№ 30384
гр. София, 10.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20221110103461 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 и по чл. 250 ГПК.
Постъпила е молба от Д. Е. П., с която се иска на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
постановеното Решение № 11021/11.10.2022г. по гр. дело № 3461/2022г. по описа на
СРС, 34 с-в да бъде изменено в частта досежно присъдените разноски в полза на
ответника като в тази част се иска отмяна на решението.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна по молбата
..............., с който намира молбата за неоснователна.
Постъпила е и втора молба от Д. Е. П. за допълване на постановеното Решение
№ 11021/11.10.2022г. по гр. дело № 3461/2022г. по описа на СРС, 34 с-в по отношение
на релевираната претенция за присъждане на законната лихва върху уважената
главница, считано от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на
сумата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 34 с-в, след като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
I. Относно молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща
право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните
съображения:
Производството по делото е образувано по предявени от Д. Е. П. срещу
............... /с предишно наименование ....... обективно съединени искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми:
1
сумата от 13.48 лева, представляваща заплатена без правно основание възнаградителна
лихва за периода от 09.10.2017г. до 08.11.2017г. по договор за кредит с №
==========/09.10.2017г. и сумата от 80.79 лева, представляваща заплатена без
правно основание такса за експресно разглеждане по договор за кредит с №
==========/09.10.2017г. /размерът на исковете е изменен в хода на производството
по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК – л. 123/, ведно със законната лихва върху всяка
главница, считано от 25.01.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното изплащане на вземането /съобразно УМ на л. 18/.
С Решение № 11021/11.10.2022г. по гр. дело № 3461/2022г. по описа на СРС,
34 с-в съдът е уважил предявения на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД иск за сумата от
80.79 лева, представляваща заплатена без правно основание такса за експресно
разглеждане по договор за кредит с № ==========/09.10.2017г., като е отхвърлил
предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 13.48 лева,
представляваща заплатена без правно основание възнаградителна лихва за периода от
09.10.2017г. до 08.11.2017г. по договор за кредит с № ==========/09.10.2017г.
В решението първоинстанционният съд е посочил, че с оглед изхода на спора,
право на разноски възниква за двете страни по делото. Ето защо на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 14.30 лева, съразмерно
с отхвърлената част от исковете за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00
лева.
Във връзка с гореиложеното следва да се посочи, че по делото е налице
следното специфично обстоятелство: предметът на делото изцяло попада в обхвата на
въпросите, намерили отговор с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и
C-259/19 на Съда на Европейския съюз. В т. 96 от решението СЕС е приел за
необходимо да се произнесе по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност,
възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост от върнатите му суми,
при положение, че искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на
спорната клауза. В т. 95 от решението е обосновано, че разпределянето на разноските
по съдебно производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на
процесуалната автономия на държавите членки, при условие че са спазени принципите
на равностойност и на ефективност. Съобразявайки принципа на ефективността, СЕС е
приел, че обвързването на разпределението на съдебните разноски в това производство
само с недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, може обаче да възпре
потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води
предявяването на иск по съдебен ред /т. 98 от решението/. С оглед на всички изложени
съображения СЕС е решил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива
93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се
2
възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми,
които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна
клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна
уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни
предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху
евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
По настоящото дело първоинстанционният съд е счел, че предвидената клауза
за такса за експресно разглеждане противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е
извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за
кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на
кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което е нищожна. Ето защо както е прието в решение от 16.07.2020 г. по
съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която са присъдени
разноски в полза на ответника, а по същество следва да бъде оставена без уважение
молбата на банката за присъждане на разноски за отхвърлената част на иска по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД. /в този смисъл е и Определение № 366 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. №
1085/2022 г., I т. о., ТК/.
II. Относно молбата по чл. 250 ГПК:
Молбата за допълване на постановено съдебно решение по същество
представлява отправено в писмена форма волеизявление до съда да разгледа и реши
със сила на пресъдено нещо правен спор, с който е бил сезиран, но по който не се е
произнесъл. В този смисъл предмет на производството е, не молбата с правно
основание чл.250 ГПК, а спорното материално правоотношение, по което не е налице
формирана правораздавателна воля. Молбата е процесуално допустима, наред с
общите предпоставки, и в случай, че е налице неразрешена от съда част от спорния
предмет, т.е. непълнота на съдебното решение.
При разглеждане на процесуалната допустимост на молбата за допълване на
съдебното решение, съдът приема следното: същата е подадена от активно
легитимирано лице – страна по делото, заинтересувана от допускане на допълването,
тъй като в молбата са изложени твърдения, че с решението не е обхванат целия спорен
предмет – съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на законна лихва върху
вземането по главния иск. Молбата е подадена в рамките на преклузивния едномесечен
срок и е допустима.
С решението си съдът е осъдил ............... /с предишно наименование ......., с
ЕИК ......., с адрес: ......... да заплати на Д. Е. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
......, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 80.79 лева, представляваща
заплатена без правно основание такса за експресно разглеждане по договор за кредит с
№ ==========/09.10.2017г. Предвид акцесорния характер на претенцията за законна
лихва върху главното задължение, считано от предявяването на исковата молба,
същата е основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изложеното, Софийски районен съд, І ГО, 34 състав
3
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 ГПК Решение № 11021/11.10.2022г. по гр. дело
№ 3461/2022г. по описа на СРС, 34 с-в в частта за разноските, като:
ОТМЕНЯ Решение № 11021/11.10.2022г. по гр. дело № 3461/2022г. по описа
на СРС, 34 с-в В ЧАСТТА, с която Д. Е. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ......
е осъден да заплати на ............... /с предишно наименование ......., с ЕИК ......., с адрес:
........., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 14.30 лева – разноски по съразмерност
за производството пред СРС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ............... /с предишно наименование
......., с ЕИК ......., с адрес: ......... за присъждане на съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като неоснователно.
ДОПЪЛВА, на основание чл.250 ГПК, Решение № 11021/11.10.2022г. по гр.
дело № 3461/2022г. по описа на СРС, 34 с-в, както следва:
ОСЪЖДА ............... /с предишно наименование ......., с ЕИК ......., с адрес: .........
да заплати на Д. Е. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ......, на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 80.79 лева, представляваща заплатена без правно основание
такса за експресно разглеждане по договор за кредит с № ==========/09.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на предявяване на
исковата молба – 25.01.2022г. до окончателното й погасяване.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4