№ 9230
гр. София, 29.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110170112 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Подадена е искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу С. С. Г. и Р. С. Г..
Съдът при извършена служебна проверка на редовността и
допустимостта на исковата молба, съобразно чл. 129 ГПК, чл. 130 ГПК
намира следното:
Съгласно нормата на чл. 28 КМЧП, международната компетентност се
проверява служебно. Определението за нейното наличие или липса подлежи
на въззивно и касационно обжалване.
От извършени справки от НБД „Население“ и изискани служебно
справки от МВР, дирекция „Миграция“ се установява, че по отношение С. С.
Г., не са установени данни за наличието на постоянно пребиваване, респ.
адрес в страната.
В случая съдът намира, че предвид постановките на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, а така и с оглед нормата на §41б ДР на ЗЕ, ответникът отговаря на
изискванията и на дефинитивните норми на закона, като има качеството
„Потребител“.
Съгласни чл. 17 Регламент (Ес) № 1215/2012 на Европейския Парламент
и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски
дела – по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице —
потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска
дейност или професия, компетентността се определя от настоящия раздел, без
да се засягат член 6 и член 7, точка 5, ако:
а) се отнася до договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски;
б) се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга
форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки, или
в) във всички останали случаи, договорът е сключен с лице, което
извършва търговски или професионални дейности в държавата членка, където
потребителят има местоживеене, или което с всички средства насочва тези
1
дейности към тази държава членка или към няколко държави, включително
тази държава членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности.
2. Когато потребител сключи договор със страна, която няма
местоживеене в държава членка, но има клон, агенция или друго
представителство в някоя от държавите членки, тази страна по отношение на
спорове, възникнали от дейността на този клон, агенция или
представителство, се счита за имаща местоживеене в тази държава членка.
3. Настоящият раздел не се прилага по отношение на договор за
транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на
комбинация от пътуване и настаняване.
А съгласно нормата на чл. 18 от Регламента, потребител може да
предяви иск срещу другата страна по договора или в съдилищата на
държавата членка, в която тази страна има местоживеене, или независимо от
местоживеенето на другата страна — в съдилищата по мястото, където има
местоживеене потребителят.
2. Другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител
само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене
потребителят.
3. Настоящият член не засяга правото да се предяви насрещен иск в
съда, пред който в съответствие с настоящия раздел е висящ първоначалният
иск.
Тъй като потребителят е икономически по-слабата страна по договора
за него е предвидена алтернативна подсъдност – той може да заведе иска по
местоживеенето на контрагента или по своето местоживеене (и в двата случая
трябва да е на територията на държава-членка на ЕС). Съконтрагентът обаче
може да заведе иск само по местожителството на потребителя. Качеството
“потребител” има всяко лице, което сключва договора извън своята
професионална или търговска дейност с лице, което извършва търговска
дейност по занятие в държавата-членка по местожителството на потребителя.
Тези правила за подсъдност ще намерят приложение и при потребителски
договори за продажба на стоки на изплащане и договори за потребителски
кредит. Правилата могат да бъдат дерогирани по споразумение на страните
(член 19 от Регламента), което е сключено след възникване на спора и което
допуска потребителят да заведе иск в друг съд от предвидените по-горе или
което е сключено между потребителя и съконтрагента по време, когато и
двамата са имали местоживеене или обичайно пребиваване в една и съща
държава членка, като се предоставя изключителна компетентност на тази
държава членка.
Следователно и предвид гореизложеното, съдът счита, че не е
международно компетентен да разгледа предявеният иск срещу С. С. Г.,
поради което с оглед на факта, че международната компетентност е
абсолютна процесуална предпоставка, то производството в тази част следва
да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. №
2
5574/13.01.2022 г., подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******* в частта по
отношение С. С. Г., ЕГН: ********** с настоящ адрес в Канада, като
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 70112/2023 г. по описа на СРС, II
Г. О. в тази му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението до ищеца пред Софийски градски съд с частна жалба.
Препис от определението да се връчи на ищеца. След влизането му
в сила, делото да се докладва за продължаване на процесуалните
действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3