Решение по дело №96/2018 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 юни 2018 г. (в сила от 5 юли 2018 г.)
Съдия: Спасимир Спасов Здравчев
Дело: 20185340200096
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 май 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 42

 

град Първомай, 19.06.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател

Спасимир Здравчев

 

при участието на секретаря Мария Запрянова и прокурора Йоанна Запрянова, разгледа докладваното от Председателя АНД № 96 по описа на Съда за 2018 година.

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

 

С Мотивирано постановление Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против обвиняемия Е.М.К., ЕГН **********,***, за това, че на 18.05.2018 година в град Първомай, област Пловдив, в СУ „Професор д-р Асен Златаров” - Първомай извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – използване на неприлични изрази и заплахи по отношение на учител – М.П.Я., и малолетни ученици, на публично място – в класната стая на учебното заведение по време на учебните занятия и в присъствието на малолетни лица (учениците там) престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, намира, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага Е.М.К. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер около минимума на предвиденото.

Обвиняемият Е.М.К. се възползва от правото си да не дава обяснение, освен за семейното си положение и материално състояние. В хода по същество и при последна дума твърди, че е провокиран от учителя Я., която му се развиква, но признава вината си и моли за по-малка глоба.

 

Съдът, след запознаване с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

 

Обвиняемият Е.М.К. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, строител на частни начала, с адрес:***.

 

Обвиняемият живее на семейни начала с Д. И. Й. и двамата се грижат за децата М., А. и Й., който е ученик в 3. Б клас на СУ „Професор д-р Асен Златаров” – Първомай.

Един от преподавателите на Й. е М.П.Я. (учител на учениците от начален етап), която познава Е.М.К. като настойник на детето.

Тъй като Й. нееднократно се прибира от училище вкъщи мокър и разплакан, след обяд на 18.05.2018 година обвиняемият решава да отиде и провери каква е причината, като на същия ден в час за самоподготовка М.Я. преподава на шестнадесет ученици от 3. Б клас, между които и Й., в кабинет на първия етаж на училището.

Между 14:30 и 15:00 часа учителката прави диктовка на децата, когато вратата се отваря и тя вижда Е.К.. Той я моли да излезе, за да разговарят, но тя му отвръща, че е в час, казва му да изчака отвън и затваря вратата пред него.

Останал в коридора, обвиняемият решава, че постъпката на учителката спрямо него е груба и влиза в класната стая с шут във вратата, отправя се към М.Я. с вдигната във въздуха ръка и започва на висок тон да я нарича курва, че не е никаква учителка и не може да въведе никакъв ред, обръща се и към децата, като им крещи, че ще видят какво ще стане с тях и им се заканва да ги бие.

Учителката го предупреждава, че ще извика охраната, а обвиняемият й отвръща да извика и полицията ако иска, след което забира Й. със себе си с отправени към Я. реплики, че тя не е никаква да му казва какво да прави, тъй като преподавателката го кара да остави детето, за да си довърши урока.

Докато трае разправията, едно от децата – В. Д. Х., успява да избяга на двора, но там Е.К., тръгнал си вече от класната стая, го вижда и му удря шамар. Детето телефонира на майка си Г. П. Х., разказва й какво се е случило и отива разплакано в магазина, в който работи жената, а тя, притеснена от събитията, отива в училището да провери какво става.

Междувременно М.Я. съобщава на педагогическия съветник П. Н. Г. за инцидента, а двете – на директора на СУ „Професор д-р Асен Златаров”, след което отиват в класната стая да успокояват децата. През това време идва и Г. Х., която също вижда разстроените ученици.

Педагогическият съветник уведомява РУ на МВР - Първомай за случилото се, обвиняемият е задържан за 24 часа по Закона за МВР и срещу него е образувано бързо производство за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от приложените по делото писмени доказателства: справка от АИС на МВР (л. 9 от досъдебното производство), характеристична справка (л. 10 от досъдебното производство), Справка за съдимост (л. 11 от досъдебното производство), Заповед за задържане на лице (л. 12 от досъдебното производство), от обясненията на обвиняемия в досъдебното производство (л. 5 от досъдебното производство) и в съдебно заседание относно семейното му и имуществено положение и от показанията на свидетелите (л. 6 - л. 8 от досъдебното производство) – всички приобщени по предвидения законов ред и преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите и самопризнанието на обвиняемия като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност – приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства, кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка

Доколкото са налице изявления на обвиняемия за провокация от страна на М.Я. към него, настоящата инстанция намира думите му за защитна позиция, изказани с цел да оневини противоправната си постъпка, но негодни да повлияят на преценката на съда, изградена по вътрешно убеждение въз основа на доказателствения материал, за извършеното престъпление и неговия автор.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият Е.М.К. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление – на инкриминираната дата с отправените към учителката ругатни и обиди и вдигната към нея ръка и със заканата за побой над малолетните деца извършва непристойни действия, скандални за обществените порядки и морала, като простъпката му в учебно заведение пред децата – на публично място с възможност да стане достояние на множество хора, изразява брутална демонстрация против установения ред и грубо го нарушава.

От субективна страна обвиняемият извършва деянието при наличието на пряк умисъл – същият разбира обществено опасния характер на извършеното от него, като предвижда и обществено опасните последици от деянието си, но въпреки това съзнателно се държи неприлично, грубо и заплашително и с действията си, ръководени от явно неуважение към обществото, целенасочено постига настъпването на обществено опасния резултат.

При така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия Е.М.К. престъпление, Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК.

Налице са всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт, тъй като за извършеното от обвиняемия деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Е.М.К. е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало, друг път не се ползвал от привилегията на Глава осма, раздел ІV от НК (Обща част) и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.

За да определи размера на глобата, Съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство удара с шамар от обвиняемия по малолетния В. Д. Х. в двора на училището, но се отчитат и смекчаващите обстоятелства – самопризнанията на досъдебното производство и признаването на вината на съдебното следствие, макар и Е.К. да прави опит за оправдаване на неправомерното си поведение с изтъкване на негативно отношение към него от страна на учителката, чистото съдебно минало, липсата на регистрации в системата на МВР, добрите характеристични данни, трудовата му (непостоянна по независещи от него причини) и семейна ангажираност.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.

С оглед на горното настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба може да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, свързан с правилата за нормално поведение и общоприетия морал в обществото.

С оглед на обстоятелството за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за Съда не съществува законова възможност по настоящото производство за произнасяне относно приспадане на задържането по чл. 59 от НК.

 

Воден от горните съображения, Съдът

 

РЕШИ:

 

Признава обвиняемия Е.М.К., роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, строител на частни начала, с адрес:***, за виновен в това, че на 18.05.2018 година в град Първомай, област Пловдив, в СУ „Професор д-р Асен Златаров” - Първомай извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – използване на неприлични изрази и заплахи по отношение на учител – М.П.Я., и малолетни ученици, на публично място – в класната стая на учебното заведение по време на учебните занятия и в присъствието на малолетни лица (учениците там)престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, но на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

 

Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Пловдив в 15-дневен срок от днес.

 

Районен съдия:

(п)

СЗ / ПМ