М О Т И В И
към присъда № 29 от 01.10.2012 г. по НОХД № 383/2012 год. на СвРС
ОБВИНЕНИЕТО срещу
подсъдимия Д.А.Б. *** е по чл.151, ал.1 от НК, вр. с чл.26,ал.1 от НК за това,
че за периода от м. април 2010 г. до м.април 2011 г. при условията на
продължавано престъпление на неустановени дати в гр.С. на различни места / дома
му в гр.С., на брега на р.Д./ противозаконно се е съвкупил с ненавършилата
14-годишна възраст –малолетната Д.Я.А. с ЕГН ********** ,както следва: на
неустановена дата през м.април 2010 г. в гр.С. в дома си на ул. П.М. № **
противозаконно се е съвкупил с ненавършилата 14-годишна възраст –малолетната Д.Я.А.
с ЕГН **********, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК;
на неустановена дата в периода м.април 2010 г.- м. август 2010 г. в гр.С. на
брега на р.Д. противозаконно се е съвкупил с ненавършилата 14-годишна възраст
–малолетната Д.Я.А. с ЕГН ********** , като извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК ; на неустановена дата през м.декември 2010 г. в
гр.С. в дома си на ********** противозаконно се е съвкупил с ненавършилата
14-годишна възраст –малолетната Д.Я.А. с ЕГН ********** , като извършеното не
съставлява престъпление по чл.152 от НК ; на неустановена дата през м.април
2011 г. в дома си на ********** противозаконно се е съвкупил с ненавършилата
14-годишна възраст –малолетната Д.Я.А. с ЕГН ********** като извършеното не съставлява престъпление
по чл.152 от НК.
Граждански иск не е
предявяван.
По направено искане от
подсъдимия производството по делото е
разгледано по реда на глава 27 от НПК –съкратено съдебно следствие пред
първата инстанция.
Подсъдимият се признава
за виновен по така повдигнатото обвинение.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.А.Б. е роден на *** ***,бълг.гражданин,,
с основно образование ,разведен, работи, неосъждан , с ЕГН ********** .
От обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно
заседание се установи, че живее на съпружески начала с майката на малолетното
момиче, от която има родено дете-момиченце на две години.Първоначално Е.А.,
съпругът и и дъщеря и живеели на квартира у подсъдимия, но впоследствие майката
и дъщеря и изгонили Я.-бащата на Д. и останали да живеят при него. Д. се
прибирала късно и гледала секс заедно с приятелката си ,след което му
обяснявала какво е гледала. Няколко пъти го питала кога ще правят секс. Той не
искал, но тя му правела проблеми, причаквала го и накрая един ден, докато той
спял у тях тя легнала гола до него, започнала да го опипва, при което той не
издържал и се съгласил да правят секс. Заяви, че не се интересувал на колко
години е момичето. Твърди, че не била девствена, когато правили секс за пръв
път. В разпит пред съдия /л. 123 от ДП/ е пояснил, че това се случило през
м.април 2010 г. Втория път бил на брега
на река Д., през лятото. Подсъдимият отишъл за риба, а тя тръгнала след него,
отново започнала да го опипва и въпреки неговото нежелание, отново осъществили
полов акт. Следващия път , когато правили секс били в дома им, в кухнята, при
което майката на Д. ги видяла, но според подсъдимия не им казала нищо, само
прибрала Д. в стаята си. Последния път, когато правил секс с момичето било след
като излязъл през м.април 2011 г. от болницата. В разпит пред съдия в присъствието на директора на Центъра за настаняване от семеен
тип в гр.Стражица, който е педагог и социален работник от отдел „Закрила на детето” към Д „СП”
Стражица Д. разказва, че живеела с майка
си и втория си баща Д. *** от две години. Твърди, че не се разбирала с Д., тъй
като той и се карал, понякога се карал и с майка и. Един път тя го видяла в тоалетната и тогава той и предложил да
правят секс, при което тя три пъти му отказала , но после се съгласила. Не знае
какво означава думата секс, но го правила с Д., като обяснява начина, по който
станало това. Тя твърди, че и преди е правила секс, който нарича детски-заедно
с неин съученик в трети клас, но тогава само се целували и той не я е пипал,
както тя се изразява по долната част, а Д. я пипал и после малко я заболяло,
когато усетила члена му вътре в нея.
Твърди, че са правили секс в продължение на две години по три пъти
седмично, като тя не съобщила на майка си от страх, но не и било неприятно. При
един от случаите майка и ги видяла и
съобщила на Лора Г. –инспектор в Детска педагогическа стая. Майка и се карала
много с Д. заради това. Обясни , че са правили секс на брега на р.Д. и в дома,
където живеели. За това, което правят с Д. разказала на братовчедка си М.. /л.
32 от ДП/. Майката на малолетното момиче Е.А. е свидетелствала, че заживяла на
съпружески начала с подсъдимия през 2009 г. заедно с дъщеря си Д.. Усъмнила се,
че има нещо нередно, когато една вечер през
зимата на 2010 г. ги заварила в кухнята през нощта да гледат канал по
телевизията, по който излъчвали секс, Д. бил седнал на стол, а Д. била в скута
му . Св.А. се развикала, но двамата отрекли, че са правили нещо. Тя започнала да ги наблюдава и установила, че Д. и Д. си определят срещи, докато накрая Д.
и признала, че Д. я принуждавал да правят секс.Той пък от своя страна отричал,
като настоявал, че момичето го предизвиква. /л. 34 и л. 125 от ДП/ .Бащата на Д.Я.А.
е заявил, че след развода му с Е.Д. е останала да живее при майката, но идвала
от време на време при по -голямата си сестра.
Бащата забелязал, че детето е разстроено, но не споделяло нищо, само
казвало, че не иска да ходи при майка си. Разбрал за случилото се от инспектор
Лора Г., след което Д. заживяла с него и майка му, но правела всичко възможно,
за да ги ядосва и дразни. На 29.12.2011 г. я настанили в училище в гр.Стражица.
/л. 33 от ДП/. Показания в същия смисъл е дала и бабата на детето св.М.А. ,според
която Д. не е споделила с тях какво е станало ,но те разбрали от психоложката и.Тъй като не се
разбирали , била настанена в дом за деца в гр.Стражица./л. 37 от ДП/. Св.Н.К.
заявява, че с Д. били гаджета и правили секс по нейна инициатива./л.36 от ДП./Братовчедката
на Д. –малолетната М. също е разказала, че Д. и споделила ,че е правила секс с чичо и Митко по негова
инициатива./л.38 от ДП/. Вещите лица по изготвената комплексна
психологично-психиатрична експертиза са дали заключение, че малолетното момиче има умствено изоставане в лека степен и се
наблюдават данни за емоционално
поведенческо разстройство в резултат на преживяното сексуално посегателство.При
случващото се с нея не е разбирала свойството и значението на извършваното,
действала е подчинено, не е осъзнавала, че това е сексуално посегателство
спрямо нея и че е жертва на такова. Д. не е можела да се противопостави поради
редица причини- липса на социален опит и знания, липса на конструктивен модел
на подражание в семейството, като цяло е емоционално нестабилна и незряла и в
резултат на изживяното е проявила деструктивност, агресия, безбразборна
привързаност, хиперактивност. /л. 47-52 от ДП/. С решение на Районен съд Горна
Оряховица по гр.д. № 173/2012 г. Д.А. е настанена в Център за настаняване
от семеен тип гр.Стражица /л. 81 от ДП/. Изготвени са множество социални
доклади във връзка със случая, както от Отдел Закрила на детето при ДСП гр.С.,
така и от Център за обществена подкрепа в гр.С. и Център за настаняване от
семен тип гр.Стражица, като от всички тях се установява, че малолетното дете е
с високо ниво на тревожност, предразположена към депресивни състояния, с опит,
неприсъщ за възрастта и, като постепенно след работата и с психолози е
започнала да преодолява стестителността си и се наблюдавала промяна в
положителна посока.
При така установената
фактическа обстановка съдът намери, че обвинението срещу подсъдимия е безспорно
доказано –неговите самопризнания се
подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства- разпити на
свидетели, докладите на социалните работници и изготвената комплексна съдебна
психологично-психиатрична експертиза.
От обективна страна подсъдимият е осъществил сексуални контакти с
малолетната Д., като се е съвкупил с нея няколко пъти в крайна сметка с нейно съгласие, поради
което деянието не осъществява състава на
престъплението по чл.152 от НК. Въпреки ,че Д. обяснява, че отначало
не е искала, впоследствие се е съгласила да прави секс с подсъдимия. Съдът
кредитира нейните показания в частта, в която обяснява какво са правили с
подсъдимия, тъй като те кореспондират, както с неговите самопризнания, така и с
показанията на св. Е.А. и св.М. и Я.
Амброзови. В частта им, в която детето заявява, че са правили секс по три пъти
в седмицата съдът не кредитира показанията и, доколкото не се подкрепят от
други събрани доказателства, освен това следва да се има предвид и това, че тя не може да възпроизведе хронологично събитията, липсва
последователност, объркана е, не може да представи логичен и последователен
разказ на случилото се, каквато е и констатацията на вещите лица при изготвянето на експертизата.
От всички събрани доказателства при съвкупната им преценка се доказва, че подсъдимият от обективна страна се е съвкупил противозаконно с
малолетното момиче четири пъти, като три
от тях са били в дома,
в който живеят
в гр.С. и един път на брега на р. Д., като момичето е дало съгласие
за това.По отношение твърденията на подсъдимия, че Д. не само е била съгласна,
но тя е искала от него да правят секс, дори го е преследвала, това е
ирелевантно относно осъществяване състава на престъплението, тъй като
съвкуплението с лице, ненавършило 14 годишна възраст дори с негово съгласие
винаги е престъпление. От субективна страна подсъдимият
е извършил деянието виновно, при форма
на вина пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, тъй като е знаел възрастта на пострадалата, с чиято майка живее на съпружески начала, но въпреки
това е искал да настъпят общественоопасните последици.
Налице е продължавано престъпление
,тъй като подсъдимият се е съвкупил с малолетното лице четири пъти за посочения
период м.април 2010 г.-м.април 2011 г. през непродължителни периоди от време и
при еднородност на вината. По този начин от обективна и субективна страна е
осъществен престъпния състав на чл.151,ал.1 от НК, вр. с чл.26,ал.1 от НК.
Причини за извършване на престъплението-ниска правна култура, занижен
самоконтрол, липса на съзнание и морал, незачитане на общоприетите ценности и
на личността на другите.
Смекчаващи вината обстоятелства- направени пълни самопризнания,
разкаяние от извършеното, неосъждан,
недобро здравословно състояние .
Отегчаващи отговорността обстоятелства- няма.
Предвид горното съдът счита, че обществената опасност на деянието е висока , тъй са засегнати обществените
отношения, свързани с половата неприкосновеност и половия морал в обществото. От приложената справка за съдимост се
установява, че подсъдимият е
реабилитиран по осъжданията си по НОХД № 77/1990 г. и НОХД № 68/98 г. на СвРС.
Въпреки това с оглед деянието съдът счита, че обществената му опасност е в
сравнителна степен завишена. Тъй като производството по делото се разви по реда на
глава 27 от НПК съдът следва при постановяване на присъдата си да приложи разпоредбата на чл.58
а от НК, като определи наказание в пределите на предвиденото в разпоредбата на
чл.151,ал.1 от НК –от две до шест години лишаване от свобода и да намали така
определеното наказание с 1/3. При индивидуализацията на наказанието съдът
счете, че следва да приложи разпоредбата на чл.58а,ал.4 от НК, във вр. с чл. 55 ,ал.1,т.1 от НК като по-благоприятен закон
за дееца. Във връзка с приетите писмени
доказателства-експертни решения на ТЕЛК, последното от които № 0758/22.12.2011
г. на НЕЛК -състав по белодробни болести, с което на подсъдимия е определена
ТНР 50% за срок от две години за заболяване „двустранна метатуберкулозна пневмосклероза
и дихателна недостатъчност”, както и във връзка с твърдението на подсъдимия, че
се грижи за брат си, който е също
трудоустроен, за което представи решения на ТЕЛК, както и за роденото от
фактическото съжителство с Е.А. двегодишно дете съдът намери, че следва да
определи размера на наказанието при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като определи наказание под предвидения за деянието
минимум в размер на една година лишаване от свобода. Въпреки това при обсъждане на приложението на разпоредбата на
чл. 66,ал.1 от НК, според която при наличие на определени предпоставки съдът
може да отложи изпълнението на наказанието, съдебният състав единодушно счете,
че в случая няма основание за това. Съдебният състав намери, че целите на
личната и генерална превенция, именно да се поправи и превъзпита осъдения, като
се въздейства предупредително, както върху него, така и върху другите членове
на обществото ще бъдат постигнати, ако той изтърпи ефективно наложеното му наказание.
Деянието на подсъдимия е изключително морално укоримо, имало е за последица
трудно преодолими увреждания във психиката на малолетното момиче, което освен всичко останало е едноутробна
сестра на родната му дъщеря-също
малолетна. Като обсъди изложеното по- горе съдът намери, че за поправянето и
превъзпитанието на дееца е необходимо същият да изтърпи наложеното му наказание
лишаване от свобода в размер на една година в затворническо общежитие от открит тип, при общ режим на основание чл.59,ал.1 от ЗИНЗЗ.
Разноските по делото в размер на 200
лева се възложиха на подсъдимия, който следва да ги заплати по сметка на СвРС ,
ведно с 5 лева такса за издаване на
изп.лист.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: