Р Е Ш Е Н И Е
№ 80 25.01.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на единадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 2383 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Административното
дело е образувано по жалба от М.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0769-002557/10.11.2020г., издадена от Р.Т.П., на длъжност началник група към
ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“ гр.Бургас, упълномощен със заповед №
251з-209/18.01.2017г., с която на М.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –
ИЗЗЕМВАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДАЧ НА МПС, НА КОЙТО СА МУ ОТНЕТИ
ВСИЧКИ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ И НЕ Е ИЗПЪЛНИЛ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ ПО ЧЛ.157, АЛ.4 ОТ ЗДвП.
Иска се отмяната на оспорената
заповед като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание
жалбоподателят М.П.П., редовно и своевременно
призован се явява лично и с процесуален представител адв. Андон А., който
поддържа жалбата като излага допълнителни съображения относно
незаконосъобразността на оспорената заповед. Не претендира присъждане на
разноски.
Ответната страна - Р.Т.П., на
длъжност началник група към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“, редовно и
своевременно призована, не се явява и не се представлява. В изпратената от
сектор „Пътна полиция” административна преписка по издаване на оспорената
заповед е приложено становище от името на Росица Паязова, с което същата
оспорва подадената жалба и излага съображения по същество относно
неоснователността й. Не претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Атакуваната заповед е връчена на
жалбоподателя на 16.11.2020г., видно от отбелязването в нея (л. 4). Жалбата
срещу същата е подадена на 16.11.2020г. чрез административния орган (вж. входящ
индекс). Разпоредбата на чл.172,
ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1,
включително ПАМ по чл.171,
т.4 от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, като решението на административния
съд не подлежи на обжалване, т. е. приложим е срокът по чл.149,
ал. от АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид изложеното
настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна
– адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу
годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване,
пред компетентния съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Със заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
20-0769-002557/10.11.2020г. на началника група при сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР-Бургас, на основание чл.171,
т.4 от ЗДвП е разпоредено изземването на СУМПС на жалбоподателя поради
факта, че на П. в качеството му на водач, са отнети всички контролни точки с
влезли в сила посочени наказателни постановления и едновременно с това същият
не е изпълнил вмененото му от чл.157,
ал.4 от ЗДвП задължение. В мотивите на заповедта е посочено, че контролните
точки на П. са отнети с влезли в сила наказателни постановления, конкретно
посочени общо осем на брой, издадени в периода 2012-2014г., а именно:
1. НП № 3161/20.04.2011г. на Сектор ПП Бургас,
влязло в сила на 18.07.2012г., с което са отнети 6 к. т., (л. 5, връчено срещу подпис на нарушителя на 10.07.2012г., с
отбелязване, че е влязло в сила на 18.07.2012г.);
2. НП № 3376/05.08.2011г., на РУ Несебър, влязло в сила на 18.07.2012г., с
което са отнети 8 к. т., (л. 6, връчено срещу подпис на нарушителя на
10.07.2012г., с отбелязване, че е влязло в сила на 18.07.2012г.);
3. НП № 482/17.06.2009г. на група ПП-Бургас, влязло в сила на 19.07.2012г.,
с което са отнети 7 к. т., (л. 9, с отбелязване, че е връчено по чл.58, ал.2 от ЗАНН на 11.07.2012г.);
4. НП № 6516/02.08.2011г. на Сектор ПП Бургас, влязло в сила на
07.02.2013г., с което са отнети 16 к. т., (л. 11, връчено срещу подпис на
нарушителя на 10.07.2012г., с отбелязване, че е влязло в сила на 07.02.2013г.).
5. НП № 50830/10.10.2012г. на отдел ПП-СДВР, влязло в сила на 09.04.2014г.,
с което са отнети 6 к. т., (л. 12, с отбелязване, че е връчено по чл.58, ал.2
от ЗАНН на 01.04.2014г.,и е влязло в
сила на 09.04.2014г.).
6. НП № 4179/10.09.2012г. на Сектор ПП-Бургас,
влязло в сила на 19.04.2014г., с което са отнети 9 к. т., (л. 17, с
отбелязване, че е връчено по чл.58, ал.2 от ЗАНН на 11.04.2014г.,и е влязло в сила на 19.04.2014г.).
7. НП № 414/09.01.2014г. на РУ Приморско, влязло в сила на 19.04.2014г., с
което са отнети 13 к. т., (л. 19, с отбелязване, че е връчено по чл.58, ал.2 от ЗАНН на 11.04.2014г.,и е влязло в сила
на 19.04.2014г.).
8. НП № 4715/16.10.2012г. на Сектор ПП-Бургас, влязло в сила на
19.04.2014г., с което са отнети 9 к. т., (л. 23, с отбелязване, че е връчено по
чл.58, ал.2 от ЗАНН на 11.04.2014г.,и е
влязло в сила на 19.04.2014г.).
Видно от представената по делото справка "Картон на водача" (л.
18) първоначалните контролни точки към 2004. на
П. са в размер на 39 к. т.
На 23.06.2009г. по силата на закона са възстановени контролните точки до
пълния размер от 39 к. т.
В справката е посочено, че след последователно отнемане на 11 к.т. с влезли
в сила НП, П. се е явил на 14.07.2012г. на допълнително обучение за частично
възстановяване на контролни точки, за което е представен Протокол №
34/14.07.2012г.
След този момент на П. с посочените в заповедта НП са отнети общо 74
контролни точки.
В представеното по делото становище на ответника е посочено, че макар
контролните точки на водача да са били изчерпани, на същия е било издадено СУМП
№ ********* на 18.03.2016г., като на 25.03.2016г. е допуснат до частично
възстановяване на контролни точки. П. не е следвало да бъде допускан, според
ответника, тъй като не е разполагал с необходимата поне 1 к.т.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е
произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с
приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168,
ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания за оспорване на административните
актове по смисъла на чл.146
от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и
материална компетентност, тъй като съгласно чл.172
от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана
писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая
това е началник-група към ОДМВР-Бургас, с-р "Пътна полиция"-Бургас,
на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки с т.1.4 от заповед рег. №
251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас, вр. със заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи (л. 33-34).
Спазена е предвидената от закона писмена форма и в заповедта се съдържат
изискуемите реквизити по чл.59,
ал.2 от АПК. Видно от текста на самата заповед, като фактическо основание
за издаването й същата препраща към издадените срещу П. осем наказателни
постановления, които също са приложени към преписката.
В хода на административното производство не е допуснато съществено
процесуално нарушение, въпреки че административния орган не е изпълнил
задължението си по чл.26
от АПК, да уведоми жалбоподателя за започналото производство, доколкото от
същият не се ангажират доказателства, различни от служебно събраните. По силата
на чл.157,
ал.4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен сам
да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води
до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл.171,
т.4 от ЗДвП. В този случай административният орган действа в условията на
обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на
влизане в сила на съответния брой отнемащи контролни точки наказателни
постановления.
Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни
основания за нейното издаване, като в обстоятелствената й част се съдържа
препращане към нарочна справка за издадените наказателни постановления,
отнетите и възстановените контролни точки на лицето.
Заповедта е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на
закона. Съгласно чл.171,
т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което
не е изпълнило задължението си по чл.157,
ал.4 от същия закон. Правилото на последно цитираната правна норма
предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки губи
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Изземването е принудителна административна мярка от вида на превантивните,
прилагани с цел предотвратяване на пътнотранспортни произшествия и гарантиране
безопасността на движението по пътищата. Законосъобразността на принудителната
мярка изисква едновременното наличие на две предпоставки, като първата е на
водача на МПС да са отнети всички контролни точки, а втората този водач да не е
върнал свидетелството си за правоуправление. Не се спори между страните, че
СУМПС не е върнато доброволно. Спорът е относно наличието на втората
предпоставка – отнемането на контролните точки.
Съгласно чл.157,
ал.1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача
нарушения. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения
законодателят е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен
брой от тях за установени нарушения.
Предвид факта, че в настоящия случай за нарушения на П. по ЗДвП са влезли в
сила 8 бр. наказателни постановления в периода от 2012-2014г., по които са му
отнети 74 контролни точки, то приложима е Наредба №
Iз-1959/27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за
отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за
които се отнемат (издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ,
бр.4 от 15.01.2008г., в сила от 15.02.2008г., отм. ДВ, бр.1 от 4.01.2013г.). В
наредбата е предвидено, че водачът има първоначален максимален размер от 39
контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочените подзаконови нормативни актове,
контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление. В този смисъл правопораждащият факт за отнемането на контролни
точки е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо
нарушението и размера и вида на наказанието.
Спорът се свежда именно до това, че част от цитираните в заповедта НП са
връчени по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, а не лично на водача и не са влезли в
сила.
Съгласно чл.64
от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на
обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или
изменени от съда. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в
сила на съответното наказателно постановление, а възстановяването им в периода
релевантен за делото, се извършваше по реда, предвиден в чл.158
от ЗДвП (редакция ДВ, бр.43/2002г.), Наредба № I-13 от
12.02.2003г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично
възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на
вътрешните работи, (обн., ДВ, бр.20 от 4.03.2003г., в сила от 5.04.2003г., отм.
ДВ, бр.1 от 4.01.2013г.) и НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение.
НП № 50830/10.10.2012г. на отдел ПП-СДВР, НП № 4179/10.09.2012г. на Сектор
ПП-Бургас, НП № 414/09.01.2014г. на РУ Приморско и НП № 4715/16.10.2012 г. на
Сектор ПП-Бургас, са връчени по процедурата по чл.58,
ал.2 от ЗАНН и това е надлежно удостоверено от служител на Министерството
на вътрешните работи. Представени по делото са докладни от служителите,
посетили адреса на водача за връчване на НП.
Съдът е обвързан от
материалната доказателствена сила на официалния удостоверителен документ и
следва да зачете установения факт на влизане в сила на наказателните
постановления. Спорът относно редовността на процедурата по връчване на
наказателните постановления не може да бъде инцидентно разрешен в настоящото
съдебно производство. Той е от компетентността на районния съд в производството
по чл.59
от ЗАНН. С оглед на изложеното възражението на П. за неправилно приложение
на чл.58,
ал.2 от ЗАНН е неоснователен. Оспорващият твърди,
че част от НП не са влезли в сила, но не твърди и не представя доказателства,
че има постановени решения на РС, с които същите са отменени.
Освен това не твърди и не представя
доказателства, че до издаване на ПАМ са му възстановени контролни точки.
При тази хипотеза всички наказателни постановления са влезли в сила и са
годно основание за прилагане на ПАМ, защото съгласно разпоредбата на чл.3,
ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. контролни точки се отнемат само
въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
Не са налице основанията за служебно възстановяване на контролни точки на
осн. чл.158,
ал.1, т.2 от ЗДвП, защото между влизането в сила на всяко от НП и деянието
на следващото постановление не е изтекъл период от две години за всяко от
нарушенията.
С факта на влизане в сила на всяко едно от наказателните постановления са
отнети посочените в него брой контролни точки, като по този начин наложеното
наказание е реализирано. С оглед на горното съдът намира, че е била налице
хипотезата на чл.157,
ал.4 от ЗДвП и водачът е бил длъжен да върне свидетелството си за
управление. Като не е сторил това, същият е претърпял последиците от визираната
в чл.171, т.4 от закона принуда.
Неоснователно е възражението на оспорващия, че административния орган не
може да привежда в изпълнение НП поради изтекла изпълнителна давност. Отнемането на контролните
точки е последица от извършването на нарушението, а не вид наказание за него.
То служи единствено за отчет на извършените нарушения и само по себе си не е
правопораждащ за отнемането на правоспособността, а с оглед на това и на
удостоверяващия го документ, факт. Поради това изтеклата давност за правото на
държавата да търси принудително изпълнение на наложените наказания не
рефлектира върху правните последици от извършеното нарушение, каквито са
отнемането на съответния брой контролни точки, а в резултат на това и на
изземването на свидетелството за правоуправление.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че последващо издаване на
СУМПС, не е меродавно относно законосъобразността на оспорената заповед, тъй
като наличният брой точки към този момент се запазва.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с
материалните разпоредби и целта на
закона, поради което жалбата на М.П. против него с искане за отмяната
му се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора съдебноделоводни разноски в полза на ответният
орган не следва да бъдат присъждани, поради липса на направено искане в този
смисъл.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на М.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0769-002557/10.11.2020г., издадена от Р.Т.П., на длъжност началник група към
ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“ гр.Бургас, упълномощен със заповед №
251з-209/18.01.2017г., с която на М.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –
ИЗЗЕМВАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДАЧ НА МПС, НА КОЙТО СА МУ ОТНЕТИ
ВСИЧКИ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ И НЕ Е ИЗПЪЛНИЛ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ ПО ЧЛ.157, АЛ.4 ОТ ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: