Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
Плевен, 19.08.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V
гр.
състав в публично заседание проведено на 15.08.2016г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и
при секретаря Г. Н.а, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2616 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск
с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от
СК.
Постъпила е молба от И.Г.Г. срещу В.И.И.,
за лишаване от родителски права на ответника по отношение на малолетното дете Й.В.И.
с ЕГН **********. Твърди се, че бащата не е виждал детето Й., откакто то е било
на 11 месеца, не се познават, бащата не е заплащал и издръжка за детето.
Молителката счита, че поведението на ответника е основание за лишаването му от
родителски права с оглед неоснователното неполагане на грижи, неучастието в
отглеждането и възпитанието и непредоставянето на издръжка на малолетното дете Й.В.И..
Моли съда да определи издръжка от 130лв. месечно от бащата, и лични отношения в
контролирана среда.
Ответникът В.И.И.,
редовно призован, не се явява, не сочи уважителни причини за неявяването си, не
дава становище по предявения иск.
РП - Плевен, чрез прокурор Н.,
изразява становище за основателност на иска. Сочи, че всички доказателства по
делото установяват, че действително бащата се е дезинтересирал от детето, не
заплаща издръжка, не проявява загриженост за неговото развитие. Неявяването му
лично в заседанието също потвърждава това. Поради изложеното, счита, че
въпреки, че лишаването от родителски права следва да е изключение, в случая
няма друго решение и следва бащата да бъде лишен от родителски права. Счита, че
поискания размер издръжка е подходящ и адекватен, следва да бъде уважен, като и
да се уважи искането за определяне на контакти в контролирана среда.
Д.– П. взема становище в писмен
социален доклад по делото, в който сочи, че единствено майката полага грижи за
детето, като му осигурява правилно развитие във всички аспекти, като и цялостна
издръжка. Бащата трайно не изпълнява родителските си задължения и не присъства
в живота на дъщеря си Й.. Дето не го познава, няма преживявания с него и няма
емоционална връзка между тях.
Съдът, като съобрази становището на
страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно от представеното удостоверение за
раждане на детето Й.В.И., род. на ***г., то е с майка - ищцата И.Г.Г. и баща –
ответника В.И.И.. Родителите не са сключвали граждански брак и нямат водени
дела за родителската грижа за детето Й.. Детето понастоящем посещава детска градина
Еделвайс гр. Плевен, видно от издадената служебна бележка № 81/12.01.2017г. Съгласно
представения социален доклад, родителите са се разделили още преди раждането на
детето, след което майката е заживяла при своите родителите, където живеят и понастоящем
с детето Й.. Обстановката, в която живее детето, е с добри жилищни условия,
обособено лично пространство за него. Майката е с висше медицинско образование
– акушерка, работи на постоянен трудов договор, получава средно брутно
възнаграждение над 700лв. месечно, съгласно удостоверението от 23.03.2017г. на
МБАЛ Св.Марина гр. Плевен. Показанията
на разпитаните по делото свидетели П.К.и Л.В., сочат, че детето Й.не познава
баща си, не знае какво означава думата „татко“, не коментира нищо за баща си.
Св.К., съседка на жилището на етажа на ищцата, посочва, че са много близки -
детето живее както у дома си, така и у тях, че бащата на детето никога не е
живял или идвал в тяхното жилище. Знае, че не е заплащал издръжка за детето, от
родителите на ищцата е чувала, че той е в гр.Д., живее с друга жена, от която
има деца, знае, че е видял детето при раждането, после когато детето е било на
11 месеца пак е идвал, правил е скандали, бил е пиян. Скандалът бил не за да
иска детето, а по друг повод, и оттогава спрял да се интересува от ищцата и
детето. Не е идвал, не се е обаждал по телефона да се интересува от здравето
или развитието на детето. Св. В., първи братовчед на ищцата, посочи, че живее в
съседство с нея и най-малко два пъти седмично посещава дома ѝ. Сочи, че
откато са разделени, ответникът е посещавал ищцата един път, бил агресивен,
заплашвал нея и семейството ѝ, но не знае да е искал да види детето,
което тогава нямало и година. Не знае ищеца да е плащал издръжка за детето през
тези години.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира, че искът с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК, е
основателен и следва да бъде уважен, като ответникът В.И.И., бъде лишен от
родителски права по отношение на детето Й.. Съобразно изискванията на закона -
чл.132, ал.1, т.2 от СК, предприемането на тази мярка, се обуславя от наличието
на следните предпоставки, в тяхната кумулативна даденост: родителят, без
основателна причина, трайно не полага грижи за детето си и не дава издръжка.
Съобразно събраните по делото доказателства, безспорно се установява факта, че бащата
не полага и никога на е полагал грижи за детето, то не го познава за своите
повече от 3 години и половина. Полагането на грижи за детето, е съвкупност от
действия, които за всяка ситуация са различни, но всички са насочени към
осигуряване на правилното психофизическо развитие на детето, като основен
елемент от родителският дълг. Тези действия, от страна на родителя, предполагат
активност и настоятелност от негова страна. В случая се касае за липса на грижи
от раждането на детето до настоящия момент, в първите години от живота на
детето, в които се оформя неговото съзнание за самото него и заобикалящата го
среда и се формират основни понятия като личност, семейство, майка, баща, добро
и лошо. Поведението на бащата, което според св. показания е пълно и осъзнато
отсъствие от живота на детето, е причина част от тези понятия да липсват въобще
в съзнанието му. По делото се доказа, че грижи и усилия за развитието на детето
Й.е полагал само единия родител – майката, а бащата трайно и последователно не
е положил усилия дори визуално да се познават с детето. Липсва какъвто и да
било довод, изтъкнат от бащата, който да е основание за такова дезинтересиране,
той не е изпълнил задължението си да се яви в производството за да бъде
изслушан лично, въпреки че това му е било указано от съда на осн. чл. 133 ал. 2
от СК, не е посочил и причини за неявяването си. При евентуално изслушване на
ответника, би могло да се установи причината за продължилата повече от три
години липса на грижа, или евентуално давана издръжка от него за детето, и ако
причината е основателна, той не би следвало да се лишава от родителски права.
Но в настоящия случай ответникът не само че не доказа фактите, за които носи
доказателствена тежест в производството, той и не посочи такива факти. Поради горното, съдът следва да приеме, че не
съществува основателна или обективна причина, поради която бащата не е изпълнявал
родителският си дълг спрямо детето, и то за период, който е първият, и един от
най-важните в живота на всеки един човек. По делото не се установи бащата да е заплащал
и издръжка на детето, нито се доказаха обективни причини за това.
Съдът намира, че така преценена липсата
на всякаква грижа от страна на бащата, липсата на всякакъв интерес от
развитието на детето, липсата на емоционална връзка баща-дете, както и
недаването на средства за подпомагане развитието на детето от раждането му до
момента, в тяхната съвкупност, а и липсата на основателна причина за това, сочат,
че бащата не изпълнява своят родителски
дълг спрямо детето, по смисъла на чл.132, ал.1, т.2 от СК. /в т.см. Решение
№209/06.04.2010г. по гр.д. 4468/2008г., на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/, и
следва да бъде лишен от родителските права върху него. Въпреки
че лишаването от родителски права е крайна и тежка мярка по отношение на един
родител, съдът счита, че дезинтересираното поведение на ответника в периода на
първоначалното развитие на детето предполага налагането именно на тази мярка. В
СК тя е предвидена като последна по поредност и тежест в Глава девета, но
съгласно чл. 135 от СК, при изменение на обстоятелствата, така наложената мярка
може да бъде променена или родителските права да се възстановят, т.е. –
налагането на такава мярка не би могло да се счита за окончателно, и при
последваща промяна в поведението на родителя, има законова възможност за
нейното отпадане. Но към настоящия момент, съдът счита, че тази мярка е
подходяща и адекватна на поведението на бащата.
На основание чл.134 от СК, при лишаване
от родителски права, съдът следва да определи издръжка на детето, ако до този
момент такава не присъдена, и да определи мерки относно личните отношения между
детето Й.и неговия баща, които се прилагат като защитни такива по смисъла на
чл. 59 ал. 8 от СК. Детето няма специални нужди към момента, съгласно социалния
доклад по делото, поради което съдът определя средномесечна нужда от издръжка
за него от 300лв. При липсата на данни за доходите на ответника, посочването,
че той има и други деца, и при доход на майката над минимално определения за
страната, съдът намира, че размерът на месечната издръжка, която следва да се
определи от бащата следва да бъде 120.00лв. – с 5.00лв. по-висок от минимално
определения за страната минимум по чл. 142 ал. 2 от СК за един родител.
Доколкото в случая на съда е предоставено правото сам да определи издръжката на
детето и това не е основния въпрос в настоящето производство, не се дължи
отхвърлителен диспозитив за разликата до посочените от ищцата 130лв. месечна
издръжка от бащата. С оглед доказаното непознаване на детето Й.със своя баща,
съдът намира, че във възрастта, в която се намира детето, не би било подходящо
то да осъществи първите си контакти с него без присъствието на професионално
подготвено лице, поради което следва да се определи осъществяване на евентуално
пожелани от бащата срещи в специално за
това място – „Детски Контакт Център за семейства в конфликт и семейства с
история на домашно насилие“гр. Плевен. Конфликт между родителите при последната
им среща е доказан със свидетелските показания, и съдът намира, че бащата
първоначално следва да осъществява контактите с детето в среда, в която ще бъде
контролирано както неговото поведение, а също така и няма да бъде допускано
отношенията между родителите да имат влияние върху отношенията „баща-дете“.
Доколкото Центърът има възможност и права да предоставя услугата си за
родителски контакти до 3 часа, то контактите на бащата с детето следва да бъдат
определени както следва: всяка първа събота от месеца, от 10.00 часа до 12.00
часа, при заплащане на услугата от бащата /понастоящем определената сума е по
10.00лв. на час/. Контактите между бащата и детето следва да бъдат супервизирани
в първата година, в която започнат да се осъществяват – в присъствието на
професионалист, което би защитило едновременно и детето, което не е контактувало
до този момент с бащата, а също и бащата, за да не се допусне впоследствие
обвинение за неподходящо поведение с детето.
При този изход на делото, на осн. чл. 78
ал. 1 от СК, на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 650лв.
Следва служебно след влизането в сила на
решението, препис от него да бъде изпратен на Община Плевен за вписване в
регистрите на населението, както и на ДСП-гр. Плевен.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ЛИШАВА, на основание чл.132, ал.1, т.2
от СК, В.И.И., ЕГН **********, от
РОДИТЕЛСКИ ПРАВА по отношение на детето Й.В.И., ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл.134 т. 1 от СК, В.И.И.,
ЕГН **********, да заплаща на И.Г.Г. ЕГН **********, като майка и законен
представител на малолетното дете Й.В.И., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в
размер на 120.00лв., платима до 5-то число на месеца, за който се отнася,
считано от влизане в сила на решението до настъпване на причини за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва от датата на просрочието
до окончателното изплащане на вноската.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.134 т. 2 от СК, на В.И.И., ЕГН **********, режим за лични контакти с детето Й.В.И., ЕГН **********
- всяка първа събота от месеца, от 10.00 часа до 12.00 часа, като контактите се
осъществяват в „Детски Контакт Център за семейства в конфликт и семейства с
история на домашно насилие“, находящ се в гр. ***, и бъдат супервизирани в
първата година, в която започнат да се осъществяват, при заплащане на услугата
от бащата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, В.И.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Г. ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 650лв.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
След влизане в сила на решението, ДА СЕ
ИЗПРАТИ препис на Община Плевен, за вписване на постановеното лишаване от
родителски права в регистрите на населението.
След влизане в сила на решението, ДА СЕ
ИЗПРАТИ препис на ДСП- гр. Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: