№ 6528
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110138227 по описа за 2024 година
Б. И. К. е предявила срещу ** и *** подникателска поищьовина иск с правно основание
чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на двамата ответника, че ищцата е
собственик на лек автомобил „**“, **, с рама по документи № ТМВНS21Z2B2055028 (а чрез
експертно изследване рама № TMBHS61Z0A2091502), както и за осъждане на ** да предаде
на ищцата владението върху посочения лек автомобил.
Ищцата твърди, че през 02.2013 г. е закупила МПС „**“ с чужда регистрация, за което
подписала договор за покупко-продажба на чешки език. На автомобила били поставени
български регистрационни табели на 23.03.2013 г. На 03.02.2016 г. автомобилът бил
предаден за изследване на номера на рамата по пр. пр. № 5398/2015 г. след което върнат на
ищцата. На 22.08.2016 г. ищцата трябвало да предаде автомобила, тъй като същият бил
обявен за издирване в Р. ** Сочи, че доколкото не е подадено искане за връщане на
автомобила от субекта, подал сигнала за издирване, автомобилът следвало да бъде върнат в
нейно владение още през 2016 г., което не било сторено. Автомобилът бил приобщен като
ВД по ДП № 24/2017 г. на ОСлО при ОП – **, пр. пр. № 240/2016 г. на РП – ** Било
посочено, че по време на разследването бил оформен спор за материално право, с оглед на
което и за доказване на правото на собственост върху автомобила, ищцата предявила искова
молба срещу *** подникателска поищьовина, което било правоимащото лице, установено от
прокуратурата по спора за материално право. От същото липсвала молба за връщане на
автомобила, поради което следвало да се приеме, че правоимащо лице е ищцата. Но въпреки
отправени искания, автомобилът не бил върнат на ищцата. Сочи, че доколкото е придобила
автомобила добросъвестно по възмезден начин дори и от несобственик, то е станала
собственик на оригинерно основание. Излага, че доколкото ответникът *** подникателска
поищьовина не е предявил нито съдебни, нито извънсъдебни претенции по отношение на
1
собствеността на процесния автомобил, то задържането му е явява незаконосъобразно и
Прокуратурата следва да предаде владението на автомобила на ищцата.
В срока по чл. 131 ГПК в подаден отговорна исковата молба ** намира предявения иск
за недопустим и неоснователен. Сочи, че не е оспорвала правото на собственост по
отношение на автомобила, като не владее вещта, а държането се осъществява на правно
основание. Намира, че не са представени доказателства, от които да се установява, че
ищцата е собственик на процесния автомобил.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника ***
подникателска поищьовина.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
От представен превод на Договор за покупка на автомобил от 01.03.2013 г. се
установява, че ищцата е придобила собствеността върху лек автомобил „**“, година на
производство - 2010 г., шаси № ТМВНS21Z2B2055028.
От материалите по наказателното производство се установява, че автомобил „**“ с рама
№ ТМВНS61Z0А2091502, чешки регистрационни табели: 1SK4299, Шенген класификатор:
CZ0000002791950000002, е обявен за международно издирване от ** Молба за връщане на
автомобила била подадена от *** Подникателска група. В изготвена експертиза се посочва,
че на л. а. „** 1.9 ТДИ“, с рег. № Е1787КМ има изменения в номера на рамата, като
първоначалният номер е заличен и на негово място е изписан видимият -
ТМВНS21Z2B2055028. Оригиналният номер на рамата е ТМВНS61Z0А2091502.
Представени са протоколи за доброволно предаване от 03.02.2016 г., 19.05.2016 г. и
22.08.2016 г. на „**“, с рег. № Е1787КМ, който може да има значение за разследване по пр.
пр. № 5398/2015 г. на ОП – **.
С постановление от 17.03.2017 г. е приобщен като веществено доказателство по ДП №
24/2017 г. на ОСлО при ОП – ** л.а. „**“, с ДКН Е1787КМ.
С постановление от 24.08.2017 г. на РП – ** потвърдено с определение от 19.09.2017 г.
на РС – ** е оставена без уважение молбата на ищцата за връщане на процесното МПС. С
постановление от 26.04.2018 г. на РП – ** потвърдено с постановление от 31.05.2018 г. на
ОП – **, потвърдено с постановление от 07.08.2018 г. на АП – София, е оставена без
уважение молбата на ищцата за връщане на процесното МПС. С постановление от
25.04.2024 г. на РП – ** потвърдено с определение от 17.05.2024 г. на РС – ** е оставена без
уважение молбата на ищцата за връщане на процесното МПС.
С постановление от 16.11.2018 г. на РП – **е постановено приобщеният като веществено
доказателство л.а. „** 1.9 ТДИ“ с рама № ТМВНS61Z0А2091502 и рег. № Е1787КМ да се
пази до разрешаването на спор за материално право по ГПК.
С постановление от 02.06.2023 г. е прекратено наказателното производство по ДП №
24/2017 г. на ОСлО при ОП – **, като е постановено приобщеният като веществено
2
доказателство л.а. „** 1.9 ТДИ“ с рама № ТМВНS61Z0А2091502 и рег. № Е1787КМ да се
пази на паркинга на ГПУ-**до изтичане на 1 г. от завършване на наказателното
производство.
По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищцата е да докаже, че е
собственик на процесния лек автомобил, а именно, че го притежава на соченото от нея
правно основание – договор за покупко-продажба, респ. на оригинерно придобивно
основание, както и че ответникът ** владее процесния лек автомобил.
От представените по делото в превод на български език документи, приобщени като
писмени доказателства по делото, безспорно се установява, че на 01.03.2013 г. ищцата е
закупила от трето за спора лице л.а. „**“, година на производство - 2010 г., шаси №
ТМВНS21Z2B2055028, внос от Р **до Р България. От приложеното по делото свидетелство
за регистрация на автомобила в Република **се установява, че характеристиките на
автомобила и номерата на рамата са идентични с тези, посочени в договора за
покупко-продажба, по силата на който ищцата се легитимира като негов собственик. В
техническото описание на автомобила от 04.02.1010 г. същият е посочен с
идентификационен № ТМВНS61Z0А2091502, а в последващо техническо описани с
идентификационен № ТМВНS21Z2B2055028.
Съдът намира, че приетият по делото договор за продажба на МПС между ищцата, като
купувач и трето лице, като продавач, сочи на волеизявления за окончателно уреждане на
отношенията между страните по повод прехвърляне на вещта. Доколкото се установява от
договора, че се касае за автомобил, внос от Р **/видно от договора автомобилът е без
регистрационни номера, след което е подадено заявление за първоначална регистрация на
22.03.2013 г./ разпоредбата на чл. 144, ал. 2 ЗДвП, която поставя изискването за писмена
форма с нотариална заверка на подписите досежно договор за продажба на регистрирани
МПС не е приложима и транслативният ефект на сделката е настъпил със самото сключване
на договора.
Дори да се приеме, че не е настъпи вещно-транслативен ефект, то следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗС, според която който придобие по възмезден
начин владението на движима вещ на правно основание, макар и от несобственик, но без да
знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху
движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите.
Следва да се има предвид, че в решение № 209 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 2922/2015 г.
на ВКС е прието, че основните идентификационни белези на МПС са номера на двигателя и
номера на рамата на автомобила. Когато, обаче, е извършена манипулация, в резултат на
която не могат да се установяват оригиналните номера на двигателя и на рамата,
идентичността на автомобила може да бъде приета за установена при съвпадението на
множество други белези на автомобилите, като например производствения номер, който се
поставя на известно само на производителя място в автомобила, външни характеристики на
автомобила, чиято промяна не би могла да не остави следи и др. В конкретния случай от
събраните по делото писмени доказателства настоящият състав приема, че доброволно
3
предаденият и приобщен като веществено доказателство по ДП № 24/2017 г. на ОСлО при
ОП – ** лек автомобил е идентичен със закупеният от ищцата на 01.03.2013 г.
Приобщаването и пазенето на веществено доказателство съгласно разпоредбите на НПК
съставлява ограничаване на правото на собственост от правозащитен орган. То е законно,
ако е в интерес на обществото и се осъществява при условията, посочени в закона. Само така
се гарантира защитата на собствеността, предвидена в ЕКЗПЧ. Доколкото в хода на
образуваното наказателно производство са извършвани процесуално-следствени действия,
свързано с вещественото доказателство, е било налице основание за задържането му. До
тогава пазенето му е служело на целите на разкриването на обективната истина и
необходимостта от извършване на процесуални действия. С постановление от 02.06.2023 г. е
прекратено наказателното производство по ДП № 24/2017 г. на ОСлО при ОП – **. Съгласно
чл. 111, ал. 1, вр. чл. 113 НПК веществените доказателства се пазят, докато завърши
наказателното производство, а когато възникне спор за право върху предмети, иззети като
веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те се пазят, докато
решението на гражданския съд влезе в сила.
Ето защо ищцата като собственик на доказаното по делото придобивно основание –
правна сделка, има право да получи владението на процесния лек автомобил, доколкото не
се установи с влязла в сила присъда, че по отношение на процесния автомобил е извършено
престъпление, нито същият да е собственост на лице, различно от ищцата.
Поради изложеното предявеният ревандикационен иск следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
С оглед изхода на спора разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат на ищцата,
която е сторила следните разноски: 184,72 лева – държавна такса и 1000 лева – адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ** и *** подникателска
поищьовина, Р ** 66442 ** P.O. Box 28, че Б. И. К., ЕГН **********, е собственик на лек
автомобил „**“, **, с рама по документи № ТМВНS21Z2B2055028 (а чрез експертно
изследване рама № TMBHS61Z0A2091502).
ОСЪЖДА **, на основание чл. 108 ЗС да предаде на Б. И. К., ЕГН **********,
владението върху лек автомобил „**“, **, с рама по документи № ТМВНS21Z2B2055028 (а
чрез експертно изследване рама № TMBHS61Z0A2091502).
ОСЪЖДА ** и *** подникателска поищьовина, Р ** 66442 ** P.O. Box 28, да заплатят
на Б. И. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1184,72 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5