Определение по дело №507/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 50
Дата: 7 януари 2014 г.
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20131200600507
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 декември 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 117

Номер

117

Година

11.4.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.11

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Ивелина Солакова

дело

номер

20134100500188

по описа за

2013

година

С решение № 1165/23.11.2012г., постановено по гр.д. № 2954/2012г. Великотърновският Районен съд е приел за установено по отношение на „Е. П. ” В., че В. А. Г. и Е. А. П. не дължат на посоченото дружество сумата 366,75лв. , представляваща начислена корекционна сума по дебитно известие, издадено въз основа на констативни протоколи, подробно посочени . Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Е. П. ” В.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се, че първостепенният съд се е позовал на трайната съдебна практика, установена от ІІ ТО на ВКС. По делото било установено, че ищецът е потребявал неизмерената от средството за търговско измернване / СТИ / електроенергия. Сочи се, че корекциите, извършени от жалбоподателя не са санкция за потребителите, а са осчетоводени като доставка по смисъла на ЗДДС. Допълнително начисленото количество ел. енергия било фикция за доставено количество ел. енергия, определено чрез одобрена от ДКЕВР методология.

Претендира се отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт и присъждане на разноски. Според жалбоподателя неправилно съдът приемал, че е налице трайна съдебна практика по чл. 290 ГПК, касаеща случаи като настоящия, а също така неправилни били изводите му относно неравноправността на клаузата от Общите условия на жалбоподателя, даваща възможност за едностранна корекция на сметката за потребена ел. енергия.

Наличието на законово уредени механизми за едностранна корекция на сметките на абонатите по отношение на други енергийни предприятия давало възможност по аналогия да се обоснове правото и на електроразпределителните дружества да извършват такива корекции. В полза на тази теза са развити подробни съображения, като са посочени два подзаконови нормативни акта.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.

Въззиваемите В. Г. и Е. П., в подаден в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, заемат становище за нейната неоснователност. Молят съда да потвърди обжалваното решение, като развиват доводи по същество. Претендират разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема, че решението е валидно и допустимо изцяло.

По същество решението е правилно, а подадената против него въззивна жалба е неоснователна.

С исковата си молба ищците В. Г. и Е. П. сочат, че са собственици на недвижим имот в гр. В. Т. и като такива са абонати на „Е. П. ” В. с посочен клиентски номер. На 28.06.2012г. по пощата на адреса на процесния имот било получено съобщение с приложена справка , от която било видно, че е извършена корекция на основание констативен протокол/КП/ от 31.05.2012г. за срок от 177 дни и по партидата на двамата ищци е начислена допълнително исковата сума от 366,75 лв.

Ищците твърдят, че не дължат исковата сума, поради което предявяват иск, с който претендират да бъде признат по отношение на ответника този факт. Развиват подробни съображения.

В подаден в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът „Е. П. ” В. оспорва предявения иск, като твърди, че съгласно цитирания в исковата молба протокол е налице установено извършено неоторизирано въздействие върху СТИ. Потребяването на неотчетена ел енергия според ответника е укоримо от гледна точка на обществения интерес явление. След като някой извличал полза от това явление, най- справедливо било той да бъде натоварен с разходите по ограничаването му.

Развити са подробни съображения в подкрепа тезата на ответника.

Фактическата обстановка по делото е обективно, всестранно и пълно изяснена от първоинстанционния съд. Обсъдени са всички релевантни за спора доказателства и са направени правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Въззивният съд възприема изцяло фактическата обстановка, установена от първата инстанция, поради което не я възпроизвежда в настоящото решение. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи относно основателността на предявената искова претенция. Мотивите на съда са изчерпателни и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща изцяло към тях.

По отношение оплакванията в жалбата:

Оплакванията на въззиввника са неоснователни. Първото от тях е, че съдът се е позовал на съществуващата и трайно установена съдебна практика на ВКС по случаи, касаещи извършена едностранна корекция на сметки на абонати от дружества- доставчици на ел. енергия. Всички посочени от първоинстанционния съд и изброени във въззивната жалба решения на ВКС дават еднозначен отговор на въпроса налице ли е законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Становището, застъпено в горните решения е, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от законово основание . Те са постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляват според разясненията на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280,ал.1 от ГПК, поради което настоящата инстанция счита, че следва да се съобрази с разрешенията, дадени в тях, както е сторил и първоинстанционният съд.

Възразява се и че в конкретния случай ищците са потребявали ел енергия, която не е отчитана от СТИ, монтирано с тази цел. Съгласно приложения към делото КП № 04266/02.05.2012г. при проверка на СТИ, отчитащо потреблението в имота на ищците, служители на „Е. ” В. не са констатирали нередности по средството. Целта на проверката е била подмяна на СТИ с ново и поради това СТИ на ищците е било демонтирано и в последствие предоставено на БИМ-ГД МИУ РО Русе , сектор Габрово за експертиза. Съгласно протокола от извършената от тази институция експертиза става ясно, че е налице манипулирана токова верига на СТИ, свързани накъсо с тънък проводник изводите на токовата верига върху платката. Нито един от двата цитирани протокола обаче не носи подписа на ищците, поради което тези два документа не ги обвързват. Те установяват само изгодни за страната, която ги представя факти и са непротивопоставими на ищците. В случая съдът намира, че не е установен фактът на неточно отчитане на доставяната електроенергия.

Дори и този факт да бе установен, „Е. П. ” В., като страна по договора с ищеца няма право едностранно да коригира сметките му само въз основа на този факт. Постъпвайки по този начин, ответникът е нарушил принципа на чл. 82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност.

Клаузата на чл. 25 от ОУ на „Е. П.” В. се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, понеже противоречи на принципа на равнопоставеност на страните по едно договорно правоотношение, както и на принципа на защита на интересите на потребителите. След като е налице противоречие с посочените императивни правни разпоредби, тази клауза следва да се счита за нищожна и да не се прилага. Тя предвижда санкция за потребителя независимо от това дали той има вина за неточното измерване или не. По този начин клаузата предвижда възникването на безвиновна отговорност, която е изключение и е допустима само в предвидените от закона случаи. Липсва законова разпоредба, даваща право на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметката на потребителя, като по този начин ангажира неговата отговорност независимо от наличието на вина. Предвид гореизложеното възражението на въззивника, че цитираната клауза всъщност не предвижда някаква санкция за абоната, е неоснователно.

Доставчикът на електроенергия би могъл да реализира правата си при установено неправомерно вмешателство върху СТИ по друг ред. СТИ са негова собственост /чл. 120 от ЗЕ/ и поради това той в случая има задължение да осигури правилното им функциониране и коректното отчитане на потребеното количество ел. енергия, както и да констатира своевременно грешките в това отчитане. Ако грешките или отклоненията в показателите се дължат на неправомерни действия от страна на самия потребител, доставчикът е този, който трябва да установи наличието на такива действия и периода на погрешно отчитане вследствие на тях. Следва също така да се установи и количеството на потребена, но незаплатена ел. енергия. Това не е сторено по делото.

В заключение ищците не дължат сумата от 366,75лв., представляваща начислена от ответника корекционна сума за потребена ел. енергия за периода 08.11.2011 до 02.05.202г., тъй като за „ЕНЕРГО – ПРО П.” В. не е налице законово основание едностранно да коригира сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия.

Фактическите и правни констатации на настоящия въззивен състав обосновават извода за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен акт. Решението на ВТРС е правилно, законосъобразно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия В. Г. сторените разноски по водене на делото пред въззивна инстанция, които съгласно представения списък са в размер на 100лв.

Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1165/23.11.2012г., постановено по гр.д. № 2954/2012г.г. на Районен съд В. Т..

ОСЪЖДА „Е. П.” В., ЕИК...да заплати на В. А. Г., ЕГН * сумата от 100лв./ сто лева / разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

36B3805A620BC619C2257B4A002A5FB4