мотиви
към
Присъда №20 от 03.07.2020 г. на Районен съд - Харманли, постановена по н.о.х.д.
№201 по описа за 2020 година.
Районна
прокуратура - Харманли е внесла срещу подсъдимата З.М.А. обвинителен акт, с
който на същата е предявено обвинение за извършени престъпления по чл. 183, ал.
4, вр. ал. 1,
вр. чл. 28, ал. 1
от Наказателния кодекс за това, че в периода от месец декември
2012г. до месец декември 2019г. (включително) в гр. Харманли, обл. Хасково,
след като е осъдена с Решение № 68 от 01.06.2011г. по гражданско дело №
215/2011г. по описа на Районен съд - гр. Харманли, влязло в сила на
11.08.2011г. да издържа свои низходящи - дъщерите си С.С.С., родена на ***г. и З.С.С.,
родена на ***г., чрез техния баща и законен представител - С.С.С. ***,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 85 /осемдесет и пет/ месечни вноски по 70,00лв. за всяко едно
от децата, или общо сума в размер на 11900,00 лв. като деянието е извършено
повторно- престъпление по чл.183, ал.4,
вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК.
В съдебното заседание пред Районен съд - Харманли
представителят на Районна прокуратура - Харманли, в хода на съдебните прения,
поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин.
Предлага съдът да признае подсъдимата за виновна в извършване на
престъплението, за което е привлечена към наказателна отговорност, а наказанието,
което да й бъде наложено - да определи при условията на чл. 54 НК.
В този смисъл счита, че най - подходящо се явява по вид наказанието
"Лишаване от свобода", за да бъдат постигнати целите на наказанието и
същото да бъде определено за срок от 6 месеца, като се приложи редукцията на
чл.58а, ал.1 от НК, както и да се наложи и кумулативно предвиденото наказание
"обществено порицание".
Защитникът на подсъдимата З.М.А.
- адв. Т.Д. *** пледира в подкрепа на
изразеното от прокуратурата виждане по въпроса относно наличието на деяние и
вината на подзащитната му, предвид направените от нея пълни самопризнания.
Излага подробни съображения относно вида и размера на наказанието, като
акцентира на личността на подсъдимата и нейното социално положение и материално
състояние. Изразява становище за сблъсък на законодателното разрешение относно
конкретното престъпление и справедливостта, и дори човеколюбието, като въз
основа преценката за конкретните причини, довели до неплащане на издръжката
моли подсъдимата да бъде санкционирана с възможно най - лекото по вид и размер
наказание, предвидено в закона.
Подсъдимата З.М.А.
в допуснатото предварително изслушване заявява, че разбира обвинението и
признава изцяло фактическите констатации, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В хода на съдебното следствие се признава за виновна по него
и дава обяснения за факти, извън описаните в акта по чл. 246 НПК,
свързани със семейното й положение и имуществено състояние, а в хода на
съдебните прения се придържа към заявеното от защитника й. При упражняване
правото на последна дума декларира, че ако й се отдаде възможност ще заплати
издръжка.
ХАРМАНЛИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата З.М.А.
е родена на *** година с адрес *** българка, българска гражданка,
неомъжена, осъждана, безработна, с начално образование, с ЕГН **********.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост,
рег. № 462 от 04.06.2019г., издадена от Районен съд - Харамнли същата е
осъждана с Присъда № 446/21.11.2012 г., по НОХД № 461 по описа на РС - Харманли
за 2012 г., влязла в сила на 06.12.2012 г. за престъпление по чл. 183, ал.
1 от НК, като на основание чл. 183, ал.
1, вр. чл. 54 от НК
е наложено наказание "Пробация" със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК,
а именно: 1. "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 6
/шест/ месеца и периодичност на изпълнение два пъти седмично и
2."Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6
/шест/ месеца.
От представените на досъдебното производство
характеристични данни се установява, че по отношение на подсъдимата има данни
за заявителски материали и криминалистически регистрации.
В периода от 2003 година, до 2010 година свид. С.С.С.
и подс. З.А. живеели на съпружески начала, без да имат сключен граждански брак,
като същите съжителствали в град Харман ли. От съвместното им съжителство свид.С.
и обв.А. имали родени две деца- С.С.С., родена на ***г. и З.С.С., родена на ***г.В
края на 2010 година свид.С. и подс. З.А. се разделили, като родените от
съвместното им съжителство деца- С.С.С., родена на ***г. и З.С.С., родена на ***г.,
останали да живеят при баща си- свид.Ст С..След
раздялата си със свид.С., подс. З.М. ***. Същата не се интересувала от родените
и деца, както и не упражнявала правото си на лични отношения с тях. През
периода след месец август 2011 година единствения, който полагал грижи за
децата С.С.С., родена на ***г. и З.С.С., родена на ***г бил техния баща- свид. С..
С решение № 68/01.06.2011
година, постановено по гр.дело № 215/2011 година по описа на Районен съд- град
Харманли, подс. З.А. била осъдена да заплаща на свид.С., действащ като баща и
законен представител на родените от съвместното си съжителство със обв.А. деца-
дъщерите си С.С.С., родена на ***г. и З.С.С., родена на ***г., месечна издръжка
от по 70 лева за всяко едно от тях, считано от 25.02.2011 година до настъпване
на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. Решение № 68/01.06.2011 година,
постановено по гр.дело № 215/2011 година по описа на Районен съд- град Харманли
влязло в законна сила на 11.08.2011година. Присъдената издръжка подс. З.А.
следвало да изплаща на свид. С. ***- по постоянния и настоящ адрес на свид.С..
С Присъда № 446/21.11.2012
година, постановена по НОХД № 461/2012 година по описа на Районен съд-
Харманли, същата била призната за виновна за престъпление по чл. 183, ал.1 НК-
че в периода от 11.08.2011 година до 11.07.2012година след като била осъдена в
влязло в сила съдебно решение, да издържа свои низходящи — дъщерите си С.С.С., родена
на ***г. и З.С.С., родена на ***г, съзнателно не изпълнила задължението си в
размер на повече от две вноски, като и било наложено наказание „ пробация „ за
срок от 6 месеца, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по
настоящ адрес" за срок от шест месеца, както и „ задължителни срещи с
пробационен служител", за срок от 6 месеца.
В периода от декември
2012г. до месец декември 2019г. (включително), подс. З.А. не заплатила на свид.
С.С. дължимата и присъдена издържка за двете им деца- дъщерите С.С.С., родена
на ***г. и З.С.С., родена на *** год. , в размер на по 70 лева месечно, за
всяко едно дете или общо в размер на 140 лева месечно. Незплатената от подс. З.А.
издръжка за низходящите и - дъщерите С.С.С., родена на ***г. и З.С.С., родена
на *** год. , била какво следва: 85 /осемдесет и пет/ месечни вноски по
70,00лв. за всяко едно от децата, или общо сума в размер на 11900,00 лв.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени на съответното място по - горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281
и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство,
всички преценени във връзка с изявленията на подсъдимата по реда на 371, т. 2 НПК
и подкрепящи направеното от нея в съдебната фаза признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При тези факти, съдът прие за установено по несъмнен
начин, че подсъдимата З.М.А. е осъществила от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъпление по чл. 183, ал.
4, вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс, за което с повдигнатото й обвинение е
привлечена към наказателна отговорност.
Изпълнителното деяние на престъплението по основния
състав - чл. 183, ал.
1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува
изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията
или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна
давност. За да е съставомерно деянието по чл. 183, ал.1
от НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от
кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото
лице. Престъплението по чл. 183 от НК
по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние
във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от
време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК
е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две
месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който
деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при
хипотезите, посочени в Семейния
кодекс. Изводът е, че с нормата на чл. 183, ал.
1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение
на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете.
Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се
създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване
на образование. Защитено е и правото на изправния родител за принос и оказване
материална подкрепа на неговото дете от страна на другия родител.
От събраните данни е безспорно установена обективната
страна на деянието. Подсъдимата З. А. е
осъдена да издържа свои низходящи - малолетните деца С.С.С., родена на ***г. и З.С.С.,
родена на ***г., с влязло в сила решение на гражданския съд, но въпреки това не
е изпълнила доброволно своето задължение за периода от месец декември 2012г. до
месец декември 2019г. (включително). Нещо повече, въпреки, че не е необходимо
от гледна точка обективните признаци на състава на престъпление по чл. 183, ал.
1 НК, срещу нея не е образувано и производство за принудителното
събиране на дължимата издръжка. Въпреки това е налице съзнателно неизплащане на
дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време, поради което
подс. А. следва да понесе наказателна
отговорност. Разпоредбата на чл. 183, ал.
1 НК изрично постановява, че наказателно отговорен е онзи, който,
като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски. В случая допуснатото
неизпълнение е за 85 /осемдесет и пет/ месечни вноски по 70,00лв. за всяко едно
от децата, или общо сума в размер на 11900,00 лв. като деянието е извършено
повторно за двете деца на подсъдимата, по отношение на които тя има задължение
за издръжка.
По отношение обективната страна на деянието е
необходимо в конкретната хипотеза да бъде отбелязано, че всяко задължение за
издръжка има конкретни страни, размер и се прекратява на собствено основание.
Даже и да е едно и също (например възраст) то настъпва като юридически факт по
различно време по отношението задължението към всяко дете, но доводът на
прокурора, че неизпълнението за всяко дете е самостоятелно престъпление и
следва да се наказва по правилата на съвкупностите не може да бъде споделен.
Налице е една единна инкриминирана деятелност на подсъдимата, която макар и
действително да засяга едновременно няколко отделни правоотношения за издръжка
и да има отделни пострадали лица, обоснова извод, че е налице едно бездействие,
като форма на изпълнително деяние на едно престъпление и липсва основание да се
приеме идеална съвкупност. В тази връзка като аргумент в подкрепа на тази теза
на съда е достатъчно да бъде изложен и аналогичния пример по отношение на
престъплението "кражба", когато с едно, единно деяние, приемно като
едно престъпление биват отнети различни вещи и собственост на различни субекти,
които разполагат с права по отношение на тях - правото на собственост, което е
абсолютно, възникващо и съществуващо на самостоятелно основание и прекратявано
на такова основание от това на останалите собственици на другите отнети вещи.
Тук следва да се отбележи, че е важен и умисъла, който е за общо и без значение
насрещната страна неизпълнение на съществуващо задължение за издръжка
Подсъдимата З.А. е извършила деянието при условията на
пряк умисъл - същата е съзнавала общественоопасния характер, предвиждала е
общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване. Извод, който не се
променя от заявеното от подсъдимата, че не е разполагала с достатъчно средства
да изпълни задълженията си, поради това, че била безработна и е в майчинство.
След като по делото се установи по несъмнен начин, че
не е било изпълнено задължението на подсъдимата за даване на издръжка за повече
от два месеца, съдът призна същата за виновна в извършване на престъплението,
за което й е повдигнато обвинение. От друга страна, не е налице последващо
нейно поведение, в резултат на което фактически същата да е изпълнила
задължението си до постановяване на присъдата от първата инстанция, поради
което да се приеме, че е осъществено основанието да се приложи привилегирования
състав на чл. 183, ал.3
от НК. Тъкмо напротив, от данните за съдимостта на подсъдимата, се
установява, че същата е осъждана с Присъда № 446/21.11.2012 година, постановена
по НОХД № 461/2012 година по описа на Районен съд- Харманли, същата била
призната за виновна за престъпление по чл. 183, ал.1 НК, същата
била призната за виновна за престъпление по чл. 183, ал.1 НК- че в периода от
11.08.2011 година до 11.07.2012година след като била осъдена в влязло в сила
съдебно решение, да издържа свои низходящи — дъщерите си С.С.С., родена на ***г.
и З.С.С., родена на ***г, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
повече от две вноски, като и било наложено наказание „ пробация „ за срок от 6
месеца, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ
адрес" за срок от шест месеца, с което се обосновава и изводът на
прокурора за наличието на квалифициращия признак повторност по чл. 184, ал.
4 и чл. 28, ал. 1 НК.
С оглед последното и при определяне вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност
на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга
страна - степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете, че същата е майка на две деца. Подс. З.А. освен
това, се признава за виновна, съдействала е на досъдебното производство за
разкриване на обективната истина, като е давала обяснения. Т.е. цялостното й
процесуално поведение може да бъде окачествено като положително. Като
отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземат предвид данните за
личността на подсъдимата, характеризиращи я в негативен план и сравнително
продължителния период от време, през който подсъдимата е бездействала и не
изпълнявала следващото се по силата на влязло в сила съдебно решение за заплащане
на издръжка - общо за 85 месеца. Периодът който е продължителен, обосноваващо
тезата за упоритост в извършване на деянието. То от своя страна е довело до
затруднения в материално отношение за задоволяване на жизнените потребности на
децата. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в
чл. 54 от НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание "Лишаване
от свобода" и алтернативно "Пробация", съдът счете, че не са
налице изключително или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Изложеното
по - горе и конкретно за данните за съдимостта на подсъдимата и упоритостта на
престъпната деятелност са от решаващо значение за индивидуализацията на
наказанието съобразно по - тежката от двете алтернативи. А именно предвиденото
в закона наказание "Лишаване от свобода", след като наказанията
"пробация" с ангажираните пробационни мерки по чл. 42а от НК
очевидно не са се оказали от естество да постигнат личната превенция спрямо
подс. З.А., с каквато цел са били налагани. Срокът на основното наказание
"лишаване от свобода" съдът прие да бъде определен на 6 месеца, и
след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК наложи наказание „ лишаване от свобода „
за срок от 4 месеца с приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК, след като се установи наличието на формалните предпоставки за
приложение на института на условното осъждане и липсата на необходимост от
ефективно изтърпяване към момента. Най - малко по съображения да не се отнема
фактически и физически възможността подсъдимата да премине към живот с
определена трудова ангажираност, с оглед задоволяване на собствените и тези на
децата си жизнени потребности. Законодателят не е предпоставил възможността за
преценка от съда относно кумулативно предвиденото наказание "Обществено
порицание", което също бе наложено на подсъдимата З.А. и постановено да се
изпълни чрез обявяване на присъдата на видно място в сградата на Община Сливен.
Така определените по вид и размер наказания са справедливи и обосновани, както
и от естество да изпълнят предвидените от законодателя в чл. 36 от НК
цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: