№ 19
гр. Пазарджик, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Красимир Г. Ненчев
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
в присъствието на прокурора В. М. М.
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225200600004 по описа за 2022
година
С присъда № 16 от 26.11.2021г., постановена по НОХД № 336/21г. на РС – В. е
постановено следното :
Признава подсъдимия Д. БЛ. П., живущ в село в., общ.Септември, за виновен в това,
че на 02.08.2020г., в гр.В., обл.Пазарджик, при извършена полицейска проверка от Т.Н.М.,
младши автоконтрольор в РУ В., съзнателно се е ползвал от неистински официален
документ, свидетелство за управление на моторно превозно средство с бланков номер
GZ67197002, нa което е придаден вид, че е издадено на 07.08.2019г. на негово име от
властите във Великобритания, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 от НК , във връзка с чл.
308,ал. 2 и чл. 308 ал. 1 от НК и след приложение на чл. 58а, ал.1 от НК го осъжда на
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, при първоначален режим „общ“ на
осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. На осн. чл. 53, ал. 2, б. “а“ от НК ,отнема в полза на
държавата предмета на престъплението – Свидетелство за управление на моторно превозно
средство с бланков номер GZ67197002 , като същото следва да бъде унищожено. На осн.
чл.25, ал.1 от НК във връзка с чл.23, ал.1 от НК определя общо наказание по настоящата
присъда и по Споразумение № 22 от 09.02.2021 година, одобрено по НОХД №
20205220201779/2020 г. на Районен съд - Пазарджик, влязло в сила на 09.02.2021 година,
като налата на Д. БЛ. П. най-тежкото от определените наказания – лишаване от свобода за
срок от една година и два месеца при първоначален режим „общ“ на осн. чл. 57, ал. 1,т. 3 от
ЗИНЗС. Осъжда Д. БЛ. П. да заплати разноски по делото, както следва : по сметка на
ОДМВР – Пазарджик 190.64 лева /сто и деветдесет лева и шестдесет и четири стотинки/ и
пет лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
Против така постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимия.
Оплакването е за нарушение на материалния закон, чл. 88а от НК, както и за явна
1
несправедливост на наложеното наказание. Иска се изменение на присъдата, с
приложението на чл. 55 и чл. 66 от НК.
В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба, както и релевираните
със същата основания.
Прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на оправдателната
присъда. Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна.
Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, прави
искане за условна присъда.
Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във
връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314
от НПК.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
На 13.02.2021г. екип на КАТ при РУ Септември в състав мл. автоконтрольор Г.М. и
мл. автоконтрольор Н.П. е повикан от колегата си Г.Ю. /ППД към РУ-Септември/ за
оказване на съдействие в с.в., където на ул."27-ма" е спрян за проверка л.а. „***", мод."**" с
ДК № ****, собственост и управляван от подс. Д.П.. Последният заявил пред полицейските
служители, че не би могъл да представи СУ на МПС, тъй същото му е отнето за предходно
нарушение па ЗДвП.
След направена справка в полицейската система е установено, че действително подс.
П. е лишен от правото да управлява МПС по административен ред със ЗППАМ № 20-0367-
000130 от 03.08.2020г., издадена от Началника на РУ-В., връчена му на 12.10.2020г. и влязла
в законна сила на 26.10.2020г. Не са направени допълнителни справки по отношение СУ на
МПС. На обвиняемия е съставен акт за установяване на административно нарушение по
чл.150а ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражения.
В хода на разследването в качеството на свидетел е разпитан Т.М., мл.
автоконтрольор при РУ-В.. Същият е потвърдил, че на 02.08.2020г., в около 22ч., в гр.В., на
кръстовището на улиците „Никола Вапцаров" и „Ленища", е спрял за проверка подс. П.,
който управлявал посоченото по-горе МПС, след употреба на алкохол. Последното е
установено, след тестване с техническо средство “Алкотесг Дретер", при което е отчетена
концентрация на алкохол в издишания от него въздух 1.00 на хиляда. М. съставил АУАН
№АА524978 от 02.08.2020г., с който отнел представеното от водача П. пред него
свидетелство за управление на моторно превозно средство с бланков номер GZ62197002, нa
което бил придаден вид, че е издадено на 07.08.2019г. на името на подсъдимия от властите
във Великобритания.
По делото е изготвената техническа експертиза, от заключение на която е видно, че
представеното и иззето при извършената проверка от свид. М. СУ на МПС е неистинско,
като същото не е издадено от официален орган.
Полученият отговор чрез ДМОС Интерпол - Манчестър сочи, че от извършената
справка в базата данни за СУ на МПС на Кралство Великобритания не са установени данни
представеното СУ на МПС да е издадено на подс. П..
Няма данни по делото подс. П. да е напускал пределите на Република България.
Същият обяснява в ОСЗ, че е управлявал МПС с фалшиво СУ на МПС – купил си е
книжката от лице от с.С., като не е карал шофьорски курсове.
Д.П. е осъждан девет пъти за периода от 09.03.1995 година до 09.02.2021 година за
различни тежки умишлени престъпления от общ характер.
Последното му осъждане е за извършено престъпление против собствеността -
Споразумение от 09.02.2021г., одобрено по НОХД № ***. по описа на PC-Пазарджик с
наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.
66, ал.1 от НК. Деянието, предмет на този съдебен акт е извършено на 01.10.2018 год.
2
Подсъдимият е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, включително и общо
определено такова по четири съдебни акта.
Д.П. не е правоспособен водач на МПС.
Налагани са му наказания за извършени нарушения на ЗДП и ППЗДП.
От представената характеристична справка е видно, че подс. П. е роден във В., има
постоянен и настоящ адрес в с.в., с начално образование, няма постоянна работа,
криминално проявен е, като се ползва с противоречиво мнение сред жителите на с.в..
Декларирал е, че семейството му се състои от него, лицето, с което живее на семейни начала
и нейния син, няма доходи, притежава лек автомобил, не притежава МПС.
Тази фактическа обстановка районният съд приел за установена от направеното
признание на фактите по обвинителния акт от подсъдимия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК и
доказателствата, събрани на досъдебното производство.
При така установената фактическа обстановка, районният съд приел, че от обективна
и субективна страна подс. Д.П. е осъществил престъпния състав на чл. 316 във връзка с чл.
308 ал. 2 и ал. 1 от НК.
Съдът приел, че подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на
състава на престъпление и е искал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си, тоест действал е с пряк умисъл.
На практика по фактите и правната квалификация на деянието спор между страните
няма.
Спорният момент е отказът на районния съд да признае подсъдимия за реабилитиран
по право по чл. 88а ал. 4 от НК към момента на извършване на деянието, инкриминирано по
настоящето дело и произтичащото от това неприлагане на института на условното осъждане,
в който смисъл са и исканията пред настоящата инстанция.
При проверка основателнотстта на горното възражение настоящата инстанция
констатира липса на мотиви в проверявания съдебен акт конкретно по въпроса настъпила ли
е реабилитация и съответно по приложението на чл. 88а от НК.
На страници трета и четвърта от мотивите районният съд е изложил неясни и
неосноваващи се на доказателства по делото съображения защо приема, че не е настъпила
реабилитация по чл. 88а от НК.
Районният съд е постановил присъдата си, без да има данни по делото за това кога са
изтърпени всички предходни наказания, наложени на подсъдимия.
На практика в началото на съдебното следствие информация по въпроса се е съдържа
единствено в справка за съдимост № 1391 от 22.06.2021г. на РС В. /л. 42 от ДП/. Справката е
непълна, неконкретна и с допуснати грешки по отношения номер на дело, по което е
осъждан П.. В същата липсват данни кога осъденият е изтърпял общото наказание от пет
години лишаване от свобода, определено му по четири от предходните осъждания с
определение от 08.02.2008г. по ЧНД № ***. на Пазарджишки районен съд. На стр. 3 от
справката, при описание приложението на чл. 25 ал. 2 от НК е отразено, че според
цитираното определение, се приспада изтърпяната до момента част, като в скоби е отразено
„изтърпяно изцяло“. Не е посочено кога е било изтърпяно това наказание. Тоест, от така
оформената справка за съдимост може да се направи предположение, че към датата на
постановяване на определението за определяне на общо наказание, 08.02.2008г., вероятно
определеното общо наказание от пет години лишаване от свобода е било изтърпяно.
Справката очевидно съдържа некоректна информация. При описанието в същата на
четирите присъди, по които се определя общо наказание с цитираното определение от
08.02.2008г., е отразена присъда по НОХД № 1295/97г. на РС В.. Дело с такъв номер в
справката за съдимост липсва. Вероятно се касае за присъдата по НОХД № 62/97г. на РС В.,
но това отново може само да се предполага, чрез логически разсъждения при съпоставка на
номерата на делата и това по кои са налице предпоставки за определяне на общо наказание.
3
В опит да попълни липсващата празнота в доказателствата, районният съд е изискал
справка от Затвора Пазарджик за това кога са изтърпени наказанията по предходните
присъди. В справка изх. № 11500 от 09.11.2021г. на Затвора Пазарджик е отразено кога е
изтърпяно наказанието по осъждането по *** на РС Пазарджик. Липсват, обаче, конкретни
данни за момента на изтърпяване на общото наказание от пет години, определено на
08.02.2008г.
По въпроса е изискана справка и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Без да получи исканата информация, на 26.11.2021г., съдът постановил обжалваната
присъда. Справката от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е получена по делото
три дни по-късно, на 29.11.2021г. и е заведена под вх. № 2586 от тази дата във В.ския
районен съд.
На практика при решаване на въпроса дали подсъдимият следва да се счита осъждан
или е реабилитиран по право, районният съд е боравил с предположения. Настоящият
съдебен състав намира, че съдът не може да си служи с такива. Аргумент за това е
разпоредбата на чл. 303 ал. 1 от НПК, според който осъдителната причина не може да
почива на предположения. Тази забрана се отнася за всички релевантни обстоятелства,
които съдът трябва да прецени, за да отговори на въпросите по чл. 301 от НПК с присъдата
си, а не само до авторството на деянието. Фактите на база на които съдът следва да отговори
на въпроса по чл. 301 ал. 1 т. 5 от НК, а именно да се освободи ли подсъдимият от
изтърпяване на наложеното наказание, също трябва да бъдат установени категорично, а не
да са обект на предположения. Материално правна предпоставка за приложимостта на
института на условното осъждане по чл. 66 от НК е лицето да не е осъждано на лишаване от
свобода за умишлено престъпление от общ характер. При наличието на отразени осъждания
в справката за съдимост, съдът е длъжен първо да отговори на въпроса има ли настъпила
реабилитация, тоест принципно приложимо ли е условното осъждане и едва тогава да
прецени, с оглед данните за личността на привлеченото към наказателна отговорност лице,
дали условното осъждане ще доведе до изпълнение целите на наказанието.
Така, при липсата на цитираните данни, преценявайки налице ли е хипотезата на чл.
88а ал. 4 от НК, контролираната съдебна инстанция се мотивирала с „броя на осъжданията и
момента на осъществяване на деянието по втората присъда“. Коя присъда съдът визира,
като „втора“ отново не е конкретизирано. Изложени са доводи, че след осъжданията по ***
и по НОХД № ***, двете на РС Пазарджик, подсъдимият е извършил други умишлени
престъпления, което препятствало възможността за настъпване на реабилитация по право.
При това, обаче, никъде съдът не сочи конкретно по кое осъждане в кой момент започва да
тече срокът за реабилитация по чл. 88а ал. 4 от НК, какъв е размерът на този срок, как е
определен този срок, както и кога същият изтича, съответно кога настъпва /или би следвало
да настъпи/ реабилитацията. Това не дава възможност на настоящата инстанция да провери
обосноваността приетите от съда факти и правилността на изводи му по приложение на
закона по отношение института на реабилитацията.
Затова настоящата инстанция прие, че е налице липса на мотиви в тази част от
присъдата, което е самостоятелно отменително основание.
Като доказателство на горните изводи на настоящата инстанция и логическо
следствие на изложените неубедителни, неконкретни и липсващите мотиви в горния смисъл
идва излагането на алтернативни съображения от страна на районния съд по приложението
на чл. 66 от НК. На стр. 4, абзац 2 се казва: „дори и да не бъде възприето посоченото по-горе
становище на съда, че не са налице предпоставки за реабилитация на подсъдимия на
основание чл. 88а от НК, то съдът отново счита, че наказанието лишаване от свобода следва
да бъде изтърпяно ефективно“. Следват доводи, свързани с личността на подсъдимия.
Очевидно дори авторът на мотивите не е убеден в доводите си по отказа за приложение на
чл. 88а ал. 4 от НК. От този подход следва изводът, че непълните съображения по липсата на
настъпила реабилитация по право на практика се явяват предположения. Съдът дължи
конкретен и мотивиран отговор на правния въпрос настъпила ли е или не реабилитация по
право. Липсата на такъв не може да бъде заместена от допълнително изложените,
4
алтернативни съображения за неприложимостта на института на условното осъждане по чл.
66 от НК, аргументиран с данните за личността на извършителя.
В рамките на въззивното производство настоящата инстанция не може да поправи
допуснатото съществено процесуално нарушение. Съществеността на същото се обуславя от
невъзможността на осъденото лице да разбере конкретните мотиви на първоинстанционния
съд да не сподели възражението за настъпила реабилитация по право, което на практика е
единственият спорен въпрос по делото. Както беше казано, районният съд не е посочил
конкретно за всяко от осъжданията от кой момент е започнала да тече давността по чл. 88а
ал. 1 от НК, какъв е бил размерът й, как е определен същият, както и кога изтича или би
трябвало да изтече и да настъпи реабилитация.
Отстраняването на това нарушение може да бъде извършено при повторно
разглеждане на делото от първоинстанционния съд, който, след като съобрази наличната
информация за момента на изтърпяване на предходните осъждания на подсъдимия, изложи
доводи в горния смисъл. Едва тогава въззивният съд ще е в състояние да провери
обосноваността на фактическите изводи на районния съд и законосъобразността на правните
му доводи по приложението на чл. 88а ал. 1 и ал. 4 от НК.
Изложеното мотивира съда да приеме, че първостепенният съд е допуснал
отстранимо съществено процесуално нарушение по чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК, сътоящо се в
липса на мотиви по приложението на чл. 88а от НК, което е основание за отмяна на
присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на РС В., от стадия на
съдебното заседание.
По изложените съображения и на основание чл. 335 ал. 2 от НПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 16 от 26.11.2021г., постановена по НОХД № 336/21г. на РС В..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС В., от стадия на съдебното
заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5