РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Златоград, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20245420100217 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Постъпила е искова молба от В. Р. Д., ЕГН ********** и К. А. Д., ЕГН
********** и двамата с адрес: обл. С., общ. З., гр. З., бул. ,,Б.‘‘ №**, ет. , ап.
чрез пълномощника си адв. Е. В., АК-С., служебен адрес: гр. Н., ул. ,,А. С.‘‘ №
срещу ДЪРЖАВАТА ЧРЕЗ М. НА З. И Х., код по Булстат *********,
представлявано и управлявано от Г. Щ. Т., с адрес/седалище на управление:
обл. С., общ. С., гр. С., п.к.****, район ,,К. с.‘‘, бул. ,,Х. Б.“ № , с правно
основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл.77 и чл.79 от ЗС.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на Поземлен имот
5131916.57, област С., община Н., гр. Н., м. К.,, вид територия Земеделска,
категория 8, НТП Нива, площ 6046 кв. м. стар номер 006645, Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори:
51319.16.38; 51319.16.51; 51319.16.58; 51319.16.59; 51319.16.66; 51319.16.67.
Адв. В. сочи, че доверителите му владеят имота явно и
необезпокоявани от никого от 1978 г. до настоящия момент като свой. Там
доверителите му имат в имота построена двуетажна масивна жилищна сграда,
която сграда е построена през 1983 г. и която сграда доверителите му са
реставрирали. Там също е построена през 1985 г. и стопанска сграда, където
отглеждат животни.
1
Ищците имат горния имот след закупуването му от Р. К. през 1978 г.,
който преди това е владял имота.
От 1978 г., когато ищците са установили фактическа власт върху имота
са построили в него жилищна сграда, където са им родени и отраснали
децата В. Д. ЕГН ********** и В. Д. ЕГН **********, засадили са овощни
дървета, имота от към общинския път е ограден с масивна ограда.
В имота има прокаран ток, а в жилищната сграда постоянно се живее от
ищците. В едната си част имота е дворно място към построената през 1978г.
къща, а в другата си част е нива, която ежегодно се засажда от ищците с
тютюн, картофи, овес и други селскостопански култури.
След като е установена фактическа власт върху имота от ищците, те в
нито един момент не са я губили.
Дори и да се приеме, че покупко-продажбата на горния имот не е
оформена с нотариален акт, то от установената още от 1987 г. фактическа
власт е изтекла придобивна давност в полза на ищците, поради което
придобивно основание се е осъществило и към настоящия момент същите се
легитимират като собственици на имота, според адв. В..
При направена справка ищците установили, че за процесния имот има
съставен АЧДС №4578/20.03.2023г. В АЧДС №4578/20.03.2023г. е посочено, че
се издава на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС, чл. 70, ал. 1 от ЗДС, чл. 104, ал. 1,
т. 5 от ППЗДС и чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Сочи се също така, че още няма бивш
собственик на имота, както и че няма по-рано съставени актове.
Адв. В. сочи, че Актът за частна държавна собственост само
констатира придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на
собственост. За да се ползва, като официален удостоверителен документ с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното
право на собственост, същият следва да съдържа не само описание на имота и
местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание,
по силата на което имотът е придобит от общината. В съставения АЧДС №
4578 от 20.03.2023 г. не е посочено нито фактическо, нито правно основание за
придобиване на собствеността от общината.
С оглед на гореизложеното за ищците е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
От името на доверителите си адв. В. моли съда да постанови съдебен
акт, с който да признае за установено спрямо Държавата чрез М. на з. и х., код
по Булстат *********, представлявано и управлявано от Г. Щ. Т., с
адрес/седалище на управление: обл. С., общ. С., гр. С., п.к.****, район ,,К. с.‘‘,
бул. ,,Х. Б.“ № , че В. Р. Д., ЕГН ********** и К. А. Д., ЕГН ********** и
двамата с адрес: обл. С., общ. З., гр. З., бул. ,,Б.‘‘ №**, ет. , ап. са собственици
на основание давностно владение на Поземлен имот с идентификатор
51319.16.57, обл. С., общ. Н., гр. Н., местност ,,К.‘‘, вид територия Земеделска,
категория 8, НТП Нива, площ 6046 кв. м, стар номер 006046, Заповед ад
одобрение на КККР № РД-18-75/19.11 2021 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори:
2
51319.16.38; 51319.16.51; 51319.16.58; 51319.16.59, 51319.16.66; 51319.16.67.
Адв. В. моли на доверителите му да бъдат присъдени сторените
разноски.
В съдебно заседание, чрез адв. В. ищците поддържат предявеният иск.
Ответникът, чрез писмен отговор от представителя си юрк. Е. В. и в
съдебно заседание, оспорва предявеният иск.
В отговора на исковата молба и писмената защита юрк. В. развива
съображения срещу основателността на предявения иск.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
Областният управител на обл. С. е съставил Акт за частна държавна
собственост №4578/20.03.2023г. за ПИ с идентификатор 51319.16.57, с площ
6046кв.м. Посочено е местонахождение на имота, а именно гр. Н., местност
,,К.‘‘. Посочени са съседи, посочено е също така, че няма бивш собственик на
имота. Посочено е правно основание. Положен е подпис от актосъставител.
По делото е приложена и скица от СГКК гр. С. на процесния имот, в
която като собственик е посочена Държавата, чрез М. на з.. Площта на имота е
6046кв.м.
По делото е приложено и Решение №1878/06.04.1999г. на ОСЗГ Н., с
което решение на Държавен поземлен фонд – МЗГ е възстановено правото на
собственост на редица имоти, между които и процесния имот, който е посочен
под № 47 в решението. Посочен е стария номер на имота, а именно 006645.
Липсват подписи на членове на комисията, като на мястото на подписите има
отбелязвани ,,(п)‘‘. Решението е постановено, на осн. чл. 18ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ. Това решение е оспорено от ищцовата страна. Съдът е запитал
ответника дали ще се ползва от него, като е получен положителен отговор.
След дадени указания от съда към ответника да представи оригинала на
решението, представителя на ответника заявява в съдебно заседание на
11.02.2025г., че оригинала на решението липсва, а също така липсва и
преписката по издаване на решението.
По делото е приложена заповед за изземване на част от процесния имот
с площ в размер на 0.300 дка, който е ползван от В. Р. Д.. Доказателства за
фактическо изземване не са представени по делото. С друга заповед е иззета
част с площ 0.5дка от процесния имот, като същия е посочен със стария си
номер, тъй като това е станало през 2019г., но отново липсват доказателства за
фактическо изземване на частта от имота.
По делото е приложен и АУАН, с който е констатирано
административно нарушение, извършено от В. Р. Д. за застрояване на
земеделска земя.
В съдебно заседание са разпитани двама свидетели от страна на
ищците, а именно Б. Р. Х. и В. А. Л., който е братовчед на ищците. От
показанията на свидетелите съдът приема за установено, че процесният имот
3
се намира в местността ,,П.‘‘ или още, както е известна тази местност ,,К.‘‘, в
горната част на местността. Имотът е с площ около 6 дка. В периода 1978-
1980г. е започнало строителство на жилищната сграда от В. Д.. Имотът
първоначално бил ливада, която по-късно била разорана и се ползва, като
градина. В. и К. владеят имота от 1978г.
Свидетелите не са виждали други хора да владеят имота, в това число и
служители на ПК Н. или Областна служба земеделие, или който и да е от М.
на з.. Свидетелите не са виждали такива служители да съставят и документи за
имота. Ищците са закупили имота от К., които пък имат имот под пътя и е
вероятно при преминаване на пътя имота да е разделен на две. Ищците са
построили и селскостопанска сграда освен жилищната сграда в имота. В този
имот гледат животни, като са изградили и водоем.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза с
вещо лице инж. Д. К. С.. Съдът приема заключението на вещото лице като
обективно, компетентно и пълно. От същото съдът приема за установено, че в
процесния имот има изградена масивна двуетажна жилищна сграда с таван и
пристройка. Сградата е довършена, като към нея има Ел и ВиК инсталации. В
имота има застроена и двуетажна селскостопанска сграда, която е стара. Има и
три стомано-бетонови водоема, като единият все още се изгражда.
Водоснабдяването е от собствен водоизточник. Имотът се засява със
земеделски култури, като има изградени сушилни за тютюн – дървени
конструкции.
Вещото лице, след извършена проверка сочи, че не се откриват данни
имота да е внасян в ТКЗС, АПК, ДЗС и други, също така да е отчуждаван или
одържавяван. За имота е съставен Акт за частна държавна собственост и
съгласно решението на ОСЗГ Н. имота е Държавен поземлен фонд. Към
заключението си вещото лице е изготвило комбинирана скица.
В съдебно заседание, вещото лице прави важни уточнения, с които
практически се отговаря и на правни въпроси, но отговорите са важни, тъй
като касаят процедурите по актуване и възстановяване назад във времето, в
които процедури е участвало и вещото лице, като държавен служител.
Според вещото лице земите, които не са били посочени от никой
собственик за възстановяване са били записвани по чл. 19 от ЗСПЗЗ, за да
могат хората да си ги търсят от общината. За приложеното по делото решение
на ОСЗГ Н., вещото лице сочи, че е плод на измислени напъни, защото
държавните земи преди много години са били само високопланинските
пасища. Те са били държавни и общински. Представители на държавата и на
общините са посочвали тези земи, които са били собственост на държавата и
общините преди образуване на ТКЗС, АПК и ДЗС.
Според вещото лице няма вероятност процесният имот, преди
образуване на ТКЗС, АПК И ДЗС да е би държавна или общинска
собственост, защото е трябвало да бъде високопланинско пасище по
тогавашните нормативни изисквания. Другият вариант е този имот, при
изселническа вълна да е бил иззет от държавата, но пак е трябвало да се
съставят документи.
4
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Пасивно легитимиран ответник по този вид дела, съгласно чл. 24, ал. 12
от ЗДС е Държавата, представлявана от М. на з. и х., тоест, пасивната
легитимация е посочена правилно от ищеца.
Съдът намира предявеният иск за основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно
чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не
е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищците са придобили
собствеността върху процесния имот, въз основа на повече от 40-годишна
придобивна давност. Владението им е постоянно, непрекъснато, спокойно,
явно и несъмнено, каквото изискване е поставено от съдебната практика, за да
бъде уважен иск с горепосоченото правно основание – Решение №
68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г., I г.о . Няма доказателства по
делото за прекъсване на давността, за завладяване на процесния имот от друго
лице и или други подобни действия. Въпреки, че са съставени заповеди за
изземване, то до фактическо отнемане на владението на процесния имот от
ищците не се е стигнало. За прекъсване на давността не споменават и
разпитаните по делото свидетели, тоест, от гласните и писмени доказателства
не се налага извод за извършване на действия, прекъсващи придобивната
давност на ищците.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че
я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
По делото няма доказателства ищците да са губили правото на
собственост и по-конкретно имота да е включван в кооперативи. В Решение №
197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
5
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
съответният ред. Вещото лице е категорично, че процесният имот не е внасян
в ТКЗС, АПК, ДЗС и други организации, тоест, не е одържавяван и не е
отчуждаван.
В настоящият случай е възможна и хипотезата, описана в Решение
№249/04.07.2011г. на ВКС по гр.д. №621/2010г. I-во г.о., а именно, че не
всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място
имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено
място, застроени с жилищни и селскостопански сгради или пък ползвани, като
дворни места, остават извън регулационния план, или пък биват изключени от
него, по силата на ПМС №216/1961г. Въпреки това, те могат да запазят
селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да
бъдат причислени към Държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети
юридически и фактически от лицата, които ги владеят, като дворни места. Ако
тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници
собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР
№104/26.06.1964г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите
не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях
изцяло. Такива земи неподлежат на възстановяване, по реда на ЗСПЗЗ, за тях
не се прилага разпоредбата на чл. 5, ал 2 от ЗСПЗЗ, нито пък могат да бъдат
включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите,
които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени
в законните срокове.
ВКС прави важното уточнение, че ако лицата, които владеят такива
земи не притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нот. акт
по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в
хода на един съдебен процес. За тези земи не съществува забраната по чл. 86
от ЗС.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г., по гр. д. № 4705/2015 г.
второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищците следва да докажат само обстоятелствата, свързани
с чл. 79 ЗС. В настоящия случай, ищците са се справили с доказателствената
тежест.
Отразяването на правно основание в Акта за частна държавна,
съответно общинска собственост не доказва право на собственост. При липса
на каквито и да са доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит
от държавата или общината, чрез настъпване на конкретни факти,
твърдението на ответника, че имотът е държавен или общински остава
недоказано и ответникът не се легитимира, като собственик.
ВКС приема, че актовете за държавна, съответно общинска
собственост са официални документи, съставени от длъжностни лица по
определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и
погасяването на държавната, съответно общинската собственост. Освен
описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и
основанието – както правното, така и фактическото, по силата на което имотът
6
е станал Държавна (общинска) собственост – Решение №269/03.08.2012г. на
ВКС по гр.д. №643/2011г. I-во г.о.
В конкретния случай в акта за държавна собственост са посочени само
разпоредбите, въз основа на които се съставя самия акт, като административна
процедура и липсват изложени факти, от които да стане ясно как държавата е
станала собственик и точното правно основание.
При оспорване на Акт за държавна собственост, черпещият права от
него следва да установи фактите и правното основание за придобитата
собственост.
Следва да се посочи, че актуването в конкретния случай е извършено
през 2023г., като много преди това ищците са придобили собствеността върху
процесния имот.
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., второ ГО, а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5, ал.
2 от ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 от ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
По сходен казус има произнасяне на РС-З. с Решение №53/08.10.2021г.
по гр.д. №48/2021г., което решение е потвърдено с Решение №31/11.2.2022г. на
ОС С. по в.гр.д. №446/2021г., което пък решение не е допуснато до
касационно обжалване с Определение №50443/31.10.2022г. на ВКС по гр.д.
№1927/2022г.
Съдът следва да изложи съображения и относно това защо не следва да
се кредитира с доказателствена сила издаденото решение от ПК. На първо
място, в това решение липсват подписи на издалите го длъжностни лица и по
силата на цитираната съдебна практика от адв. В. не следва да се приема, че
има решение. Цитираната практика е цитирана коректно.
Освен това, следва да се посочи, че след като ответникът не е
представил поисканият оригинал на решението, за сверяване в съдебно
заседание, то при това положение представеният препис се изключва от
доказателствата по делото – чл. 183, ал. 1, изр. 2 от ГПК.
Получава се и едно друго противоречие, а именно, че в АЧДС има
позоваване на чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ, която разпоредба сочи, че държавата
запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с
изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. В
същото време на държавния поземлен фонд се възстановява процесния имот и
то с решение, чийто оригинал не се пази, нито пък преписката. Тоест, няма
как да се сочи, като правно основание, от една страна чл. 24 от ЗСПЗЗ, а от
друга страна да има позоваване на решение на ОСЗГ по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ.
По гореизложените съображения, съдът намира, че предявеният иск ще
следва да бъде уважен, ведно с всички последици от това. Приложената по
делото скица на вещото лице Д. С. на лист №98 по делото, приподписана от
съдия-докладчика, следва да се счита, като неразделна част от решението.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да заплати на ищците
7
направените по делото разноски в размер на 1430лв.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС, по отношение на Държавата, чрез М. на з. и х.,
представлявана от М. на з. и х. – Г. Т., че В. Р. Д., ЕГН ********** и К. А. Д.,
ЕГН ********** и двамата с адрес: обл. С., общ. З., гр. З., бул. ,,Б.‘‘ №**, ет. ,
ап. са собственици, по силата на давностно владение от над 40 г. на поземлен
имот с идентификатор 51319.16.57 в землището на общ. Н., местност ,,К.‘‘,
вид територия – Земеделска, категория 8, НТП – Нива, с площ 6046 кв.м., стар
номер 006645, при граници и съседи: имоти с идентификатори 51319.16.38;
51319.16.51; 51319.16.58; 51319.16.59; 51319.16.66; 51319.16.67
Приложената по делото скица на вещото лице Д. К. С. (л. 98),
приподписана от съдия-докладчика, да се счита неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавата, чрез М. на з. и х. да заплати на В. Р. Д. и К. А. Д.
направените разноски по делото в размер на 1430лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д.Х.______________
8