Р Е Ш Е Н И Е № 47
Гр.Сливен, 20.07.2018г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение,
в публично съдебно заседание на двадесет
и втори юни, двехиляди
и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Елена Христова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 61 по описа за 2018г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за прогласяване на
нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот като привиден, с
правно основание чл. 26 ал.2, изр.1 ,предл.5 ЗЗД и цена- 176 386 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че с
нотариален акт № 99/29.07.2015г, т.ІІ,
дело №223/2015г на Нотариус Р.С., вписан в СВп,
дружеството - ищец, в качеството му на продавач, продал на първия ответник, по
време на брака му с втория ответник два недвижими имота, представляващи
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.516.332.1.5 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 67338.516.332.1.11, подробно описани в нотариалния акт.
Твърди, че договорът е симулативен, тъй като купувачът и първи ответник не е
заплатил продажната цена, описана в договора. Преди да го сключат, те съставили
обратно писмо, с което да се разкрие симулацията.
Твърди, че първият ответник П.Р. имал
облигационни отношения с третото лице С.И.С., изразяващи се в поемане на задължение по запис на заповед.
На 17.07.2007г . П.Р. издал на С.И.запис на заповед, със задължението да му
плати безусловно на падежа 17.07.2015г сумата 176 400лв.
По това време дружеството ищец се занимавало със
строителство и продажба на имоти, а С.И.бил пълномощник на дружеството и имал
правомощие да се разпорежда с имотите с цел продажба.
Когато настъпил падежа на задължението
по записа на заповед, по молба на издателя, се договорили със С.И. сумата по
записа на заповед да бъде изплатена, но при условие, че се придаде вид, че
издателя за записа П.Р. купува симулативно недвижими
имоти от ищеца, за които С.И.като пълномощник на дружеството, сключил
предварителен договор да продажба с П.Р.. Ответникът Р. целял да заблуди
третите лица при изплащане на задължението по записа на заповед. От друга страна,
той действително желаел да стана собственик на имотите, но няма средства да ги
закупи и по този начин искал да си гарантира, че същите имоти няма да бъдат
продадени на друг и след време да може
да си ги откупи. С тази цел подписали предварителен договор на 23.10.2007г
и два анекса от 23.11.2007т и
27.11.2007г.
Тъй като нямал достатъчно средства да
закупи имотите, се стигнало до симулативен, а не до
окончателен договор да покупко-продажба, който симулативен
договор прикривал чужда сделка, за оправдание при изплащане на сумата при
нейното изпълнение пред трети лица.
Твърди, че щом се
запознал с отношенията между С.И.и първия ответник, предвид желанието на
последния да придобие собствеността
върху процесните имоти, се съгласил да сключи симулативен договор за продажба, като се състави обратно
писмо, разкриващо симулацията, т.к. желаел и се надявал при определени условия,
продажбата действително да се състои.
Твърди, че се договорил
с ответника П.Р. да му прехвърли симулативно
собствеността върху имотите, без реално да плаща продажната цена, а в договора
да се запише, че цената е реално платена по предварителен договор с анекса към
него от 23.11.2007г, а пред нотариуса да се спести съществуването на втория анекс
от 27.11.2007г, с който страните приемали за
действително реално платеното по предварителния договор. Съгласно
последния анекс, реално платената цена по окончателния договор не била записана
в анекса и коригирана с предходния анекс от 23.11.2007т, а представлявала задатък в размер на 29 295лв, платен по банков път на
03.10.2007г., който задатък послужил като обезщетение
за неизпълнение на предварителния договор, т.е. тази сума не е плащане по договора за покупко-продажба.
Твърди, че в съставеното от страните обратно писмо, с
което се разкривала симулацията било
поставено условие със срок до 01.08.2017г, купувачът по симулативния
договор да заплати на продавача цената на имотите по сметка на продавача. Ако
това условие било изпълнено от купувача, тогава продажбата се санирала и това щяло да се счита за действително плащане по
продажбата, а обратното писмо - за недействително. Така ищецът си гарантирал
разкриването на симулацията при евентуално неплащане от страна на купувача, без да е реален
собственик на имота без да е налице
реално прехвърляне на собствеността, с условието за отложено плащане, записано
в обратно писмо. С това писмо се разкривала действителната воля на страните, а
именно, че продажбата не е породила вещноправен ефект
и не е била плащане цената от купувача.
Твърди, че до
настъпването на падежа 01.07.2017 г., за сбъдване на уговореното отложено
плащане, такова не е осъществено от първия ответник, което пораждало правния му интерес да предяви иска по чл. 26
ал..2 пр.5 ЗЗД за разкриване на симулацията, като се обяви за нищожна като
привидна сключената симулативна продажба, при
условията на абсолютна симулация.
Моли да
бъде прогласена нищожността на договор за покупко-продажба недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 99/29.07.2015г, т.ІІ, дело №
223/2015г на Нотариус Р.С., като
привиден.
Първият ответник П. Р. e
подал отговорна исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва съставянето
на договора за покупко-продажба на предварителния договор и двата анекса към
него с дати 23.11.2007г. и 27.11.2007г. Не оспорва, че между него и лицето С.И.
е имало търговски отношения, но в качеството на С.И.на физическо лице, а не на
пълномощник на дружеството-ищец. Не оспорва, че е вземал пари на заем
и се е задължавал да му ги върне чрез поемане на безусловно задължение по запис
на заповед.
Оспорва твърдението, че договорът за
покупко-продажба е симулативен и че е сключен под
условие, свързано с облигационните отношения между него и физическото лице С.И..
Твърди, че при сключване на договора за покупко-продажба е била пратена изцяло
продажната цена на имотите по банкова сметка ***-продавач и в брой, поради което договорът не е симулативен. Твърди, че цялата сума по продажбата била
платена изцяло на ищеца.
Твърди, че представеното от ищеца обратно
писмо е изготвено единствено за целите на процеса и че не е подписвано от него,
поради което е не само антидатирано, но и неистински документ.
Що се отнасяло до представения с
исковата молба запис на заповед от 17.09.2007г, твърди, че като издател
изплатил на поемателя С.И.сумата по записа на
заповед, което било неотносимо към договора да
продажба и не доказвало твърдяната
симулация.
Вторият ответник - Н.Р. не е подала
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
В с.з.
ищецът се явява лично и с процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Представя
писмени бележки. Претендира разноски.
В
с.з. първият ответник
- П.Р., ред. призован, не се явява, а се представляват от процесуален представител,
който поддържа отговора на исковата
молба.
В с.з.
вторият ответник - Н.Р., ред. призована, не се явява и не се представлява.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
„Айберг“ е
ЕООД, регистрирано с решение №
1211/31.07.2007г по ф.д. № 676/2007г на СлОС, с
управител и едноличен собственик на капитала С.И.И.,
който през м.юни 2009г прехвърлил дружествените си дялове на Л.А.Л., който
станал и управител на дружеството.
С.И.и ответникът П.Р. били в
приятелски отношения и предвид търговската им дейност, физическото лице
С.И., който тогава бил управител на дружеството-ищец, често давал пари в заем
на П.Р..
Когато заемната сума станала по-голяма
и не била върната, на 17.07.2007г, П.Р. се задължил безусловно да заплати на
физическото лице С.И.сумата 176 400лв., на падежа 17.07.2015г.
Тази сума била изплащана на части, като
към момента на завеждане на настоящото дело е изцяло заплатена от издателя на поемателя на записа на заповед, за което те не
спорят.
През 2008г дружеството-ищец започнало
изграждането на жилищни обекти-апартаменти в ******., с цел продажба. Ответникът
П.Р. пожелал да закупи два апартамента в същата сграда. Тъй като нямал нужните
средства, на 23.10.2007г сключил с
продавача предварителен договор, по силата на който, бъдещия продавач обещал да
му продаде два апартамента- жилище №5,
със застроена площ 177.36 кв.м., на цена за кв.метър- 380 евро и жилище №11,
със застроена площ от 149.52 кв.м. и цена за кв.метър- 380 евро, като двете жилища
ще бъдат част от шестетажна сграда, която ще се построи в УПИ ІІ-6613., в кв.330, на
кв.“Република“ в гр.Сливен.
С
този договор страните се съгласили, че прекратяват действието на предварителен
договор за продажба на жилище № 8 от същата сграда, подписан между същите
страни на 03.10.2007г.
В чл.3 от договора, страните уговорили
продажна цена за двата имота в размер общо на 122 500евро, от която
25 000 евро била платена напълно и в брой към момента на подписване на
договора, 4 500евро била цената на гараж № 4 – също платена напълно и в
брой; 46 000 евро била платена към момента на подписване на договора, а
остатъка от продажната цена- 47 000 евро щял да бъде платен от купувача на
продавача в срок от 60 месеца от
подписването на договора.
На 23.11.2007г, страните подписали анекс
към предварителния договор, с който уредили, че
продажната цена на двата имоти по чл.3 от предварителния договор, е в
размер на 105 000 евро и към датата на подписване на анекса е платена
изцяло от купувача на продавача.
На
27.11.2007г, подписали втори анекс към
предварителния договор от 23.10.2007г, в който заявили, че поради допуснато
фактическо несъответствие по отношение на действително заплатените суми от
купувача, окончателно приемат за действително платена единствено сумата от
29 295 лева, а всички оставали суми по чл.3 от предварителния договор, не
са реално заплатени- нито в брой, нито по банков път.
Уговорили също, че действително
платената сума по предварителния договор от 29 295 лв
ще има характер на задатък в случай на неизпълнение
на задължението от страна на купувача, ако до 31.12.2011г не преведе пълната
продажна цена за имотите, уговорена в предварителния договор. В случай на
неизпълнение на задължението от страна на продавача, той щял да дължи на купувача два задатъка, в
размер на сумата 60 590 лв.
Сумата от 29 295лв била преведена
от П.Р. на дружеството-ищец по банков път на 03.10.2007г, видно от
представеното банково извлечение от същата дата/ л.17/, но няма данни по делото
дали тази сума е била осчетоводена.
На
29.07.2015г, страните по предварителния договор сключили окончателен договор,
оформен с нотариален акт № 99 от 29.07.2015,
том ІІ, дело № 223/2015г. на Нотариус Р.С.
с рег. № 524 и район на действие СлРС, вписан в
службата по вписванията с вх.рег № 5809/29.07.2015г , акт № 25, т.ХХ, дело № 2781/2015г.
С този договор, дружеството-ищец, представлявано
от управителя Л.Л., продава на първия ответник П.Р.,
по време на брака му с втория ответник -Н.Р. същите имоти, предмет на
предварителния договор,които се индивидиализират като:1/
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.516.332.1.5 и 2/ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 67338.516.332.1.11, попадащи в сграда с идентификатор
№67338.516.332.1, представляваща високоетажна жилищна
сграда- първи етап в УРИ ІІ-6613, в кв. 330, по плана на кв.“Република“,
гр.Сливен, със степен на завършеност- груб строеж, разположена в ПИ с
идентификатор№ 67338.516.332, съответно апартамент 5, разположен на етаж 3 и апартамент
11, разположен на етаж 4, със съответните
квадратури и граници, за общата сума 175 600 лева, от която: 95 600лв-
продажната цена на първия имот и
80 000 лв- на втория .
В нотариалния акт е заявено от
страните, че сумата е платена изцяло със собствени средства по банков път от
купувача на продавача.
Страните по договора съставили обратно писмо,
което няма достоверна дата, в което
заявили, че в действителност купувачът не е плащал никаква сума на продавача,
макар че в договора било записано, че е заплатил сумата 95 600лв за единия имот и 80 800лв- за другия.
Страните са заявили още, че сключили
привидна сделка- продажба, с която
съзнателно целели да създадат погрешна представа у трети лица по повод на друга сделка на купувача с
трети лица, не с продавача, като по този начин прикрият действителните си
правоотношения. Те се изразявали в това, че целят да създадат представа у трети
лица, като прикрият свое задължение по запис на заповед, издаден от купувача
със задължението да заплати безусловно на продавача, в качеството му на
физическо лице, което ще представлява продавача по договора за продажба, с
уговорката сумата по продажбата да бъде заплатена на поемателя
по записа на заповед в качеството му на физическо лице, а не на дружеството-
продавач и собственик на недвижимите имоти.
В това обратното писмо страните уредили
също,че се дава възможност на купувача в срок до 01.08.2017г да заплати
продажната цена на имотите по сметка на дружеството за да валидира
сделката. Ако не сторел това в уговорения срок, продавачът имал право да
разкрие абсолютно симулативната сделка по съдебен ред
и да поиска обявяването й за нищожна.
Ако купувачът заплатял в срок до 01.08.2017г сумите по договора, щяло да е
налице действително плащане и валидна
сделка.
В
обратното писмо страните са заявили, че не е извършил никакво плащане по
сделката от купувача на продавача, а вместо това е заплатил сумата на физическо
лице, негов заемател по запис на заповед.
От приетата по делото СИЕ, се установи,
че на 01.01.2017г, в счетоводните регистри на
дружеството, по счетоводна сметка “клиенти по аванси“, с аналитичност П.Т.Р. е
осчетоводена сумата 74 908.35 без ДДС, която с ДДС възлиза на
89 980лв.
Тази сума е била осчетоводена въз
основа на решение № 1200/23.06.2016г по адм.д.
№582/2015г по описа на АС-Бургас, която обаче била получена по личната сметка
на физическото лице С.И., като основание за превода е посочено „покупка на имот
по договор“. Този сума намерила отражение в регистрите на дружеството само за
данъчни цели.
От дневниците за продажби на
дружеството, за периода м. 10.2007-м.12.2012г било видно, че няма регистрирани
продажби и издадена фактура на П.Р.. При извършената ревизия на дружеството от
ТД на НАП-Бургас, за периода 01.01.2008г-31.12.2012г
било установено, че няма превод на авансово плащане по банковата сметка на
„Айсберг“ЕООД от страна на П.Р., но за периода след 2012т не можело да се
извлече информация за плащане по банков път.
Вещото лице установило, че в периода 2007- 2012г
счетоводството на дружеството е обслужвано от една фирма, но към настоящия момент вече се обслужвало от
друга, на която не били предадени счетоводните документи от предходни години, които да са заведени в счетоводните
регистри. Единствено били предадени
ревизионния доклад на ТД на НАП Бургас и решение № 1200/23.06.2016г по адм.д. №582/2015г на АС-Бургас.
Поради непредставяне на вещото лица на
първичните счетоводни документи на дружеството, не може да даде заключение по
въпроса дали е било извършено авансово плащане в брой от страна на купувача П.Р.
по предварителния договор и по окончателния.
В
с.з. вещото лице уточни, че поради липса на документи, не може да даже дали
сумата 29 295 лв, за която страните не спорят,
че е била платена от купувача на продавача, е отразена счетоводно в
дружеството.
Горната
фактическа обстановка е установена по
делото въз основа на съвпупна преценка
на всички събрани писмени доказателства, ценени като относими,
допустими и неоспорени.
Цени като истински/ автентичен и верен/
единствения оспорен документ-
обратното писмо, тъй като оспорващата
страна не проведе успешно доказване на неговата неистинност.
Изключва от доказателствения
материал показанията на разпитания по делото свидетел С.И., тъй като са
недопустими по арг.
от чл. 165 ал. 2 ГПК.
Приема заключението на приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза като обосновано, ясно и неоспорено.
При
така приетите за установени факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск за
признаване
на установено в отношенията между страните, че договора за покупко-продажба
от 29.07.2015г, обективиран
в нотариален акт №, нотариален акт
№ 99 от 29.07.2015, том ІІ, дело №
223/2015г. на Нотариус Р.С. с рег. № 524
и район на действие СлРС, вписан с вх.рег № 5809/29.07.2015г ,акт № 25, т.ХХ, дело № 2781/2015, е
нищожен като привиден, с правна квалификация - чл. 26 ал.2 изр.1 пр.5 от ЗЗД и цена –176 386
лв.
Искът е допустим,
а разгледан
по същество- основателен и доказан.
Тъй като е установителен,
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му е наличието на правен интерес от предявяване.
Всяко лице, което има правен интерес,
може да предяви безсрочно установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК, вр.
с чл. 26 ал.2 ЗЗД за обявяване на нищожност
на един договор. На нищожността като порок на
договора може да се позове всяко лице с правен интерес, безсрочно, както
с иск, така и с възражение.
Правният интерес на ищеца в случая се извежда
от изразената в обратното писмо воля на страните по договора за продажба, че
уговарят плащане на продажната цена на двата имота в срок до 01.08.2017г, след която дата, при липса на
плащане, продавачът може да предяви иск за разкриване на симулацията. Тъй като
не се доказа по делото купувачът да е извършил плащане
на продажната цена на двата имота до 01.08.2017г , а и изобщо, за продавача възниква
правен интерес да атакува сделката чрез иск по чл. 26 ал.2 ЗЗД и да иска
обявяването й за нищожна като привидна.
Симулацията е уредена от закона като
особен вид недействителност, при която липсата на воля за обвързване с правните
последици на явната сделка е съзнавана от двете договарящи страни.
Симулативен е
договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат
обвързани от правните му последици.
Когато волята на страните по сключеното съглашение
е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които не желаят, симулацията е абсолютна.
Когато волята на страните е да бъдат обвързани по
различен начин от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна.
Ако договорът не прикрива друго
съглашение, симулацията е абсолютна и страните не са обвързани въобще. Ако
прикрива друго съглашение, симулацията е относителна. Симулативният договор е нищожен на осн.
чл. 26 ал.2 ЗЗД, независимо от това дали прикрива друга сделка или не, т.е. дали е налице относителна или
абсолютна симулация.
И в двата случая страните не са
обвързани от привидния договор.
Ищецът твърди абсолютна симулация на договора за продажба и негова е тежестта да докаже, че действителната
воля на страните, които са участвали в договора не е такава, каквато е отразена
в него.
В теорията и съдебната практика се
приема, че разкриването на симулацията и установяване на действителните
отношения между страните става с писмени доказателства поради ограничението на
чл. 164 ГПК и в частност чрез така нареченото “обратно писмо“ / contra
letter/.
Обратното писмо се създава нарочно за
случая и по съдържание трябва да
разкрива точно вътрешните отношения между страните по привидната сделка. То се
подписва от същите страните, които участват в явната сделката, за разлика от
документа, който представлява “начало на писмено доказателство“ и който има
едностранен характер.
Обратното писмо е частен диспозитивен документ, който трябва да е автентичен, т.е.
да изхожда от страните, посочени в него. Ако не е подписано от една от
страните, то е неистинско, като средството за защита в този случай е оспорване
на истинността на документа относно неговото авторство. Проверката на това
възражение се извършва чрез назначаване на вещо лице- графолог, което изготвя
заключение въз основа на сравнителен материал, изхождащ от лицето, подписало
оспорения документ.
В настоящия казус страните по сделката
са съставили обратно писмо, без достоверна дата, което съдържа признанието им,
че привидната сделка- продажбата, не изразява действителната им воля и че не е
платена от продавача на купувача продажната цена, записана в нотариалния акт. В
този документ изрично е заявено от страните, че са сключили привиден договор за
продажба на процесните имоти, с който съзнателно са
целели да създадат погрешна представа у трети лица какви са действителните им отношения.
Това обратно писмо като частен документ няма достоверна дата, но то може да
бъде съставено преди, по време или след извършване на привидната сделка.
Законът не поставя изискване за времето на съставяне на документа, разкриващ
симулацията за да има характер на обратно писмо, нито поставя
изискване за специална форма.
Обратното
писмо служи като доказателство за симулацията само в отношенията между страните
по сделката, не и спрямо трети лица, неучаствали в нея,
какъвто е случая на неучаствалия
ответник Н.Р. - съпруга на първия ответник П.Р..
Доколкото обаче обратното писмо не е
подписано от нея, тя не е обвързана от него. По силата на закона е придобила право на собственост върху имота,
но това не означава, че по силата на закона
става и страна по договора. Симулацията е съгласуваност на
волеизявленията на договарящите страни, т.е. обратният документ е договор,
който обвързва само страните по него.
Затова неподписалата го страна, не е обвързана от него и за да гарантира
правата си по прикритата сделката, продавачът е следвало да се снабди с обратен
документ и от неучаствалия съпруг.
Съставеното обратно писмо, сочещо,
че договорът за покупко-продажба е симулативен и като такъв –нищожен, е непротивопоставимо
и не обвързва неучаствалия в сделката съпруг, но съставлява „начало на писмено
доказателство“, създаващо вероятност за симулация, респ. и предпоставка за
допустимост на свидетелски показания за установяване на привидността.
Тъй като ответницата Н.Р. не е подала
отговор на исковата молба, нейните евентуални възражения срещу съставеното
обратно писмо са преклудирани, поради което съдът
намира, че ищецът и първия
ответник са сключили привиден договор за продажба, като привидността на
продажбата е установена с нарочно съставеното за целта обратно писмо/ contra letter/, с което се разкрива абсолютната симулация.
Страните изрично са заявили в това
писмо, че не са броени пари по сделката
и че действителната им воля е различна от отразената в договора.
Автентичността на обратното писмо/
подписа на купувача/ бе оспорена от ответника П.Р., който поиска съдебно-графологична експертиза, но тъй като не заплати
определения депозит за изготвянето й, съдът отмени определението, с което бе
назначена.
Обратното писмо е частен диспозитивен документ, който носи подписа на оспорващата го
страна, поради което, на основание чл. 193 ал.3 ГПК, страната, която оспорва истинността му, носи
тежестта да го докаже.
Тъй като тя не проведе такова
доказване, съдът приема документа за
истински/автентичен и верен/.
Обратното писмо съдържа волеизявлението
на всички страни по привидния договор и служи за пълно разкриване на симулацията, поради което свидетелски
показания са недопустими. То напълно доказва привидността и други доказателства
не са необходими на позоваващата се страна, нито са допустими от оспорващата,
тъй като би се стигнало до опровергаване съдържанието на документа със свидетелски
показания.
След като съдът приема това писмо за
истински документ, с който привидността е ясно и категорично призната, той
съставлява обратно писмо./ contra letter/. С него симулацията се разкрива
напълно и е достатъчно доказателство за уважаване на иска.
За
успешното провеждане на иска е от значение единствено доказването на факта, че страните не са имали воля да бъдат обвързани
от правните последици на договора за
продажба, който сключили само за да създадат привидни правни последици за пред
трети лица, настъпването на каквито не са желали.
Съдът намира за успешно доказани
твърденията на ищеца, договора за
покупко-продажба е привиден, т.е.
че действителната воля на страните, които са участвали в договора, не такава,
каквато е отразена в него.
Официалната удостоверителна сила на нотариалния акт
не се разпростира върху частта, в която са отразени изявленията на страните за
плащане продажната цена имота, поради което, в тази част представлява частен свидетелстващ документ, а съдът
приема, че доказателствената стойност на документа е
оборена и плащане на продажната цена на двата имота, записана в нотариалния
акт, не е осъществявано.
По
делото бе допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, от чието
заключение се установи, че купувачът е заплатил само две суми – 29 295лв и
89 890лв.
Първата е била платена от него на дружеството-
продавач като задатък по втория анекс към
предварителния договор за покупка на процесните
имоти, но няма данни да е осчетоводена в дружеството-ищец.
Втората
сума е била платена на физическото лице С.И., а не на дружеството –продавач,
поради което съдът приема, че не е извършено валидно плащане на продажната цена
на имотите, от купувача на продавача и в размера, посочен в нотариалния акт – общо 175 600
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 75 ЗЗД, изпълнението, извършено
на лице, различно от кредитора, няма погасителен ефект. В тази хипотеза,
плащането ще е действително само ако кредиторът го потвърди или се възползва от
него, за което няма събрани доказателства по делото.
Тъй като се твърди и доказа абсолютна, а не относителна
симулация, респ. не е предявен иск по
чл. 17 ал.1 ЗЗД за обявяване действителността на прикрития договор, ирелевантно е за спора какви са били действителните
отношения между страните, тъй като те са извън предмета на делото.
На
основание чл. 78 ал.3, ответниците дължат на ищеца
сумата 2813.86 лв, представляваща направените по делото разноски съгласно списък
по чл. 80 ГПК, включваща: 1000лв- платено в брой адв.
възнаграждение, 1713.86лв- държавна
такса и 100лв – депозит за вещо лице.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „АЙСБЕРГ“ЕООД със седалище и адрес на управление ******,
представлявано от управителя Л.А.Л., ЕИК-******, П.Т.Р. ***, ЕГН- ********** и Н.И.Р. ***,
ЕГН- **********, че договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт №
99 от 29.07.2015, том ІІ, дело № 223/2015г. на Нотариус Р.С. с рег. № 524 и район на действие СлРС, вписан в службата по вписванията с вх.рег № 5809/29.07.2015г ,акт № 25, т.ХХ, дело № 2781/2015г, е
нищожен като привиден, на основание чл. 26 ал.2 изр.1 предл.5
ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Т.Р., ЕГН- **********, и Н.И.Р., ЕГН- **********,***, да заплатят
на АЙСБЕРГ“ЕООД със седалище и адрес на управление ******, представлявано от
управителя Л.А.Л.,ЕИК-******, общата сума 2813.86лв,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: