Определение по дело №41586/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1931
Дата: 14 януари 2025 г. (в сила от 14 януари 2025 г.)
Съдия: Биляна Симчева
Дело: 20241110141586
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1931
гр. София, 14.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110141586 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът Х. П. А. е предявил срещу ответника ОП „Столично
предприятие за третиране на отпадъци“ ЕООД следните обективно
кумулативно съединени искове:
1/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед №
ПТО24-РД15-109/2/17.05.2024 г. на директора на ответното дружество;
2/ Конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „ръководител инсталация за
биологично третиране – Хан Богров“ при ответника;
3/ Осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 24 268.62 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
срок от шест месеца в периода от 17.05.2024 г. до 17.11.2024 г;
4/ Осъдителен иск с правно основание чл. 224 КТ за сумата от 382.47
лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни.
Ищецът Х. П. А. твърди, че на 30.03.2020 г. е сключил трудов договор
№ 672 с ответното дружество, по силата на който изпълнявал длъжността
„Ръководител инсталация за биологично третиране – Хан Богров“ с основно
трудово възнаграждение в размер на 3 462 лв. Допълва, че съгласно сключения
между страните трудов договор, ответникът дължал 1 процент допълнително
трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж на ищеца, както и че към
2024 г. последният имал 17 г. трудов стаж.
Сочи, че на 17.05.2024 г. ответникът му връчил Заповед № ПТ024-
РД15-109/2/17.05.2024 г. за прекратяване на трудовия му договор на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
1
Поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение поради
съкращаване на щата е незаконосъобразно, тъй като директорът на ОП
„Столично предприятие за третиране на отпадъци“ ЕООД не притежава
законова компетентност да взема решения за промяна на щата и променя
структурата на предприятието.
Сочи, че съгласно Правилника за организацията и дейността на ОП
„Столично предприятие за третиране на отпадъци“ ЕООД решенията, които
касаят одобрението и промяната в структурата на предприятието, както и
одобрението и промяната в щатната численост на предприятието са от
компетентността на Столичен общински съвет.
Намира, че с оглед липсата на ангажирани доказателства за такова
решение, Директорът е издал незаконосъобразна заповед за съкращаване на
щата в предприятието, а поради това незаконосъобразна се явява и процесната
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
По изложените съображения моли съдът да признае уволнението за
незаконно и да го отмени, като възстанови ищеца на заемането преди
уволнението длъжност.
Сочи, че в резултат на уволнението е останал без работа, поради което
отправя и искане за осъждане на последния да му изплати обезщетение за
оставането му без работа в периода 17.05.2024 г. до 17.11.2024 г., което
изчислява на сумата от 24 268.62 лв.
Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор
работодателят неправилно е изчислил броя на дните неизползван платен
годишен отпуск, като определил обезщетение за 10 дни полагаем отпуск за
2024 г., вместо за 12 дни. С оглед на това, моли съдът да осъди ответника да
заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за още два дни,
равняващо се на сумата от 382.47 лева.
Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът ОП „Столично
предприятие за третиране на отпадъци“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове както по основание, така
и по размер.
Оспорва твърдението на ищеца, че е допуснал описаните нарушения.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, по силата
на което ищецът е изпълнявал описаната длъжност, както и че същото е
прекратено на 17.05.2023 г. на посоченото основание - чл. 328, ал.1, т. 2 КТ,
поради съкращаване на щата.
Твърди, че, поради възникнала производствена необходимост, със
заповед № ПТ024-РД15-109/29.02.2024 г. на директора на ОПСПТО щатната
длъжност на ищеца „ръководител инсталация за биологично третиране – Хан
Богров“ и длъжността „главен технолог, промишлено предприятие“ са
закрити и трансформирани в 2 щатни длъжности „технолог“.
Допълва, че е изготвено и ново щатно разписание с оглед извършената
промяна. Твърди, че съкращаването длъжността на ищеца е реално, тъй като
2
трудовата функция на ищеца е престанала да съществува.
Оспорва твърдението на ищеца, че съкращаването на щатни бройки не
е в компетентността на директора на ОПСПТО, като сочи, че Столичен
общински съвет взема решение, единствено във връзка с промяна структурата
и щатната численост на предприятието, каквато промяна отрича да е
извършена.
Допълва, че поради неоснователността на твърдението за незаконно
уволнение, неоснователни се явяват и предявените искове за възстановяване
на заеманата позиция и за изплащане на обезщетение за оставане на работа.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ прави възражение за прихващане за сумата от 3 462 лв. -
изплатено на ищеца обезщетение на основание чл. 220 КТ и със сумата от
3 462 лв. - изплатено на ищеца обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 КТ.
Оспорва и дължимостта на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за още два дни.
Моли за отхвърляне на предявените искове.

Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално
задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него
период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент
и по силата на заповедта, която оспорва - които обстоятелства не се спорни
между страните.
В тежест на работодателя-ответник е да докаже законността на
извършваното уволнение, в това число, че извършеното съкращаване на щата
е извършено от оправомощен, съгласно действащата нормативна уредба,
субект.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца
е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер - обстоятелство, което е безспорно между страните.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1
КТ /обусловен от основателността на претенцията за незаконност на
уволнението/ в тежест на ищеца е да докаже причинна връзка между
оставането без работа и незаконното уволнение, продължителност на периода,
през който е останал без работа, както и размера на последно полученото от
работника за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което
съгласно чл. 225, ал. 1 КТ е базата за определяне стойността на дължимото
обезщетение – за които последни две обстоятелства не сочи доказателства.
В тежест на работодателя е да установи изплащане на дължимото
обезщетение.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ предполага установяване
на следните обстоятелствата с правно значение: 1/ трудовото правоотношение
3
между страните да е прекратено; 2/ работникът или служителят да не е
ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на
прекратяването или за предходни години; 3/ правото на отпуск да не е
погасено по давност - за отпуските, дължими след 17.05.2023 г.; 4/ размер на
полагащия се на служителя платен годишен отпуск; 5/ размер на последното
получено за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение.
В тежест на работодателя-ответник е да установи, че ищецът е ползвал
целият полагащ му се отпуск, респективно - че е получил дължимото му
обезщетение за неизползвания размер.
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, като безспорно следва да бъде отделено обстоятелството, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът
е изпълнявал длъжността ръководител инсталация за биологично третиране –
Хан Богров“ при ответника, както и че същото е прекратено с процесната
заповед.
По доказателствените искания:
Страните са представили писмени документи към исковата молба,
молба вх. № 251579/05.08.2024 г. и отговора на исковата молба, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа и
правна страна, поради което следва да бъдат приети като доказателства по
делото.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК, следва да бъде оставено без
уважение, доколкото работодателят е представил намиращите се у него
документи.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза
следва да бъде уважено, като се посочи, че датата на прекратяване на
трудовото правоотношение е 17 май 2024 г.
Искането на ответника за назначаване на ССчЕ е заявено в условията на
евентуалност, поради което съдът ще се произнесе след вземане становището
на ищеца.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 27.02.2025 г. от 14:00 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение. На ищеца да се
изпрати препис от отговора на ответника с доказателствата към него, а на
ответника - и препис от молба от 05.08.2024 г.
УКАЗВА на ищеца, в срок до първото по делото съдебно заседание да
уточни изрично:
1/ по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - на коя длъжност желае да бъде
възстановен;
4
2/ по иска по чл. 224 КТ - за коя календарна година му се дължи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 дни,
равняващо се на 382.47 лева.
3/ по направеното от ответника в условията на евентуалност
възражение за прихващане – оспорва ли получаването от страна на
работодателя на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3462 лева и
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 3462 лева.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба и
отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ по поставените от ищеца в
исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лв., платим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо В. С. С.

ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ответника за назначване
на ССчЕ до първото по делото съдебно заседание.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-изгодният за
тях ред за разрешаване на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5