П Р О Т О К О Л № 339
гр.
Пловдив, 30.05.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети наказателен състав, в публично съдебно заседание на тридесети май
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ
СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
при участието на
съдебния секретар Мариана Апостолова и на прокурор Иван Перпелов, сложи за
разглеждане докладваното от съдия Гатов ВЧНД
№ 285 по описа за 2019 година.
На
именното повикване в 10.20 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
- обвиняем З.Е.Д. се явява лично и с адв. С. Н., редовно упълномощен и адв. К. Е.,
който представя пълномощно в заверено копие.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
Адв.Н.:
Да се даде ход.
Адв.Е.:
Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.: Да се даде ход.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма
процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което
О П
Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА
се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА
се правата по чл. 274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв.Н.:
Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв.Е.:
Нямам искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ
Д.: Нямам искания за отводи и доказателства.
СЪДЪТ, след съвещание, намира
делото за изяснено от фактическа и
правна страна, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.Н.:
Уважаеми апелативни съдии, първо искам да започна, че поддържам изцяло
депозираната от мен жалба, с която бих желал да отмените определението на Окръжен
съд Пловдив и да постановите една по-лека мярка от „задържане под стража“ и в
случай, тъй като вече от днес с колегата Е. започваме заедно да работим в екип,
с цел да не натежаваме в днешното съдебно заседание производство, просто ще
маркирам в начало нови акценти, които ни направиха изключително силно
впечатление и после той ще има възможност да аргументира по-подробно какво имам
предвид и защо искаме конкретно тази мярка да бъде отменена.
Уважаеми
апелативни съдии, обвинението на Криминална полиция и представителите на Окръжна
прокуратура се крепи на т. нар. свидетелски показания, дадени от разпитаните
полицейски служители и на намерени някакви дактилоскопни следи след 10 години,
забележете – на външна входна врата.
Относно
тези показания на полицейските служители ми направи впечатление така, както се
твърди, че случайно са стигнали до З.Д., така и случайно ние с колегата Е.
попаднахме на нещо, което за нас е най-малкото учудени и шокирани за това как е
провеждан разпита и в един период от време до какви груби нарушения на
процесуални правила се е стигнало.
Какво
имам предвид? Първо се започва от получената призовка за свидетел на 21. 05. 19
г., в която никъде не са му разяснени правата като свидетел. Никъде не се
упоменава какви права има като свидетел. В разговор с подзащитния ми в един по-късен
час, той ми казва, че е отишъл в 12 – 12 и половина часа, изведен от полицейски
служител в заведение, което стопанисва и управлява. Дори така да, какво имаме
като официални документи, дадени при задържането. Заповедта за задържане на З.Д.
от 21. 05. 19 г. е в 15 часа, където в 15 часа на 21 май той е получил екземпляр
от същата заповед. Декларацията, с която той удостоверява, че при задържането
му е запознат със следните права и декларира, че желае адвокатска защита по
негов избор и за негова сметка, че не желае защита от служебен адвокат по реда
на ЗПрП, е от дата 22 май, в 02 часа. Именно това е периодът от време, в който
с Д. е работено по абсолютен огромен натиск и въздействие, по абсолютни методи,
които аз не мога да нарека правни и се
стига до грубо нарушение на основните негови права, които ги има, а в случая
той многократно е искал, още след 15 часа да се свърже с адвокат, в случая с
мен, като му е било казано, че няма смисъл, че няма нужда, че ще го пуснат след
малко и т.н.
В това, което прочетох аз веднага след като
станал инцидента с покойната Б., на разпит на свидетел на нейната снаха тогава,
веднага след извършването на деянието, тя описва и извършителя като мъж висок
165 см., с пълно телосложение, с големи бузи, мургав. А разпитани два дена,
това някъде го има в кориците на ДП, това се случва октомври 2009 г., два дена
след разпита на нейната снаха, свидетели очевидци го описват, забележете, нисък,
дебел, трътлест, грозен. Колегите от Криминална
полиция са направили веднага и анализ, портрет на евентуалния извършител на
това тежко престъпление и забележете, чрез многократния анализ, който е
направен, за тях на какъв типаж човек трябва да отговаря евентуалният
извършител - трябва да има криминални
регистрации за кражби, грабежи, възможно е да предприеме действия по собственото
си укриване, както и за заличаване на улики. Престъплението би следвало да бъде
извършено с користна цел. И тук идва
отново огромният парадокс в цялото това разследване. З.Д., не само 2009 г. до 2018
г., когато му е направена една регистрация за едно деяние, че е наел на работа
непълнолетно лице, а много по-рано, когато е бил наказателно отговорен , не е
влизал в полиция. Не е влизал в полиция, той не само няма регистрация, той няма
профили, няма нищо, няма следа. А от 2010 - 2011 г. до сега стопанисва
заведение, грижи се ежедневно, което е на метри от Окръжна следствена служба в Търговски
център „***“, където може би всяка седмица, пак по негови данни, полицейски служители
си пият кафето, играят билярд.
Както
казах, аз само маркирах основните от доказателствата, които са ни представени. Аз
съм не само шокиран, а и не искам да употребявам по-тежка дума за това как е работено.
А за прословутите дактилоскопни следи, за които се твърди, че са отново уличаваща
улика, ами всеизвестен факт е, че двамата, и починалия, т.е. отново според
прокуратурата – Г. Б., поръчител на деянието, те са се познавали и са били в един
кръг и с редица други лица и няма по житейска логика той да оставя в жилището,
където живее покойната, на външната ограда следи някакви да се намерят. По-учудващо
за мен ще бъде, ако той е от друг град, от друга държава и след щателно
издирване, попадайки случайно, да намерят следи на лице, което никого не е било
в този кръг, да има някаква индиция, че е извършител, че те са били заедно, че
те са се познавали.
Аз
просто искам, действително това не са
някакви мои голословни твърдения, просто защото съм защитник и тук трябва да го
браня на всяка цена, но за мен няма нито обоснованото предположение, че е
извършил това престъпление, нито пък следващите изискуеми от законодателя
предпоставки - че може да извърши друго престъпление, предвид всичко изложено.
И тук спирам.
Моля
Ви наистина да отмените най-тежката мярка, постановена от Окръжен съд Пловдив и
да постановите една по-лека, която да отговаря на събраните до момента
доказателства.
Адв.
Е.: Уважаеми апелативни съдии, аз се присъединявам към доводите и съображенията,
които са изтъкнати в частната жалба на колегата. Присъединявам се към това,
което той изтъкна като аргументация. За нас и аз моля в настоящия казус това да
бъде проследено и изяснено от Вас, не са налице кумулативно изискуемите от
закона предпоставки за задържането на обв. З.Д..
Първо,
няма никаква законова забрана почитаемата прокуратурата и органите на ДП да
работят по нови методики. На времето беше популярно да се работи по горещи
следи и най-късно до седмица се знаеше, ако не се разкрие извършителя, сега
стана до 20 дни, случая, в който се
самоуби поредния извършител на тежко престъпление, нещата отиваха вече във фазата на давността.
Какво прави впечатление последните няколко години? Това ми е втория случай на
студено досие, сервирано от представители на Окръжна прокуратура Пловдив. По-тежка
квалификация, само и само да не се изтърве изтичането на давност, намирането на
лице, което буквално в последната секунда се появява на хоризонта и аз питам:
каква ще бъде тази схема, когато поръчителят е починал, в нашия конкретен
случай, самият поръчител го няма, а ние трябва да се занимаваме с правосъдие
спрямо извършителя, като имате предвид, че поръчител не е бил ситуиран като
фигура. Има разни подозрения и цитирам материали в том 1 на ДП № 976/2009 г. по
описа на Второ РПУ, това са основите материали. По-късно вече Криминалният
отдел решава тези материали да имат малко по-нов номер, който вече е 160/2018
г.,т.е. реално КП П. работи от 2018 г. по този казус. В този том 1 ще
видите какво лутане проличава. Вярно е, някой от Вас може да ме
опонира и то може би с основание, че при обсъждане на въпросите за мярката за
неотклонение не е било изискуемо, този
обем от доказателства, които са необходими за доказване вината на едно лице. Тоест
тук трябва да има някакъв минимум на минимума, но в настоящия случай и този
минимум на минимума го няма.
ДП,
на лист 37 и 38 се намира едно
постановление на ОП Пловдив от 27.10.2009 г., по което ОП иска одобряване на
следствено действие, извършен опис претърсване и изземване в имот на едно лице.
Зачитам Ви какво пише в постановлението на прокурора, което се базира на
докладна записка от 26.10.2009 г. на началника на Сектор Криминална полиция за
лицето А. В. Ч.. Това лице в постановлението на прокурора и в докладната
записка е охарактеризирано така – при разследването е постъпила докладна
записка за проведени активни издирвателни мероприятия във връзка с извършен
грабеж, при което е установено лицето А. В. Ч.. Даже му пише и ЕГН, пише ул. ***,
и забележете, който отговаря на описанието на извършителя на престъплението,
понеже, защото според органите на криминална полиция и съответно ОП той
отговаря на описанието понеже е безработен, всеки ден обикаля и проси в района
на Ч пазара, централната градска част и в района на местопрестъплението. Друго
важно доказателство - същият направил опит да избяга от полицията. Ето ви
лицето как са го определили още тогава и че прокуратурата А Ч данните защо този
човек как така става после и емигрира не може да разберем много. По нататък е
извършено претърсване в дома на въпросния Чивчиев с одобрение дадено от съда,
впрочем одобрението да се извърши това действие на този заподозрян тогава е от
съдията, който миналата седмица е гледал мярката. Аз не казвам, че това е
процесуално нарушение, но все пак, един път си съдия, един път разрешаваш да се
претърси дома на заподозряно лице, след 10 години му идва второ лице пак на
същия съдия, който трябва да му реши съдбата задържане, което задържа. Дали е
обективно вие ще преценявате, но за мен, ако съдията беше видял този документ,
който цитирам най-вероятно щеше да поиска друг да гледа делото. Но ти вече си
сложил подписа в решаване на едно изтъкано от подозрения лице заподозряно по
делото, след известно време друго. На лист 33,34 се намира въпросния протокол
за претърсване. По тази линия свършват нещата. Показанията на свидетеля Ц Б,
снахата, на лист 44,43 от 15.10.2009 г. казва – човекът е бил висок, леко
мускулест, и тя твърди, че потърпевшият
й е казвал, че той бил борец, не бил циганин. На лист 57-69 показания на свид.
Г Б, 20.10.2009 г. – бил с бузи, с бръсната глава и много здрав, от кръста
надолу много дебел. Свидетелят Х Ч, л. 96, 09.10.2009 г. – висок, много дебел.
Това са словесните данни за лицето. Ако не беше този човек, друг да ви докарат,
по тази логика на описание и на преследване кой какво прави, вие трябва да го
задържите всеки , който ви представят..
Сега
за мотивите – нямаме осъждан в тази фаза, но тъй като на л. 80,81 има запис от
тогавашния началник на сектор криминална полиция, че била постъпила оперативна
информация за евентуален поръчител на грабежа, че това е сина на В – Г Г Б,
като основната му цел, както се били разбрали е присвояването на документите и
евентуалната продажба на имотите на сем. Б.. И този мотив ще продължава да
битува по това дело, че чантата някой е искал да вземе на жертвата , да й вземе
документите за да й присвои имуществото. Документите, не живота й, мотива не е
убийството на тази жена, въпреки логиката, че тя е починала е най-лесен и
емоциите отиват някъде другаде. Правени са полиграфско изследване, това става
на 19.11.2009 г., това е вече така наречения свидетел, който го обвиняват и за
поръчител и дали командированата служителка Л. Х. е същата в полиграфското
изследване, която сега участва, но вижте какво заявява в тази докладна записка.
Цитирам – Б. беше видно разстроен, нервен. Въпросът е кой няма да ти се стори
нервен, ако те викнат изненадващо в полицията, но това не е признак, че си
извършил според полиграфа някакво нарушение. Лицето е говорило с адвоката си,
който му е казал да се откаже от изследването. Много хора са чели материалите,
кажете ми съдии, прокурори, как не реагира някой да се търси отговорност от
органите на полицията, че отношенията между клиент – адвокат са неприкосновени,
че нямат право да ги подслушват, а тук не само че ги гледат и слушат какво
казват, ами го и пишат за пред прокурора, че бил му казал адвоката, цитират му
името. Но това, което говоря пред вас, това трябва да бъде повод не да се
търсят лица кой да застане тук за да запълни празнотата на това досие да го
сгреят, а да се види как се изтръгват показания, се подслушват разговори на
адвокати в криминална полиция. Продължа този цитат на прословутия началник, след като отказва по
съвет на адвоката си да се подлага на детектора и пише – отказа се наш опит за
съгласяване да се подложи на изследване. Ако вие може да ми разясните какво
разбират господата от криминална полиция „съгласяване“?! И това съгласяване
след като не са успели, сега след 10 години може би е по-успешен метода на „съгласяване“. Записах си, защото
всеки може да научи нещо ново, ето – съгласяване, това означавало да се подложи
още един път на изследване.
От
15 до 17 часа, пише го в докладната
записка, колко часове имало от тогава 2009г., още продължава на Б.
съгласяването, от 15 до 17 часа
продължителна беседа бе осъществена с Б. в стая № 7, ет.2. Щом пише номер на стая, значи тази стая е специална,
за да може после ей такива записи като по нашето дело да ги слушаме. В тази стая Б., сега така наречения
поръчител, цитирам – дава уклончиви отговори, не признава участие в нападението
над майка му, не даваше смислени обяснения на поставените въпроси, мълчеше и
гледаше надолу. Това, че мълчи и гледа надолу да бъде съкрушават аргумент,
който се изтъква в докладните записки до прокурора. Накратко само да ви покажа
какви са тези материали. Аз разчитам на едно единствено нещо. Може би има
подозрение. Напоследък ми се случи да бъда в СпцС , там обосновано предположение
там вече не важи. Всички там магистрати започнаха да изместват със
„подозрение“. Тук дори няма и подозрения за този човек.
Защо
го задържаха точно по празниците? Да ви кажа ли на базата на моя опит. Когато в
С. стане, един преследван се самоуби, това е причината, когато в С. се тресе
някой да се похвали какво става в П..
Никакво разкриване няма, един невинен човек е изправен пред вас да носи чужди
грехове и ви моля да приемете, че не е налице нито една от тези предпоставки да
ви дадат законовото право да го задържите. Нищо не би попречило на органите,
ако той си тръгне. Ами нямаше да направят всичко това, което са направили с
тази дълга беседа, може би другият път да не гледа надолу и да мълчи, но да се
обосновава достатъчно данни с указания до оперативни работници, които работят и
които са успели да му разяснят правата на 15 – ия час от неговото задържане. Представям
ви материалите като неделима част от моята пледоария.
ОБВИНЯЕМИЯТ
З.Д. /за лична защита/: Това, което мога да кажа аз са разяснения малко за
призоваването ми като свидетел.
С
две думи, което мога да кажа, е абсолютно е така, както казаха те. Животът ми
като цяло, ето сега на 16 юни ще направя 33, не съм бил криминално проявен
никога, не съм влизал в съд и т.н., освен малко граждански дела, които водим с
г-н А.. Но нито съм бягал от полицията, нито има риск да избягам, развивам си
законен бизнес вече 11 години, срещам се с адски много хора, клиенти, персонал,
доставчици, шефове, търговски директори и пр. Ако трябва да съм толкова
агресивен и т.н., да не говорим за клиенти от различни раси, все някъде щеше да
ми избие или да излезе. Нито някога хулиганство през живота ми, нито агресивно
поведение, нито престъпление, за което да съм осъден.
Не
мисля че най-суровата мярка е за мен, това вече вие ще го решите, надявам се да
сте съгласни с мен и моите защитници.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите определението на Окръжен съд
Пловдив, като правилно и законосъобразно.
Причината
е следната: Обвиняемият е обвинен за престъпление по чл. 199 ал. 2 НК, което е
извършено в съучастие, за което се предвижда наказание Лишаване от свобода от
15 до 20 години, Доживотен затвор или Доживотен затвор без право на замяна.
Правната квалификация е от значение при определяне на мярката за неотклонение.
По делото е установено, че пострадалата е убита и е нападната в гр. Пловдив,
във входа на жилището, в което живее, намиращо се на ул. ***. По същата са
установени пет нараня, като три от нараняванията са в областта корема.
Същественото в случая е, че тези наранявания, според експертизата, са причинени
с нож, с острие с дължина от 13 до 14 см. Също така е установено по делото че
през 2018 г. точно на вратата, която използва, за да влезе извършителят, който
е убил пострадалата, и при което убийство е отнета чантата й, са открити две
дактилоскопни следи. От изготвената експертиза се установява, че тези
дактилоскопни следи са именно на обвиняемия, който се явява пред вас.
Установено
е също така, че самият обвиняем е съобщил по време на провеждане на беседа с
полицейския служител, свидетеля Т. П.,
конкретни подробности, които са характерни за лице, което има пряко
познание за лицето, което е извършило престъплението, а също така е посочил, че
именно той е бил лицето, което е с ножа и е причакал пострадалата.
Освен това подробно е посочил дължината на
острието на ножа, което му е било предадено от сина на пострадалата,
съответстващо на обективните данни, установени по самата пострадала, относно
раневите канали, установени от вещото лице. Така че това са конкретни
обстоятелства, а дактилоскопната експертиза почти може да се приравни на
снимка, която е направена на местопроизшествието на самия извършител,
установяваща, че това лице се е намирало там.
Освен
това, абсолютно съответстват
обясненията, които е дал и споделил пред полицейския служител
обвиняемият на конкретните технически записи на клетките, при които е засечено
движението на обвиняемия и разговорите му със сина на пострадалата. Налице са
интензивни разговори между тях - 14 на брой, точно по време, когато е извършено
деянието, преди него и след това. Засечено е и подробно и движението на
обвиняемия със сина на пострадалата от местопроизшествието към Г. база, след
която среща, както е твърдял това обстоятелство пред полицейския служител, е
засечено от съответните клетки, тъй като безспорно е установено от мобилния
телефон, който е използвал, същият се е прибрал в дома си.
Освен
това същият е посочил конкретните дрехи и шапката, с която се е намирал по
време на местопроизшествието, съответстващо на съобщеното от самата пострадала,
тъй като убийството не е било извършено веднага, а пострадалата е проявила
яростна съпротива, за да защити живота си. Не както посочи адвокатът, че
следите са установени на ограда, те са установени на вратата на входа, където е
кооперацията. Освен това синът на пострадалата, който е искал да придобие
нейното имущество, е разяснил на обвиняемия, че ще повреди електронната система
за достъп в самата сграда, тоест там, където той е могъл безпрепятствено да
влезе и да атакува пострадалата.
Обстоятелството,
че синът на пострадалата е искал да я убие се установява от разпита на
свидетеля Г. С.. Синът на пострадалата активно е търсил лице, което
първоначално да я отрови и затова е провел няколко срещи с въпросния свидетел С..
Разпитът е изключително подробен и аналитичен относно обстоятелството и че с
едно ясно съзнание синът е искал и е търсил човек, който да я убие.
Характерна
особеност на това престъпление е, че извършителят е бил забелязан от две лица,
които са го видели от разстояние около 30-40 м. Обстоятелството, че е имало
свидетели на местопроизшествието е посочено от самия подсъдим. Освен това, за
да извърши деянието, на същия му е било обещано да получи 17 000 лева и
автомобила BMW X5, управляван от сина на пострадалата. Тоест деянието е било с
чисти, преки, користни цели от самия извършител.
Освен
това след деянието е направил всичко възможно, за да укрие ножа и дрехите, с
които е бил. Така че това са основни доказателства, на които разбираемо
колегите, понеже съдържат конкретика, не бяха обсъдени, но те са обстоятелства,
които действително сочат на едно обосновано предположение, изискващо се от
Закона, за да обоснове, че доказателствата сочат, че лицето е пряк извършител
на престъплението. Обстоятелството, че поръчителят на престъплението е починал,
няма никакво отношение и значение в случая относно вземане на мярката за
неотклонение. То не влияе относно квалификацията, не влияе относно доказване на
личното участие на лицето в престъплението.
Наред
с това на самия обвиняем е изготвено психологическо изследване, в което е
установено, че по всички относими въпроси, касаещи престъплението, същият е
излъгал. Характерното за това психологическо изследване е, че то се предприема
във всички случаи, когато с лицето не е повеждана каквато и да е беседа с него,
за да има обективни резултати това изследване. Това изследване се позовава на
науката психология, а има и доказателства, че е било проведено със съответните
резултати, установяващи и допълващи се с останалите доказателства.
Адв.
Е. /реплика/: Понеже бяхме упрекнати, че едва ли не с тези важни детайли, които
прокурорът дава, не сме ги казвали.
Пръстовият
отпечатък се променя при всеки от нас.
Трябва да е намазан с колко и да е блажно, за да стои 10 години. Ако
скоро някой е минавал и се е подпрял, това вече е друго нещо.
Други
неща разговори, ами те са се познавали, не може ли да говорят? Може ли някой да
е обвинен, заради интензивност на разговори? Ако наистина единият е поръчител,
а другият е извършител, те ще мълчат като риби, за да не ги хванат, защото
всички знаят, че в тази държава се подслушват абсолютно всички телефони.
Второ.
Нали има дадена кола. Къде е колата? Къде са тези 17 000 лева? Събраха ли
се някакви данни? Това са неща, които могат да впечатлят хора, които четат
криминални романи, но не и един апелативен съд, който трябва да направи
поредното нарушение, за да се вкара един невинен временно, да се съгласи. Да
стои 5-6 месеца, да му паднат нервите и да признае. Ап съдии. Печели се време да стои в ареста и
да признае.
Какви
са тези специалисти? Изработват нещо, което да служи като онагледяване. Ако
видите каква е тази рисунка и видите този човек, нищо общо няма. Те правят
данни, за да убедят, никой от нас не може да се убеди и пак казват задръжте
този човек. За какво им е? Нека да си бъде на свобода, да работят, никой не им
пречи. Заради това той не е най-важния фактор, за да си свършат работата.
ДАДЕ
СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ З.Д.:
От
съда искам мярка, различна от „Задържане под стража“, няма да уточнявам точно
коя, тъй като Вие сте хората, които ще прецените, защото ясно е, че аз ще искам
най-леката или втората най-лека. Ясно е, че не искам да бъда в ареста и като
цяло не трябва да съм там. По време на делото това ще стане ясно, че съм
невинен. Вярвам, че човек е невинен до доказване на противното, както трябва да
бъде. Съгласен съм с адвоката, че това няма да попречи нито на разследването,
нито на събирането евентуално на някакви доказателства, макар че след 10 години
не знам какво ще видят още.
Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
С
обжалваното определение състав на Пловдивския окръжен съд е взел мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо З.Е.Д. - обвиняем по ДП № 160/18 г. по описа на отдел „ КП“ при
ОД на МВР П..
Срещу
определението е постъпила жалба от защитата
на обвиняемия с доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност
и искане да бъде отменено и взета по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание
представителят на Апелативна прокуратура предлага определението да бъде
потвърдено като сочи, че са налице достатъчно данни, от които да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението и с
поведението си е очертал опасност да се укрие и да извърши престъпление.
Защитата на обвиняемия Д.
изразява несъгласие с извода, че са налице достатъчно данни за съпричастността
му към деянието, в което е обвинен. Сочи, че само високата обществената
опасност на деянието не може да обуслови задържане под стража на определено
лице и с доводи за липса на опасност да се укрие или извърши престъпление
предлага изменение на определението и вземане на по – лека мярка за
неотклонение спрямо обвиняемия.
Обвиняемият
моли за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният
съд като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и
законосъобразността на обжалваното определение намира, че същото следва да бъде
потвърдено, а жалбата срещу него - оставена без уважение.
Правилно
първата инстанция е достигнала до извода, че е налице обосновано предположение
обвиняемият да е осъществил престъпния
състав по чл.199, ал.2, т.1, пр.2, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК,
по който му е повдигнато обвинение. Този извод се налага от анализа на
събраните доказателства, в частност показанията на свидетеля П. и от
заключенията по назначените СМЕ и дактилоскопна експертиза, които удовлетворяват
в пълна степен и обхващат изцяло хипотезиса на чл.63, ал.1, пр.1 НПК.
Обоснован е и изводът на Окръжния съд, че е налице реална
опасност обвиняемият да извърши престъпление.
Правилно са отчетени механизма и начина на извършване на престъпното деяние, проявения упорит
престъпен умисъл от обвиняемия и действията по заличаване на следите от
деянието, които преценени поединично и в съвкупността си водят до наличие на
презумпцията по чл.63, ал.2, т.3 НПК. Доказателства, които да установяват
противното на този процесуален етап липсват, поради което не може да бъде
споделено възражението на защитата на обвиняемия, че опасността да върши
престъпления е изведена единствено и само от степента на обществена опасност на
осъщественото от него деяние.
Макар и процесуалното поведение
на обвиняемия да не търпи укор, то само по себе си не може да доведе до
прилагане на по – лека мярка за процесуална принуда на този етап от
производството.
Горепосоченото очертава наличие
на всички предпоставки на чл. 63 НПК и пред първата инстанция не е оставала
друга процесуална възможност освен да задържи обвиняемия, както и правилно е
сторила.
Това
диктува обоснованост и законосъобразност на обжалваното определение и налага
потвърждаването му.
Ето
защо Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 573/24. 05. 2019г., постановено
по ЧНД № 1026/19 г. на Окръжен съд гр. Пловдив.
Определението
е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание.
Заседанието
се закри в 11.12 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: