура 6327.70лв.
Не е възможно да се установи потребеното
точно количество ел.енергия в двата ценови подпериода от 19.04.2017г. до
30.06.2017г. и от 1.07.2017г. до 18.04.2018г., освен по математически начин ,
така както е изчислено в приложената по делото фактура. Не е възможно да се
установи левовата равностойност по дневна ,нощна и върхова енергия , тъй като не е възможно да
се определи в кой часови диапазон е натрупано количеството ел.енергия съхланено
в регистър 1.8.3. Левовата равностойност на количеството ел.енергия от 35369 kWh установено в невизуализирания регистър 1.8.3
по най-ниската цена за целият период от
19.08.2015г. до 18.04.2018г. е в размер на 4819.80лв.
При така установената
фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи: Ищецът е
предявил срещу ответника отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК ,че не му дължи сумата от 6 327.70лв. по фактура №**********/10.05.2019
год., представляваща
начислена от ответника, като корекция за неточно измерване на потребена електрическата енергия за периода от 19.04.2017г. до 18.04.2018г.
за електромер с клиентски №********** и абонатен №**********, на адрес гр.Ш.,
ул№.
В тежест на ответника по предявеният
отрицателен установителен иск е да установи ,при условията на пълно и главно
доказване : 1. наличието на договорни
отношения между страните за продажба на електрическа енергия през претендирания
период за процесния обект; 2. че е изпълнил задължението си по договора точно и
с грижата на добрия търговец; 3. обстоятелството, че на процесното СТИ е
извършена проверка, от която се е установило отклонение от отчетената и реално
потребена от ищеца електроенергия; 4. да установи периода и степента на
грешното отчитане (т.е. че е доставил на крайния клиент твърдяното от него и
обективирано в корекционните сметки количество електрическа енергия). В тежест
на ищеца е да докаже фактическите твърдения, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Ответното дружество е изложило твърдения , че сумата по процесната фактура е начислена посредством
прилагане на корекционна процедура за корекция на количествата потребена
електроенергия от страна на ищеца и че
претендираната сума се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ . В условия на евентуалност,
ако съдът счете, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим, счита, че претендираната сума
е дължима на осн.чл.183 от ЗЗД.
Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ (отм.) в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
Съгласно чл. 183 от ЗЗД с
договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача
собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се
задължава да му заплати. Без съмнение, електрическата енергия като
особен вид движима вещ може да бъде предмет на договор за продажба.
Установи се, че през процесния
период страните са се намирали в облигационно правоотношение по повод
продажбата на електрическа енергия за
обекта, находящ се в гр.Ш., ул№ по силата на което
ответникът е поел задължението да доставя електрическа енергия на ищеца срещу
задължението на последния да заплаща цената на доставената електрическа
енергия.
От събраните доказателства се установи, че след извършена проверка
е констатирано, че в процесното СТИ се
натрупва електическа енергия в „скрит“ регистъра 1.8.3
, който не се визуализира на екрана на СТИ.
Основният спорен въпрос е били ли са налице предпоставките, даващи
основание на ответното дружество да извършва едностранно корекция на
потребената електроенергия за процесния период - на посоченото в отговора на
исковата молба основание - чл. 50 от ПИКЕЕ.
В Закона за
енергетиката първоначално не съществува изрична уредба, която да
позволява установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Тази възможност е предвидена с изменението на ЗЕ
с ДВ бр. 54/12 год. След изменението практиката на ВКС (решение № 111/17.07.2015 г.
по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о.) приема, че за да може крайният
снабдител да се възползва от въведеното със ЗЕ законово основание за коригиране
сметките на клиентите при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, е необходимо да е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т.6 и
чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ – следва да предвиди в общите условия на договорите
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, както и да
създаде правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. В тази връзка от Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ). Действително за периода на
действие на тези правила е съществувало
законово основание за коригиране на сметките на клиентите при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия.
В настоящия случай е
коригирана начислената за периода от 19.04.2017г. до 18.04.2018г.
електроенергия. С решение № 1500/ 06.02.2017
г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. ПИКЕЕ, приети от Държавната комисията за
енергийно и водно регулиране , обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. са отменени, с изключение на чл. 48 - 51.
Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017г. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ
са отменени с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ, а решението е обнародвано
с ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение. Следователно неговата отмяна поражда своите правни последици
занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на
съответните разпоредби до отмяната им. Т.е., доколкото нормите на чл. 48-51 от
ПИКЕЕ (отм.) са действали към датата на изготвяне на процесният констативен протокол от 17.10.2018 год.,
същите следва да бъдат приложени. Комисията за енергийно и водно регулиране е
приела нови ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019год., но съгласно § 2. от ПЗР
на новите ПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до
влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на
съставяне на констативния протокол. Доколкото към датата на съставяне на
процесния констативен протокол е отменена разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ,
регламентираща специалните изисквания към констативния протокол, който е
елемент от фактическия състав, пораждащ правото на оператора на
разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция, както и нормите
на чл.41 - 44 от ПИКЕЕ, настоящият
съдебен състав приема, че липсва и ред, и предпоставки за извършване на
проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ.
Неотменените, към момента на проверката норми (чл.48 - 51) не могат да запълнят
обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на
комисията. Те регламентират само
хипотезите, при които може да бъде извършена едностранната корекция, но не
определят ред за установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Липсващата нормативна уредба регламентираща реда за
възникване на правото на оператора да извършва едностранни корекции, а на
ответника да фактурира допълнително начислените количества енергия, не може да
бъде заместена и по аналогия.
Предвид това и не може да се признае правото на ответника да
начисли исковата сума на основание и за срока, предвиден в чл. 50 от ПИКЕЕ, въз
основа на констатациите от проверката.
В практиката си по казуси, касаещи корекции на сметки, извършени
след отмяна на ПИКЕЕ, ВКС възприема подхода, че дори да е налице непълнота в
тези разпоредби, тя следва да се запълни с прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД. Такова твърдение е въведено и от страна на ответното дружество. Според Закона за енергетиката
източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на
доставената електрическа енергия е договорът за продажба /доставка/ и макар той
да има специфичен предмет, в Закона за
енергетиката липсват разпоредби, които да изключват общите правила
на ЗЗД. От
правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, чe когато е било доставено определено
количество енергия, но е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Това задължение следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Според константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по
т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014
г. на ВКС, ІV ГО, решение №
487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно
въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената
електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер (определение №159/21.02.2019г., ІVг.о., определение
№490/05.06.2019г. по гр.д.№4696/2018г., ІV г.о.).
С оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен,
поради липсата на насрещно пълно и главно доказване на релевантните
обстоятелства от страна на ответното дружество.
Не се установи по безспорен начин от ответното дружество, че именно ищецът е осъществил неправомерно
въздействие върху СТИ – софтуерна препараметризация, довело до констатираното
натрупване на показания на трети „Скрит“ регистър.
От представенят по делото протокол за монтаж на електромера на адреса на ищеца, в който са
отбелязани само показанията на тарифите
за нощна и дневна енергия, не се установява какви са били показанията на скритият
регистър 1.3.8 към датата на монтажа на електромера на адреса на ищеца . По никакъв начин не се установява от коя дата
е започнал записът в процесния скрит регистър.
Действително, ирелевантно е през кои часови зони е започнало
натрупване на ел. енергия в скрития регистър, тъй като количеството ел. енергия
е фактурирано по цена за покриване на технологичен разход на операторите.
Липсата на конкретен момент, обаче, от който е започнало неточното отчитане,
води до невъзможност да се определи реално доставената електрическа енергия за
миналият едногодишен период, който е предмет на иска и в този смисъл
извършените от крайния снабдител корекции за този минал едногодишен период се
явяват произволни, като това обстоятелство води до запретен от закона резултат
– доставчикът да получи цена за недоставена от него електрическа енергия, т.е.
до неоснователно обогатяване. В случай, че констатираното натрупване се дължи
на софтуерна неправомерна манипулация, както твърди ответникът, не се
установява кога е настъпил този факт, предвид заключенията на вещите лица по двете
експертизи дадени пред ШРС и пред ШОС.
На основание чл. 120, ал. 1 ЗЕ,
СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа и той следва да отговаря за
техническата му изправност.
Вещото лице е изразило статистическо
/математическо/ предположение, че е технически възможно такова количество
електрическа енергия да премине през СТИ за процесния период, т. е. да бъде
реално доставено (потребено) от абоната, но наличието на трети „скрит“ регистър , нефигуриращ на дисплея на СТИ, установено
при софтуерно четене на електромера в БИМ само по себе си не доказва, че такова
количество ел. енергия в действителност е реално доставено и потребено от
абоната именно и точно в
процесният едногодишен период. Вещите
лица и по двете СТЕ не са определили
кога точно е преминало процесното количество енергия през електромера , като по
делото не е доказано ,че посоченото за заплащане от ищцата количество
електроенергия във фактурата е реално консумирано точно в този едногодишен период от 19.04.2017г. до 18.04.2018г. В протокола на БИМ, е отразено, че тези
показания касаят преминала през СТИ ел. енергия. Този протокол е официален свидетелстващ документ и по аргумент
от чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно извършените от длъжностните лица или пред тях действия. В настоящия
случай натрупването на показанията по третата тарифа, обаче, не е станало в присъствието на
тези лица, поради което само въз основа на този документ не може да се обоснове извод, че съдържащите
се и установени при софтуерното четене на електромера показания са на реално
преминала през него ел. енергия и то за конкретен времеви период.
Съдът е запознат с
цитираните от ответното дружество Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по
гр. д. № 4160/2018 г. на III то ГО на ВКС и Решение № 124 от 18.06.2019 год. по
гр. д. № 2991/ 2018 год., но споделя възприетото от съдебната практика становище в обратния
смисъл, според което потребителят дължи заплащане на реално потребената ел.
енергия, ако доставчикът докаже наличието на неправомерно въздействие върху СТИ
от страна на потребителя, на реално потребление, неговият размер и периодът, за
който е натрупано неотчетеното количество електрическа енергия (Определение №
39 от 16.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3475/2018 г., III г. о., ГК; Определение
№ 112 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3654/2018 г., IV г. о., ГК;
Определение № 490 от 5.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4696/2018 г., IV г. о.,
ГК). В настояшият случай ответникът не доказа , че през именно през исковият
период от 19.04.2017г. до 18.04.2018г. се е
натрупало претендираното от него за
заплащане по издадената фактура, количество електроенергия.
Доколкото тези обстоятелства не бяха доказани в настоящото
производство, въззивният съд счита, че претендираната сума е недължима от
абоната, поради което предявеният отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК
е основателен.
Предвид гореизложеното , съдът счита ,че искането на ответника съдът да се произнесе относно
дължимостта на исковата сума от ищеца по реда на чл.162 от ГПК е неоснователно.
Предмета на иска по настоящото дело е въведен от ищеца с исковата молба и той
касае дължимостта на сумата от 6327.70лв. за периода от 19.04.2017г. до 18.04.2018г. и този предмет не може да бъде променян от съда по реда на
чл.162 от ГПК .
С оглед на обстоятелството, че правният извод,
до който въззивната инстанция е достигнала, не съответства на правните съждения
на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявения
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - уважен.
С оглед изхода на правния спор въззиваемата
страна – ответник в първоинстанционното производство трябва на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК да заплати на жалбоподателя сторените от него в
първоинстанционното производство разноски в размер на 1033,11 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса, сумата от общо 901,55 лева, представляваща сборът от заплатената държавна
такса за въззивното обжалване и заплатеното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивния съд по В.гр.д.№475/2019г. по описа
на ШОС, сумата от 600лв. разноски за заплатен адвокатски хонорар пред ВКС ,
сумата от 775лв. заплатен адвокатски хонорар по настоящото В.гр.д.№46/2021г. по
описа на ШОС . По повод направеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за въззивното
обжалване по В.гр.д.№475/2019г. по описа на ШОС , съдът намира същото за
неоснователно, поради което следва да се остави без уважение, доколкото
заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с размерите, предвидени в
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, съдът :
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
913/ 10.10.2019 год., постановено по гр. д. № 1700/2019 год. по описа на
Районен съд – Шумен, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на
“Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление –
гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – кула Г“, представлявано
от Б.М.,Б.П. и П.С., че Р.Д.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** не дължи сумата от
6327.70 лева, представляваща главница за служебно начислена електроенергия за
периода от 19.04.2017 год. до 18.04.2018 год., във връзка с извършена корекция
на сметка, начислена по фактура №********** от 10.05.2019 год. за обект с адрес:
гр.Ш., ул№, клиентски №********** и абонатен №**********.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: ********* да
заплати на Р.Д.Р. сумата от общо 3 309.66лв. представляващи сторените по
делото разноски за всички инстанции , които са гледали делото до сега.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: Членове: 1. 2.