Решение по дело №970/2019 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 3 август 2021 г.)
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20191730100970
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

гр. Р., 09.07.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Р.ският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

при секретаря М. М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 970 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от М.Р.М. срещу М.Г.К., с която са предявени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 143, ал. 2 СК.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран насрещен иск от М.Г.К. срещу М.Р.М., който насрещен иск е с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

В исковата молба ищецът твърди, че страните работели заедно в магазин „Ф.“ в гр. С., като всеки един от тях живеел на собствения си адрес, но имали родено общо дете - Е.М.М., роден на *** г. Сочи, че предложил на ответницата да живеят съвместно, но тя отказала, като по време на бременността последната си променила отношението към него, започнала да употребява алкохол, но независимо от това ищецът продължил да я подкрепя. Твърди, че след раждането на детето ответницата останала да живее в гр. Р., като възпрепятствала контактите на ищеца с детето и не му позволявала да го взема, да се грижи за него, да го разхожда, както и не му позволявала да го вижда и не го допускала в жилището си. Сочи, че от раждането на детето до 18.10.2019 г. превеждал чрез касите на „Изи пей“ месечна издръжка за детето в различни размери по 100,00 лева, по 200,00 лева или 250,00 лева, за което не бил запазил разписките, с изключение на две такива - от ..11.2018 г. за сумата от 200,00 лева и от 25.03.2019 г. за сумата от 250,00 лева, като твърди, че е плащал и парични средства на ответницата на ръка. Излага доводи, че ответницата не ползвала предоставените от ищеца суми за издръжка на детето, а за лично ползване, като не изпълнявала задълженията си като майка по неговото отглеждане, не била грижовна и отговорна, не го хранела, оставяла го само нощем или го водела със себе си по кръчмите до сутринта, не се грижела за хигиената на детето, не му сменяла памперса, не го държала в проходилка, поради което твърди, че на 1 г. и 7 месеца детето все още не е проходило. Сочи, че поради лошите и неадекватни грижи за детето то често боледувало и на 12.01.2019 г. получило пикочна инфекция, което наложило неговото лечение с антибиотик. Твърди, че ответницата контактувала с лица, които също употребявали алкохол и други упойващи вещества, била агресивна, крещяла, имала арогантно и непристойно поведение и вулгарен език, като пренебрегвала грижите за детето. Сочи, че от раждането два пъти е предоставяла детето на ищеца, като изчезвала за определен период от време, като на 18.10.2019 г. ДСП - Р. отнели детето от майката и го предоставили на бащата и от тази дата бащата упражнявал родителските права.

Искането към съда е да постанови решение, с което упражняването на родителските права върху малолетното дете Е.М.М. бъде предоставено на ищеца, местоживеенето на детето да бъде определено при ищеца на адрес в гр. С., кв. „В.“, ул. „Р.“ № ., като определи режим на лични отношения между детето и ответницата, както следва:

До навършване на 6-годишна възраст на детето, в присъствието на бащата или негов близък - всяка първа и трета неделя от месеца без преспиване от 10:00 часа до 12:00 часа и от 16:00 часа до 18:00 часа в неделя; всяка четна календарна година - на Коледа от 10:00 часа до 12:00 часа на 25 декември и от 10:00 часа до 12:00 часа на 26 декември; всяка нечетна календарна година - на Нова година от 10:00 часа до 12:00 часа на 30.12, от 10:00 часа до 12:00 часа на 31.12 и всяка нечетна година - на Великден от 10:00 часа до 12:00 часа;

След навършване на 6-годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя; всяка четна година - половината дни през първата половина на пролетната училищна ваканция, определена от МОН, от 09:00 часа на първия ден на тази половина до 12:00 часа на последния ден на тази половина от ваканцията за съответната година; всяка нечетна година - половината дни през втората половина на пролетната ученическа ваканция, определена от МОН за съответната година - от 12:00 часа на първия ден на тази втора половина до 18:00 часа на последния ден на втората половина на тази ваканция; всяка нечетна година - половината дни през втората половина от зимната ученическа ваканция, определена от МОН за съответната година от 12:00 часа на първия ден на тази половина до 18:00 часа на последния ден на втората половина на тази ваканция; всяка четна година - половината дни през първата половина на зимната училищна ваканция, определена от МОН от 09:00 часа на първия ден на тази половина до 12:00 часа на последния ден на тази половина от ваканцията за съответната година.

Моли ответницата да бъде осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 300,00 лева, платима чрез неговия баща и законен представител, чрез пощенски запис до 5-то число на месеца, считано от 18.10.2019 г. до настъпване на законови пречки за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава в изплащането на всяка месечна вноска.

В срока за отговор на исковата молба ответницата М.К. е подала отговор, с който е оспорила предявения иск. В отговора твърди, че изложените в исковата молба твърдения не отговаряли на обективната истина. Не оспорва твърдението, че страните са родители на малолетното дете Е.М.М., роден на *** г., като твърди, че от момента на раждане на детето и към датата на депозиране на отговора на исковата молба ответницата е полагала изключителни грижи за неговото отглеждане и възпитание и се е интересувала от неговите потребности. В отговора е оспорено твърдението на ищеца, че не полага необходимите грижи за детето, както и че злоупотребява с алкохол, като оспорва и твърдението, че ищецът е предлагал на ответницата да живеят съвместно. Твърди, че ищецът се е дезинтересирал от ответницата, като излага доводи, че при раждането на детето между страните е имало проблем с неговото име. Твърди, че не е създавала проблеми на ищеца за контакти между него и детето, но въпреки това ищецът не посещавал детето. Сочи, че полагащият се на ищеца отпуск за бащинство бил взет от него, но през този период не помагал на ищцата, а бил при роднините си. Излага доводи, че изразила желание да живеят съвместно с ищеца, но неговата майка я задължила да заплаща електроенергия, независимо, че от получаваното от ответницата обезщетение за майчинство купувала неща от първа необходимост за детето. Сочи, че освен за детето, полагала грижи и за майката на ищеца, която била с влошено здравословно състояние, като била принудена да се върне да живее в гр. Р., а ищецът не пожелал да я придружи. Оспорва твърдението на ищеца, че при раждането на детето предоставил сумата от 400,00 лева за ремонт на жилището на ответницата, за който твърди, че бил извършен от нейни приятели, както и оспорва твърденията на ищеца, че давал издръжка за детето на ръка на ответницата, като твърди, че само два пъти бил изпратил по 200,00 лева. Сочи, че в отглеждането на детето била подпомагана от нейни приятели, а ищецът изразил желание да вземе детето при него през м. 05.2019 г., след което подал сигнал в полицията за издирване на ответницата, с цел да вземе детето при себе си. Заявява желание тя да се грижи за детето, като твърди, че има изключително добро морално поведение, по-добри родителски и възпитателски качества от ищеца, по-добри жилищни условия, като в интерес на детето било упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея.

В срока за отговор на исковата молба ответницата е предявила и насрещен иск, в който е преповторила изложеното в депозирания отговор на исковата молба, като е поискала от съда да постанови решение, с което да ù предостави упражняването на родителските права по отношение на детето, като при нея бъде определено неговото местоживеене и се определи режим на лични отношения на детето с бащата. Сочи, че издръжката била определена с постигната между страните спогодба по гр. д. № 578/2019 г. по описа на РдРС и към настоящия момент нямало изменение на обстоятелствата, налагащи нейната промяна.

В срока за отговор по насрещния иск, ищецът - ответник по насрещния иск е депозирал отговор по същия, с който е оспорил предявения насрещен иск. В отговора е изложил твърдения за изостанало развитие на детето, за което е приложил и писмени доказателства. Твърди, че притежава необходимия родителски капацитет, за да се грижи за детето, като твърди, че от момента на настаняване на детето при бащата — 18.10.2019 г., майката не е заплащала издръжка, нито е купувала неща от първа необходимост за детето. Сочи, че при извършена справка в МБАЛ „Р. А.“***, установил, че ищцата е регистрирана и лекувана в психиатрично отделение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявения иск и оспорва насрещния иск.

Ответницата, редовно призована, в съдебно заседание се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявения иск и моли съдът да предостави упражняването на родителските права на ответницата.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът М.Р.М. и ответницата М.Г.К. са живели на съпружески начала, като от съвместното си съжителство страните имат родено едно малолетно дете – Е.М.М., роден на *** г., което се установява от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено от община Перник въз основа на акт за раждане № .г.

По делото са представени медицинска документация, касаеща здравословното състояние на детето Е.М.М., както и удостоверение от МБАЛ „Р. А.“*** от 28.05.2020 г., от което се установява, че М.Г.К. към настоящия момент не се води на отчет към Психиатрично отделение на МБАЛ „Р. А.“***, като през 1998 г. същата е взета на отчет с диагноза „шизофренна психоза“, след което не е проследявана и е снета от отчет.

От изисканите в производството по делото социални доклади, представени от ДСП – Р. и ДСП – Красно село, се установява, че след раждането на детето то се е отглеждало от неговата майка до 18.10.2019 г., когато в ДСП – Р. е подаден сигнал от служители на РУ – Р., че майката е употребила алкохол и не споделя къде се намира детето ù, след което служители на ДСП – Р. и РУ – Р. са посетили дома на майката и са констатирали, че детето е оставено само в жилището, което наложило на детето да бъде предоставена полицейска закрила.

След проведен телефонен разговор с бащата същият заявил желание да поеме грижите за сина си и детето му е било предадено в присъствието на майката. След като бащата е взел детето при себе си, го е завел на преглед при педиатър и невролог, които установили, че Е. изостава в развитието си вследствие неглижиране в отглеждането му от страна на майката. Установено е, че когато детето е било на 1 г. и 10 м., не е можело да седи самостоятелно, да ходи и да говори и постоянно е плачело, като при последващи прегледи, след като детето вече е отглеждано от бащата, е установен значителен напредък, като детето ходи самостоятелно, опитва се да тича и да се катери по стълби, да се храни само, произнася множество срички, сравнително спокойно е и е контактно.

За периода от време, в който детето се отглежда от бащата, майката го е виждала два пъти за по два часа, като не е осигурявала средства за отглеждането му.

Според отразеното в докладите към настоящия момент майката е безработна. Бащата също не работи поради грижите за детето.

Майката живее в собствено жилище, обзаведено с всичко необходимо. За детето е осигурено легло, детска количка и столче за хранене.

Бащата живее на първия етаж от двуетажна къща, собственост на неговите родители. Жилището е чисто и топло. Стаята на детето е обзаведена с детско легло и единично легло, на което спи бащата, за да е близо до сина си. Бащата живее в една къща с родителите си и в съседство със своята леля, които взимат активно участие в отглеждането на детето, което изглежда щастливо и видимо се чувства комфортно в присъствието на баща си, баба си и роднините по б. л.  

Становището на ОЗД при ДСП – Р. е, че средата, в която живее малолетният Е., е подходяща за неговото отглеждане и възпитание и е в негов интерес да остане да живее при баща си, като се определи режим на лични отношения между детето и майката.

В съдебно заседание социалният работник М. Станкова поддържа изложеното в социалния доклад. Наред с това сочи, че на 18.10.2019 г., около 07,30 ч., в ДСП – Р. е постъпил сигнал от РУ – Р., от който се установявало, че майката се намирала в Районното управление, видимо пияна и заявявала, че не знае къде се намира детето ѝ. При извършена проверка в жилището на майката било констатирано, че детето е оставено само, като при влизането в жилището установили, че плаче и е много уплашено. Според социалния работник майката е била във видимо неадекватно състояние. Изразява становище, че с поведението си майката е поставила в риск живота и здравето на детето, като същата е с нисък родителски капацитет.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М.Й., която е леля на ищеца, както и на свидетелите В. М. и В.В..

От показанията на свидетелката М.Й. се установява, че след раждането на детето майката е отказала да дойде да живее с бащата в къщата на неговите родители в кв. „В.“ и заживяла с детето в апартамент в гр. Р., който свидетелката твърди, че е посещавала често заедно със съпруга си, за да провери как е детето. Бащата и неговите родителите също посещавали детето. Твърди, че след изписването на детето отишли да го видят в гр. Р., като носели множество подаръци и оставили сериозни парични суми на майката.

Свидетелката сочи, че многократно е оставяла пари на майката за задоволяване нуждите на детето, но впоследствие започнала да купува памперси и други неща от първа необходимост.

Според свидетелката майката многократно оставяла детето на грижите на бащата, след което не се прибирала вкъщи. Детето не било отглеждано добре и не било обгрижвано. Споделя, че жилището, обитавано от майката, било мръсно и не поддържано. Сочи, че след като на 18.10.2019 г. детето било изведено от жилището на майката и предадено на бащата, то изглеждало ужасно, като не можело да ходи и само плачело. След като направили консултации със специалисти, установили, че то е с изостанало умствено и физическо развитие.

Според свидетелката бащата е поставил над своите интереси тези на детето и е напуснал работа, откакто детето е останало на неговите грижи, за да може да се грижи за него. Сочи, че откакто детето се отглежда от бащата, то е проходило. Бащата е осигурил всичко необходимо за развитието му, като може да разчита на своите родители при отглеждането му.

Пред съда свидетелката В. М. сочи, че е личен лекар на детето Е.М., което до 16.01.2019 г. редовно е посещавало детска консултация, правени са му профилактични изследвания и е ваксинирано. На 16.01.2019 г. по повод остра вирусна инфекция детето е насочено и консултирано с педиатър, който по време на прегледа установява тремор в двете ръце при фини движения с пръстите на ръцете, след което е планувано за консултация с детски невролог, но майката не е направила необходимото предварително записване за преглед. На 17.04.2019 г. е направена консултация, като е установено, че детето тежи 9,660 кг и има изоставане във физическото развитие. Твърди, че за последно е виждала детето на 05.08.2019 г. и оттогава то не е посещавало кабинета. През месец септември 2019 г. свидетелката е потърсила майката по телефона поради необходимостта от поставяне на ваксина на детето, но същата не е отговорила на обаждането и ваксината не е била поставена.

От показанията на свидетелката В.В. се установява, че същата е помагала на ответницата в грижите за детето, след като приключи работа, тъй като ответницата живее сама в жилището и не може да разчита на ничия помощ, но след като детето е навършило шест месеца е помагала на майката само в събота и неделя. Сочи, че майката се е грижела добре за детето – къпела го е редовно и го е хранела, като в жилището ѝ е било чисто и подредено. Твърди, че след раждането на детето роднините по бащина линия са дошли да го видят след около месец, като бащата също е идвал, но това не се е случвало често. Лелята на ищеца също е идвала два – три пъти, като е оставяла по 100,00 лева на майката. Според свидетелката ищецът и майка му не са давали парични средства за детето и не са му купували дрехи. Сочи, че ответницата употребява алкохол от време на време, като изпива по една – две бири.

От личното изслушване на ищеца се установява, че същият иска да упражнява родителските права върху детето, тъй като ответницата не полага достатъчно грижи за него. Когато детето му било предадено от служители на ДСП – Р., то било изостанало във физическото и психическото си развитие. След извършени прегледи при специалисти детето започнало да се изправя и да се опитва да ходи. Сочи, че многократно е виждал майката в пияно състояние, като се е случвало тя да изоставя детето при него и да отсъства за период от петнадесет дни. Твърди, че откакто отглежда детето, майката го е посещавала два пъти, като и при двете посещения е лъхала на алкохол.

От личното изслушване на ответницата се установява, че тя също иска да упражнява родителските права върху детето. Твърди, че разполага с добри жилищни условия за отглеждането му, като е полагала много добри грижи за детето и редовно го е водила на преглед при специалисти, когато се е налагало, докато бащата ги е посещавал само от време на време, но не е оставял парични средства. Сочи, че не отговаря на истината твърдението на бащата, че е изоставяла детето на неговите грижи и не се е прибирала вкъщи за дълъг период от време.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права, са намерили израз в ППВС № 1/12.11.1974 г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на детето въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права по отношение на детето. В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Детето има интерес упражняването на родителските права да бъде възложено на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието му е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за неговото добро възпитание и изграждането му като личност. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимия родителски надзор, с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет.

При преценката на кого от разделените родители да бъдат предоставени родителските права, определящ е интересът на самото дете, като следва да се съобразят всички обстоятелства, свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи, желанията им досежно отглеждането и възпитанието на детето, привързаността на детето към всеки от родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности на родителите.

В случая и двамата родители са заявили желание да упражняват родителските права по отношение на малолетния Е.. Водейки се от интереса на малолетното дете на страните обаче, съдът намира, че упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата.

По делото еднозначно се установява наличието на изградена стабилна емоционална връзка между малолетното дете и неговия баща. Видно от приетия социален доклад на ДСП – Р., детето е привързано към баща си, търси присъствието му, чувства се комфортно в дома на бащата. Със съдействието на своите близки бащата е осигурил подходящи условия за отглеждането на малолетното дете, като жилището, което обитават, е обзаведено с всичко необходимо за функционирането на едно домакинство. За детето е обособено лично пространство с всички необходими вещи за него. Бащата е задоволил в пълна степен потребностите на детето от храна, облекло, здравни грижи и пр. и притежава необходимите качества да се грижи за детето, за което свидетелства и приобщения по делото социален доклад. По критерия помощ от трети лица бащата също трябва да бъде предпочетен, тъй като той можа да разчита както на помощта на своите родители, така и на помощта на неговата леля, което се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства, които съдът кредитира, преценявайки и показанията на разпитаната по делото свидетелката М.Й. по реда на чл. 172 ГПК и намирайки ги за последователни и логични. От друга страна майката няма близки и роднини, на които да разчита при отглеждането на детето, което се установява от показанията на свидетелката В.В., която сочи, че майката е разчитала на нейната помощ при отглеждането на малолетния Е., но след като той е навършил шест месеца тя е ходела да помага само в събота и неделя.

Наред с това, аргумент в подкрепа на формирания от съда извод, че бащата следва да упражнява родителските права, е и изясненото от събраните по делото доказателства, че в периода от време, в който детето се е отглеждало от майката, същото е било с изостанало физическо развитие, не е можело да седи, да ходи и да се изправя. От друга страна, видно от констатациите в социалните доклади, след като бащата е започнал да се грижи за детето, е установен значителен напредък в развитието, като детето вече седи само, ходи самостоятелно, опитва се да тича и да се катери по стълби, да се храни само, произнася множество срички, сравнително спокойно е и е контактно. Така направените констатации показват по несъмнен начин по-високия родителски капацитет на бащата и по-голямата му способност да полага грижи за малолетното дете в сравнение с майката, като до такъв извод е достигнато и в социалния доклад на ДСП – Р., в който е отразено, че майката е с доказан нисък родителски капацитет, като до момента не е изявила желание да ползва социална услуга с цел надграждане на родителския ѝ капацитет. Тези изводи  на съда се подкрепят по категоричен начин и от събраните по делото гласни доказателствени средства, от които се установява, че майката е оставяла без никакъв надзор малолетното си дете, така както се е случило и на 18.10.2019 г., когато се е наложило детето да бъде изведено от жилището на майката от служители на ДСП – Р. и РУ – Р. и предадено на бащата, тъй като същото е било оставено само и без надзор, а наред с това майката е лъхала на алкохол и първоначално е отказвала да каже къде се намира детето, което сочи на единствения възможен извод за напълно безотговорното ѝ поведение като родител.

При горните изводи, съдът намира, че е в интерес на детето да живее сред близки хора, които го обичат и които имат възможност, условия, средства и желание да се грижат за него. Бащата е в млада възраст, за него Е. е единствено дете и на него той може изцяло да отдаде времето и родителската си грижа.

Предвид гореизложеното, във висш интерес на малолетния Е. е да не се променя обезпечената му към момента от бащата спокойна семейна, битова и социална среда, в която детето се развива добре, чувствайки се защитено, обичано и обгрижвано. Ищецът има желанието да продължи да полага непосредствените грижи за детето си, а и разполага с необходимия за това родителски капацитет.

Ето защо, упражняването на родителските права спрямо детето Е. следва да се предостави на бащата М.М. и да се определи и местоживеенето на детето в дома на бащата на адрес в гр. С., кв. „В.“, ул. „Р.“ № ., като се постанови подходящ режим на лични отношения между детето и майката.

Относно режима за осъществяване на личните отношения:

Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето. Предвид направените констатации в двата социални доклада и с оглед изложеното по-горе от съда относно родителския капацитет на майката и като съобрази, че същата с поведението си е поставяла в опасност живота и здравето на малолетния Е., съдът определя следния режим на лични отношения между детето и майката:

Първите четири месеца след влизане на решението в сила – всяка първа и трета сряда от месеца за времето от 09,00 ч. до 12,00 ч. в жилището на бащата, находящо се в гр. С., кв. „В.“, ул. „Р.“ № . или в сградата на ДСП – Красно село, в присъствието на социален работник и на бащата или негов близък роднина.

Следващите месеци до навършване на четиригодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч., без преспиване, в присъствието на бащата или негов близък роднина; всяка четна календарна година на Коледа (25.12) за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч. и на 26.12 – за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч., в присъствието на бащата или негов близък роднина; всяка нечетна календарна година – на 30.12 - за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч. и на 31.12 – за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч., в присъствието на бащата или негов близък роднина и всяка четна година на Великден – за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч. в присъствието на бащата или негов близък роднина. Относно личните празници на детето: на четна година детето ще прекарва рождения си ден – втори април, с бащата, на нечетна година – с майката.

След навършване на четиригодишна възраст на детето до навършване на четири години и шест месеца - всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч., без преспиване; всяка четна календарна година на Коледа (25.12) за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч. и на 26.12 – за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч.; всяка нечетна календарна година – на 30.12 - за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч. и на 31.12 – за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч. и всяка четна година на Великден – за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч. Относно личните празници на детето: на четна година детето ще прекарва рождения си ден – втори април, с бащата, на нечетна година – с майката.

След навършване на петгодишна възраст на детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, с преспиване; всяка четна година по време на Великденските празници – от 10,00 ч. на Разпети петък до 17,00 ч. в понеделник – вторият ден на Великден, всяка четна година по време на Новогодишните празници – от 10,00 ч. на 31.12 до 17,00 ч. на 01.01, всяка нечетна година за Коледа – от 10,00 ч. на ..12 до 17,00 ч. на 26.12, а след като детето започне да посещава училище - половината дни от пролетната ваканция и половината дни от зимната ваканция, както и един месец през лятото, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата. Относно личните празници на детето: на четна година детето ще прекарва рождения си ден – втори април, с бащата, на нечетна година – с майката.

Този режим на лични отношения в настоящия случай се явява най-подходящ, защото охранява интереса на детето, съобразявайки се, както с необходимостта от изграждане и задълбочаване на връзката майка - дете, така и с нуждата от гарантиране в достатъчна степен спокойствието и стабилността в ежедневието на детето.

Установената с решението времева рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието на детето родител цели да гарантира минимално необходимите условия за осъществяване на отношенията родител - дете, като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и друг, включително по-разширен режим. Същевременно, при необходимост или бъдещо искане на страните, постановеният с настоящото решение режим може да бъде променен, ако е налице последващо изменение на обстоятелствата.

По отношение на дължимата издръжка:

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия за живот, необходими за развитие на детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

При определяне размера на издръжката съдът взе предвид възрастта на детето – на две навършени години, здравословното му състояние, нуждите му от храна, облекло, лекарства и други разходи, свързани с физическото и духовното му развитие и в съответствие с нормативно определените граници, предвидени в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, прецени, че са нужни около 300,00 лева месечно за издръжката на детето Е.. Тази сума следва да се разпредели между двамата родители, като съдът счита, че майката следва да поеме осигуряването на по-голямата част от тази сума, като заплаща месечна издръжка на своя син в размер на 180,00 лева. Съгласно чл. 143, ал. 2, вр. чл. 144 СК родителите дължат на ненавършилите си пълнолетие деца издръжка безусловно, без значение дали това ще създаде затруднение за тях. По делото, въпреки дадените указания на ищеца, не се установи конкретен размер на получаваните от ответницата доходи. Предвид факта, че майката е в работоспособна възраст и няма данни за влошено здравословно състояние, а наред с това няма алиментни задължения към други малолетни или непълнолетни лица, същата следва да предоставя на детето си издръжка, осигуряваща му условия за живот и развитие, чийто размер според настоящия съдебен състав се равнява на сумата от 180,00 лева. Бащата следва да осигурява останалата част от необходимите средства, която е в по-нисък размер, тъй като следва да поеме изцяло грижите по отглеждането и възпитанието на детето. По този начин се съобразяват грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права.

До пълния предявен размер от 300,00 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

При тези изводи съдът следва да отхвърли насрещния иск за предоставяне упражняването на родителските права на майката, определяне на местоживеенето на детето при нея на адрес: гр. Р., ул. „Х.Б.“, бл. ., ет. ., ап. . и определяне на режим на лични отношения между детето и бащата.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. Съобразно приетото в определение № 306/04.09.2017 г. по ч. гр. дело № 2722/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о. „доколкото става въпрос за спорна съдебна администрация и въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от съда (тоест макар и да не е исково това производство е двустранно и спорно), въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство, като това важи за всички инстанции“. В същия смисъл е и определение № 18/07.01.2014 г. по ч. гр. д. № 3859/2013 г., ІІІ г. о. на ВКС.

Ищецът доказва направени разноски в размер на 430,00 лева (400,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 25,00 лева – внесена държавна такса и 5,00 лева – такса за издаване на съдебно удостоверение), от които ответницата предвид уважената част от исковете следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 344,00 лева.

Ответницата също има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същата е заплатила сумата от 200,00 лева – адвокатско възнаграждение, от които ищецът следва да бъде осъден да ѝ заплати сумата от 40,00 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт съответната държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 259,20 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р       Е      Ш      И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Е.М.М., с ЕГН: **********, роден на *** г., на бащата М.Р.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на малолетното дете Е.М.М., с ЕГН: **********, роден на *** г., при бащата М.Р.М., с ЕГН: **********, на адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между майката М.Г.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** и малолетното дете Е.М.М., с ЕГН: **********, роден на *** г., както следва:

Първите четири месеца след влизане на решението в сила – всяка първа и трета сряда от месеца за времето от 09,00 ч. до 12,00 ч. в жилището на бащата, находящо се в гр. С., кв. „В.“, ул. „Р.“ № . или в сградата на ДСП – Красно село, в присъствието на социален работник и на бащата или негов близък роднина.

Следващите месеци до навършване на четиригодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч., без преспиване, в присъствието на бащата или негов близък роднина; всяка четна календарна година на Коледа (25.12) за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч. и на 26.12 – за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч., в присъствието на бащата или негов близък роднина; всяка нечетна календарна година – на 30.12 - за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч. и на 31.12 – за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч., в присъствието на бащата или негов близък роднина и всяка четна година на Великден – за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч. в присъствието на бащата или негов близък роднина. Относно личните празници на детето: на четна година детето ще прекарва рождения си ден – втори април, с бащата, на нечетна година – с майката.

След навършване на четиригодишна възраст на детето до навършване на четири години и шест месеца - всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч., без преспиване; всяка четна календарна година на Коледа (25.12) за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч. и на 26.12 – за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч.; всяка нечетна календарна година – на 30.12 - за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч. и на 31.12 – за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч. и всяка четна година на Великден – за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч. Относно личните празници на детето: на четна година детето ще прекарва рождения си ден – втори април, с бащата, на нечетна година – с майката.

След навършване на петгодишна възраст на детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, с преспиване; всяка четна година по време на Великденските празници – от 10,00 ч. на Разпети петък до 17,00 ч. в понеделник – вторият ден на Великден, всяка четна година по време на Новогодишните празници – от 10,00 ч. на 31.12 до 17,00 ч. на 01.01, всяка нечетна година за Коледа – от 10,00 ч. на ..12 до 17,00 ч. на 26.12, а след като детето започне да посещава училище - половината дни от пролетната ваканция и половината дни от зимната ваканция, както и един месец през лятото, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата. Относно личните празници на детето: на четна година детето ще прекарва рождения си ден – втори април, с бащата, на нечетна година – с майката.

ОСЪЖДА М.Г.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Е.М.М., с ЕГН: **********, роден на *** г., чрез неговия баща и законен представител М.Р.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет лева), считано от 18.10.2019 г., платима чрез пощенски запис до 5-то число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 300,00 лева (триста лева), като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Г.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** против М.Р.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Е.М.М., с ЕГН: **********, роден на *** г., определяне на местоживеенето му при майката и определянето на режим на лични отношения между детето и бащата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА М.Г.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Р.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 344,00 лева (триста четиридесет и четири лева).

ОСЪЖДА М.Р.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 40,00 лева (четиридесет лева).

ОСЪЖДА М.Г.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Р. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 259,20 лева (двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки).

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.

Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

СЕКРЕТАР:М.М.