О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр.Асеновград,
15.01.2021 г.
АСЕНОВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IІ-ри наказателен състав в закрито
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
БЕДАЧЕВ
Разгледа
докладваното от съдията ЧНД № 824/20 г.
по описа на АРС- IІ н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Постъпила е жалба от С.Д.С. и Д.И.С., против
Постановление за прекратяване на
наказателното производство на РП–Асеновград от 02.10.2020 г., с което същата е прекратила
наказателното производството по досъдебно
производство № 297/2016 г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, на основание чл. 243
ал.1 т.1, във вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от
НПК.
Недоволен от това, жалбоподателя твърди,
че постановлението за прекратяване е незаконосъобразно,
без обаче да сочи логически, относими към предмета на делото аргументи, които
да обусловят качеството му на пострадало лице. Искането към съда е за отмяна на
постановлението и провъзгласяване на нищожност на Решение № 247 от 23.08.2005г. на АсРС, постановено по
гр.дело № 698/2004 г.
Съдът, след като се запозна с изложените в
жалбата доводи и с материалите по делото
намира, че така подадената жалба е НЕДОПУСТИМА, тъй като е подадена от ненадлежно
легитимиран процесуален субект, поради което не подлежи на разглеждане по
същество.
На първо място, прегледът на жалбата
показва, че в нея като жалбоподатели са посочени две лица, а именно С.С. и
съпруга й Д.С., но същата е подписана само от лицето Д.С., като същият е
подписал освен себе си, така и другия жалбоподател със собствения си подпис. По
същия начин е подписано и допълнението към жалбата. Подписването на частен
документ, какъвто е и жалбата от името на жалбоподателя С., но от друго
лице, макар и също жалбоподател по принцип е недопустимо и води до
липсата на изявление от жалбоподателя С.С.
и съответно до липса на жалба, която да изхожда от нея в качеството й на
пострадало лице. Действително, жалбоподателят Д.С. в качеството му на съпруг,
би могъл да представлява съпругата си С.С. в наказателното производство, но
само като неин повереник, ако тя имаше качеството на пострадал в наказателното
производство. За да има това процесуално качество, а именно повереник на
пострадалата С.С., същият следва да бъде надлежно упълномощен чрез изрично
пълномощно съгласно чл. 100 ал.1 и ал.3, вр. с чл. 91 ал.2 , вр. с чл. 93 ал.1
и ал.2 от НПК, което да удостоверява именно това му процесуално качество и
което да му делегира мандат да извършва правни действия от името и за сметка на
пострадалия по конкретното наказателно производство. Представеното копие от
общо пълномощно на Д.С., видно от предмета му няма стойност на изрично
упълномощаване в горния смисъл, същият
да бъде повреник на съпругата си по делото и съответно той, не е надлежно
упълномощен да подава жалби по делото от името на С.С., поради което и съдът
приема, че подадената жалба изхожда единствено от жалбоподателя Д.С..
На второ място, дори да игнорираме горния
порок в жалбата, на отделно основание и
двете лица, посочени като жалбоподатели не са активно легитимирани да обжалват
прекратителното постановление.
Досъдебно производство № 951/2016г. по
описа на РУ на МВР Асеновград е образувано с Постановление на РП Асеновград на
29.09.2016г., като се е водило срещу неизвестен извършител с оглед извършено
престъпление по чл.212, ал.1 от НК, а именно, затова, че през месец ноември
2015г. в гр.Асеновград, обл.Пловдивска, чрез използване на документи с невярно
съдържание, на неистински и преправени документи е получил без правно основание
чуждо движимо имущество – пари с намерение да го присвои.
Нормата
на чл. 243 ал.3 от НПК лимитативно определя кръга на субектите имащи право на
жалба срещу постановлението за прекратяване и това са обвиняемият, пострадалият
или неговите наследници, както и ощетеното юридическо лице.
В разглеждания случай, никой от жалбоподателите
няма качеството на пострадал от
престъпление по чл.212 ал.1 от НК. Нормите на НПК, регламентиращи кръга лица,
които отговарят на критериите за придобиване на това процесуално качество са
залегнали в разпоредбите на чл.74 НПК и съответно разполагащи с произтичащите
от това права по чл.75 НПК. Преценката за това дали от дадено престъпление са
претърпени вреди и съответно възникнала ли е процесуална правоспособност на
определени лица да бъдат страни в съдебната фаза и от тук възможността да
атакуват постановлението на прокурора по чл.243 от НПК се основава на резултата
от проверката на следните характеристики на конкретното престъпление: 1. Дали
престъплението е със съставомерни общественоопасни последици, т.е. дали в
състава е предвиден определен престъпен резултат и 2. Дали предметът на
посегателство е свързан с правната сфера на определен правен субект, който е
претърпял вреди от престъплението. Престъплението документна измама във
визираната разпоредба изисква чрез използване на неистински или преправени
документи, или на такива с невярно съдържание, деецът да мотивира други лица да
извършат акт на имуществено разпореждане, вследствие на което той да се
облагодетелствува, получавайки без правно основание чуждо имущество, което не
му се следва. При така структурирания
състав на престъплението, което е предмет на наказателното производство изобщо
липсва хипотеза, при която лицата С.С., а още по-малко пък Д.С. да са
пострадали от това престъпление, тъй няма никакви данни и дори твърдения,
същите да са били някога собственици на имущество, с което е било извършено
имуществено разпореждане, нито пък има данни други лица да са получили без
правно основание чуждо имущество, което да е било собственост на жалбоподателите. Така, както е образувано и
водено досъдебното производство по обвинение за измама чрез използване на
документ с невярно съдържание , е видно, че жалбоподателят С., макар и вносител
на множество жалби и искания до прокуратурата, не е пострадал от конкретното
престъпление, за което е водено настоящото досъдебно производство. Налице е
смесване и неразграничаване на претенциите на
жалбоподателят С. по множество дела от административен и
гражданско–правен характер свързани с признаване право на собственост върху
земеделски земи, които обаче не са собственост на св.С.. Няма данни до момента,
по надлежния съдебен ред за собственик на същите да е призната и неговата
съпруга. Всъщност, в хода на цялото досъдебно производство, са събирани и
сочени доказателства, целящи уреждане на гражданскоправна претенция. В
наказателно-правен аспект, обаче няма данни от използването на неистински или
на документ с невярно съдържание, лично някой от жалбоподателите С. или неговата
съпруга, да е бил засегнат или негови права и законни интереси, за да се
приеме, че същият е пострадал от престъпление от общ характер и конкретно от престъплението
по чл.212, ал. 1 от НК.
Съдът винаги и по силата на служебното начало е длъжен да следи за допустимостта на жалбата
и едва след това да се произнася по нейната
основателност.
Предвид горното, съдът намира, че не следва да се произнася
по съществото на
прокурорския акт, тъй като в случая не е налице надлежна
процесуална легитимация на жалбоподателя, поради което и на основание
чл.244 ал.5 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба
от С.Д.С. и Д.И.С., против Постановление за прекратяване на наказателното производство на
РП–Асеновград от 02.10.2020 г., с което същата е прекратила наказателното производството по досъдебно
производство № 297/2016 г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, на основание чл. 243
ал.1 т.1, във вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от
НПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 824/2020г.
по описа на АРС- ІІ н.с.
Преписи
от определението да се изпратят на жалбоподателите и РП-Пловдив,
ТО-Асеновград.
Определението може да се обжалва и
протестира в 7-мо дневен срок от съобщаването му пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: