Мотиви към Решение №
260444 от 23.10.2020 г. по АНД № 6652 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Пловдив, XXI наказателен състав.
Производство
по реда на чл. 4 и сл. от Указа за борба с дребното хулиганство.
Образувано
е по Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от 23.10.2020 г.,
съставен от В.В.Л., *** в ***, против Й. Ф.
А. П..
В съдебно
заседание нарушителят П. се явява лично, заявява, че ще се защитава сам и не
желае адвокатска защита. Дава обяснения, в които посочва, че не оспорва
фактическата обстановка по акта за констатиране на проява на дребно хулиганство.
В хода на съдебните прения нарушителят заявява, че се извинява за случилото се,
а с последната си дума – че се надява съдът да реши справедливо.
Районна
прокуратура – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Й. Ф. А. П. е
роден на *** г. в гр. Т., Н., н., н. г., със завършен шести клас, неженен,
неработещ, неосъждан, с национален паспорт, издаден от ***, с № ***.
На 28.08.2020
г. около 13:30 часа в гр. Пловдив Г.Д.К. управлявал лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № ***,
като се движил по бул. „Цар Борис III Обединител“ в посока
север. К. използвал средната лента за движение на трилентовия път. По същото
време в участъка между бул. „Шести септември“ и река Марица в дясната лента по
същия път се придвижвал нарушителят Й. Ф. А. П., който управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ***.
В автомобила пътувала Т.А.М.. Двата
автомобила достигнали почти едновременно кръговото кръстовище на бул. „Цар Борис III Обединител“ и бул. „Марица“. Непосредствено преди
кръговото кръстовище лентата за движение, в която се намирал нарушителят П.,
свършила и същият предприел маневра, като навлязъл в пътната лента, по която се
предвижвал Г.Д.К.. Двата автомобила се докоснали, като К. преминал първи и
застанал в дясната лента на моста над
река Марица. Веднага след него преминал и нарушителят Й. Ф. А. П., който в последствие навлязъл в лявата
лента и се изравнил с автомобила, управляван от К.. Пред сградата на
Международен панаир гр. Пловдив двата автомобила спрели един след друг. П.
слязъл, отишъл до автомобила на К., отворил вратата към мястото на водача и
започнал да дърпа К., като искал да го извади навън. Нарушителят казал на
другия водач, че трябвало да му даде 100 евро за нанесените материални щети по
автомобила. В този момент се приближил К.Т.С., който казал, че двамата водачи трябвало
да извикат полиция, за да се изясни случаят. Тогава нарушителят Й. Ф. А. П. са качил в автомобила,
който управлявал, привел същия в движение и напуснал мястото на произшествието.
Така
описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на нарушителя Й. Ф. А. П., от показанията на
свидетелите Г.Д.К., Т.А.М., К.Т.С., от писмените доказателства: справка в
Централна база КАТ по рег. № ***, справка за данни по първоначална регистрация
за МПС с рег. № ***. В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, поради което и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК не
се налага по-детайлното им обсъждане.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, че от правна страна с
действията си Й. Ф. А. П. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на нарушението по чл. 1, ал. 2 от
УБДХ. От обективна страна на 28.08.2020
г. около 13:30 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител“ до № 37 нарушителят П. е извършил
непристойна проява, изразена в грубо и оскърбително държане към Г.Д.К., ЕГН: **********,
като е отворил вратата към мястото на водача на управлявания от последния лек
автомобил и е започнал да го дърпа с цел да го извади от превозното средство,
като се е намирал на публично място и пред повече хора – на мястото са
присъствали и свидетелите С. и М., но поради своята по-ниска степен на
обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл. 325 от НК. Така
установеното по делото поведение на нарушителя е несъвместимо с установените в
обществото правила и порядки за общуване, поради което то е годно да увреди
защитаваните обществени отношения по опазване на реда и общественото
спокойствие. По делото се установява и че действията на нарушителя са били
възприети от присъстващите на мястото на извършване на деянието свидетели С. и М..
С това си поведение Й. Ф. А. П. е нарушил обществения
ред и спокойствие. Интензитетът на увреждане на защитаваните обществени
отношения обаче налага извод, че конкретното деяние разкрива по-ниска степен на
обществена опасност спрямо престъплението по чл. 325 от НК и представлява
проява на дребно хулиганство.
От субективна страна нарушението е
извършено виновно от дееца и при форма на вината пряк умисъл. Й. Ф. А. П. е съзнавал отрицателната оценка,
която обществото дава на действията му и че чрез тях ще демонстрира
оскърбително отношение към другия участник в настъпилото ПТП – Г.Д.К.. Съзнавал
е, че се намира на публично място и пред повече хора. Предвиждал е, че с
действията си ще наруши обществения ред и спокойствие и е целял настъпването на
тези, съзнавани и предвидени от себе си последици.
Не се
доказа обаче нарушителят П. да е употребил ругатни или каквито и да е
неприлични изрази нито спрямо свид. Г.Д.К., нито към друго присъстващо на мястото
лице. Такова обстоятелство не твърди никой от свидетелите очевидци. По тези
съображения Й. Ф. А. П.
трябва да бъде оправдан по обвинението непристойната му проява да е изразена в
употреба на ругатни и други неприлични изрази.
При определяне на наказанието
съдът намира на първо място, че с оглед конкретните проявни форми, в които се е
изразило общественоопасното поведение на нарушителя, следва да се наложи
по-лекото от двете алтернативно предвидени в УБДХ наказания, а именно „глоба“.
Наказанието „задържане в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“
включва в съдържанието си по-голям обем държавна принуда, но според настоящия
състав и наказанието „глоба“ ще въздейства предупредително и превъзпитателно
върху нарушителя. Прилагането на държавната принуда в повече от необходимите
предели за постигане на преследваните цели противоречи на принципите за
определяне на наказанието, по които съображения съдът счете, че именно
наказанието „глоба“ се явява най-подходящо в случая. При индивидуализацията на
така определеното наказание бяха взети предвид като смекчаващи обстоятелства
направеното признание на фактите от нарушителя, изразеното съжаление, както и добрите
му характеристични данни. По делото не се установяват отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Съдът намира също така и че
размерът на глобата не трябва да засяга прекомерно имуществената сфера на
нарушителя така, че да създава невъзможност за нейното заплащане, но
същевременно трябва да е достатъчен, за да окаже предупредителен и
превъзпитателен ефект върху наказаното лице. По тези съображения настоящият
състав намери, че наказанието следва да бъде индивидуализирано при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като за процесната проявата на дребно
хулиганство на нарушителя Й. Ф. А. П. бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста)
лева. Същото се налага с цел да се предупреди и превъзпита деецът към спазване
на установения правен ред. Съдът счита, че фактът на образуваното производство
и наложено наказание също ще окажат предупредителен и превъзпитателен ефект
върху нарушителя, поради което не се налага да се определя по-тежко по вид или
по размер наказание.
Така мотивиран, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ