Р Е Ш Е
Н И Е
№ 41
град Велико Търново, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на първи
февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С. Ф.като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 773/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 27а от Закона за закрила на детето (ЗЗДет).
Образувано е по жалба от подадена от
О.Ф.А. с адрес ***, срещу
Заповед № ЗД/Д-ВТ-СВ-049/29.11.2022 г., издадена от директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Свищов, с която на основание чл. 26 и чл. 27 от Закона
за закрила на детето /ЗЗДет/, вр. с чл. 25, ал.1, т. 3 и т. 4 и
чл. 25, ал. 2 от същия закон, детето
Б. О.Ф.с ЕГН ********** е временно настанено в Кризисен център за деца гр.
Алфатар, до произнасяне на съда с решение по чл. 28, ал. 1 от ЗЗДет. Според жалбоподателя
изложеното в заповедта не отговаря на истината. Твърди, че дъщеря му посещавала
редовно училище, като той и майка ѝ следят да се прибира навреме вкъщи и
осъществяват грижи за нея и контрол върху нейното поведение. Неоснователни били
твърденията за агресия от тяхна страна, като са създали здрава семейна среда, в
която отглеждат двете си деца. Жалбоподателят излага доводи, че няма данни и
доказателства, че съществува непосредствена опасност за дъщеря им Б., полагат
се грижи за нея и са осигурени материални условия за отглеждането на децата им,
които следва да бъдат отглеждани заедно в семейната среда, която са осигурили. По
тези съображения моли заповедта да бъде отменена. В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с назначения му процесуален представител ***
Хр. Т., който излага подробни доводи за незаконосъобразността на оспорения акт.
Ответникът
по жалбата, директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ Свищов се представлява от юриск. Д., който моли съда да
потвърди обжалваната заповед като правилна и законосъобразна.
Заинтересованата страна Н.К.
***, поддържа жалбата.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № ЗД/Д-ВТ-СВ-049/29.11.2022 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Свищов на основание
чл. 26 и чл. 27 от Закона
за закрила на детето /ЗЗДет/, вр. с чл. 25, ал.1, т. 3 и т. 4 и чл. 25, ал. 2 от същия закон е наредил временно настаняване на детето Б.
О.Ф.с ЕГН ********** в Кризисен център за деца гр. Алфатар, до произнасяне на
съда с решение по чл. 28, ал. 1 от ЗЗДет. За да постанови това административният орган се е позовал на
изготвения социален доклад от 29.11.2022 г. и е посочил, че се касае за
тринадесетгодишно дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. „в“ и „д“ от ЗЗДет –
съществува риск от увреждането на физическото, психическото, нравственото,
интелектуалното и социално развитие, дете в риск от отпадане от училище с
поведенчески проблеми изразяващи се в системни бягства от дома, след конфликти
и агресивно поведение от страна на родителите към него. Посочено е също така,
че със Заповед № 352з-372/29.11.2022 г. на началника на РУ на МВР – Свищов на
детето е предоставена полицейска закрила на основание чл. 3, т. 2 и 3 и чл. 4,
т. 1 и 3 от Наредба за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила
на детето.
От доказателствата по
делото се установява, че детето Б. О.Ф., родено на *** г., е общо
дете на О.Ф.А. и Н.К.П.. Към датата на издаване на
заповедта и двамата родители работят. Детето има двама по-големи братя – М.,
починал през 2020 г. при нещастен случай, и И..
На 21.09.2020 г. в Отдел
„Закрила на детето“ Свищов е постъпил сигнал от ИДПС при РУ на МВР-Свищов, че
след смъртта на М. родителите на Б. се държат лошо с нея, постоянно я обиждат и
често я бият. През м.10.2020 г. със заповеди на директора на ДСП Свищов е
постановено Б.Ф. да бъде настанена временно в ЦНСТДБУ гр. Стражица, която
заповед не е изпълнена, а с решение на Районен съд гр. Свищов е оставена без
уважение молбата на ДСП по чл. 28 от ЗЗДет.
През 2021 г. поради
извършени противообществени прояви по отношение на Б.Ф. са образувани 3
възпитателни дела в МКБППМН. Постъпили са множество писма от РУ на МВР-Свищов
за оказано съдействие на родителите на детето за неговото издирване поради
бягства от дома.
Със Заповед от 03.02.2022
г. на директора на ДСП Свищов Б.Ф. е настанена в ЦНСТДБУ II SOS
Младежки дом „Ильо Войвода“ в гр. Велико Търново, поради това, че родителите са
заявили, че не могат да се справят с проблемното поведение на детето. Заповедта
е обжалвана от родителите, като впоследствие по образуваното адм. дело №
82/2022 г. по описа на АСВТ същите оттеглят жалбата си. Впоследствие с решение
на Районен съд гр. Велико Търново е оставена без уважение молбата на ДСП Свищов
по чл. 28 от ЗЗДет.
След завръщането в семейна
среда от ЦНСТДБУ II SOS Младежки дом „Ильо Войвода“ в гр. Велико
Търново Б.Ф. на два пъти е обявявана за общодържавно издирване – на 19.05.2022
г. и 09.09.2022 г. Преди това е обявявана за ОДИ на 27.06.2021 г., 03.12.2021
г., 05.12.2021 г. и 25.12.2021 г. През месеци 07 и 08.2022 г. в РУ – Свищов са
заведени 4 преписки за установяване в състояние на безнадзорност на детето. Многократно
Б. е установявана от служители на РУ-Свищов в малките часове на денонощието без
надзор, а майка ѝ подава сигнали, че детето не се прибира у дома и излиза
без разрешение от родителите си.
На 07.09.2022 г. в
РУ-Свищов е постъпил сигнал, че Б.Ф. се е скарала с баща ѝ и той я е ударил.
При извършеното посещение на адрес О.А. заявил, че са се скарали, но той не я е
удрял и тя е избягала. В хода на възложената проверка лицата отказали да дават
обяснения и същата е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство
поради липса на данни за престъпление.
След последното обявяване
за ОДИ от 09.09.2022 г., на 15.09.2022 г. Б. е установена в гр. Свищов в
компанията на непълнолетно момиче, също обявено за ОДИ. По думите им на
13.09.2022 г. двете деца са били в гр. В. Търново, където хванали такси до гр.
Свищов и в продължение на 2 дни са се скитали в гр. Свищов без надзор. На
15.09.2022 г. Б. е предадена на майка ѝ Н.П., която се е държала
конфликтно и агресивно.
На 19.09.2022 г. в ДСП – Свищов
е постъпил сигнал от директора на СУ „Николай Катранов“, че Б.Ф. не се е явила
на училище на 15 и 16 септември 2022 г. Изготвен е социален доклад, с който е
предложено социалната работа по регистрирания сигнал за дете в риск от отпадане
от образователната система да продължи, като се отвори отново случай за детето Б.Ф..
На 25.09 и 26.09.2022 г. Б.
отново не се е прибирала у дома и е била заедно с малолетната Е.М..
На 04.10.2022 г. е
проведена среща между представители на Община Свищов, ДСП Свищов, РУ Свищов и
СУ „Николай Катранов“, и Б.Ф. и майка ѝ. Между последните е имало размяна
на вербални обиди и заплахи. Майката е изразила съгласие за детето да бъде
организирано обучение в индивидуална форма. Запозната е с натрупаните
неизвинени отсъствия на ученичката.
На същата дата около 22,50
ч. автопатрул на РУ – Свищов е изпратен по сигнал за скандал, като при
пристигането заварили Н.П. и Б.Ф., като последната е била в безпомощно
състояние на земята. Майката е дала обяснения, че докато са се карали дъщеря
ѝ припаднала.
На 05.10.2022 г. в ОДЗ е
постъпил сигнал, че на 24.09.2022 г. вечерта Б. е бутнало друго дете по стълбите,
което е паднало и се е наранило.
На 06.10.2022 г. Б.Ф.
напуснала отново дома си заедно с малолетната Е.М., като двете са се придвижили
до гр. Бяла с такси, за да отидат при приятеля на Б. – Г.И. Д.на 15 г. от гр.
Бяла. На 08.10.2022 г. Б. е установена на територията на гр. Бяла от полицейски
служители от местното районно управление, и е върната на майка ѝ на
10.10.2022 г. Посочено е, че родителите не желаят да подадат заявление за
прекратяване на ОДИ след 09.09.2022 г., тъй като детето отново бяга от дома си
и реално се намира в системно състояние на безнадзорност. Пред ИДПС майката
заявила, че желае Б. да бъде настанена във Възпитателно училище-интернат в с.
Подем, обл. Плевен. По време на беседата в ДПС при РУ-Свищов се разразил
скандал между майката и детето, като Б. заявила, че желае да се върне в ЦНСТ
гр. Велико Търново и била склонена от майка си да лъже пред Районен съд –
Велико Търново.
През нощта на 10 срещу
11.10.2022 г. Б.Ф. и Е.М. отново не се прибрали в домовете си.
Изготвен е социален доклад
от 17.10.2022 г., в който е предложено социалната работа с Б.Ф. да продължи,
като се предприемат мерки за закрила в семейна среда по чл. 23 от ЗЗДет.
Със Заповед от 26.10.2022
г. на директора на СУ „Николай Катранов“ на Б.Ф. е наложена санкция „Предупреждение за
преместване в друго училище“ на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗПУО.
Мотивите за това са, че към 25.10.2022
г. ученичката системно не посещава учебни занятия и е допуснала 109,5 отсъствия
по неуважителни причини; получен е сигнал на 19.10.2022 г. от друга ученичка за
нанесен ѝ побой от Б.Ф. на 18.10.2022 г.
На 02.11.2022 г. Б. и
майка ѝ посетили ЦМСП Свищов във връзка с припадък на детето. Майката
изказала предположение, че причина за припадъка се дължи на употреба на
наркотични вещества. Служителите в ЦМСП споделили, че отношенията между
родителя и детето били конфликтни.
На 10.11.2022 г. в
РУ-Свищов е получен сигнал от СПГ „Алеко Константинов“, че непълнолетният И. О.Ф.
държи в себе си прозрачно пликче с марихуана. Сестра му Б. нахлула в училището
крещейки, като си искала връхното елече, с което бил облечен брат ѝ. При
направения полеви тест се установило, че пликчето съдържа марихуана, като през
цялото време И. е твърдял, че марихуаната, която се намира в елечето, с което е
облечен, е на сестра му Б., което тя отричала. Образуваното бързо производство
е прекратено с постановление от 21.11.2022г. поради явна малозначителност на
деянието.
На 21.11.2022 г. отново
възникнал семеен скандал между Б. и родителите ѝ. След отказ на
родителите ѝ да ѝ предоставят средства за ремонт на личния ѝ
мобилен апарат Б. заплашила, че ще се самоубие скачайки от надлеза до пристанище
Свищов.
На 23.11.2022 г. отново е
подаден сигнал от Н.П., че Б. не се е прибрала у дома си и се е събрала с
приятеля си – непълнолетния Г.Добрев. Двете деца са установени в дома на
пълнолетно лице в гр. Свищов, за което Б. казала, че е неѝн дядо –
твърдение, неотговарящо на истината.
На 24.11.2022 г. е
проведено заседание на Местната комисия за борба с противообществените прояви
на малолетни и пълнолетни при Община Свищов, която е разгледала възпитателно
дело № 63/22 г. по отношение на Б. О.Ф., на което са изслушани Б. и родителите
ѝ, както и представители на институциите, работещи с детето. Взето е
Решение № 63/24.11.2022 г., с което е постановено да се реализира по отношение
на родителите на детето предвидената в чл. 15, т. 3 от ЗБППМН отговорност за
неизпълнение на три предходни решения на МКБППМН; налага на Б. О.Ф.възпитателна
мярка по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБППМН „Предупреждение“ и на основание чл. 13,
ал. 1, т. 3 от с.з. „Задължение да участва в консултации, обучения и програми
за преодоляване на отклоненията в поведението за срок от 6 месеца“; на
основание 13, ал. 1, т. 4 от ЗБППМН „поставяне под възпитателен надзор на
родителите или на лицата, които ги заместват“.
На 29.11.2022 г. ДСП
Свищов са уведомени от директора на СУ „Н. Катранов“, че е открита процедура по
налагане на санкция „Преместване в друго училище“ по чл. 199, ал. 1, т. 4 от
ЗПУО на Б.Ф., за допуснати към 25.11.2022 г. 164,5 отсъствия по неуважителни
причини.
Със Заповед № 352з/29.11.2022,
издадена от началника на РУ-Свищов във връзка с постъпило искане от ИДПС при
РУ-Свищов, на Б.Ф. на основание чл. 11 от Наредбата за условията и реда за
предоставяне на полицейска закрила на детето, е предоставена полицейска закрила
във връзка с чл. 3, т. 2 от Наредбата – има непосредствена опасност за живота и
здравето на детето, чл. 3, т. 3 от Наредбата – има опасност детето да бъде
въвлечено в извършването на престъпление, чл. 4, т. 1 от Наредбата - отстраняване
на детето от средата или субектите, които оказват вредно въздействие върху
детето.
Изготвен е социален доклад
от 29.11.2022 г. Според съдържанието му потребностите на детето Б. О.Ф.от
подслон, храна, облекло, лично пространство, здравеопазване и обучение се
задоволяват в семейната среда от родителите съобразно възможностите и
разбиранията им. Б. продължава да не посещава учебните занятия и след
преминаването ѝ в индивидуална форма на обучение. Тя е контактно дете,
много емоционална и лабилна като поведение, не притежава волеви контрол, има
завидно самочувствие и приема себе си за лидер, не зачита авторитета на
родителите и не се съобразява с техните напътствия. Родителите не са в
състояние да окажат контрол върху поведението на детето и не могат да се
справят с дисбаланса в емоционалното състояние на детето. Отношенията между
детето и родителите са свързани с взаимни обвинения, разногласия и скандали по
различни поводи, завършващи с намеса на органите на реда. Родителите осъзнават
нуждата от осигуряване на сигурна и стабилна среда на детето, но не успяват да
наложат на Б. спазването на правила и граници. Б. не спазва вечерния час,
придвижва се сама като много често влиза в конфликтни ситуации. Не се прибира у
дома и се налага родителите ѝ да търсят съдействие от органите на реда за
обявяването ѝ за ОДИ. Родителите ѝ са с нисък родителски капацитет,
авторитет и не успяват да стимулират развитието ѝ. Прехвърлят
отговорността по осигуряване на спокойна семейна среда за Б. на полиция,
училище и социални работници. Семейството не съдейства за осъществяване на
консултативна дейност, отказват срещи със служител на ОЗД Свищов, като такива
срещи се провеждат на териториите на други институции, имащи отношение към
случая. Родителите са с ниска образователна степен, четат и пишат със
затруднение. Майката е лице с увреждания, с диагноза „Лека умствена
изостаналост; Биполярно ефективно разстройство; Шийно-черепен синдром;
Световъртеж от централен произход“. Семейството е добре познато в общността, но
предимно със скандалното си поведение, което имат при всички контакти с
институциите. Б. е дете с поведенчески проблеми, характеризиращи се в нарушаване,
пренебрегване и незачитане на правилата в семейната, училищна и социална среда;
конфликти и саморазправа с други деца; непрестанни бягства от дома след
конфликти и агресивно поведение от страна на родителите спрямо детето и
обявяването му за ОДИ. Тя е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. „б“ и „в“
от ДР на ЗЗДет. Направен е извод, че с оглед гарантиране на най-добрия интерес
на детето е необходимостта от спешното му извеждане от семейната среда на
родителите. Предвид липсата на близки и роднини, които биха могли да се грижат
за детето е направено предложение за настаняване на малолетната в подходяща
социална услуга за резидентна грижа и по-конкретно Кризисен център за деца гр.
Алфатар.
Въз основа на горното е
издадена процесната Заповед № ЗД/Д-ВТ-СВ-049/29.11.2022 г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ Свищов. Жалбата на О.А. до Административен съд гр. Велико
Търново е подадена на 08.12.2022 г., като липсват доказателства оспорената
заповед да му е била съобщена преди подаване на жалбата.
След издаването на
процесната заповед, на 30.11.2022 г. от Б.Ф. е постъпило писмено сведение, в
което детето заявява, че майка ѝ е конфликтна личност и я тормози, но
само психически, не и физически, а баща ѝ е същият. Твърди, че баща
ѝ има роднина на име Е. от гр. Русе, който майка ѝ понякога вика
вкъщи за да я бие и да се кара с роднините на Г.. Случвало се е Е. да я бие с
колана и с юмруци и ритници. Сведението е препратено по компетентност на
Районна прокуратура.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата
административна преписка, както и допълнително представени ответника
доказателства, в т.ч. сведение от 14.12.2022 г. от Б.Ф. и справка от 12.01.2023
г. от началника на РУ Свищов, съдържащи данни за осъществено физическо насилие
от Е. Л.М.спрямо Б.Ф. в присъствието и без противопоставянето на родителите
ѝ.
По реда на чл. 15 от ЗЗДет
е изслушано детето Б. О.Ф.. Според нея битовите условия в Кризисния център в
гр. Алфатар са добри, но се оплаква от отношението на персонала. Твърди, че при
откарването ѝ там полицаите са упражнили физическо насилие. В Алфатар
ходи на училище, където се е сприятелила с останалите деца и има приятелки. Чува
се с родителите си всеки ден по телефона. Желае да се прибере при семейството
си и осъзнава, че трябва да посещава училище. Потвърждава, че Е. я е бил и
показва белег.
От жалбоподателя и
заинтересованата страна – родители на детето, са дадени обяснения пред съда. И
двамата желаят детето им да се прибере при тях. Твърдят, че при откарването
ѝ в Кризисния център полицаите са упражнили физическо насилие спрямо Б.,
а персоналът се държи лошо с нея. Сочат, че имат всички битови условия да я
отглеждат и желаят да продължи обучението си в училище. Отричат, че техният роднина
Е. е бил Б., а само ѝ се карал. В тази връзка оспорват всички констатации
на социалните и полицейските органи. Според тях проблемите на Б. са започнали
след сприятеляването ѝ с Г.И., който бил замесен с наркотици, като
родителите се опасяват от ранна „сватба“ и извеждането ѝ извън страната за
проституция.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалването и в
законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган
съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. Заповедта е издадена в предписаната от чл. 59,
ал. 2 от АПК писмена форма с посочване на фактическите и правни основания за
издаването й, в т.ч. с позоваване на констатациите на съставения социален
доклад. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила
при издаване на оспорената заповед, регламентирани в глава трета на ППЗЗД.
По отношение
съответствието с материалния закон:
Съгласно чл. 3, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДет, основни принципи
при осъществяването на закрилата на детето са: зачитане и уважение на личността
му; отглеждане на детето в семейна среда; осигуряване на най - добрия интерес
на детето; специална закрила на дете в риск. В § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет се
съдържа дефиниция на понятието "най – добър интерес на детето". Този
текст изисква цялостна преценка на желанията и чувствата на детето; неговите
физически, психически и емоционални потребности; възрастта, миналото и други
характеристики; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за
детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна обстоятелствата;
други обстоятелства, имащи отношение към детето. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЗДет държавата
защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения
живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото,
здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички подходяща
икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и
сигурност. В изпълнение именно на тези свои задължения, при осъществяване на
своите функции и правомощия органите за закрила на детето следва да се
ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се
до децата и техните семейства. Освен това, органите за закрила на детето са
длъжни да осигуряват на детето закрила и грижи, каквито са необходими за
неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими
законодателни и административни мерки. Именно в изпълнение на тези функции
компетентните институции следва да съобразяват всички обстоятелства, свързани с
житейския опит, мотивацията на лицето да полага грижа, жилищните и материалните
условия, необходими за отглеждане на едно дете и не на последно място,
съществуването на причини, които биха навредили на психическото, физическото
или социалното развитие на детето.
В процесната заповед като основание за
издаването ѝ са посочени разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ЗЗДет. С тях е регламентирано, че може да бъде настанено извън семейството
дете, чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат и което е жертва на насилие в семейството и
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие. Съгласно разпоредбата на чл. 125 от Семейния
кодекс, родителите имат задължение да се грижат за физическото, умствено,
нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и за неговите
лични и имуществени интереси. Родителите отглеждат детето, формират възгледите
му и осигуряват образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите
и наклонностите на детето с цел израстването му като самостоятелна и отговорна
личност. Родителите нямат право да използват насилие, както и методи за
възпитание, които уронват достойнството на детето, както и следва да осигуряват
постоянен надзор по отношение на малолетното си дете. Това са част от
задълженията на родителите, които същите имат съгласно закона. За да бъде
счетено, че родителят полага адекватни грижи за детето, следва да се установи
комплексно изпълнение на всичките задължения, които той има спрямо детето, като
следва да се има предвид също, че изпълнението на задълженията на родителя
спрямо детето се дължи постоянно, а изпълнението на едни задължения на родителя
/напр. осигуряване на храна и подслон/ не компенсира неизпълнението на други
негови задължения.
Предприетата с оспорената заповед
мярка за закрила е предвидена в чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет. Тя е временна и се
налага незабавно по административен ред при наличие на данни за "дете в
риск". В случая събраните по делото доказателства установяват, че
административният орган е разполагал с данни, получени от различни институции,
че малолетната редовно не посещава училище, извършвала е нееднократно бягства
от дома си, при които е намирана на територията на различни населени места, и е
била обявявана за издирване от майка ѝ, налице са индиции за употреба на
наркотици от детето и за упражнявано спрямо него физическо насилие в
семейството, родителите не успяват да оказват нужния контрол и възпитателно
въздействие на дъщеря си, а скандалите помежду им са ежедневие, не се оказва
съдействие на социалните работници и останалите институции. Това е установено и
в изготвения по случая доклад от социален работник. Към момента на издаване на
оспорената заповед Б.Ф. е била "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11,
б. „в“ и „д“ от ДР на ЗЗДет, спрямо което е съществувала опасност от увреждане
на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие и за което съществува риск от отпадане от училище. Изготвеният социален доклад представлява официален
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като
издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по
установения ред и форма, и е доказателство пред съда до доказване на противното,
за изявленията и действията, извършени пред и от социалния работник.
Доказателствата по делото изцяло обосновават изводите на социалния работник в
доклада, че родителите не успяват да окажат необходимото възпитателно
въздействие и не са в състояние адекватно да контролират малолетното дете,
което го поставя в риск за здравето и живота му – същото е потенциална жертва
на злоупотреба, насилие или трафик на хора. Липсата на адекватни грижи и
контрол, както и поведенческите прояви и проблеми на детето в училище и извън
него крият риск от отпадането му от образователната система и въвличане в
опасни ситуации. Събраните доказателства са достатъчни за да се
определи, че родителите се намират в трайна невъзможност да отглеждат детето и
то е жертва на насилие в семейството /доколкото и детето, и Е. Мехмедов
заявяват в писмените сведения пред органите на МВР, че физическото насилие от
негова страна е инициирано от майката/ и съществува сериозна опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие, поради което съгласно чл. 25, ал.
1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДет е
налице основание за настаняване на детето извън семейството, независимо от
обстоятелството, че родителите задоволяват основните му битови нужди.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет настаняването
на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на
всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага
спешното му извеждане. В случая от приложените към административната преписка
социални доклади, сигнали, проучвания, протоколи от проведени срещи е видно, че
са предприети всички възможни относими мерки по чл. 23 от ЗЗДет, но те не са
дали резултат. Не се спори също така, че детето няма други роднини или близки,
при които може да бъде настанено, като по делото са налични доказателства за проучване
по отношение на роднинския кръг и кръгът от близки на детето, а и такива не се
сочат от жалбоподателя и заинтересованата страна. Предвид
изложеното, в случая административният орган обосновано е преценил, че са
изчерпани възможностите за оставането на детето в семейна среда и е пристъпил
към настаняването му в социална услуга за резидентна грижа, с цел защита на
висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите
на родителите.
В действителност желанието и на
родителите, и на детето е отглеждането му да продължи в семейна среда. В случая
обаче от обясненията на родителите и доказателствата е видно, че детето е
попаднало в неподходящо обкръжение, от което те не могат да я предпазят и
поддържа нежелани от тях социални контакти, при които съществува опасност за
ранна бременност, което създава риск за здравето и живота му предвид недоразвития
детски организъм, както и въвличането ѝ в противозаконни и/или неморални
дейности. Не може да бъде даден превес на желанието на детето предвид неговата
незрялост и останалите факти по делото. Мярката не е наказание и целта ѝ
не е прекъсването на връзката между детето и родителите му, а постигане на
максимална защита на неговите интереси, които са поставени и от националното и
от международното право, над тези на родителите му. От доказателствата по
делото се установява, че емоционалната връзка на детето с неговите родители не
е прекъсната, а контактите им не само, че не са ограничавани, но напротив-
поддържани са регулярно.
Предвид това съдът приема, че към
момента на издаването на заповедта, тя е в съответствие с материалния закон. В
рамките на настоящото бързо производство по чл. 27а от ЗЗДет съдът счита, че
предпоставките за настаняване извън семейството към датата на издаване на
заповедта са били налице, поради наличието на безспорни доказателства за
необходимостта от предприемане на тази крайна мярка. Понятието "висши
интереси на детето" не е легално дефинирано, като според съда то намира
израз в прогласените и защитени от международните актове и закона права на
детето - в принципите на Декларацията за правата на детето, провъзгласена с
резолюция 1386 (X.) на Общото събрание на ООН от 20.11.1959 г. и в чл. 10, ал.
1 от ЗЗДет. В конкретния случай, приоритетно значение има правото на детето да
се развива физически и социално по здравословен и нормален начин, както и на
защита на неговите интереси. Приложените социални доклади и становища от
компетентните органи, изготвени в хода на административното производство,
илюстрират задълбоченото, съвестно и отговорно отношение на социалните
работници към случая, както и стремежът им да изпълнят основните цели на
закона. С оглед на изложеното съдебният състав намира, че административният
орган е действал в духа на закона, като временното настаняване на Кризисен
център за деца гр. Алфатар, е с оглед предотвратяване на опасността от
увреждане на физическото, психическото, нравственото и социалното развитие на
детето. От друга страна, при осъществяване на предприетата временна мярка за
закрила спрямо Б.Ф., целта е да се защити и осигури по най-добрия начин
интереса на детето с оглед основната цел: да се осигури среда, където да бъдат
задоволени по най-адекватен начин неговите права и интереси и като такава мярка
тя се предприема винаги в интерес на детето.
Обжалваната заповед е съответна и на
практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, ( решението
Cristescu v. Romania, № 13589/07, пар. 69 ), според която държавата има
задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите
с детето, така и да защити неговите най – висши интереси. Приема се също в
практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи ( ЕКЗПЧ
), че националния съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на
детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение
на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, № 30943/96 пар. 64) В този
смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Rebic v. Croatia, №
27148/12, пар. 92.
Следва да се има предвид, че в
настоящото производство съдът преценява дали са били налице предпоставките за
прилагане на мярката към момента на издаване на заповедта, както и че
наложената мярка за закрила е временна. Дали да бъде налагана мярка за закрила
и къде да живее детето за в бъдеще е предмет на производство по чл. 28 от
ЗЗДет, като в правомощията на компетентния районен съд е да се произнесе по
този въпрос.
Твърденията за упражнено полицейско
насилие спрямо детето при изпълнение на заповедта и за лошо отношение от страна
на персонала на кризисния център съдът намира за недоказани, поради което не
могат да бъдат основание за отмяна на заповедта.
Предвид изложеното и след цялостна
служебна проверка на обжалвания акт, съдът формира извода, че обжалваната
заповед е законосъобразна, издадена при спазване на относимите материално
правни разпоредби и процесуални правила, при което жалбата, като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на О.Ф.А. с адрес ***,
срещу Заповед № ЗД/Д-ВТ-СВ-049/29.11.2022г., издадена от директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Свищов. |
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: