Р Е
Ш Е Н
И Е
№
360 13.11.2018г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд,ІІІ състав, в
публично съдебно заседание на тридесети октомври
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело № 396 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Г.С.М. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000111 от 06.03.2017г.
по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник група към Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, РУ Казанлък, с която заповед на Г.С.М. е наложена
принудителна административна мярка –
„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 8 месеца”. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по
съображения за постановяването му в противоречие на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че в диспозитива на
заповедта не е посочен нормативния акт,
на който се позовава органа . Това нарушение било съществено и представлявало
пълна липса на мотиви на издаване на акта . В диспозитива на заповедта
наказващият орган бил посочил единствено нормата на чл. 171т.2 без да посочи от кой нормативен акт е тази
разпоредба. Тази процедурна грешка влечала и незаконосъобразност на издадения
административен акт . Той бил оспорил НП за това нарушение пред Районен съд гр.
Казанлък , за което било образувано АНД № 700/2017 година по описа на същия съд.
Същото било приключило с решение, с
което НП , издадено спрямо жалбоподателя било отменено, като незаконосъобразно.
Според жалбоподателя след отмяната на незаконосъобразното НП липсвали законови
предпоставки за издаване на ПАМ.
Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник
група към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, РУ Казанлък, редовно и своевременно призован
за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На жалбоподателя в
настоящото производство – Г.С.М. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № бл. № 974747
от 22.02.2017г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 22.02.2017г.,
около 10.40ч, в гр.Гурково, по ул. ”Прохода” до „ ДГС” в посока север – юг , Г.М. управлява собствения
си автомобил марка „ Фолксваген Голф” с рег. № ВТ 6907 ВН като водачът управлява
автомобила си с изтекъл срок на валидност на СУМПС до 29.12.2015г Въз основа на
този АУАН е издадено НП № 17-0284-000695 от 20.03.2017 година на началник РУП
към ОД на МВР –гр. Стара Загора. Оспореното НП , за което е образувано а.н.д. №
700 по описа за 2017 г. на Казанлъшкия районен съд е отменено с решение № 400
от 04.10.2017 г. , потвърдено с решение № 12 от 12.02.2018 година по к.н.а.д. №
458 по описа за 2017 година на Административен съд гр. Стара Загора.
С оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000111 от 06.03.2017г.
., издадена от Началник група към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, РУ Казанлък на жалбоподателя Г.М. е наложена принудителна
административна мярка – „прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 8 месеца”. Обжалваният административен акт е
постановен на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като от фактическа страна е
обоснован с обстоятелството, че на посочените в заповедта време и място Г.М. е
управлявал лек автомобил марка „
Фолксваген Голф” с рег. № ВТ 6907 ВН , като водачът не притежава валидно СУМПС.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната Заповед № 17-0284-000111 от 06.03.2017г. издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция” към Областна дирекция на МВР –
Стара Загора, РУ Казанлък, както и справка за нарушител/водач на МПС – Г.С.М..
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателство Заповед 30.01.2017г. на директора на ОД
на МВР гр. Стара Загора , от която е видно кои са оправомощени длъжностни лица
от ОД на МВР – Стара Загора да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП, сред които са и началниците на групи в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000111 от
06.03.2017г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, е издадена от материално
и териториално компетентен административен орган – Началник група към Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед
е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП в
хипотезата на управление на превозно средство, без водачът да притежава
съответното свидетелство за управление. Дали и доколко посоченото в заповедта управление от Г.М. на
лек автомобил - негова собственост, със
СУМПС с изтекъл срок на валидност,
правилно е квалифицирано като основание за налагане на предвидената в
закона ограничителна мярка - „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство”, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/
законосъобразност на обжалвания административен акт. Действително в заповедта е
пропуснато да бъде отразено от кой нормативен акт е разпоредбата на чл. 171,
т.2а, възприета като материалноправно основание за налагането на принудителната
административна мярка. Доколкото обаче нормативният акт, регламентиращ
основанието, съдържанието и правните последици на приложената ПАМ, а именно
Законът за движението по пътищата, несъмнено и еднозначно се извлича от
изложените фактически основания за издаването заповедта, както и от
посочването, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 17-0284-000111
от 06.03.2017г. е по чл.171, т.2а от ЗДвП, непълната правна
обосновка на упражненото административно правомощие не представлява съществено
формално /процесуално/ нарушение. Описаните факти не създават съмнение или
неяснота относно вида и характера на нарушението – на правилата за движение по
пътищата. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията
на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на
мотивиран административен акт.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката
налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата,
възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се
разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН
принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка 17-0284-000111 от 06.03.2017г. е издадена на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство”
на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава
съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и
при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок
от 6 месеца до една година. Приложената на Г.М. с обжалвания административен
акт ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на
22.02.2017г. М. е управлявал лек автомобил автомобил марка „ Фолксваген Голф” с
рег. № ВТ 6907 ВН.
Жалбоподателят
не оспорва описаната в Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка№
17-0284-000111 от 06.03.2017г. по
чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник група към Областна дирекция на МВР –
Стара Загора, РУ Казанлък, фактическа обстановка, включително че на
посочените в заповедта време и място е управлявал собствения си лек автомобил
със свидетелство за правоуправление с изтекъл срок на валидност. От
представената и приета като доказателство Справка за нарушител/водач на МПС – Г.М.
по несъмнен начин се установява, че притежаваното от М. е било със срок на
валидност до 29.12.2015г.
По своята правна същност
правоспособността да се управлява моторно превозно средство представлява
признато от държавата право да се извършва дейността по управление на моторно
превозно средство. Признаването на това право държавата е поставила в зависимост
от две групи изисквания: 1. съвкупност от знания, умения и поведение, които
позволяват управление на моторното превозно средство и 2. физическа и
психическа годност за управление на моторно превозно средство. Двете изисквания
трябва да са налице кумулативно както към момента на първоначалното признаване
на правоспособността, така и по време на нейното упражняване. Липсата на което
и да е от изискванията води до липса на правоспособност. За установяване
наличието на двете изисквания законодателят е създал специален ред - изпит пред
оторизиран от държавата правен субект за проверка на знанията, уменията и
поведението, и медицински преглед от компетентно медицинско лице. Проверката на
знанията, уменията и поведението на лицето чрез полагане на съответния изпит,
се извършва при първоначалното признаване на правоспособността. Законодателят е
приел, че придобитите знания, умения и поведение не се нуждаят от последваща
проверка, освен в случаите, когато водачът е извършвал управлението на МПС в
нарушение на установените правила, довели до загубване на правоспособността си.
За разлика от установените при първоначалното признаване на правоспособността
знания, умения и поведение, установената при първоначалното признаване на
правоспособността физическа годност има срок на валидност т.е не е налице
законова презумпция за физическа годност на водача. Съгласно чл.15, ал.2 от
Наредба І-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство
за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, при подмяната на СУМПС вкл. при изтичане на срока за валидност,
водачът представя карта за оценка на физическата годност – т.е физическата
годност следва да бъде проверена и само ако е налице доказано съответствие на
установените медицински изисквания, лицето придобива право да управлява моторно
превозно средство за следващия период.
За да управлява МПС
водачът трябва да притежава СУМПС /чл.150а, ал.1 от ЗДвП/, което се издава от
органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия (чл.151 и чл.152
от ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че
посоченото в СУМПС лице има право да управлява МПС от съответната категория. По аргумент от
разпоредбите на чл.3, ал.3 и чл.50, ал.1 и ал.2 от ЗБЛД, свидетелството за
управление на моторно превозно средство има две удостоверителни функции – от
една страна е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на моторно превозно средство и същевременно с това е и
идентификационен документ за самоличност на българските граждани на територията
на Република България. С оглед на легалната
дефиниция по чл.3, ал.3 и чл.50, ал.1 от ЗБЛД, свидетелството за управление на
моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с
обвързваща материална доказателствена сила установява и удостоверява
релевантния факт - правоспособността на лицето, на което е издадено СУМПС, да
управлява моторно превозно средство от съответната категория.
Съгласно изрична норма на чл.51 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е удостоверителен документ със законово определен срок на валидност – пет, съотв. десет години.
Законодателят е приел, че в рамките на човешкия живот
настъпват обективни и субективни факти и обстоятелства, които имат въздействие
върху признатата от правото способност на съответния правен субект да управлява
моторно превозно средство. С оглед на което нормативно е предвидено, че се
признава правото да се управлява моторно превозно средство само за определения в
закона срок; регламентирани са факти, наличието на които води до предсрочно
прекратяване на това право и е установена възможност правото на управление на
моторно превозно средство да бъде продължено, което обаче не става автоматично,
а при наличието на определени условия, доказването на които става по нормативно
предвиден ред и е в тежест на правоимащия.
В контекста на действащата нормативна регламентация може
да се направи извод, че правото на управление на моторно превозно средство е
срочно право. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ
правото документ - свидетелството за управление на моторно превозно средство.
След изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице
правото да управлява моторно превозно средство и съотв. за който срок
свидетелството за управление на моторно превозно средство удостоверява по
официален начин съществуването на правото, следва да се счита, че правото на
управление на моторно превозно средство не съществува. По аргумент от
разпоредбата на §1, т.2, б.”з” от ЗБЛД, свидетелството за управление на МПС "с изтекъл срок на валидност", е нередовен български личен
документ. Следователно СУМПС, като официален документ, който удостоверява, че
правото на правоуправление съществува за определен срок, с изтичането на този
срок удостоверява единствено, че правото е съществувало в рамките на посочения
период, като по аргумент на противното документът надлежно удостоверява и че
след посочения в него срок правото на управление на моторно превозно средство не
съществува.
Трайна
е съдебната практика, че управляването на моторно превозно средство със СУМПС с
изтекъл срок на валидност т.е със свидетелство за управление, което
удостоверява изтекъл срок на право на управление, е равнозначно на липса на
свидетелство за правоуправление и съответно на документ, удостоверяващ
правоспособността за управление като качество на водача на МПС /Решение № 7071
от 27.05.2014г. по адм. дело № 337/ 2014г. по описа на ВАС; Решение № 223 от
09.01.2015г. по адм. дело № 3037/ 2014г. по описа на ВАС и др., както и
практиката на ВКС по прилагането на чл.343в, ал.2 от НК/. Следователно
прилагането на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, предл.
първо от ЗДвП, не се свързва само с хипотезата на неправоспособност на водача
на МПС. Материалноправно основание за прилагането на ограничението би било
налице, както когато водачът изобщо /изначално/ не
притежава СУМПС; когато СУМПС му е отнето при лишаване от правоуправление по
съдебен или по административен ред; когато СУМПС е иззето поради загуба на
правоспособността; когато водачът не притежава правоспособност за съответната
категория, към която спада управляваното от него МПС, така и в случаите на
управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност т.е след удостоверения
в СУМПС срок на право на управление и съотв. на правоспособността за управление.
С
изтичането срока на валидност на 29.12.2015г. на издаденото на Г.М. лицето не
притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Свидетелството за
управление на моторно превозно средство като български личен документ е
собственост на държавата /чл.2 от ЗБЛД/ и при изтичане на неговата валидност се
следва предаването му на органа, който го е издал /чл.10, ал.1, т.5 от ЗБЛД/.
Административният орган обосновано е
приел, че управлението на МПС със свидетелство за управление на моторно
превозно средство с изтекъл срок на валидност, има правните последици на
управление на моторно превозно средство без водачът да притежава съответното
свидетелство за правоуправление, което съставлява законово регламентирано
материалноправно основание за налагане на ограничителната мярка.
Административното производство
по прилагане на ПАМ е независимо и отделно от административно наказателното
производство по оспорване на НП. Отмяната на НП няма за своя правна последица
незаконосъбразността на заповедта за прилагане на ПАМ спрямо лицето. Към
момента на постановяването й лицето не е
притежавало валидно СУМПС, което е
основание за прилагането й.
Оспореният административен акт е
незаконосъобразен на друго основание
В разпоредбата
на чл.
171,т.2аот ЗДвП е предвидено, че принудителната
административна мярка се прилага за срок от шест месеца
до една година. Съгласно чл. 172,ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171,т.2 се прилага с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Това означава, че
заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да
отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на
мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, съставлява нарушение на
изискването на чл. 59,ал. 2 т. 4 от АПК.
Посоченото води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е
изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с
целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност
на акта съгласно чл. 168,ал.1 във връзка с чл. 146,т. 5 от АПК След като законодателят е предвидил
срок от шест месеца до една година за
прилагането на посочената ПАМ, то административният орган е следвало да
обоснове защо е определил срок над минималния, посочен в закона (а именно 8 месеца). Като не е направил
това, органът не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в
съответствие с целта на закона. Административният орган действа при условията
на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но това не го
освобождава от задължението да изложи мотиви относно определения от него срок.
Предвид изложеното съд приема, съд, че заповедта е постановена в несъответствие с целта на
закона
С оглед на изложеното съдът приема че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143,ал.1 от АПК на жалбоподателят следва да му се присъдят направените по делото разноски в размер 330 / триста и тридесет / лева
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.С.М.
*** заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-0284-000111 от 06.03.2017г. по чл.171, т.2а от ЗДвП,
издадена от Началник група към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, РУ
Казанлък, с която заповед на Г.М. е наложена принудителна административна мярка
– „прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 8 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора да заплати на Г.С.М. *** направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 330 / триста и тридесет / лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.