Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 82
гр. Русе, 28.02.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд
Русе, Гражданска колегия, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Антоанета Атанасова
при секретаря Мариета Цонева като разгледа
докладваното от съдия Атанасова гр. дело № 638
по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищците Р.К.К. и И.К.К., и двамата чрез
тяхната майка и законен представител А.Д.К., представлявани от адв. В.Н. САК твърдят, че на 21.04.2015 г. Г.Е.Й. при
управление на лек а-л „Сеат Ибиса“ с ДК № Р ******* в
дясната лента на бул. „П. В.“ в гр. Русе нарушила правилата за движение по
пътищата като не възприела намиращия се от лявата страна на л. а-л „Фолксваген
Поло“ с рег. № Р********, спрян в същата пътна лента до тротоара пред
бензиностанция „ОМВ Чародейка“ Д.Н. – техен дядо и така причинила ПТП, за
настъпването на което била призната за виновна с влязла в сила присъда по НОХД
№ 164/2016 г. Въпреки усилията на лекарския екип и проведеното интензивно
лечение, Д.Н. починал на 3.06.2015 г. вследствие на получените от претърпяното
на 21.04.2015 г. ПТП тежки травматични увреждания. Твърдят още, че до смъртта
на техния дядо се е достигнало поради виновното поведение на водача на МПС Г.Е.Й.,
за лекия автомобил на която била налице валидна застраховка ГО на
автомобилистите, сключена с полица № 22114001574500 на 10.06.2014 г., издадена
от ЗК „Лев Инс“ АД. Заявяват, че внезапната загуба на
Д.Н. е довела до множество страдания и огромни затруднения в осиротялото му
семейство. Това бил един от най-тежките моменти в живота им, тъй като до
момента на неговата смърт поддържали изключително близки и топли отношения,
разчитали на подкрепата и съветите му. Твърдят, че не минавал и ден, през който
да не тъжат за своя дядо. Скръбта ми била несравнима и неутешима. Претендират
обезщетение от по 200 000 лв. за всеки за претърпените от тях
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и
непосредствена последица от загубата на дядо им Д.Ц.Н., ведно със законната
лихва от датата на смъртта му – 3.06.2015 г. до окончателното изплащане, както
и да бъде определено и присъдено адв. възнаграждение
на адв. В.Н. САК, поел защитата им безплатно на
основание чл. 38,, ал. 1 т. 2 ЗА.
В срока
по чл. 131 ответникът ЗК „Лев Инс“ АД чрез адв. Т.П. САК е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Намира претенциите на
първо място за неоснователни предвид обстоятелството, че ищците макар и внуци
на пострадалия не са сред най-близкия му родствен кръг, от който кръг са
неговите син и дъщеря и поради това липсва създадена трайна и дълбока емоционална
връзка между тях и починалия. Оспорва и размера на заявените претенции като го
намира за прекомерно завишен. Прави възражение за съпричиняване
като твърди, че пострадалият Д.Н. е допринесъл с поведението си за настъпване
на вредоносния резултат. Оспорва претенцията за изтекли лихви, претендирани от датата на смъртта на Д.Ц.Н. – 3.06.2015 г.
поради погасяване й по давност по арг. на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Отделно, изцяло оспорва
исковете за присъждане на лихва по претенциите за неимуществени вреди като
неоснователни като се позовава на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Възразява срещу искането
на ищците за присъждане на разноски и оспорва размера на адв.
хонорар като прекомерен. Прави искане за привличане на трето лице помагач на
негова страна, а именно – Г.Е.Й.. Обосновава правния си интерес от това с
възможността да предяви регресен иск срещу нея.
Заявява, че водачът на МПС - Г.Е.Й. не го е уведомила за застрахователното
събитие. Претендира разноски.
Третото лице -
помагач на ответника Г.Е.Й. не депозира писмено становище. В о. с. з. на 7.06.2018 г. намира размера на исковите
претенции за неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Не
се спори между страните, а това се установява и от приложената по делото на л.
5 – л. 10 Присъда № 21, постановена по НОХД № 164/2016 г. по описа на ОС Русе,
влязла в сила на 4.05.2016 г., че Г.Е.Й., ЕГН ********** е призната за виновна
в това, че на 21.04.2015 г. в гр. Русе, при управление на МПС лек автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. № Р ******* нарушила правилата за
движение по пътищата – чл. 20, ал. ЗДвП като по непредпазливост причинила
смъртта на Д.Ц.Н., ЕГН ********** от гр. Русе, починал на 3.06.2015 г., за
което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,
отложено с изпитателен срок от три години, както е и лишена от правото да
управлява МПС за срок от две години.
От
представените удостоверения за родствени връзки /л. 70 и л. 71/, издадени от
Община Русе, се установява, че ищците Р.К.К. и И.К.К. са внуци на Д.Ц.Н., поч. на
3.06.2015 г.
Между страните няма спор, че между
застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД и собственикът на
лекия автомобил, с който е причинено увреждането - „Ситроен Косара“ с ДК № Р *******,
е била налице валидно сключена и действаща към датата на ПТП застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с полица №
22114001574500 на 10.06.2014 г., издадена от ЗК „Лев Инс“
АД, със срок на действие до 10.06.2015 г. , като водачът Г.Е.Й. е застраховано
лице по смисъла на чл. 357, ал.
2
КЗ (отм.), с оглед на което с
доклада си по делото съдът е приел тези факти за безспорни между тях и
ненуждаещи се от доказване.
Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗЗакД по делото
е изискано становище от Дирекция
„Социално подпомагане“ Русе с оглед защита правата и интересите на ищците –
малолетната Р.К.К. и непълнолетният И.К.К.. Изготвен е социален доклад, от който се установява, че
двете деца са във видимо добро психо-емоционално
състояние. Споделили пред социалния работник, че им е мъчно от загубата на дядо
им и за времето, прекарано с него.
В подкрепа на твърденията си за
претърпените от тях неимуществени вреди ищците са ангажирали гласни
доказателства.
Св. К.И.К., баща на ищците, дава
показания, че децата били много привързани към починалия си дядо. Споделяли, че
им било приятно с него и предпочитали да гостуват в дома му, вместо в дома на
другите си баба и дядо. Прекарвали ваканциите си при него в село Б.. Той ги
научил да карат колелета. Често гостували и в дома му в гр. Русе. Дава
показания, че тъстът му много помагал в отглеждането на децата. Особено се
привързал към тях след смъртта на съпругата си, която починала около две години
преди него. Свидетелства, че вероятно поради това, че се е чувствал самотен, поч. Д.Н. често търсел децата. Умеел да се занимава с тях.
След смъртта му децата изпаднали в шок, особено по-големият И., който често
виждал изплашен, тъй като не можел да си обясни как няма да може повече да
вижда дядо си. Дава показания, че след смъртта на тъста му семейството се
преместило да живее в къщата в с. Б.. Вътре все още имало неща, които децата
свързвали с него и поради това продължавало да им е тежко от загубата му.
Св. Ц. К. С. дава показания, че
познава починалият Д.Н. отдавна, тъй като къщите им с. Б. са сравнително
наблизо. В последните години се сближили повече, като след смъртта на съпругата
на Димитър се случвало по-често да гостува в дома му. Често заварвал ищците там. Димитър обичал
да се занимава с децата и на тях това много им харесвало. След смъртта му
продължавал да вижда ищците, тъй като същите заедно с родителите си се преместили
да живеят в с. Б.. Свидетелства, че се случвало някое от децата да се сети за
него, когато види определена вещ или при определена ситуация - как са правили
нещо заедно.
Съдът намира, че тези показания
следва да се кредитират напълно като безпротиворечиви
и логически свързани. Данните, изнесени от К.И.К., съдът анализира от аспекта
на възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, предвид
обстоятелството, че е баща на ищците. Те се кредитират изцяло, тъй като не са в
противоречие с останалия доказателствен материал и се
подкрепят от него.
От извършената и приета по делото
без възражения от страните съдебна-автотехническа
експертиза (л. 143 – л. 146), изготвена от вещото лице инж. О.Д., която съдът
преценява като компетентна, обективна и безпристрастно дадена и възприема
изцяло, се установява детайлно и безпротиворечиво
механизма на настъпилото ПТП. Експертът дава заключение, че третото лице –
помагач Г.Й. обективно е имала възможност да възприеме намиращия се пред нея
лек автомобил „Фолксваген Поло“ от разстояние най-малко 100 метра. В
конкретната пътно-транспортна ситуация пешеходецът Д.Н. не е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
При така наведените обстоятелства съдът
квалифицира правно исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), приложим на осн. § 22 от ПЗР на КЗ.
Съгласно разпределената
доказателствена тежест, ищците установяват наличието на всички елементи от
фактическия състав на чл. 226, ал.1 КЗ
(отм.), приложим на осн. § 22 от ПЗР на КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД, ангажиращи отговорността на
застрахователя за обезвреда на настъпилите за тях в
резултат на деликта неимуществени вреди.
Влязлата в сила присъда се ползва
със сила на присъдено нещо относно изчерпателно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, при
което е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните
последици от конкретното деяние, но само относно това дали то е извършено или
отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен. При наличието на влязлата в сила присъда № № 21, постановена по НОХД №
164/2016 г. по описа на ОС Русе вината на прекия причинител и
причинно-следствената връзка между противоправното му
деяние, съставляващо престъпление, за което е осъден, и вредата, изразяваща се
настъпилата вследствие процесното ПТП смърт на дядото
на ищците, са въпроси, които не подлежат на пререшаване в настоящото
производство.
Отговорността на ответното дружество
в случая също е безспорна с оглед наличието на валидно сключена между него и
собственика на лекия автомобил задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, което правоотношение е съществувало и към
датата на ПТП.
Активната материалноправна
легитимация на ищците да претендират обезщетение с оглед качеството им на внуци
на пострадалия Д.Н., поч. на 3.06.2015 г. е
обусловена от ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк.
д. № 1/2016 г., с което се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от
24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В
мотивите на решението е отчетено, че според традиционните за българското
общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия
родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
В конкретния случай, от събраните по
делото гласни доказателства и приложения
социален доклад, се установи, че независимо от това, че ищците и техния дядо не
са съжителствали в общо домакинство, са поддържали редовни контакти помежду си
и децата са разчитали на неговата грижа, помощ, съвети и подкрепа. Установи се
по делото силната емоционална връзка между тях. Доказа се, че починалият заедно
със своята съпруга, а след смъртта й и сам е полагал грижи за ищците, както
през ваканциите, така и през учебно време, в т. ч. и по време на отсъствие на
родителите им от страната.
С оглед изложеното съдът приема, че
освен формалната връзка на родство, между ищците и починалия e била установена
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която ищците са
претърпели морални болки и страдания от смъртта на своя дядо, които в
достатъчна степен дават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай
на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Поради това, настоящият състав, с оглед разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ и даденото с ТР от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС тълкуване,
намира предявените искове за установени по основание.
Обезщетението за неимуществени вреди
подлежи на определяне от съда по справедливост по правилата на чл. 52 ЗЗД, но за съдебните
претенции, предявени след 21.06.2018 г., отговорността по отношение на
разширения кръг лица е лимитирана до предвидения в § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) максимален размер от 5000 лв. Независимо
от материалноправния характер на разпоредбата, същата
намира приложение и спрямо настоящата искова претенция, предявена на 1.10.2018
г., с оглед изричната норма на § 96, ал. 3 ПЗР на ЗИД на КЗ, с която й е придадено обратно действие. Размерът на
обезщетението може да варира до посочената горна граница в зависимост от спецификите
на всеки конкретен случай. Относно позоваването на европейското законодателство
от страна на процесуалния представител на ищците за неприложимост тази
разпоредба следва да се отбележи следното. Действително Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване дава следното тълкуване:
"задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при
използването на моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за
неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, загинали при
пътнотранспортно произшествие, доколкото обезщетението се дължи по силата на
гражданската отговорност на застрахования съгласно приложимото към спора по
главното производство национално право", а "Член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и
2 от Втора директива 84/5
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5". Последната е отменена и понастоящем действа Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г., т. е.
съгласно това решение на СЕС не е допустимо в националното право да се слагат
лимити на застраховката "ГО" под лимитите по Директивата. Решението
на СЕС обаче не казва, че не е допустимо в националното право да се поставят
лимити на самата деликтна отговорност на делинквента, в т. ч. и за неимуществени вреди. Обхватът на подлежащите на
обезщетяване вреди се определя от националното законодателство на всяка държава
- членка, което урежда кои вреди и в какъв размер да се обезщетят. Съгласно
нормата на ал. 5 на чл. 493а КЗ лицето, което отговаря за причинените
имуществени и неимуществени вреди, дължи обезщетение, което се определя
съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2, т.е. с тази разпоредба законодателят е лимитирал
деликтната отговорност на деликвента
– водача на МПС. Отговорността на застрахователя е договорна и функционално
обусловена от деликтната отговорност на причинителя
на вредата, съгласно чл. 45 и сл. ЗЗД. Следователно, застрахователят ще
отговаря за ония вреди, за които би отговарял делинквента
– в конкретния случай от вида и в размера по чл. 493а, ал. 4 КЗ.
От събраните свидетелски показания
безспорно се установява, че ищците са претърпели негативни емоционални
преживявания. Нито се твърдят, нито пък се доказват обаче претърпени значителни
неимуществени вреди. В тази връзка
съдът съобразява, както ангажираните от тях гласни доказателства, така и
изготвеният социален доклад. С оглед степента на проведеното доказване и
съобразявайки интензитета, степента, продължителността на болките и
страданията, възрастта на ищците, съдът намира, че претенцията се явява
доказана до сумата от 3000 лева за всеки от ищците, в който именно размер
предявените искове следва да бъде уважени. В останалата им част до пълния претендиран размер от 200 000 лева същите следва да се отхвърлят
като недоказани.
От страна на ответното
застрахователно дружество е своевременно релевирано
възражение за съпричиняване, обосновано с твърдения,
че пострадалият Д.Н. е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като е нарушил правилата за качване и слизане от МПС – чл. 95 ЗДвП, чл. 108 ЗДвП, както и забраните на чл. 98, ал. 1, т. 1 и 7 ЗДвП и чл. 113 ЗДвП.
Съгласно т. 7 от Постановление №
17/18.11.1963 г. на Пленума на ВС по приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД,
регламентиращ възможност за намаляване на обезщетението за вреди при деликт, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, е необходимо и достатъчно да се установи причинната връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съпричиняване по смисъла на посочената правна норма е
налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги
конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП, и виновно.
Съобразно трайната практика на ВКС /Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.
д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009
г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на
ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположения. При отсъствие на категорични доказателства
за причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на
реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по
чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) не подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ответникът не е ангажирал доказателства, обосноваващи извод за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия. Предвид това съдът намира, че релевираното
от ответната страна възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия се явява недоказано, а оттам и неоснователно.
Основателността на главните претенции
обуславят основателността и на акцесорните по чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. Исковете са предявени с правно основание чл. 226 КЗ (отм.), като се цели
ангажиране на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но
отговорността се търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно
правоотношение, тъй като такова между ищците и ответника няма. Независимо от
това, ответникът носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното
увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от
което следва, че законната лихва съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД
се дължи от деня на извършеното увреждането- 3.06.2015 г. Съобразно това, неоснователно
се явява възражението на ответника относно началния момент, от който следва да
бъде присъдена законна лихва върху определените обезщетения.
За частично основателно обаче съдът
намира възражението на ответното застрахователно дружество по отношение на
вземането за лихви за забава. Съгласно константната практика на ВКС и
съдилищата в страната, вземането за лихви при упражнено право на трети лица
срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента
се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111 б. "в" от ЗЗД, считано от деня на настъпилото увреждане, от когато е изискуемо
вземането за обезщетение за непозволено увреждане. Следователно искът за лихва е
основателен за период, считано от три години преди завеждането му до
окончателното изплащане на сумата, или от 01.10.2015 г., а за периода от
3.06.2015 г. до 30.09.2015 г. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По разноските:
Видно от материалите по
делото, ищците не са направили разноски за производството пред тази съдебна
инстанция. Оказаната им от адвокат правна защита и съдействие е при условията
на чл. 38, ал.
1,
т.
2
от Закона за адвокатурата, което изрично е
посочено в сключения между страните договор.
/л. 6 и л. 7/. С оглед изхода на спора и предвид своевременно
направеното искане в полза на пълномощника на ищците следва да се присъди
адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на исковете. На основание чл. 38, ал.
2
от ЗАдв,
във вр. с чл. 7, ал.
2,
т.
2
от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото се определя от съда в размер на по 440,00 лв. за всеки
иск.
Ответникът също претендира присъждане
на съдебно-деловодни разноски по делото, които съдът от представените документи
констатира, че възлизат общо на 400,00 лв., от които 15,00 лв. депозит за
призоваване на свидетел и 385,00 лв. за възнаграждение на вещо лице. Съобразно
отхвърлената част на исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК лв. ответникът
има право на 394,00 лв. разноски.
На основание чл.78, ал.10 ГПК на
третото лице – помагач разноски не се дължат.
На
основание чл. 83, ал. 1,
т.
4
ГПК ищците са освободени от
заплащане на държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираните от
бюджета на съдебната власт суми в размер на по 120,00 лв. за всяка от
субективно съединените претенции съобразно уважения им размер, или общо 240,00
лева държавна такса
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА„ЗК Лев Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни
връх“ № 51Д ДА
ЗАПЛАТИ на Р.К.К.,
ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител А.Д.К., ЕГН ********** *** 000 лв.
/три хиляди лева/ обезщетение по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за претърпените
от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на дядо й Д.Ц.Н., починал в
резултат на ПТП от 21.04.2015 г. в гр. Русе, виновно причинено от Г.Е.Й., ЕГН **********
като водач на лек автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. № Р *******,
с която дружеството има сключена застраховка "Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху нея, считано от 1.10.2015
г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3 000 лв. до претендирания
размер от 200 000 лв. като неоснователен, както
и ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за
периода 3.06.2015 г. до 30.09.2015 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА „ЗК
Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д ДА ЗАПЛАТИ на И.К.К., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
майка си А.Д.К., ЕГН ********** *** 000 лв. /три хиляди лева/
обезщетение по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за претърпените от него неимуществени
вреди, вследствие смъртта на дядо му Д.Ц.Н., починал в резултат на ПТП от
21.04.2015 г. в гр. Русе, виновно причинено от Г.Е.Й., ЕГН ********** като
водач на лек автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. № Р *******,
с която дружеството има сключена застраховка "Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 1.10.2015 г. до окончателното й
изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 3 000 лв. до претендирания размер от
200 000 лв. като неоснователен, както
и ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за
периода 3.06.2015 г. до 30.09.2015 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д 8
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.Й.Н., ЕГН **********
САК, с адрес: *** СУМАТА от 440,00 лв.
/четиристотин и четиридесет лева/ като пълномощник на Р.К.К.,
ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител А.Д.К., както и СУМАТА от 440,00 лв. /четиристотин и
четиридесет лева/ като пълномощник на И.К.К., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на майка си А.Д.К., представляващи адвокатски
възнаграждения за безплатно процесуално представителство по делото на основание
чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т.
2
от Закона за адвокатурата.
Присъдените с решението суми в полза
на двамата ищци и на процесуалния им представител следва да бъдат преведени по
банковата сметка на адвокат В.Й.Н., ЕГН ********** в „Интернешънъл Асет Банк“ АД IBAN: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Русе в ЦКБ АД
BIC /***/ CECBBGSF, IBAN: *** в размер на 240,00
лв. /двеста и четиридесет лева/ на основание чл. 78, ал.
6
ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Р.К.К., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител А.Д.К., ЕГН ********** и И.К.К., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
майка си А.Д.К., ЕГН **********, и тримата от с. Б.,
общ. С., обл. Русе, ул. „С.“ № **ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЗК
Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д СУМАТА от 394,00 лева (триста деветдесет и четири лева),
представляваща направени от ответника съдебно-деловодни разноски по
съразмерност с отхвърлената част на исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при
участието на третото лице помагач Г.Е.Й., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново
в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: