№ 195
гр. София , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Стоил
Георгиев Тойчев (АП-София)
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600106 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 33-та НПК.
Образувано е по искане на адвокат В. Т., защитник на осъдения В.Х., за
възобновяване на наказателно дело – внохд № 2475/2019 по описа на СГС,
НО, 8 – ми въззивен състав.
С постановеното по делото решение № 485 от 23.07.2020г. е била
изменена присъда № 218129 от 20.09.2017г. по нохд № 12720/2015 на
СРС,НО, 102 –ри състав, с която подс. В. Г. Х. е признат за виновен за
престъпление извършено на 10.03.2015г. в съучастие с подс. В. Д. К. като
съизвършител по чл. 196, ал.1, т. 2 вр. чл. 195, ал.1, т. 4, пр.1 вр. чл. 194, ал.1 ,
вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и „б“ НК и на основание чл. 54 НК му е
наложено наказание пет години лишаване от свобода, при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване, като наказанието е намалено на 3 години и 6
месеца.
Защитникът релевира и трите касационни основания по чл. 348,ал.1,т.1-3
НПК за нарушен закон, допуснати съществени процесуални нарушения и
явна несправедливост на наказанието.
Въвежда оплаквания, че съдът неправилно осъдил подс. Х., доколкото по
1
делото нямало доказателства, че той е извършил престъплението,
включително и от субективна страна. Съдът неправилно бил оценил
доказателствения материал и въз основа на това приел необоснована
фактическа обстановка – нарушение на чл. 13 и 14 НПК. В неправилната
оценка попадали показанията на показанията на св. К. и св. Б., както и
приемането на записите от видео-камери в нарушение на процесуалните
правила. Проведеното разпознаване от свидетелите също било в разрез с
нормите на НПК. Погрешно съдът игнорирал останалия доказателствен
материал. Отделно, въззивната инстанция допуснала процесуални нарушения
като не събрала допуснати доказателства по уважени искания направени с
въззивната жалба. С това нарушила правото на защита на подсъдимия и го
лишила от възможността да установи обективната истина по делото
С искането се релевират и доводи срещу наказанието като явно
несправедливо, тъй като не отговаряло на степента на участие на подсъдимия
в деянието, на неговата обществена опасност и на стойността на
инкриминираната вещ. Не бил отчетен изтеклият период от време от датата
на деянието до влизането на присъдата в сила. Обосновава хипотезата на чл.
55, ал.1,т. 1 НК.
Прави се искане да се възобнови наказателното дело, да се отмени
постановената присъда, а вместо нея се постанови нова, оправдателна,
алтернативно – да се намали наказанието по чл. 55, ал.1, т. 1 НК, а ако се
приеме, че са допуснати съществени процесуални нарушения – да се отмени
присъдата и делото се върне за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред Софийски апелативен съд защитникът
поддържа искането. Аргументира, че присъдата почива на предположения и
че вмененото престъпление не било извършено. Поддържа аргументите от
искането за неправилна доказателствена оценка на показанията на
свидетелите Б. и К., както и за това, че са налице доказателства, които
оневиняват осъдения. Поддържа доводите за несправедливост на наказанието.
Моли съдът да постанови оправдателна присъда. Алтернативно моли делото
да се върне за ново разглеждане и събиране на доказателства, или да се
намали наказанието.
Осъденият в лична защита поддържа защитника си.
Представителят на САП моли искането да се остави без уважение, тъй
като не са налице основания за възобновяване на наказателното дело.
В последна дума осъденият моли делото да се възобнови.
Софийски апелативен съд, като разгледа доводите на искането, на
2
страните в публичното съдебно заседание и материалите по делото, прие
следното:
Искането на осъдения е подадено в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3
НПК, срещу акт от кръга на посочените в чл. 419, ал. 1 НПК, поради което е
допустимо за разглеждане.
По същество е неоснователно.
Искателят възразява, че решаващите съдилища са тълкували събраните
доказателства превратно и едностранчиво.
Възражението е неоснователно.
Въззивният съд, е приел за установено, че подсъдимите Х. и К. влезли в
сграда на дружеството „Лиди-Р” АД и взели намиращият се под стълбите във
фоайето акумулатор на стойност 211.99 лева, върнали се в лекия автомобил, с
който дошли, акумулаторът по-късно подс. К. продал на св. М. В., а част от
продажната цена дал на подс. Х..
Въззивният съд в продължение и в разширяване на анализа на районния
съд, и за да достигне до тези факти, е подложил събраните доказателства на
цялостен, задълбочен и прецизен анализ. Разгледал е всеки един
доказателствен източник по делото, отделно и в съвкупността му с
останалите. Предал е съдържанието на доказателствата безупречно вярно и
точно. Оценил ги е стриктно според съдържанието, което са имали.
Съдът е ценил показанията на всички разпитани свидетели – Г. Н. и В. В.
- полицейските служители разглеждали видео-записите от обекта, П. Б. и К.
К. - служителите на юридическото лице ползвател на вещта, св. М. В. - лицето
приело вещта след отнемането й, посочения от защитата св. Н. Д., с оглед
проверка на обяснения на подсъдимите относно обстоятелствата, в които са
взели вещта, обясненията на подсъдимите.
Същият задълбочен и цялостен подход е имал и при разглеждането на
останалия доказателствен материал – писмени доказателства, вещественото
доказателство – видеозапис, и изготвените експертизи. Подходът не съдържа
елементи на превратност или изкривяване на действителния смисъл на
доказателствата, така че да обоснове неправилно съставяне на вътрешното
съдийско убеждение.
Това че искателят настоява, че решаващите съдилища трябвало да
приемат други източници за достоверни, а не приетите от тях, и така да
стигнат до различни фактически изводи, по същество не е оплакване срещу
3
нарушение на процесуални правила, а оплакване срещу автономната съдийска
преценка за обоснованост на фактите, която оценка не подлежи на контрол.
В аспекта на процесуалните нарушения, неоснователно е възражението
на искателя за негодност на доказателствените източници, върху които съдът
е стъпил. Що се отнася до показанията на св. Н. и св. В., специално отразени в
искането, въззивният съд е обосновал тяхната допустимост, доколкото тя
формално отговаря на процесуалното законодателство. Свидетелите, макар да
са полицейски служители, не са разследващи органи. Въззивният съд не е
пренебрегнал спецификата на свидетелската им функция свела се до
разглеждане съдържанието на записите, с което те не са се различавали по
нищо от св. К., също преглеждал записите, но с разликата, че св. Н. и св. В.,
във връзка със службата си са познавали подсъдимите и биха могли да
свидетелстват дали ги виждат на записите, при което действително се касае
до своеобразно разпознаване. То не е недопустимо. Към него не са
приложими правилата на разпознаването по реда на НПК. Наблюденията на
свидетелите, които е следвало да възпроизведат за нуждите на делото, не са
били поради познаване на самото деяние, а поради познаването на личността
на извършителите.
Тези показания не отговарят на стриктното експертно изследване, което
поради недостатъчно качество на записите, не може да проведе експертна
идентификация. Но това положение не е и пренебрегнато от съда, а е
специално обсъдено. Вярно е показано, че качеството на свидетелите не се
явява процесуална пречка пред възможността те да заявят свои
идентификационни преценки. Отделен е въпросът как по същество биха се
ценили те. Вярно съдът е развил доводи, че общите признаци са от естество,
което да обоснове правдоподобност и надеждност на разпознаването от
свидетелите, независимо че същото това качество е негодно за
идентификация, когато става въпрос за файлово видео-съпоставяне. Като е
ползвал тези показания, съдът не е нарушил процесуалния закон. Освен това
показанията не са били единственият източник по фактите, а един от
няколкото източници, които въззивният съд е разгледал коректно в тяхната
общност.
Обстойно въззивният съд е анализирал и показанията на св. Н. Д. и е
развил съображения защо не са достоверни. Съображения, които не са
произволни, а отново се облягат на цялата доказателствена съвкупност.
Неоснователни са възраженията и срещу анализа на показанията на св. Б.
и св. К., чието съдържание отново съдът е свързал със съдържанието на
останалите и в частност – това да се провери защитната версия на
4
подсъдимите. Подсъдимите и не отричат да се влизали в сградата и да са
взели акумулатора, но отричат субективната страна на деянието, тъй като
взели акумулатора с разрешение и като вторична суровина, версия, която
убедително решаващите съдилища са опровергали именно чрез анализа на
показанията на св. К. и св. Б. и с оглед на това че вещта е била сравнително
нова, не е била негодна.
Неоснователни са възраженията на искателя за недостатъчност на
разследването, което можело да продължи чрез изземване на записи не само
за този район на местопроизшествието, но и за обикалящите го. Няма
основание да се счита, че съдилищата са решили делото при дефицит на
доказателства. Що се отнася до значението на видеозаписа, неговият обхват е
бил достатъчен, тъй като е регистрирал нужното да се знае поведение на
подсъдимите.
Неоснователно е възражението, че въззивният съд погрешно преценил,
че не е налице субективна страна на деянието. Доводът е мотивиран с
обясненията на подс. К., че само помолил подс. Х. да му помогне в
пренасянето. Възражението отново клони към това съдът да приеме различна
от приетата от него оценка на доказателствата. Въззивният съд е показал и
тук, че е интерпретирал доказателствата при спазване на правилата за
съставяне на вътрешното убеждение. Той не е опровергал тази теза
голословно, а с оглед на обективните действия на самите подсъдими
регистрирани от останалите източници и показанията на св. Б. разказващ
наблюденията на портиера, че подсъдимите бързали да го отминат,
респективно - не се касае за разрешено вземане на вещта, нито за различно
поведение на подс. Х., от това на подс. К..
Прави се оплакване, че съдът е нарушил процесуалния закон, тъй като не
събрал допуснати от него доказателства:
Оплакването е неоснователно.
Въззивният съд е постановил решението си при проведено пълно
разследване. Вярно е, че се е отказал да повтори разпит на св. Б., какъвто сам
е допуснал, и да настоява за предаване на евентуални записи на район по-
широк от заснетия по делото, но това не се отразява на обема от
доказателства като необходим и достатъчен за правилното решаване на
делото. Не всеки отказ да се събират нови доказателства съставлява
процесуално нарушение, а само този, който би довел до неяснота и
несигурност за релевантните факти. В случая те са били ясни и то в
необходимата пълнота, а допълнителните доказателства са били от значение
само да надградят вече изясненото, поради което съдилищата са могли и без
5
да нарушат принципите на чл. 13 и 14 НПК да се откажат от тях. Особено,
когато не са били непременно нужни и когато събирането им е било
технически трудно осъществимо и е създавало отчетливи препятствия пред
своевременния ход на производството.
Искане, което може да се разгледа като свързано с оплакване за грешно
приложен материален закон е настоящата инстанция да приеме, че подс. Х. не
е извършвал престъплението, да отмени решението и присъдата и го признае
за невиновен. Стриктни и конкретни други аргументи за неправилно
приложен материален закон не са възведени.
Искането е неоснователно.
В това производство съдът няма компетентност да променя фактите на
присъдата, които той преценява само в качеството им на резултат на
правилно проведена доказателствено-аналитична дейност, каквато е налице.
Правомощие в това производство съдът да отмени осъдителна присъда
има само когато приетите за установени факти от решаващите съдилища не
съдържат признаци на извършено престъпление. Приетите от съдилищата
факти не са такива.
Искателят счита ефективно наложеното наказание от три години и шест
месеца лишаване от свобода за явно несправедливо. Аргументира, че то не
отговаря на степента на съучастие на подсъдимия, на обществената опасност
на деянието и дееца, на срока от извършване на деянието до влизане на
присъдата в сила. Аргументира хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Оплакването е неоснователно.
Въззивният съд е намалил наложеното с присъдата наказание от пет
години на три години и шест месеца лишаване от свобода, което е малко над
предвидения законов минимум от три години и следователно е определено
при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. За тази
цел въззивният съд е отчел относително ниската стойност на вещта - 211.99
лева. Правилно е отказал да смекчи повече от това наказателната отговорност
на дееца поради данните за обремененото му съдебно минало извън
осъжданията обуславящи признака „опасен рецидив“, и които са четири
отделни такива. Вярно съдът е отчел значението на факта, че подс. Х. е
търпял многократно ефективни наказания и не се е поправил.
Размерът на наложеното наказание отговаря на тежестта на
престъплението и на степента на опасност на извършителя, удовлетворя
изискването на чл. 35, ал. 3 НК, както и необходимото за постигане на целите
6
по чл. 36 НК.
Наказанието не е явно несправедливо, такова, което с оглед
личностовите особености на дееца и с оглед конкретната опасност на
деянието, да показва надхвърляне необходимата мяра за поправяне на
личността. Размерът на наказанието не предполага съдът да не е отчел
реалната степен на участие на подсъдимия в извършване на деянието, която
не е особено различна от тази на другия съизвършител и й е съпоставима в
задружното постигане на престъпния резултат. Още повече, че наказанието е
ориентирано към минималния законов праг и е благоприятно отмерено.
Като не е приложил нормата на чл. 55, ал.1, т. 1 НК въззивният съд не е
нарушил закона, тъй като не са били налице обстоятелства отговарящи на
тази хипотеза. Не са били налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито едно такова, но изключително, които да
правят и най – лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко.
Продължителността на наказателното производство и то не изобщо, а
само тази, която е от значение за осъдения, тъй като е бил в процесуално
качество на обвиняемо лице, е от 26.05.2015г. до влизане на присъдата в сила
– 23.07.2020г. Тя, като малко над пет години, действително не е малка, но не
е основание за намаляване още повече на размера на наказанието, което е
определено максимално благоприятно и почти на законовия минимум.
Особено като се има предвид максимума от петнадесет години, от който
максимум наложеното наказание отстои значително. Ето защо, макар
съдилищата да не са отделили специално място в съображенията си на този
факт, обективно, той е достатъчно заложен в крайния резултат.
Мотивиран от изложеното, Софийски апелативен съд, Наказателно
отделение, 1 – ви състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на адвокат В. Т., защитник на
осъдения В. Г. Х., за възобновяване на наказателно дело – внохд № 2475/2019
по описа на СГС, НО, 8 – ми въззивен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8