Решение по дело №155/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №4/05.01.2024 г. на Районен съд-Плевен постановено по АНД № 1720/2023 г. по описа на съда, е отменено Наказателно постановление № 713799-F701463/21.07.2023г, издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Велико Търново, Дирекция в ГД „Фискален контрол“, с което на „ГИС - 04“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Сухата река“, ул. “Бесарабия“, бл.№15б, ет.1, ап.13, представлявано от М. Г. П., на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажба чрез електронен магазин, и на основание чл.63, ал.4, пр.2 от ЗАНН нарушителят „ГИС - 04“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от М. Г. П., е предупреден, че, при извършване в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, ще му бъде наложено административно наказание.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Велико Търново, Дирекция в ГД „Фискален контрол“ чрез гл. юрисконсулт Жиянова. Касаторът счита, че съдът е достигнал до неправилен извод, като е приел, че нарушението представлява маловажен случай, поради което неправилно не е установил приложимост на чл. 28 от ЗАНН.

Моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Гатев, който поддържа жалбата на заявените в нея основания.

В съдебно заседание ответникът „ГИС - 04“ ЕООД, ЕИК:********* се представлява от адв. Н., който моли да бъде оставено в сила атакуваното съдебно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.

Съгласно §11 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. същата е издадена на основание чл. 118, ал. 2, ал. 3, ал. 3а, ал. 4, ал. 18 и ал. 20 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 185, ал. 2, пр. последно от ЗДДС, в приложимата редакция на нормата от ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г., действала към момента на установяване на нарушението и на издаването на НП, на юридическите лица и едноличните търговци, които извършат или допуснат извършването на нарушение по чл. 118 от същия закон или на нормативен акт по неговото прилагане, извън хипотезите по ал.1 на същия член, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налага имуществена санкция по ал.1 в размер от 500 до 2000 лв.

С оспореното решение РС Плевен е приел за установено, че е доказано описаното в НП и АУАН нарушение, но е направил извод, че поради прекратяване на нарушението бързо след установяването му (4 дни след установяването, с въвеждане на задължителните реквизити за ФКБ във ФУ) и липса на вредни последици за фиска, същото представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, отменил е НП и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН е предупредил нарушителя по реда на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

Касационният състав счита, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. Събрал е всички относими писмени и гласни доказателства. Анализирал ги е подробно и е стигнал до правилен извод за доказаност на нарушението и неговото авторство. Тези мотиви не следва да повтарят от съда.

Но настоящият касационен състав счита извода, че нарушението е маловажен случай, за неправилен и противоречащ на данните по делото и приложимите правни норми.

Липсата на вредни последици е взета предвид от законодателя и е част от състава на нарушението, тъй като точно липсата на вредни последици (неотразяване на приходи) е основание да се приложи привилегирования състав по разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в приложимата тогава редакция, предвиждаща имуществена санкция от 500 до 2000 лв.

Прекратяването на нарушението 4 дни след установяването му е последица от превантивния ефект на установяването на нарушението и също не може да се счита за обстоятелство, сочещо на значително по-ниска степен на обществена опасност на нарушението спрямо други от същия вид.

Административно-наказващият орган е взел предвид тези смекчаващи обстоятелства, като е определил санкцията в минималния предвиден тогава размер от 500 лв.

Касационният състав не счита, че са налице доказателства за многобройни обстоятелства, които да водят до извод за маловажност на нарушението в сравнение с други нарушения от този вид. Представени са и доказателства, че по същото време в други обекти на същия търговец са установени административни нарушения на данъчното законодателство, за отстраняване на които са дадени задължителни указания, т.е. настоящият случай не е изключение в дейността му.

Мотивите на РС в частта им за доказаност на нарушението и авторството се споделят от касационната инстанция и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Нарушението правилно е квалифицирано като такова на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. – липсват задължителните реквизити: наименование на стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, като наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата.

Административно – наказващият орган въз основа на събраните доказателства и съставения АУАН е издал процесното НП с описана подробно установената фактическа обстановка, която съответства на действителното положение. Деянието не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод за много по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение на РС Плевен следва да бъде отменено, като вместо това се постанови ново, като се потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Плевенски административен съд, първи касационен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №4/05.01.2024 г. постановено по АНД № 1720/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен, вместо което постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 713799-F701463 / 21.07.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Велико Търново, Дирекция в ГД „Фискален контрол“, с което на „ГИС - 04“ ЕООД, ЕИК201830504, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. “Сухата река“, ул. “Бесарабия“, бл.№15б, ет.1, ап.13, представлявано от М. Г. П., на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажба чрез електронен магазин.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.